Един въпрос за доизясняване Въпрос: „Ако до XII в., ако не ме лъже паметта, според теб и респективно според РТ, термина "българин" е използван преимуществено като професионален термин (а не с етническото си значение), то защо Лъв Философ прави горното сравнение, като сочи бойния строй на скити(наименование превърнало се в събирателно понятие по това време, използвано като етническо определение, поне не знам да е използвано в друг смисъл), турки (отново етническо определение) и българи (според РТ, по това, време все още не етническо определение)?” Отговор: Въпроса на Сzarnian ( Цитат от 19/08/2010, 19:57) на 19:17 форум „История” – abv.bg) несъмнено е провокиран и следствие на официалните информации публикувани от комунистическите сателитни издателсва. Като централен информационен дезинформатор е ГИБИ, където превода е дело на Г. Цанкова, ГИБИ, ІV, София, 1961, стр. 167 – 172. Част от този текст е предаден от Д. С. Ангелов и П. Вл. Тивчев в изданието „Подбрани извори за историята на Византия”, изд. ДИ „Наука и изкуство”, 1974г., на който се основава и въпроса на Сzarnian. Ето и част от въпросните преводи на Г. Цанкова, като ще се спрем накратко само на изразите, свързани с „българите”.
1. стр. 306, 42 : „ . . . Ние знаем това от известен опит, понеже ги имахме за съюзници, когато българите нарушиха мирния договор и нападнаха селищата в Тракия”.
2. стр. 306, 43 : . . .Прочее скитските племена имат, така да се каже, един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади. Само племето на българите, а също и това на турките, имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично . . .”.
3. стр. 306, 44 : „Но понеже българите приеха мира в Христа . . .”
4. стр. 306, 45 : „Сега се говорим за уредбата и строя на турките, които малко или никак не се отличава от този на българите. . . .”
5. стр.308, 61 : „Такива са нравите на турките, които се различават от българите само по това, че последните са възприели вярата на християните и малко са се приближили към ромейските нрави, загубвайки заедно с неверието си и дивотията, и скитнишкия начин на живот.”
6. стр. 309, 75 : „Такива са обичайните военни похвати на турките. Както казах, те в някои дребни неща се различават от тия на българите, а в останалите да едни и същи.”
В т.2 (която е фундаментална за тълкуването на съответните термини ) имаме преведено „племето на българите”, което според разглеждания тук въпрос, би трябвало да се приеме като обозначение, че името „българи” е племенно, родово название. Ето и частта, от където това е преведено, като втората картинка е от продълженето на другата страница на изданието на Мин: В превода на латински от Мин, за скитите е употребена думата nations, която Г. Цанкова превежда като „племе”. Nations не означава племе, а група от „племена” , нация, както е днешната дума и за това много ясно говори латинското словосъчетание nationes ejus gentis, което означава „група от родствени народи”. От друга страна, за това индикира и гръцката дума „нация” – έθνος (етнос), точно така, както е в оригинала на Лъв VІ. На български етимологията и значението на „етнос” е „род”, „ по произход” и т.н., НО това не е значението на гръцки, а етнос е гръцка дума и трябва да се превежда, тълкува, според гръцката етимология, а не според българската или латинската. За „род” гърците си имат думата γένος – род, за племе - φυλή, за народ и народност άνθρωποι и ιθαγένεια, НО нито една от тези думи означаващи родова индикация, ГИ НЯМА в произведението на Лъв VІ. Друг момент от тази част е, че Лъв означава с „нация” само скитите, а за българите и маджарите не пише, че са такива – έθνος. Той не ги индикира „родово” по никакъв начин. Например с думите γένος, φυλή и т.н. като под-племе на скитската нация. Уточнението „само българите и турките имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично . . .” не може да се приеме, като решаващо уточнение, че българите са скити. Защото основата, кодовата дума по която се сравняват понятията, не е племето и етноса, а е бойният строй, военната подредба. Бойният строй е в основата на сравненията. И след като бойният строй е в основата на мисълта за сравненията на Лъв VІ, то указанието, „ само българите и турките имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена” не индикира, че българите и маджарите са скити, а индикира, че техният строй (подобен на скитския) е по-здрав отколкото на други скитски племена (използващи същата схема на бойно подреждане). Къде има тук указание, че българите или маджарите са скити ? Никъде. Дори изрично е добавено, (като това потвърждава горната мисъл, че българите и маджарите не са скити), че: 1. „се бият в редовни сражения”, 2. „се управляват еднолично ”. 1. Беше уточнено (стр. 306, 43), че „ у тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади.” Безгрижният номадски живот категорично изключва „редовни сражения” и не е нужно да доизясняваме това твърдение с исторически източници за битието на номадите. 2. „Едноличното управление” е изказано веднъж за българи и турки в. т.43 и втори път в т.46 само за турките. „Едноличното управление” очевидно важи за целия строй на турките, а е известно, че номадите се строяват по отряди, които се събират плътно един до друг и всеки отряд се командва от командира си. Дори в римската армия има указания (използвани от Аеций при подредбата на легионите срещу Атила в битката за Каталуня) да не се поставят едни срещу други подразделения от еднакви етноси (за да няма неочаквани „побратимявания” и да се спазва реда на строя). Тези две уточнявания за българите и маджарите, не ги отъждествяват с номадските племена. Освен това Лъв VІ пише „тактика” през 911 г.(като умира през 912 г.). Никак не бива да се забравя, че почти през целият си живот като Император на Източната Римска Империя, Лъв VІ (19 г. от общо 26 г.) е бит по всички бойни полета от Симеон Велики и доколкото си спомням няма нито едно спечелено сражение. Все пак 19 г. да те бият като тъпан е потискаща статистика. Българската книжнина е фактор в културния живот на Европа през този прериод, чрез палимпсести на две азбуки, български епископии и архиепископии, църковни борби между български и Константинополски представители, Теодор Магистър – командир на Симеон, и т.н.
Тези дадености ИЗКЛЮЧВАТ класификацията на българите в този период, като „номадски племена”, които издържат на „жега и студ”, (т.46). Нека не забравяме, че до този момент „гърци” няма в историята. Те са уточнени на стр. 396., като с нарицателното „гърци” са кръстени данайците, ахайците са кръстени „патри” и т.н. Тук също имаме уточнение, което се отнася за Велика Голяма България. Написано е, че „Меотидското блато сега се нарича Галатия” и т.н.
четвъртък, 27 септември 2012 г.
понеделник, 17 септември 2012 г.
VINCENZO D'AMICO
СТРАНИЦИ БЪЛГАРСКА КУЛТУРА - ИЗДАНИЕ НА СПИСАНИЕ
"БЪЛГАРИЯ"
VINCENZO D'AMICO
I BULGARI STANZIATI NELLE TERRE D'ITALIA NELL'ALTO MEDIO
EVO
R O M A
РИМ
Асоциация Италия-България
1942
Ziezi ex quo Vulgares (c) 1999-2006
Нередактиран превод - Тодор Ламбрев. Набрал - Андрей Вънгев.
Редакция на текста
Ж.Войников.
http://ziezi.net/amico/amico.htm
коментар bozman
…………………………………………………………………………………………………
Книга писана в 1942 г. от Vincenzo D'Amico. Авторът е подвластен на
ширещата се по това време заблуда, че древните българи са тюрки
монголоиди. Въпреки това книгата е ценна с много информация за
българите в Италия. Авторът смята, че в средата на XX век на
територията на Италия живеят 3 милиона българи, потомци на
древните български заселници.
--- ”Ширещата се заблуда” не е само по онова време, но ше шири и в
днешно време. Тя не само е забравена, но и дообогатена с термина
“древни български заселници”. Нека видим къде са тези “тюрко-
монголи” или каквито и други да са наречени с тяхното качество на
“заселници”. За по нагледно ще представяме пасажите касаещи
българите в кафяво, защото виждаме, че Vincenzo D'Amico още в
първа глава се залавя с историята на лангобардите, а там българите
са умоменати два-три пъти.
Глава I
Мотиви за публикацията
„Историята на Лангобардите” от Павел Дякон (1) е била винаги
почти единственият източник за присъствието на прабългарите
на нашия (Апенинскя)полуостров, с откъсите от гл.26 II и глава 29,
V, които публикувахме в предишната брошура (2).: „Кн.ІІ.гл. 26.
Град Тицин издържал тогава повече от тригодишна обсада и се
защитавал мъжествено. Войската на лангобардите е била
разположена на лагер недалече от южните покрайнини на града.
По това време Албоин овладява всички градове до Тусция, сисключение на Рим, Равенн и още някои приморски крепости.
Римляните (ромеите, византийците) не са имали достатъчно сили
за съпротивление, защото и свирепстващата още от времената на
Нарзес „морава язва” (антаркс) погубила голямата част от
населението на Лигурия и Венеция, а година по-късно са станали
големи наводнаия, за които вече казах, и страшен глад опустоши
цяла Италия. Но известно е, че Албоин доведе със себе си тогава в
Италия хора от най-различни народности които били покорени от
него и предшествениците му, затова и до днес, местностите в които
живеят носят техните имена: гепидски, български, сарматски,
панонски, швабски, норикски и т.н.”
--- Би било много хубаво да видим къде са тези, гепидски,
български и т.н. области в Италия. Автора обаче не дава сведения за
такива. Това ни навежда, че под термина “области” има пред вид
тякави други структури, а не георгафски терени.
Кн.V.гл. 29. В това време херцогът на българите, нарищчащ се
Алзеко (Алцек), по неизвестна причина оставил своя народ и с мир
дойде в Италия със цялята армия на своето херцогство.
--- Тови цитат от Павел Дякон не е верен и изопачен до крайност в
търсене на дивиденти. Ето какво казва П. Дякон:
https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGR
vbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1M
WExNDY0
II, т.9 : Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum
quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum
omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum
atque ineius patria habitaturum promittens.
Дук Alzeco е наречен “херцог”от Vincenzo D'Amico, но това не
отговаря нито по йерархичен ранг, нито по военен чин на римската
военна титла dux. Дори днешните дукове и дукеси не са херцози и
херцогини. Тук имаме хиперболизиране на понятията с цел да се
даде някаква грандиозност и многочисленост на войската на
Alzeco. Той се срещтна с крал Гримуалд, обеща да служи и поиска да се
засели в неговата страна.
--- Очевидно, че когато Alzeco иска да служи с войската си, то тя
трябва да живее някъде тази войска. Не за пръв път чуваме
манипулативни изкази като този, че войската се “заселва”. Или
Vincenzo D'Amico е предполагал, че войската на Alzeco ще служи на
Апенините, но ще живее в Илирия, като ще пътуват насам – натам с
хеликоптери ?
И кралят го изпрати в Беневент, при своя син Ромуалд,
заповядвайки му да посрещне и помогне на тези хора, като им
намери места за заселване.
--- Дали войската на Alzeco ще помага на Ромуалд или Ромуалд ще
помага на Алцеко е много лесна задача за решаване и се сещам за
българската поговорка “които не искат да хранят собствената си
армия - хранят чужда армия”. За мен Ромуалд е вече на позиции да
храни чужда армия.
Херцог Ромуалд ги прие радушно, и им предостави за заселване
обширни пространства, които до тогава пустеели, а именно, Сепин,
Бовиан, Изерния (места в гористата част на областта Самния) и
други гградчета с прилежащите им землища и се разпореди,
титлата на самия Алзеко да бъде изменена и той за напре да се
нарича гасталди (gastaldius) вместо херцог (Ж.В. естествено е че
като подчинен на Ромуалд, трябва да има титла една степен по
ниска от неговата)
--- Тук селските интерпретации на Vincenzo D'Amico за “обширни
пусти места” не ни впечатляват, защото ако се погледнат
тогавашните фортове Sepinum, Bovianum и Iserniam Alzeco се
вижда, че те са точно в пресечката на Via Egnatia и Via Traiana.
Bovianum със синя стрелка, Sepinum
е предградие на Беневентум – седалище на епископа на областта и
Iserniam не ми е известно къде се намира. По аналогия с горните
две селища, които са в непосредствена близост до Беневентум и
“трилъчката” на двата големи римски магистрали – via Appia и Via
Traiana, предрполагам, че и Iserniam е бил някъде в близката
околност. Всички тези подробности ги излагам за да се види
празнословието, изразено с “пустеещи земи” от Vincenzo D'Amico.
Дали земите са били пустеещипоради епидемиите не е уточнено, което идва да
покаже преднамерено изопачаване на обстоятелствата от сеньор
турколога, защото една област където се пресичат двете най-големи
пътни артерии на древна Италия могат да бъдат всичко друго, но не
и “пустеещи земи”.
Тук прави впечатление ( впрочем от писанията на Живко
Войников едва ли вече нещо може да ни изненада -
https://www.sites.google.com/site/runiyistoriabozman/nakoisobrazenia-protiv-opit-za-sistematizacia-ot-d-r-z-vojnikov-v-prarodina-
но тъй като вървим по текста е редно да погледнем и “живковата
редакция” отново плод на пълно невежество по отношение на
писмените паметници.
(Ж.В. естествено е че като подчинен на Ромуалд, трябва да има
титла една степен по ниска от неговата)
--- 1. Никъде П. Дякон не заявява, че Alzeco отива в Беневенто при
Гримуалд като негов подчинен. Това са безоснователни измислици.
Един от военните закони на Ротарис, публикувани от William Klapp
Williams … Williams съобщава също така, че Анастасий
Библиотекар е казал : "Agripandum ducem Clusinum, nepotem suum,
seu Tacipertum Castaldium et Remingum, Castaldum Tuscanensem. . . "
- Гасталдът и дукът придружават кралят, като очевидно имат много
близки рангове. Това различие в приложението на чиновете вече
има разлика в историята на лангобардите и гасталдът е по-нисък
чин от дука. За да достигне неговото пълно превъплъщение в
“comes” при Каролингите и т.н. Това е отразено в 25 военен закон на
Ротарис представен от Ludovico Muratori във вида “Si Gastaldius
exercitalem suum contra rationem molestaverit, Dux eum soletur.” – т.е.
“дукът” има права да наказва “гасталда” ако счете, че оплакванията
на войската от него са основателни. Според Живко Войников, Гримуалд, наследника на лангобардите е
дук и Alzeco за да му е подчинен трябва да е в по-ниска степен !
а. Войников явно няма и представа от текстовете на П.Дякон, който
е титуловал Гримуал с титлата рекс (cum omni sui ducatus exercitu
ad regem Grimuald venit) - неговата (дукска) войска да отиде при rex
Гримуалд. ), която титла по никакъв начин не се доближава при
лангобардите до титлата дукс.
в. Също така никъде не е казано, че Alzeco отива в качеството си на
подчинен на Гримуалд – една живковско войниковска мисъл на
селянин, за когото е закон че при пристигането си в града може да е
само слуга и нищо повече.
с. Измислицата на Vincenzo D'Amico – херцор Гримуалд е от същият
нивел на тюркска фантастика.
И те (българите) живеят по тези места, които споменахме, до
сегашно време, ивъпреки че говорят на латински език, все още не са
се отказали от употрабата на своя собствен език.” Същият автор
споменава и за поданиците на Алцек и в епитафията (надгробния
надпис) на гроба на принца на Беневенто Арики, когато казва: ..te
luget Apulus et Calaber Vulgar Campanus et Afer.За същото говорят и
други автори от това време, като Никифор и Теофан, които
уточняват, че Алцек, преди да се представи на Гримоалд, се е спрял
в Равена и Пентаполи. (Според Теофан, който опсва разделянето на
петте Кубратови синове: „четвъртия и петия (т.е.Кубер и Алцек),
преминализа Истър, или Дунав, единият (Кубер) се покорил на
аварския каган, и останал със своя налод в Аварска Панония,
другият (Алцек), дошъл в Пентаполис (Петоградието, по имената
на петте града Анкона, Римини, Пезаро, Фано и Сенгалия) при
Равена, и се покорил на царя христиански”.)
--- И след като единия от петте братя е дукс и води САМО ВОЙСКА,
то от това научната мисъл в българско си вади изводите, че
останалите братя са тюрко-монголи номади и водят сюрия от деца,
жени и баби и стада от добитък !
Срещат се отделни сведения за това и в „Хрониката от Касино” и
тази от Валтурно. В „Табула хорографика М.Аеви” също така е
очертана границата на тяхното заселване(3). Всички по-късни
историци се спират на думите на Дякон само за да изразят мнения
върху правовите прерогативи на Алцек и неговите наследници(4).
--- Каквото прави доста безчестно Vincenzo D'Amico, както и
редактиращият го Живко Войников, упражнявайки се в свободни
съчинения.
От средата на миналия век до наши дни някои изследователи,
особено тези на юг от Алпите, работят за установяването на земите,
колонизирани от българите в Ломбардия и Пиемонт;
--- Павел Дякон обаче не говори за никаква “колонизация” и
никакви “заселвания”. Тюрколозите в Европа май са първите хора,
които при преместването на войска говорят за “заселване” –
слабограмотни сравнения щелящи единствено да пласират идеята
за някакви “преселения” на тюрки в Европа. Е, при П. Дякон
преселения няма.
те отделят особено внимание на границите на „Комитатус
Булгарензис” (Български комитат, Българско графство) посочени в
трите дипломи от 877, 890 и 919 години(5)
--- Аз не знам поясненията в скобите от кого са, но и Vincenzo
D'Amico и Войников са еднакви по фантасмагории, така че няма
някакво особено значение. След като посочихме, че “comes” в тези
райони (и не само в тези) е военна титла и “Български комитат” е
очевидно военен термин, то за какви граници става въпрос в
дипломите от посочените години? Едно хлапе гледало Хари Потър
да извикам от улицата ще се сети, че става въпрос за военни райони,
но тюрколозите не се сещат. Или може би тежките йм заплати нещо
ги подтигват към недосещане ¡?
Това графство, тъй като в него са отбелязани Борнаго и Трекате, се
счита че се разпростира вдясно от Тичино с главен град където сега
се намира Борго Лаведзано. (Тичино е разположен в южната част
на Швейцария и граничи на запад, юг и югоизток с Италия). Но
накрая г-н Пеца, на XXVII конгрес на историците от Пиемонт
доказа, че то се намира вляво от тази река (Тичино), въпреки че
посочва Борнаго и Трекате отдясно(6). Пероза през 1888 г.
публикува една обемиста монография за Борго Варчелезе
прелиствайки нашироко големите архиви на Рикалдоне от Биела, и
откри много духовници и учени българи; но с презумпция че
всички тези имена са отнесенисамо към една фамилия, към една
община(7).
--- Е, след като Борго Варчелезе “прелисти” архивите, къде са тези
българи и по какво позна, че са българи ? Очевидно поредните
измислици, основаващи се на плиткоумието, че ако човек има
фамилия Булгаро, то той е българин. При този нивел на търсене
днес в България трябва да има десетина българина – не повече.
Покетино, в наскоро излязлата си книга ни дава най-същественото
и синтезирано от досегашните проучвания за лангобардите от юга,
приема безрезервно участието и на други народи освен местните,
които са ангажирани във военните и мирните действия на крал
Албоин; но за българите прави само един бегъл намек за
Салернитано(8). Такива проучвания, без изключение, имаха само
географско значение.Почти никой не отдава значение на широтата
на колонизацията на българите, такава че днес, 13 века по-късно, да
открие някои убедителни доказателства за това.
--- АКО имаше такава “ширина на колонизация” очевидно хората
биха открили поне един българин шивач, грънчар или нещо
подобно. Че не са открили нито един, очевидно говори, че всички
напъни на Vincenzo D'Amico да открие “ширина на колонизация” са
празни приказки.
Почти никой не издири какви приноси са допринесли за
оформянето на съвременния италиански етнически тип, какъв
благоприятен демографски ефект са оказали, вкл. и какъв е
приносът им в селскостопанската култура на съвр.италиански
народ, какво участие са взели в големите религиозни, политически
и икономически събития от лангобардския период до периода на
княжествата (феодалната разпокъсаност на Италия), колко и кои
личности са се проявили, какви елементи са включили в
италианското законодателство от средновековието. Благополучната
сватба на Цар Борис III с принцесата от Савоя (Джована Савойска
или царица Йоана) породиха у някои интерес към отношения
между италианци и българи в по-далечното минало. Тогава
започнахме да правиме нашите изследвания най-първо в
Санитския район, а след това и в цялата страна (италианското
кралство). Срещнахме един изцяло непроучен и тъмнен въпрос.
Обаче, „пъхайки си носа до дъно”, успяхме да открием някои
неизвестни до сега факти.
--- Много любопитно – да видим фактите след пъхането на носа.
Книгата на един унгарски писател, Геза Фехер, не само
потвърждава приетите от нас насоки, особено във филологическата
област, но ни облекчи и пътя за допълнителни открития(9). Той,
продължавайки проучванията на Микола (10), проследява
прабългарите при техните различни установявания по Дунава,
издирва техните примитивни фортификации, разграничава в
унгарския език угро-финските от българските думи, отбеляза за
наличие на писменост у българите, преди възприемането на
гръцката писменост. (Ж.В. официалните надписи на бълг.канове в
езическия период са на гръцки език).
--- Геза Фехер е отдавна спаднал балон, така че е излишно да се
спираме на неговите “лингво” открития, по същество турко-унгарски карамболи. Тук също е интересно вмъкването на “редактора” Войников, че българските канове пишат на гръцки
език. Той обаче позна по миризмата йм открита в Плиска, че те са
българи, но малко така на гръцки пишат. Защо не пишат на
арменски редакторе Войников, или на сирийски, или на иврит ?
Няма начин отговора да не е “Защото са прабългари – затова”.
И на края той отдава обощава за значението на прабългарското
присъствие в Панония, което всички историци, в това число
маждарите (унгарските), пренебрегваха. Също така той настоява за
пълно и вярно проучване на етносите в почти цяла Унгария, и на
най-богатите селскостопански области в Италия. Госпожа Жйика
Бобич (11) преди няколко години писа за древните българи в едно
значимо италианско списание. Но, след излизането на тази статия,
през 1933 г., допълнителни проучвания ни дадоха нова богата
изворова информация, повече и по-добри филологически преценки
и по-точни расови, етнически и антропологически данни. Сега в
един общ план ще изложим резултатите от тези проучвания, като
запазваме специалното третиране на трите географски района на
страната през минали времена, както и сведенията за наши
бележити личности от български произход, заселили се между нас
от времето на крал Албоин, до идването на Алцек(12).
-----------------------------
(1) DIACONO PAOLO: " Delle geste dei Longobardi" , E. Sonzogno,
Milano. 1915.
(2) D'AMICO VINCENZO : "I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e
VII dell'Era
Volgare" F.lii Petrucciani, Campobasso, 1933 - XI .
(3) "Chron. S. Benedicti" M.G.H. s. r. l. c. 2. -- "Chron. Vulturnense" R.
I. Scrip. I. --
"Chron. Salern." M.G.H., par. XIX, I. III, c. 142. -- ANONIMUS
MEDIOLANENSIS:
" De Thabula Chor. M. Aevi ", Rer. I, Scrip, X, c. CCLXXIII, Historia
Miscella, 1, 19.
(4) DE MEO A.: " Annali del Regno di Napoli", T. II, Napoli 1796. --
CIANNONE P.:
" Istoria Civ. del Regno di Napoli", vol. II, cap. 20. -- BALBO C.: "Storia
d`Italia sotto
ai Barbari", -- MASCIOTTA G. B.: "Il Molise dalle origini al nostri
giorni", V. I, cap. 20.
(5) GIULINI: " Memorie storiche della cittia e campagna di Milano",
1854. --
COLOMBO A.: " Vigevano ed il comitato Bulgariense in Viglevanum" ,
1913. --
Носия от Cercemaggiore
(Campobasso).- 4 -
GABOTTO F.: " Per la storia del Novarese nell'Alto Medio Evo",
Bollettino Stor. prov. Novara, 1917.
(6) PEZZA F.: "Profilo geografico della Bulgaria italiana" , Cattaneo E.,
Novara, 1935.
(7) PEROSA M.: " Borgovercelli", Vercelli, 1889. Историческият архив
на Биела, по
случай сватбата на херцога на Генуа и Мариа Л. Алиага Болгаро
започва, както и при
Пероза, от Луиджи Борело, който публикува книгата "I conti
Ricaldone-Bolgaro", Torino,
Tip. V. Bona, 1938.
(8) POCHETTINO G.: "I Longobardi nell'Italia Meridionale".
(9) FEHER G.: "Les monuments de la culture protobulgare et leur
relations
hongroises", Museo Archeologico ungherese, Budapest, 1925.
(10) MIKKOLA Y.: "Die Chronologie der Turkischen Donaubulgaren",
1914.
(11) BOBICH G.: "La Bulgaria", Vie del Mondo, 1938, XIV, N., 1, Milano.
(12) Предишните изследователи употребяваха думата "Алцеко". Ние
считаме редно да употребяваме оригиналната дума Алцек. Двата
елемента на тази сложна дума означаваща nafus-minimus се срещат
в етруския език. (D'AMICO V.: " Gli Aruspici in
rapporto alla questione etrusca", Petrucciani, Campobasso, 1937); Освен
това в тунгузката дума"ули", в татарските "аул" и "ол", в турската
"аиле", както и в тибетската "за". "Зек" и "зик" се срещат в
обикновения диалект на Молизе за означаване на "малка" и
"малък".
Глава II
Отношения между германски, латински и турински народи.
Лангобарди и българи.
--- Ще изпреваря малко изложението на Vincenzo D'Amico за да
припомня какво се очаква от тази втора глава – очакват се
обещаните факти за българи, след “пъхането на носа”.
Като оставим настрана урало-алтайските напластявания на
нашия полуостров, предшествали християнската епоха, можем да
твърдим, че твърде скоро Римската импреия е принудена да търси
помощта на азиатските конни народи. На границите му напират
германските племена по простата причина, че са прогонени от
Волга и Дунав под напора на хуните - изкусните стрелци с лък и
бойци с копия(1), с жълти, плоски и бледи лица, които на въпросите
отговаряха със звучната сричка „йюнг”, омекотена от римляните в
„унно”, т.е. хуните на Атила.
--- Кога са ставали тези “отговаряния” и на какви въпроси е трудно
да се досетим. Най-вероятно са от рода на този мъдър агличанин,
който питал аборигена за името на кенгурото, онзи отговорил“какво ме питаш” – “Кан – гу – ру” и англичанина решил, че му е казал името на животното. Факти за българи няма дотук.
Ако питате някой български тюрколог, най-вероятно ще ви се
отговори, че аборичените от Австралия са първите прабългари,
защото имат титлата “кан” и тя се носи от Гуру-то на племето.
Те не познават градове, къщи, легла. Жените и децата живеят в
обозните коли, докато мъжете - върху конете си, върху които дори
спяха (както ги описва Амиан Марцелин). Храбрият Стилихон, чист
вандал но с латински дух, погрешно издигнат за стратег на
малодушния Онорий, преценява че най-добрият начин за
отстраняване на германците от имперските земи, е да повика на
помощ същите тези орди, които са се приближили до границите.
Когато Радагайз, вече заместник на Аларих, през 405 година
предвождайки славяните (?) (по-точно става дума за вандали и
алемани) и германците заплашва с изтребление латинския свят,
монголските (хунските) конници предвождани от Улдин и с помощ
на визиготите на цар Саро извоюваха пълна победа и влязоха
тържествено на Капитолиума в Рим (2).
--- Факти за българи няма.
(Ж.В.: В.Д`Амико пише за славяни водени от Радагайз, под влияние
на мнението на историка от ХVІІІ в.Е.Гибон, който намила близост
на името със замаднославянския бог Радегаст. Средновековните
хронисти го смятат за гот или скит) (Ж.В.: Улдин и Саро идват като
съюзници на Стилихон. С тяна помощ, войските на Радагайз са
разгромени и самият той е пленен от Стилихон (според Комес
Марцелин, именно по внушение на Саро, Радагайз е бил убит). По
това време Цар на хуните е Октар с по-малките си братя Ебраз и
Руа, наследен от по-големия Мундзук.- 5 - Хуните се бият заедно с
Аларих (готски крал) при завоюването и разрушаването на Рим
през 410 година(3) (Ж.В. няма данни за участие на хуни в готската
обсада и разоряването на Рим).
През 452 година хуните се връщат в Европа водени от Атила, син на
Мундзук, но нямат историческото време да се заселят трайно и да
оставят расови следи чрез своето потомство(4). Други туранци,
скири и турцилинги (скири, тюринги – германскиплемена), дошли
с Одоакър през 476 година, се заселват в земите на Империата(5).
Велизарий през 535 година довежда със себе си хуните (става дума
не за хуни, а за савири – хони, които нямат нищо обще с хуните на
Атила) и масагетите които, след изгонването им от Неапол,
опустошават страната (6).Когато през 537 година е обсаден Рим, той
получава помощ от 1600 славянски (Ж.В.: няма данни за участие на
славяни в походите на Велизарий, още повече че славяните са изкл.
пеши бойци и нямат конница)и хунски (савирски) конника, които
със своите безпогрешни стрели от кулите на сградите на Колизеума
изтребват готите(7). Нападната от тези същите (готите) през 538 година, Анкона бе спасена по изключителните заслуги на тракиеца
Улим и месагета Булгад (8).
--- Факти за българи няма.
През 542 година, докато Тотила (крал на остготите от 541 до 552 г.)
преминава през Италия, император Юстиниан издига за управител
на Италия Максимин, като му дава много хунски (савирски)
отряди; при връщането си в Италия през 544 година Велизарий в
Равена също иска от императора да му се дадат хунски отряди. През
547 година Олдоган, хун (хон, савир), е византийски управител на
крепостта Перуджа. Осем хиляди стрелци с лък, предимно хуни,
разположени по крилата на бойния строй, решават окончателната
победа на Нарсес над Тотила при Тагина (съвр. Гуалдо Тадино), в
планинските проходи на Умбрия(9).
--- Факти за българи няма.
Българите, според Дякон, са се установили за първи път в Италия с
лангобардите през 568 година.
--- Това е старо сведение и се знае от всички които се занимават с
история. Освен това е нужно да опресним слабата памет на Vincenzo
D'Amico за това което писа в първа глава, а там е писано, НЕ че
българи и сармати е довел Албиол, А ПО топонимите на имената се
съди за доведени такива. Много перфектна логика, която можем да
използваме и да твърдим, че в Коньовица са се заселили кентаври
и затова има такова име . . Пък може и Хирон да е от Коньовица ☺.
Някои исторически източници обаче твърдят, че това е станало
много по-рано. Те, както вече казахме, са се появили с Атила през
452 година (стара и невярна трактовка). От 504 до 511 години те
дебаркират на крайбрежито при Бруцио заедно с гепидите и
гърците, когато са посрещнати от воините на Теодорих. Те са били
съюзници на готите през 555 година, защото след разгромяването и
смъртта на Теиа в подножието на Везувий, седем хиляди негови
бойци, избягават в Кампса (Конса?) заедно с плячката си,
командвани на утургура Раняри (10). (Ж.В. Етимологията на името
може да се свърже с авестийското rānya, пехлеви rān, индоарийски
(санскрит)ran, rana, raņati, ranyati, осет.иронски rajыn, дигорски irajun –
радвам се, наслаждавам се. При българите се среща името Ране,
Рани, Рано, Ранул, Ранко, при осетинците Роен) Следователно, те
веднъж са помагали на готите, а друг път - на Империята. За нас е
твърде важно известието, потвърдено от разни хронисти и преди
всичко от папа Григорий Велики (540-604), според което те
(българите) са се установили в зоните под Алпите преди
завоюването на Италия от Албоин.
--- Къде са тези сведения от Григорий Велики ? И АКО са
“установени” под Алпите, то къде са сведенията, че става въпрос за
“заселил се народ” ? И да питам и да не питам все тая – Vincenzo
D'Amico си приказва като пленен италианец на Източния фронт. . .
Блаженият Пиетро Булгаро (Петър Българина), католически
свещеник, починал в Рим през 605 година като кардинал, е
установено че е роден в Салусола през 560 година, значи осем
години преди заселването на лангобардите. Следователно неговите
родители, загрижени да дадат
Жена от Letino.- 6 -образование на децата си и установили се по
всяка вероятност във Верчели където са обработвали вълна, са
дошли или с остроготите, или с византийците(11).
--- Ив. Вазов, като носи арменска фамилия (почти еднаква с тази на
Айвазовски), да не е арменец или семейството на Славейковите е от
рода на канарчетата ? Що за простотии се ръсят тук от
италиянският “мислител” станал Гуру на българските тюрколози ¿
Основната маса българи е пристигнала с лангобардите.
--- Празни приказки – аз пък казвам, че е пристигнала тази “маса” с
Триглавата ламя. Нали щеше да има факти – такива не виждаме
дотук а само разтягане на панаирджийски лакърдии. Очевидно
такива са в остър недостиг при Vincenzo D'Amico, както и при
българските тюрколози, които не могат да извадят повече от
двайсетина тюркски думи от “тюркското море заляло Европа”.
Но преди да продължим, добре е да се спрем на различните
контакти, които българите са имали с лангобардите преди
завоюването на Италия. Само по този начин ще си изясним
причината, която ги е довела всред нас под формата на национално
преселение. Лангобардите, произлизащи от скандинавския
полуостров (не точно, произлизат от земите на съвр.Северна
Германия и Холандия), докато са населявали балтийските
побережия, са малко на брой, но с чиста кръв, така че Тацит ги
определя като „paucitas nobilitat”(12). Когато тръгват по течението
на Елба и Одер в търсене на по-богати земи, те срещат съпротивата
не само на други германски племена, особено на циздунавските
(отсам дунавските) племена със семитска кръв(13) (? – семитски
народи в Европа няма, Д`Амико погрешно смята че келтите са
семити),
--- Виждаме тук пояснения, в някой който го е срам да си сложи
името. Що така бе другарю редактор? То колкото са семитите,
толкова са и тюрките и монголите, че и “йонг–су”? Вие
тюрколозите, защо не се пробвате в приключенската литература? както и такива с християнска култура, но също и славянски (?)
и скитски племена, чиито бързи нощни набези и засади плашат и
най-героичните бойци. Ето защо за тях е необходимо да попълнят
войската си като предпочита преди всичко представители на
родствените им германски племена (14). По този начин те достигат
и се установяват в Скорингия, Маврингия и Голанд; също така за
известно време се установявят в Аутабет, в Батаиб и Вургундаиб(15).
За владетел и пълководец е издигнат първият им цар Агилмунд,
който скоро заплаща с живота си,небрежността че е пренебрегнал
охраната на лагера си. В този момент се появяват българите в
историята на лангобардите. (Според П.Дякон, българите убили
Агилмунд и отвелкли дъщеря му, но скоро след това били
разгромени от новият лангобардски владетел Ламисион, осиновен
приживе от Агилмунд).
--- Е, къде е тук “преселилият се народ в Италия”?. Българите
убиват Агилмунд и после имат битки с Ламисион, в качеството си
на войска, а не на преселнически народ с бабите, дядовците и
каруците с каменни вани за къпане – това последното, за каменните
вани е патент на доц. Чиготфес от НБУ. Още не е влязло в “народно
употребление”, но има време за всичко.
Лангобардите завземат Панония преди идването на аварите, с
които по всяка вероятност са тръгнали от бреговете на Волга и
българите (кутригурите).
--- Страхотно неоспорими факти – човек не може да не се впечатли
от “завирането на носа”.
Българите, изненадвайки през нощта лангобардската войска,
убиват самия цар, а дъщеря му пленяват(16). След стотици победни
войни, поражението се понася много тежко. Новият цар Ламисион,
който, като нов Мойсей(17) излиза невредим от водите, се хвърля в
контраатака. Неговите бойци обаче, несвикнали на тактическите
прийоми на туранските конници, които с фалшиви бягства, с бързи
обходи, с наситена стрелба с лъкове по фланговете разстройват и
дезориентират противника, се обръщат в отстъпление. Тогава
Ламисион, изправен пред това трудно положение, освен че започна
да връща с обещания и заплахи бегълците, дава на всички свои
роби (по-точно военопленици), които пожелаха да вземат оръжие,
свобода, почетен ранг и награди. По този начин той постига пълна
победа. (Тук В.Д`Амико греши, кутригурите идващи с аварите не
воюват с лангобардите, а с гепидите, събитието описано от Дякон за
сблъсъка с българите на Агилмунд и Ламисион е хронологически
много по-рано, ако изобщо е достоверно и не е авторова
измислица!?) По този начин за втори път многобройни хора сгерманска кръв стават част от лангобардската нация, докато
българските пленници ги заместват в робуването.
--- И къде са фактите тук? Дори редактора – отявления тюрко-
монгол Войников не можа да се сдържи и ревизира развихрилата се
фантазия на Vincenzo D'Amico.
След смъртта на Атила и разгрома на неговите наследници,
многобройни германци, като съюзници на империята се заселват в
Норик и Панония, като Одоакър, Телетей Рудолф с тюрингите,
ерулите с ругийте и Теодорих начело на остроготите(18). Когато
Одоакър преминава в Италия, лангобардите се насочват към
Норик(19); разбитите ерули и свеви попадат в плен но по-късно са
освободени. Царете Гедеок (Годехок 470-489 г.), Клабон (Клафо
около 490-510 г.), Тасон (Тахо около 511 г.) и Вакон (Вахо 511-540 г.)
са близки приятели и съюзници на гепидите до момента в който
последния взе за втора жена Австригоза, дъщеря нагепидския
владетел. Тези гепиди още от 504 година(20) населяват Сирмиум
(Срем, сега Изт.Славония) заедно с българите (на Бузан)
с цар Трасерик, син на Тотила, който е бил разбит от Теодорик и
прогонени отвъд Дунав в Дакия от Пициа и Ардуин. Но около 547
година византийският император проявява незаинтересуваност към
всички отдалечени владения до такава степен, че потвърждава на
франките правото да подарят на лангобардите Норик и Панония
между Дунав и Драва, както и да върнат на гепидите и на българите
Сирмиум(21). (Става дума за Гепидо-българското царство).
--- Циркът в този момент продължава да се поддържа от
българската секция тюрколози, измислили гепидо-българско
царство, което естествено е от тюрко-монголи, които пишат на
гръцки език! Vincenzo D'Amico дотолкова закъса с фактите на
Апенините, че започна да преразказва Балканската история.
Но двата братски народа (гепиди и лангобарди) твърде скоро
стигат до неразбирателство. То вече е породено, когато претендента
Илдеки, около 527 година, победен от Вакон (Вахо), намира
убежище при гепидите. Лангобардите предявяват претенции за
земите на гепидите в Панония. Стига се до война. Гепидите са
окончателно победени със смъртта на цар Гуинимунд (около 551
година). Лангобардите, за да победят, влизат в съюз с аварите,
заселени от лявата страна на Дунав(22). Лангобардите
първоначално заселват земите между Драва и Сава откъдето,
правят своите набези към Далмация и Илирия, чак до Епидамнос
(Драч)(23). В резултат на това цялата маса българи включени в
земите на гепидите, преминават към победителя, оставайки
свързани с аварите от Дакия.
--- Няма такива факти, “масата на българите” да преминава като
чували със ярма от едни ръце в други. Това не е да ти пресипят
допълнително макарони от общата тенджера, сеньор Vincenzo D'Amico, това са бойци които се бият със гетите против остроготите.
Какви маси, какви столове сънувате, като заспал дърводелец на
албрихта?
По този начин
--- Един изцяло измислен и то по най-примитивния способ “начин”
– чрез съчиняване на приказки.
в продължение на 17 години се установяват между лангобарди и
българи близки политически, социални и религиозни отношения,
както и задълбочено познаване на взаимните способности и
недостатъци.
--- Аха, ходели си – нощни опознавки от един аул в друг. Много
скучно дори за приказка от 1945 г.
Всички завоеватели на Панония, както и на Италия, остават под
номиналната зависимост от византийския император, а
Константинопол се стреми да разпространи своята религия и
култура сред тях.При лангобардите се разпространява
християнството но под формата на арианството, течение в
християнството обявено за еретическо от ортодоксалната църкава.
(24). Поради близкото си съжителство, лангобарди и българи
съвместно се преселват в Италия.
--- Празни приказки. Нали щеше да има факти сеньор D'Amico ?
Италия не е непозната земя за много лангобарди. През 548 година
непокорния син на цар Тасон с отряд от шест хиляди гепиди и
българи, нахлува в долините на реките Изонцо и Таляменто,
обръщайки в бягство един византийски корпус. През същата
година Герман, племенник на Юстиниян, с наемен отряд от хиляда
въоръжени лангобарди, наречени „катафракти” нахлува в
Италия(25)
--- Да не се надяваш на заселниците български от жени, баби и
дядовци – да разбият редовна римска войска! Добре че не се
намесиха мъжете, които по това време си пиели кумис с
лангобардите, че лошо щеше да стане.
Две хиляди и двеста лангобардски войни с три хиляди помощен
персонал са сред основните сили на византийският пълководец
Нарзес. Те проявяват такова усърдие в грабежите и
опожаряванията, че Нарзес е принуден да ги държи в лагара им,
под охраната на византийски отряди, командвани от офицерите му
Валериан и Дамян(26). При прекосяването на полуострова отВенето до Бруцио те вече бяха опознали ландшафта. Познават
всички бродове, мостове, засади и знаят къде могат да се набавят
хранителни припаси, къде да се възползват от слабата отбрана,
какви укрепления е добре да построят преди да продължат
завоеванията си. Познават също така кои области са здравословни
за германския им организъм и кои са неблагоприятни. Знаят също,
че най-плодородните и открити полета в същото време бяха и много
смъртоносните епидемии с азиатски (като вариола, холера, чума)
или индийски произход (като тиф, дизентерия, малария).
Хрониките от тези времена сочат, че смъртните случаи вследствие
епидемии са се проявявали предимно след наводнения и в блатисти
райони (Градо, Равена и т.н.)(27). Албоин обсъжда всички тези
обстоятелства със своите първенци и попълва войските си с
двадесет хиляди саксонци, както и тълпи селяни от Панония, между
които преобладавт българите. Цялото тактическо развитие на
италийския поход доказва как лангобардите са отделяли главно
внимание на срещаните трудности във връзка с блатистото
състояние на завладяваните равнини особено през летно-есенния
сезон, повече отколкото на действията на византийците. Балбо(28)
правилно отбелязва, че „по време на цялото нашествие и обсадата
на Павиа и набезите на лангобардите никога не се споменават
гърците; за нито единпълководец, за нито една войска, за нито
един опит за възстание, за нито една битка, за нито един
оспорен град. Защото не е сигурно дали Павиа е била защитавана от
тях или от жителите й”. След преодоляване на Алпите през
пролетта и завземането на подстъпа към Италия: Форте Юли
(Чивидале), подножията на планината се заемат от лангобардските
отряди. Албоин бърза да завземе Падуа и крайбрежието не толкова
поради недостиг на храни, колкото да отдалечи своята войска от
нездравословните блатисти местности. Поради това не влиза в
района на Одепцо, Мантуа, Кремона и Равена(29).
--- Факти за българи няма.
Той преминава само по планинския път, където крепостите
набързо падатедна след друга - Виченца, Тренто, Верона, Бреша,
Бергамо и Комо. С посредничеството на епископа на Тревизо
сключва мирен договор. Когато Албоин си осигурява тила, атакува
Милано, гарнизонът виждайки безполезността на съпротивата, се
предава. За подсигуряване на връзките и комуникациите с
основната част от лангобардското племе от север, между Форум
Юлии и Лигурия, гр.Верона е избран за седалище на краля, военен
и административен център. В първия си брак Албоин се бе оженил
за Клотсуинда (починала в 567 г., дъщеря на Хлотар, цар на
франките (Хлотар или Клотар І /555–561 г./, успява за кратко да
обедини всички франкски кралства ); вероятно поради тези
роднински връзки франките не му се противопоставят, въпреки че са в съюз с Империята (Византия). Но той разбира, че рано или
късно главната опасност ще дойде от Запад, където Прованса беше
отново подчинена на византийското управление. И се погрижва за
защитата си, катопрегражда проходите през Алпите. Но крепостта
Тицин (Тичино), намираща се на едноименната река, все още не е
под негова власт. Другите градове и крепости, или чрез изненнада
или поради жестокият данъчен византийски режим се предават
лесно и без бой на лангобардите (30). Освен това Албоин поддържа
и сурова дисциплина сред разноплеменната си войска и не
позволява изтъпления над местното насаление, каквито са вършели
преди това войските на византийския пълководец Нарзес, затова и
италийците го посрещат мирно и с доверие. За разлика от тях,
крепостта Тичино, в която има силен византийски гарнизон
сеприготвя за храбра и упорита защита. Въпреки че източниците
не споменават, най-вероятна основната маса войни-защитници са
били туранци под византийско командване. И Албоин при
обсадата на крепостта използва също туранци (авари и
българи)(31).
--- Факти за българи няма. Това че Ж. Войников пояснява аварите и
българите като туранци си е негов церебрален дефект, а не на
D'Amico.
Така че може да се мисли че гъстото присъстиве на българи в
района на
Тичино, не е случайно, а е свързано със стратегическото значение
на тази крепост за отбраната на Лангобардското кралство.
--- Откъде дойдоха тези гъсто населени българи, след като нямаше
ЕДИН ЕДИНСТВЕН ФАКТ за нахлуване на българи в Италия след
обещанието за “завиране на носа” в неизвестни факти? Едно
абсолютно тъпоглаво изложение ползващо източници известни на
всички.
Територията от Олона до Новара, както ще видим впоследствие
по-подробно, е наречена „България” през Средните векове. В
италианската наука има спор кой е бил главният град на този
район, провъзгласен за херцогство. Албоин скоро става господар на
Ивреа, Торино, Верчели и Новара. Неговите войски
преминаватпрез тосканските и умбрийските Апенини,
преодолявайки византийската съпротива и поставят собствена
администрация в тези земи. Обсадата на Тичино е продължително,
гарнизонът и се съпротивлява храбро и отблъсква лангобардските
атаки. В 539 година дизинтерия поваляи една трета от франките,
дошли да се бият под водачеството на Теодорих - цар на Аустразия
(североизточната франкска държава, но Теодорих І умира в 533 г.,
следоватл става дума за сина му Теудеберт I, 533–548 г.), като
съюзници на лангобардите. (32). (Ж.В. Теудеберт І е женен за лангобардската
принцеса Визигарда, дъщеря на крал Вахо) След три годишна
обсада крепостта се предава и става окончателна столица на
кралството. Но въпреки стратегическото сизначение,
лангобардските велможи остават в Тичино само през зимата, а през
летните горещини предпочитат по-прохладните височини край
Монца и Брианца (33). При тяхното отсъствие кой оставаше да
защитава Тичино? За Милано, стар имперски град, не е известно
тогава да е имал херцог. Само Балан(34) посочва че Дякон посочва
някой си Амон без уточнение на титлата му. И това е така защото
тогава не е имало херцог. Градът остава на пряко подчинение на
кралете, които са провъзгласявани за такива от племенните
събори, (т.е. кралската власт все още не е наследствена). Тичино,
който става политически и военен център на кралството, най-малко
можеше да бъде главен град с херцогско управление. Историята
сочи двама херцога на този град, и двамата с турански имена –
Забан и Варнеканций. През декември 571 година Тичино вече е
столица, защото там е провъзгласен крал Клеф, който умира по-
късно като жертва на заговор, пронизан от ножа на свой слуга.
Последният за да е слуга, не може да е с германска кръв.
Името Забан, етимологически се извежда от алтайските езици със
значение офицер, военачалник. Тази дума е много близка с
турските "забит" (офицер) и "забита" (полиция), както и с
японските "сайбан кван" (съдия) и "сайбан" (съдя). (Етимологиите
са изцяло неверни. Вж. съвр.бълг.фамилия Забунов(и). Името е с
ирански произход. В шугнански, рушански, бартангски ziban,
сариколски zыban, язгулемски zэban – скачам на високо, отскок, от
изходното староиранско uz-buna – над основата, над земята, или
Забан – висок издигнат.) Следователно той е (може би, вероятно)
старшият на гарнизона [на] Клефи.
--- Факти за българи няма.
Забан заедно с Амон (Ж.В.: при чувашите се среща името Аман,
Аманак, Аманей, Аманик, в чувашки аman – ранявам, повреждам,
име със заплашителна етимология, аналог на древнотюркското
emgän – ранявам, осъкатявам, алтернативна иранска етимология он
общоиранското ama – сила, силен, авест. amavant - силен) и Родан
(при чувашите Ретвен, при осетинците Рато, като
етимолог.решение може да посочим иронското rаtu kænыn,
дигорското rаtu kænun – извършвам, rаttæg – творец, българското
ратувам – желая, стремя се към нещо.Името Рато, Ратин, Ратил се
среща и при българите) се опитват да завоюват Южна Галия,
управлявана от византийският неместник Мумол. Също така и
имената на двамата съратника на Забан нямат германски
окончания(35). Вероятно те са били от една и съща раса и действат
в пълно съгласие, нахлувайки в Прованс с първоначални успехи.
Маршрута на техния поход ни дава някои насоки и за владениятана съратниците на Забан. Те би трябвало да бъдат на границите на
Алпите и да са съседни. Торино не влиза в тях защото е управляван
от рода на германеца Агилулф. Само Верчели(36) и Астимогат да се
смятат за техни владения. И тримата навлизат през прохода
Магдалена дела Коце, тъй като долината Суза е преградена от
византийците. Забан се насочва на запад към Дие и Валенса
(Делфинато), а Родан - на север към Гренобъл. Амон тръгва на юг и
действа в направлението Макон-Марсилия-Ница. Забан и Родан са
посрещнати с битки и прогонени през долината на Суза през която
успяват да се оттеглят, въпреки че е охранявана от византийския
наместник Мумол Сисиний. Амон вместо да премине през Алпите,
с бой си пробива път през възвишението Тенда по посока на
Мондови и се прибира в своето херцогство(37). От това изложение
става ясно, че Родан, ако не на Милано, е господар на Верчели, а
Амон със сигурност е херцог на Асти. С избора на Аутари, син на
Клеф, кралската резиденция е със сигурност в Тичино, за което ни
съобщават хронистите,било когато слизат франките, било когато
умира кралят, вероятно отровен. Какво става със Забан? Той
вероятно е убит и лишен от княжеството, както това става с
Дронсулф от Бреша? Ние считаме, че, след като Павиа и Милано
стават кралски градове, той става херцог на „България”, в чиито
граници влизат двата града, премествайки резиденцията си в
селския район на (Абиатеграсо?). След смъртта на Аутари и избора
на Агилулф, заварваме възстанал и барикадирал се в Тичино един
друг български херцог - Варнеканций(38). В този случай
етимологията ни разяснява цяла една страница от историята.
„Варнеканциус” е една латинизация на Вар-е-н-кан, което означава
„комендант” на гарнизона (буквално преведено „вожд над
крепостта” – от ирански, вар – крепост, кан в прабълг. кана -
владетел)
--- След като според тюрко-турнаците Варнеканций има иранска
етимология, то очевидно е иранско-персийско име. Как така
притежателят на персийското име стана българин, та и прописаха
на гръцки тюрко-иранските прабългари? Голям гювеч се забърква
от двамата юнаци, които минаха изцяло на свободни съчинения – с
етимологии се обясняват етносите ! Живко Войников при това
положение е човек създаден край стените на някоя казарма от
дащно девойче и скоклив войник и от там – Войников. Къде е
гаранцията, че този войник не е турчина Хасан Юсуфов, а
девойчето Айше Мюмюнова? Но тъй като Хасан е войник, то и
детето му по волята на Партията става Живко Войников, наместо
Южук Юсуфов. Нещо подобно са и разсъжденията на нашите двама
приятели по отношение на името Варнеканций. Факти за българи
няма.
Следователно той е бил приближен на крал Аутари (584-590 г.) и
управител на Павиа. Той се възползва от междуцарствието и тъйкато е несъгласен с избора на Теодолина, вдовицата на Аутарий
(39), се провъзгласява за независим господар на Павиа. Оттук и
става ясно защо не в Павиа, а в Ломело става срещата на Агилулф с
кралската съпруга (баварката Теодолина, вдовицата на Аутари се
оженва за Агилулф в 591 г.). Съпротивата на Варнеканций е дълга,
защото той срещу краля и др.германци, използва добре
местността, както и добре познаващите я българи. Кралят само с
помощта на аварите, водени от Какан (всъщност става дума за титла
– каган), успя да завладее столицата Павия и да убие непокорника.
Освен това само с помощта на аварите и славяните преминавайки
през блатата успявайки да завземе Падуа, Кремона и Мантуа и
крайбрежието на Истрия(40). Аварите (595), са използвали биволи
за предвижването си през блатата и мочурищата (41). Източниците
подробно разказват действията на Агилулф и съюзните му авари, но
не дават сведения дали крал Ротари (636-652 г.) (42) при
заввладяването на крайморската блатиста местност Марема в
Тоскана, и покоряването на Одерцо след победата над Равена, също
е използвол аварска помощ. Такива сведения липсват и за крал
Лиутпранд (712-744 г.) при завземането на Пентаполиса, както и за
крал Айстулф (749-756 г.) при окончателното покоряване на
Равена. В своята „История” П.Дякон съобщава че крал Лиутпранд „с
дълбока мъдрост винаги е съумявал да запази мира с франките и
аварите”, което показва че последните лангобардски крале са
водели политика на извличане на взаимна полза от отношенията и
с франки и с авари. Освен това, лангобардските крале винаги са
разчитали на българските си съюзници особенно при действия в
по-труднопроходими области, едниствено с изключение на
Агилулф, който влиза в конфликт са българите наВарнеканций,
убит от него акто бунтовник.
--- Факти за българи няма, има предположителни изявления.
Не сме в състояние да изброим всички етнически германски
племена и родове които са се слели с лангобардите при
странстваията им в Панония и Норик. Сарматите са оставили следи
в Сармата (Пиаченца), в Сармеде (Тревизо), Сармего (Виченца);
панонците - в Паноне (Тренто); гепидите - във Викус Гепиди;
славяните - в различните села наименовани Дзело и Село и в
едноименните определителни.Тези следи обаче са твърде малко,
докато обратно - за българите документацията расте едновременно
с увеличаването броя на изследванията(43).
-------------------------
(1) Хуните тръгнаха от Волга до Дунав с цар Беламир именно за да
прогонят
германските племена, които са били разпръснати чак до Каспииско
море.
(2) BRION MARCEL : "Attila", Corbacchio, Milano. (3) PROCOPIO : "De bello Vandalico", 1,2 ; Gregorovius 7. "Storia della
citta di Roma nel
M. E.", Vol. I, cap. III.
(4) JORDANES: "De rebus get.", c. 42-a.
(5) PROCOPIO: "De bello Coth", 1, 1.
(6) PROCOPIO : "L. C.".
(7) PROCOPIO : "L. C.", 1, 24.
(8) Procopio probabilmente qui fa supporre congiunti in unica unita
miliziana gli affini
Bulgari e Messageti.
(9) PROCOPIO : "L.C.", IV
(10) MURATORI: "Annali a.555, Agathia", Hist. L. II in Rer. Ital. Scrip.,
Tom. I. p. 1. --
Кутри-гури, наречени впоследствие Българи, и Утур-гури са два
клона от една и съща фамилия.
(11) PEROSA: "L. C.'', pag. 29-30. Според този автор той е дошъл в
Италия с Албоино.
(12) TACITO C.: " Germania", c. XL.
(13) Ние сме на мнение, че келтите са от семитската раса, за което
можем да
предстажим солидни аргументи. Келтите, произхождащи от Мала
Азия завзеха цяла Рециа и Норико, като се смесиха с местните
жители. (изцяло невярно твърдение!)
(14) DIACONO P.: "O. C.'', L. T. c. 13. Който е искал да освободи роба
си, до XII век, го
е отвеждал до някой кръстопът и е произнасял думите: armund,
furfreal, per impans.
(15) DIACONO P.: "O. C." . L. 1, car. 13. Скоринга (страна на скирите)
и Мавринга (земя на моравите) с окончанието си сочат древни
народи и алтайски говор. Ширите бяха в днешна Източна Прусия.
Моравите, племе на венеди, след придвижването си по течението на
Елба, влизат в Бохемия по времето на аварите, на които са били
подчинени. Аута-бет отговаря вероятно на Аутаузен в Горна
Бавария; Бат-аиб и Вургунд-аиб вероятно е Бетценщайн и
Бургунщат от Горна Франкония. Бет и бат, което обикновено
означава поселище, са от семитски произход на галските маси
разполагащи се в Полша , Бохемия, Франкония. (невярно?)
(16) DIACONO P.: "O. C.", L. 1, c. 16-17,
(17) Мозе (Мойсей) е семитското название на "мойа" (вода) и "се"
(спасен). Ламисион съдържа корените "лама" и "се". "Лама" е с
корен от Южна Германия и е все още употребяван в италианските
диалекти, където означава "тинесто блато". Показателно е че се
намира съединен със семитския елемент "се". Все още лангобардска
предистория е доминирана от митове и легенди, от които и
наименованията на великите пълководци на народите (Мойсей,
Ромул, Ламисион).
(18) DIACONO P.: "O. C.", L. 1, cap. 19. -- MURATORI: "Annali a. 476". -
-PROCOPIO: "De bello Coth.", L, 1, c. 1. (19) DIACONO P.: Idem.
(20) BALBO C.: "Storia d'Italia sotto i barbari" L. 1, c. 9.
(21) Idem, L. 1, c. 33.
(22) DIACONO P. : "O.C.", L. 1, C. 27.
(23) BALBO : "O. C.", L. 1, c. 33.
(24) По този начин добре се обяснява как лангобардите, въпреки
верни на техните закони с истински фанатизъм още от
пристигането им в Италия, възприеха много административни
структури от Византия, като определянето на херцогствата,
нотариата (върховенството) на светия дворец,наименованията и
функциите на центенари (стотници), декани (десетници) и салтари.
(25) BALBO: "O. C.'', L. 1, c. 33 e 34.
(26) BALBO: "O. C.", L. 1, c. 35 e 36. В тези редове намираме
потвърждение за силно агресивния и хищнически нрав на
лангобардите, особено когато не биват спирани от кралски
авторитет. Този нрав се проявява в десетгодишното междинно
кралство след смъртта на Клефи, по признанията на самия
Диаконо.
(27) DIACONO P.: "O. C.", L. II e IV.
(28) BALBO C.:"O.C.', L. II, c. IV.
(29) Нездравословността на местностите, особено през летния
сезон, провали всички така добре започнати походи на северните
войски. Албоин не забрави че дългите обсади унищожиха цвета на
готските милиции на Витиг и Тотила; и той се ограничи да го
приложи само за Тичино, имайки предвид особеното значение на
този град.
(30) Именно този данъчен гнет повече от нападенията и обсадите
отвори вратите на италианските градове пред готите. По време на
обсадата на Рим през 546 година гръцките капитани Беса и Конон,
докато народът умираше от глад, трупаха хранителни припаси за да
ги продават, невъзмутими пред изтезанията и самоубийствата на
отчаяните.
(31) Аварите бяха именно хуни, които не живееха в градове, а в
подвижни станове (лагери), като дори спяха на конете си. По тази
причина гърци и славяни ги нарекоха авари - тоест без град,
бидейки думата съсатвена от отрицанието а и варос. Българите,
въпреки и единокръвни и съжители, се отличаваха с постоянните си
иззидани поселища и с аграрната си култура.
(32) DIACONO P.: L. II, c. 26-27; L. III, c. 31. -- BALBO: "O. C.", L. I, c.
22.
(33) DIACONO P.: L. IV, c. 22.
(34) BALAN P.: "Storia d'Italia", Modena, Tip. Pont. 1894, Vol. II. L. 12.
-- DIACONO P.:
L. III, c. 1-8.-- GREGORIO: "Tur. Hist. Franc." IV, 39. --
FREDEHARIUS: ep., 68.- 14 -
(35) Тези окончания почти жинаги са: in, rich, breht, eun, bald, ald,
ulf, ir, und. (36) Въпреки че историците не определят за седалище на
лангобардски херцог град Верчели, според нас той е такъв.
Изводите ни за това се основават на Лотарий I от 823 година. Той
определя столиците на районите между които е и Верчели. Техният
брой, заедно с подразбиращите се градове като Пиза, Лука и
Сполето, съответства на броя на херцозите, посочени от Дяконо в L.
II, c. 32 от "O.C.". Не са изброени градовете, взети от папата, като
Болоня.
(37) DIACONO P.:"O. C.", L. III.
(38) DIACONO P.: L. IV, c. 13, 14, 21, 23, 25
(39) От пълния разказ на Дякон се разбира, че за избора на
Агилулф, ненаправен от събранието на първенците, а от сърцето на
овдовялата кралица, поддържан от баварските и латинските
бежанци, се получи едно широко оттегляне на легитимистката
партия, начело на която стои Гизулф от Фриули за чистите
лонгобарди, и от страна на българите - Варнеканций. Тук се намеси
и религията поради факта, че се намесват католици и ариани.
Впоследствие двете партии се редуват във възстанието -
традиционалистката еретическа с Ротари и Гримоалд, другата с
Ариперто Бертаридо и така (нататък) до падането на кралството.
(40) Различните лангобардски крале които желаеха да накажат
възстаналите херцози с присъщо отмъщение, за да не проливат
направо братска кръв, възложиха това на езичниците авари, които
изпълниха поръчението с рафинирана жестокост, присъща на
монголите.
(41) Обикновените говеда страдат в мочурищата от болестта
наречена пироплазмоза.
(42) Според нас Ротари не е имал нужда от аварите именно защото
намери в българите преданите бойци, необходими му за
експедициите срещу византийците. Той беше подкрепян от всички
херцози.
(43) Обикновено римляните имаха три имена: лично, бащино и
фамилно, а много - и четвърто име, произтичащо от специални
заслуги. Екстра- и алическите народи, включително елините, имаха
само едно лично име (Сокрта, Перикъл и така нататък). Слугите и
селяните нямаха лично име. Те бяха посочвани общо или с името на
техния господар (Марси пуер = момче на Марс) и с името на народа
или града от който произхождат (Скита Сирус Гета Дарданус). След
падането на Западната Римска Империя отделните селяни бяха
наименувани според националността им. Тъй като военни и селски
фамилии имаха голяма раждаемост, на тях беше давано името на
господаря им (латино, византийски, готски, лангобардски), поради
което срещаме Аралдус Булгари, Гандулфус Булгари, Обертус де
Булгаро и така нататък. Ако войника или селянина е бил зависим от
манастир или епископ, се е предпочитало името на някой светец,
най-вече Андреа за българите. На на мнозина бяха дадени имена
във връзка със занаята, социалната степен, физическо качество или
дефект [недъг - бел. набир.]; и така до нас достигат: Кане (куче), Мансон, Мастали, Мусо, Мусачио, Камперио, Маневано, Пагано
(езичник, бел. прев.), Пасаджерио (миткало, бел. прев.),
Маскамбруно. Възвръщат се и някои древни имена на клана като
Кадоло, Кадало, Тедици, Карано, Крум, Бозо, Гензо, Вазо, Ацо. Но
всеки добър син държеше да се запази името на бащата и
произхода: и ето че въпреки след много векове се запази като
собствено националното име, въпреки то да е определено по време
на робство и в резултат на същото това робство. Булгаро, Булгарело,
Булгарино остават във фамилиите Кадолинги, Герардеска,Пустерла
дори и след като тези фамилии стават могъщи феодали и
сесродяват с крале и императори. Националното наименование е
било толкова устойчиво, освен в личните имена, но и в топонимите
(наименования на местности), че то става пътеводна нишка при
историческите изследвания в Италия върху българите.
--- Факти за българи няма. Ако използваме методите за търсене на
националност от имената, то Винченцо Д,Амико има етимология
vinceus – свръзка и Amycus – един от кентаврите - “свръзката на
кентаврите” или “коняра от конюшнята”. Е, кон ли е бащата на
Vincenzo D'Amico или майка му кобила?
Глава III
Нови сведения за живота на прабългарите и по-специално за тези,
населили Италия. Славянският език и расово смесване, религията с
източен православен ритуал и византийската култура променят
изцяло първоначалния етнически тип на Аспаруховия народ.
--- Ние не видяхме сведения, а предположения за българи в Италия
с изключение тези от Павел Дякон. Как така не се намериха
българите, а се търсят прабългарите? Защо не търсите
пралангорабдите сеньор Vincenzo D'Amico? Или българските
абдалски институти ви платиха да търсите прабългари за да
утвърдят родовото дърво на Савойската принцеса? При това
положение сте оправдан – и на мен ако ми платят италианците от
някоя малоумна фондация за една година ще йм съчиня “История
за пралангобардите” в три тома по 300 стр. всеки – това е
приказката за интереса и феса.
Но това, което все едва се наблюдава в Мизия, където българите
се заселват след 670-та година, се открива в Панония, където те се
срещат още от 400-та година. Тук населяваните от тях земи не
получават тяхното име, защото българите са зависими и плащат
данъци на многобройни завоеватели като хони-авари, гепиди,
лангобарди, унгарци.
--- И къде са тези български данъкоплатци Vincenzo D'Amico? Това
началото на Първи том от “Прабългарската история” ли е? Много
интересно, как тази “научна книга” се разпространява сред
българския народ, въпреки нейната очевидна българофобска насоченост? Къде са италийците по това време Vincenzo D'Amico?
Или кобилите още не са ви родили в конюшните?
Но с изключение на религията – разпространението на
католицизма и по-късно на калвинизма (в Средновековна Унгария),
в долините на Дунав и Тиса, се срещат данни за техния език,
техния бит и външни белези. Знаменитият Геза Фехер(1) успява,
въпреки и само частично, да докаже компетентно какъв ценен
извор за живота на българите в Мизия, преди християнизацията е
кореспонденцията между папа Никола I и бълг.владетел Борис І
(2). Изхождайки от тези сведения ще можем правилно да преценим
местожителствата на българите в Италия.
--- Аха, от кореспонденцията на папа Николай I ще прецените
местожителствата на българите?! Вие да не сте избягали от
лудницата сеньор Vincenzo D'Amico преди да напишете тази книга
или българските институции там ви намериха за да ви поръчат
царската заръка за “българските поселници в Италия”?
2. Българите, бидейки зависими от лангобардските, франкските и
църковните феодали, е трябвало да се съобразяват със законите на
своите господари;
--- Спирам да се занимавам с тази откровена антибългарска книга,
която прокламира за някакви феодални зависимости между
ГОСПОДАРИТЕ на българите – лангобарди и франки, след като
Vincenzo D'Amico не можа да посочи един-единствен факт в който
българите да са нещо други освен военно формирование. Също така
напълно ясно разбирам, както редакторството на Живко Войников -
Страшника – един откровено монголо-турански заблуденяк , така и
позоваването на “сведения” от тази книга от “професионални
историци” и културтрегери. Тези хора могат да бъдат само или
пълни глупаци или антибългарски деятели, които съчиняват
мръсотии за българщината. От втора глава до тук – само дивотии и
дори обещанието на Vincenzo D'Amico за “навиране на носа до
дъното” не даде резултати откъм страна на фактологията; той като
че ли го напъха по скоро в задника си в последните няколко реда
по-горе.
Боже, пази си селенията; с враговете на българщината, има кой да
се справи!
Край
"БЪЛГАРИЯ"
VINCENZO D'AMICO
I BULGARI STANZIATI NELLE TERRE D'ITALIA NELL'ALTO MEDIO
EVO
R O M A
РИМ
Асоциация Италия-България
1942
Ziezi ex quo Vulgares (c) 1999-2006
Нередактиран превод - Тодор Ламбрев. Набрал - Андрей Вънгев.
Редакция на текста
Ж.Войников.
http://ziezi.net/amico/amico.htm
коментар bozman
…………………………………………………………………………………………………
Книга писана в 1942 г. от Vincenzo D'Amico. Авторът е подвластен на
ширещата се по това време заблуда, че древните българи са тюрки
монголоиди. Въпреки това книгата е ценна с много информация за
българите в Италия. Авторът смята, че в средата на XX век на
територията на Италия живеят 3 милиона българи, потомци на
древните български заселници.
--- ”Ширещата се заблуда” не е само по онова време, но ше шири и в
днешно време. Тя не само е забравена, но и дообогатена с термина
“древни български заселници”. Нека видим къде са тези “тюрко-
монголи” или каквито и други да са наречени с тяхното качество на
“заселници”. За по нагледно ще представяме пасажите касаещи
българите в кафяво, защото виждаме, че Vincenzo D'Amico още в
първа глава се залавя с историята на лангобардите, а там българите
са умоменати два-три пъти.
Глава I
Мотиви за публикацията
„Историята на Лангобардите” от Павел Дякон (1) е била винаги
почти единственият източник за присъствието на прабългарите
на нашия (Апенинскя)полуостров, с откъсите от гл.26 II и глава 29,
V, които публикувахме в предишната брошура (2).: „Кн.ІІ.гл. 26.
Град Тицин издържал тогава повече от тригодишна обсада и се
защитавал мъжествено. Войската на лангобардите е била
разположена на лагер недалече от южните покрайнини на града.
По това време Албоин овладява всички градове до Тусция, сисключение на Рим, Равенн и още някои приморски крепости.
Римляните (ромеите, византийците) не са имали достатъчно сили
за съпротивление, защото и свирепстващата още от времената на
Нарзес „морава язва” (антаркс) погубила голямата част от
населението на Лигурия и Венеция, а година по-късно са станали
големи наводнаия, за които вече казах, и страшен глад опустоши
цяла Италия. Но известно е, че Албоин доведе със себе си тогава в
Италия хора от най-различни народности които били покорени от
него и предшествениците му, затова и до днес, местностите в които
живеят носят техните имена: гепидски, български, сарматски,
панонски, швабски, норикски и т.н.”
--- Би било много хубаво да видим къде са тези, гепидски,
български и т.н. области в Италия. Автора обаче не дава сведения за
такива. Това ни навежда, че под термина “области” има пред вид
тякави други структури, а не георгафски терени.
Кн.V.гл. 29. В това време херцогът на българите, нарищчащ се
Алзеко (Алцек), по неизвестна причина оставил своя народ и с мир
дойде в Италия със цялята армия на своето херцогство.
--- Тови цитат от Павел Дякон не е верен и изопачен до крайност в
търсене на дивиденти. Ето какво казва П. Дякон:
https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGR
vbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1M
WExNDY0
II, т.9 : Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum
quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum
omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum
atque ineius patria habitaturum promittens.
Дук Alzeco е наречен “херцог”от Vincenzo D'Amico, но това не
отговаря нито по йерархичен ранг, нито по военен чин на римската
военна титла dux. Дори днешните дукове и дукеси не са херцози и
херцогини. Тук имаме хиперболизиране на понятията с цел да се
даде някаква грандиозност и многочисленост на войската на
Alzeco. Той се срещтна с крал Гримуалд, обеща да служи и поиска да се
засели в неговата страна.
--- Очевидно, че когато Alzeco иска да служи с войската си, то тя
трябва да живее някъде тази войска. Не за пръв път чуваме
манипулативни изкази като този, че войската се “заселва”. Или
Vincenzo D'Amico е предполагал, че войската на Alzeco ще служи на
Апенините, но ще живее в Илирия, като ще пътуват насам – натам с
хеликоптери ?
И кралят го изпрати в Беневент, при своя син Ромуалд,
заповядвайки му да посрещне и помогне на тези хора, като им
намери места за заселване.
--- Дали войската на Alzeco ще помага на Ромуалд или Ромуалд ще
помага на Алцеко е много лесна задача за решаване и се сещам за
българската поговорка “които не искат да хранят собствената си
армия - хранят чужда армия”. За мен Ромуалд е вече на позиции да
храни чужда армия.
Херцог Ромуалд ги прие радушно, и им предостави за заселване
обширни пространства, които до тогава пустеели, а именно, Сепин,
Бовиан, Изерния (места в гористата част на областта Самния) и
други гградчета с прилежащите им землища и се разпореди,
титлата на самия Алзеко да бъде изменена и той за напре да се
нарича гасталди (gastaldius) вместо херцог (Ж.В. естествено е че
като подчинен на Ромуалд, трябва да има титла една степен по
ниска от неговата)
--- Тук селските интерпретации на Vincenzo D'Amico за “обширни
пусти места” не ни впечатляват, защото ако се погледнат
тогавашните фортове Sepinum, Bovianum и Iserniam Alzeco се
вижда, че те са точно в пресечката на Via Egnatia и Via Traiana.
Bovianum със синя стрелка, Sepinum
е предградие на Беневентум – седалище на епископа на областта и
Iserniam не ми е известно къде се намира. По аналогия с горните
две селища, които са в непосредствена близост до Беневентум и
“трилъчката” на двата големи римски магистрали – via Appia и Via
Traiana, предрполагам, че и Iserniam е бил някъде в близката
околност. Всички тези подробности ги излагам за да се види
празнословието, изразено с “пустеещи земи” от Vincenzo D'Amico.
Дали земите са били пустеещипоради епидемиите не е уточнено, което идва да
покаже преднамерено изопачаване на обстоятелствата от сеньор
турколога, защото една област където се пресичат двете най-големи
пътни артерии на древна Италия могат да бъдат всичко друго, но не
и “пустеещи земи”.
Тук прави впечатление ( впрочем от писанията на Живко
Войников едва ли вече нещо може да ни изненада -
https://www.sites.google.com/site/runiyistoriabozman/nakoisobrazenia-protiv-opit-za-sistematizacia-ot-d-r-z-vojnikov-v-prarodina-
но тъй като вървим по текста е редно да погледнем и “живковата
редакция” отново плод на пълно невежество по отношение на
писмените паметници.
(Ж.В. естествено е че като подчинен на Ромуалд, трябва да има
титла една степен по ниска от неговата)
--- 1. Никъде П. Дякон не заявява, че Alzeco отива в Беневенто при
Гримуалд като негов подчинен. Това са безоснователни измислици.
Един от военните закони на Ротарис, публикувани от William Klapp
Williams … Williams съобщава също така, че Анастасий
Библиотекар е казал : "Agripandum ducem Clusinum, nepotem suum,
seu Tacipertum Castaldium et Remingum, Castaldum Tuscanensem. . . "
- Гасталдът и дукът придружават кралят, като очевидно имат много
близки рангове. Това различие в приложението на чиновете вече
има разлика в историята на лангобардите и гасталдът е по-нисък
чин от дука. За да достигне неговото пълно превъплъщение в
“comes” при Каролингите и т.н. Това е отразено в 25 военен закон на
Ротарис представен от Ludovico Muratori във вида “Si Gastaldius
exercitalem suum contra rationem molestaverit, Dux eum soletur.” – т.е.
“дукът” има права да наказва “гасталда” ако счете, че оплакванията
на войската от него са основателни. Според Живко Войников, Гримуалд, наследника на лангобардите е
дук и Alzeco за да му е подчинен трябва да е в по-ниска степен !
а. Войников явно няма и представа от текстовете на П.Дякон, който
е титуловал Гримуал с титлата рекс (cum omni sui ducatus exercitu
ad regem Grimuald venit) - неговата (дукска) войска да отиде при rex
Гримуалд. ), която титла по никакъв начин не се доближава при
лангобардите до титлата дукс.
в. Също така никъде не е казано, че Alzeco отива в качеството си на
подчинен на Гримуалд – една живковско войниковска мисъл на
селянин, за когото е закон че при пристигането си в града може да е
само слуга и нищо повече.
с. Измислицата на Vincenzo D'Amico – херцор Гримуалд е от същият
нивел на тюркска фантастика.
И те (българите) живеят по тези места, които споменахме, до
сегашно време, ивъпреки че говорят на латински език, все още не са
се отказали от употрабата на своя собствен език.” Същият автор
споменава и за поданиците на Алцек и в епитафията (надгробния
надпис) на гроба на принца на Беневенто Арики, когато казва: ..te
luget Apulus et Calaber Vulgar Campanus et Afer.За същото говорят и
други автори от това време, като Никифор и Теофан, които
уточняват, че Алцек, преди да се представи на Гримоалд, се е спрял
в Равена и Пентаполи. (Според Теофан, който опсва разделянето на
петте Кубратови синове: „четвъртия и петия (т.е.Кубер и Алцек),
преминализа Истър, или Дунав, единият (Кубер) се покорил на
аварския каган, и останал със своя налод в Аварска Панония,
другият (Алцек), дошъл в Пентаполис (Петоградието, по имената
на петте града Анкона, Римини, Пезаро, Фано и Сенгалия) при
Равена, и се покорил на царя христиански”.)
--- И след като единия от петте братя е дукс и води САМО ВОЙСКА,
то от това научната мисъл в българско си вади изводите, че
останалите братя са тюрко-монголи номади и водят сюрия от деца,
жени и баби и стада от добитък !
Срещат се отделни сведения за това и в „Хрониката от Касино” и
тази от Валтурно. В „Табула хорографика М.Аеви” също така е
очертана границата на тяхното заселване(3). Всички по-късни
историци се спират на думите на Дякон само за да изразят мнения
върху правовите прерогативи на Алцек и неговите наследници(4).
--- Каквото прави доста безчестно Vincenzo D'Amico, както и
редактиращият го Живко Войников, упражнявайки се в свободни
съчинения.
От средата на миналия век до наши дни някои изследователи,
особено тези на юг от Алпите, работят за установяването на земите,
колонизирани от българите в Ломбардия и Пиемонт;
--- Павел Дякон обаче не говори за никаква “колонизация” и
никакви “заселвания”. Тюрколозите в Европа май са първите хора,
които при преместването на войска говорят за “заселване” –
слабограмотни сравнения щелящи единствено да пласират идеята
за някакви “преселения” на тюрки в Европа. Е, при П. Дякон
преселения няма.
те отделят особено внимание на границите на „Комитатус
Булгарензис” (Български комитат, Българско графство) посочени в
трите дипломи от 877, 890 и 919 години(5)
--- Аз не знам поясненията в скобите от кого са, но и Vincenzo
D'Amico и Войников са еднакви по фантасмагории, така че няма
някакво особено значение. След като посочихме, че “comes” в тези
райони (и не само в тези) е военна титла и “Български комитат” е
очевидно военен термин, то за какви граници става въпрос в
дипломите от посочените години? Едно хлапе гледало Хари Потър
да извикам от улицата ще се сети, че става въпрос за военни райони,
но тюрколозите не се сещат. Или може би тежките йм заплати нещо
ги подтигват към недосещане ¡?
Това графство, тъй като в него са отбелязани Борнаго и Трекате, се
счита че се разпростира вдясно от Тичино с главен град където сега
се намира Борго Лаведзано. (Тичино е разположен в южната част
на Швейцария и граничи на запад, юг и югоизток с Италия). Но
накрая г-н Пеца, на XXVII конгрес на историците от Пиемонт
доказа, че то се намира вляво от тази река (Тичино), въпреки че
посочва Борнаго и Трекате отдясно(6). Пероза през 1888 г.
публикува една обемиста монография за Борго Варчелезе
прелиствайки нашироко големите архиви на Рикалдоне от Биела, и
откри много духовници и учени българи; но с презумпция че
всички тези имена са отнесенисамо към една фамилия, към една
община(7).
--- Е, след като Борго Варчелезе “прелисти” архивите, къде са тези
българи и по какво позна, че са българи ? Очевидно поредните
измислици, основаващи се на плиткоумието, че ако човек има
фамилия Булгаро, то той е българин. При този нивел на търсене
днес в България трябва да има десетина българина – не повече.
Покетино, в наскоро излязлата си книга ни дава най-същественото
и синтезирано от досегашните проучвания за лангобардите от юга,
приема безрезервно участието и на други народи освен местните,
които са ангажирани във военните и мирните действия на крал
Албоин; но за българите прави само един бегъл намек за
Салернитано(8). Такива проучвания, без изключение, имаха само
географско значение.Почти никой не отдава значение на широтата
на колонизацията на българите, такава че днес, 13 века по-късно, да
открие някои убедителни доказателства за това.
--- АКО имаше такава “ширина на колонизация” очевидно хората
биха открили поне един българин шивач, грънчар или нещо
подобно. Че не са открили нито един, очевидно говори, че всички
напъни на Vincenzo D'Amico да открие “ширина на колонизация” са
празни приказки.
Почти никой не издири какви приноси са допринесли за
оформянето на съвременния италиански етнически тип, какъв
благоприятен демографски ефект са оказали, вкл. и какъв е
приносът им в селскостопанската култура на съвр.италиански
народ, какво участие са взели в големите религиозни, политически
и икономически събития от лангобардския период до периода на
княжествата (феодалната разпокъсаност на Италия), колко и кои
личности са се проявили, какви елементи са включили в
италианското законодателство от средновековието. Благополучната
сватба на Цар Борис III с принцесата от Савоя (Джована Савойска
или царица Йоана) породиха у някои интерес към отношения
между италианци и българи в по-далечното минало. Тогава
започнахме да правиме нашите изследвания най-първо в
Санитския район, а след това и в цялата страна (италианското
кралство). Срещнахме един изцяло непроучен и тъмнен въпрос.
Обаче, „пъхайки си носа до дъно”, успяхме да открием някои
неизвестни до сега факти.
--- Много любопитно – да видим фактите след пъхането на носа.
Книгата на един унгарски писател, Геза Фехер, не само
потвърждава приетите от нас насоки, особено във филологическата
област, но ни облекчи и пътя за допълнителни открития(9). Той,
продължавайки проучванията на Микола (10), проследява
прабългарите при техните различни установявания по Дунава,
издирва техните примитивни фортификации, разграничава в
унгарския език угро-финските от българските думи, отбеляза за
наличие на писменост у българите, преди възприемането на
гръцката писменост. (Ж.В. официалните надписи на бълг.канове в
езическия период са на гръцки език).
--- Геза Фехер е отдавна спаднал балон, така че е излишно да се
спираме на неговите “лингво” открития, по същество турко-унгарски карамболи. Тук също е интересно вмъкването на “редактора” Войников, че българските канове пишат на гръцки
език. Той обаче позна по миризмата йм открита в Плиска, че те са
българи, но малко така на гръцки пишат. Защо не пишат на
арменски редакторе Войников, или на сирийски, или на иврит ?
Няма начин отговора да не е “Защото са прабългари – затова”.
И на края той отдава обощава за значението на прабългарското
присъствие в Панония, което всички историци, в това число
маждарите (унгарските), пренебрегваха. Също така той настоява за
пълно и вярно проучване на етносите в почти цяла Унгария, и на
най-богатите селскостопански области в Италия. Госпожа Жйика
Бобич (11) преди няколко години писа за древните българи в едно
значимо италианско списание. Но, след излизането на тази статия,
през 1933 г., допълнителни проучвания ни дадоха нова богата
изворова информация, повече и по-добри филологически преценки
и по-точни расови, етнически и антропологически данни. Сега в
един общ план ще изложим резултатите от тези проучвания, като
запазваме специалното третиране на трите географски района на
страната през минали времена, както и сведенията за наши
бележити личности от български произход, заселили се между нас
от времето на крал Албоин, до идването на Алцек(12).
-----------------------------
(1) DIACONO PAOLO: " Delle geste dei Longobardi" , E. Sonzogno,
Milano. 1915.
(2) D'AMICO VINCENZO : "I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e
VII dell'Era
Volgare" F.lii Petrucciani, Campobasso, 1933 - XI .
(3) "Chron. S. Benedicti" M.G.H. s. r. l. c. 2. -- "Chron. Vulturnense" R.
I. Scrip. I. --
"Chron. Salern." M.G.H., par. XIX, I. III, c. 142. -- ANONIMUS
MEDIOLANENSIS:
" De Thabula Chor. M. Aevi ", Rer. I, Scrip, X, c. CCLXXIII, Historia
Miscella, 1, 19.
(4) DE MEO A.: " Annali del Regno di Napoli", T. II, Napoli 1796. --
CIANNONE P.:
" Istoria Civ. del Regno di Napoli", vol. II, cap. 20. -- BALBO C.: "Storia
d`Italia sotto
ai Barbari", -- MASCIOTTA G. B.: "Il Molise dalle origini al nostri
giorni", V. I, cap. 20.
(5) GIULINI: " Memorie storiche della cittia e campagna di Milano",
1854. --
COLOMBO A.: " Vigevano ed il comitato Bulgariense in Viglevanum" ,
1913. --
Носия от Cercemaggiore
(Campobasso).- 4 -
GABOTTO F.: " Per la storia del Novarese nell'Alto Medio Evo",
Bollettino Stor. prov. Novara, 1917.
(6) PEZZA F.: "Profilo geografico della Bulgaria italiana" , Cattaneo E.,
Novara, 1935.
(7) PEROSA M.: " Borgovercelli", Vercelli, 1889. Историческият архив
на Биела, по
случай сватбата на херцога на Генуа и Мариа Л. Алиага Болгаро
започва, както и при
Пероза, от Луиджи Борело, който публикува книгата "I conti
Ricaldone-Bolgaro", Torino,
Tip. V. Bona, 1938.
(8) POCHETTINO G.: "I Longobardi nell'Italia Meridionale".
(9) FEHER G.: "Les monuments de la culture protobulgare et leur
relations
hongroises", Museo Archeologico ungherese, Budapest, 1925.
(10) MIKKOLA Y.: "Die Chronologie der Turkischen Donaubulgaren",
1914.
(11) BOBICH G.: "La Bulgaria", Vie del Mondo, 1938, XIV, N., 1, Milano.
(12) Предишните изследователи употребяваха думата "Алцеко". Ние
считаме редно да употребяваме оригиналната дума Алцек. Двата
елемента на тази сложна дума означаваща nafus-minimus се срещат
в етруския език. (D'AMICO V.: " Gli Aruspici in
rapporto alla questione etrusca", Petrucciani, Campobasso, 1937); Освен
това в тунгузката дума"ули", в татарските "аул" и "ол", в турската
"аиле", както и в тибетската "за". "Зек" и "зик" се срещат в
обикновения диалект на Молизе за означаване на "малка" и
"малък".
Глава II
Отношения между германски, латински и турински народи.
Лангобарди и българи.
--- Ще изпреваря малко изложението на Vincenzo D'Amico за да
припомня какво се очаква от тази втора глава – очакват се
обещаните факти за българи, след “пъхането на носа”.
Като оставим настрана урало-алтайските напластявания на
нашия полуостров, предшествали християнската епоха, можем да
твърдим, че твърде скоро Римската импреия е принудена да търси
помощта на азиатските конни народи. На границите му напират
германските племена по простата причина, че са прогонени от
Волга и Дунав под напора на хуните - изкусните стрелци с лък и
бойци с копия(1), с жълти, плоски и бледи лица, които на въпросите
отговаряха със звучната сричка „йюнг”, омекотена от римляните в
„унно”, т.е. хуните на Атила.
--- Кога са ставали тези “отговаряния” и на какви въпроси е трудно
да се досетим. Най-вероятно са от рода на този мъдър агличанин,
който питал аборигена за името на кенгурото, онзи отговорил“какво ме питаш” – “Кан – гу – ру” и англичанина решил, че му е казал името на животното. Факти за българи няма дотук.
Ако питате някой български тюрколог, най-вероятно ще ви се
отговори, че аборичените от Австралия са първите прабългари,
защото имат титлата “кан” и тя се носи от Гуру-то на племето.
Те не познават градове, къщи, легла. Жените и децата живеят в
обозните коли, докато мъжете - върху конете си, върху които дори
спяха (както ги описва Амиан Марцелин). Храбрият Стилихон, чист
вандал но с латински дух, погрешно издигнат за стратег на
малодушния Онорий, преценява че най-добрият начин за
отстраняване на германците от имперските земи, е да повика на
помощ същите тези орди, които са се приближили до границите.
Когато Радагайз, вече заместник на Аларих, през 405 година
предвождайки славяните (?) (по-точно става дума за вандали и
алемани) и германците заплашва с изтребление латинския свят,
монголските (хунските) конници предвождани от Улдин и с помощ
на визиготите на цар Саро извоюваха пълна победа и влязоха
тържествено на Капитолиума в Рим (2).
--- Факти за българи няма.
(Ж.В.: В.Д`Амико пише за славяни водени от Радагайз, под влияние
на мнението на историка от ХVІІІ в.Е.Гибон, който намила близост
на името със замаднославянския бог Радегаст. Средновековните
хронисти го смятат за гот или скит) (Ж.В.: Улдин и Саро идват като
съюзници на Стилихон. С тяна помощ, войските на Радагайз са
разгромени и самият той е пленен от Стилихон (според Комес
Марцелин, именно по внушение на Саро, Радагайз е бил убит). По
това време Цар на хуните е Октар с по-малките си братя Ебраз и
Руа, наследен от по-големия Мундзук.- 5 - Хуните се бият заедно с
Аларих (готски крал) при завоюването и разрушаването на Рим
през 410 година(3) (Ж.В. няма данни за участие на хуни в готската
обсада и разоряването на Рим).
През 452 година хуните се връщат в Европа водени от Атила, син на
Мундзук, но нямат историческото време да се заселят трайно и да
оставят расови следи чрез своето потомство(4). Други туранци,
скири и турцилинги (скири, тюринги – германскиплемена), дошли
с Одоакър през 476 година, се заселват в земите на Империата(5).
Велизарий през 535 година довежда със себе си хуните (става дума
не за хуни, а за савири – хони, които нямат нищо обще с хуните на
Атила) и масагетите които, след изгонването им от Неапол,
опустошават страната (6).Когато през 537 година е обсаден Рим, той
получава помощ от 1600 славянски (Ж.В.: няма данни за участие на
славяни в походите на Велизарий, още повече че славяните са изкл.
пеши бойци и нямат конница)и хунски (савирски) конника, които
със своите безпогрешни стрели от кулите на сградите на Колизеума
изтребват готите(7). Нападната от тези същите (готите) през 538 година, Анкона бе спасена по изключителните заслуги на тракиеца
Улим и месагета Булгад (8).
--- Факти за българи няма.
През 542 година, докато Тотила (крал на остготите от 541 до 552 г.)
преминава през Италия, император Юстиниан издига за управител
на Италия Максимин, като му дава много хунски (савирски)
отряди; при връщането си в Италия през 544 година Велизарий в
Равена също иска от императора да му се дадат хунски отряди. През
547 година Олдоган, хун (хон, савир), е византийски управител на
крепостта Перуджа. Осем хиляди стрелци с лък, предимно хуни,
разположени по крилата на бойния строй, решават окончателната
победа на Нарсес над Тотила при Тагина (съвр. Гуалдо Тадино), в
планинските проходи на Умбрия(9).
--- Факти за българи няма.
Българите, според Дякон, са се установили за първи път в Италия с
лангобардите през 568 година.
--- Това е старо сведение и се знае от всички които се занимават с
история. Освен това е нужно да опресним слабата памет на Vincenzo
D'Amico за това което писа в първа глава, а там е писано, НЕ че
българи и сармати е довел Албиол, А ПО топонимите на имената се
съди за доведени такива. Много перфектна логика, която можем да
използваме и да твърдим, че в Коньовица са се заселили кентаври
и затова има такова име . . Пък може и Хирон да е от Коньовица ☺.
Някои исторически източници обаче твърдят, че това е станало
много по-рано. Те, както вече казахме, са се появили с Атила през
452 година (стара и невярна трактовка). От 504 до 511 години те
дебаркират на крайбрежито при Бруцио заедно с гепидите и
гърците, когато са посрещнати от воините на Теодорих. Те са били
съюзници на готите през 555 година, защото след разгромяването и
смъртта на Теиа в подножието на Везувий, седем хиляди негови
бойци, избягават в Кампса (Конса?) заедно с плячката си,
командвани на утургура Раняри (10). (Ж.В. Етимологията на името
може да се свърже с авестийското rānya, пехлеви rān, индоарийски
(санскрит)ran, rana, raņati, ranyati, осет.иронски rajыn, дигорски irajun –
радвам се, наслаждавам се. При българите се среща името Ране,
Рани, Рано, Ранул, Ранко, при осетинците Роен) Следователно, те
веднъж са помагали на готите, а друг път - на Империята. За нас е
твърде важно известието, потвърдено от разни хронисти и преди
всичко от папа Григорий Велики (540-604), според което те
(българите) са се установили в зоните под Алпите преди
завоюването на Италия от Албоин.
--- Къде са тези сведения от Григорий Велики ? И АКО са
“установени” под Алпите, то къде са сведенията, че става въпрос за
“заселил се народ” ? И да питам и да не питам все тая – Vincenzo
D'Amico си приказва като пленен италианец на Източния фронт. . .
Блаженият Пиетро Булгаро (Петър Българина), католически
свещеник, починал в Рим през 605 година като кардинал, е
установено че е роден в Салусола през 560 година, значи осем
години преди заселването на лангобардите. Следователно неговите
родители, загрижени да дадат
Жена от Letino.- 6 -образование на децата си и установили се по
всяка вероятност във Верчели където са обработвали вълна, са
дошли или с остроготите, или с византийците(11).
--- Ив. Вазов, като носи арменска фамилия (почти еднаква с тази на
Айвазовски), да не е арменец или семейството на Славейковите е от
рода на канарчетата ? Що за простотии се ръсят тук от
италиянският “мислител” станал Гуру на българските тюрколози ¿
Основната маса българи е пристигнала с лангобардите.
--- Празни приказки – аз пък казвам, че е пристигнала тази “маса” с
Триглавата ламя. Нали щеше да има факти – такива не виждаме
дотук а само разтягане на панаирджийски лакърдии. Очевидно
такива са в остър недостиг при Vincenzo D'Amico, както и при
българските тюрколози, които не могат да извадят повече от
двайсетина тюркски думи от “тюркското море заляло Европа”.
Но преди да продължим, добре е да се спрем на различните
контакти, които българите са имали с лангобардите преди
завоюването на Италия. Само по този начин ще си изясним
причината, която ги е довела всред нас под формата на национално
преселение. Лангобардите, произлизащи от скандинавския
полуостров (не точно, произлизат от земите на съвр.Северна
Германия и Холандия), докато са населявали балтийските
побережия, са малко на брой, но с чиста кръв, така че Тацит ги
определя като „paucitas nobilitat”(12). Когато тръгват по течението
на Елба и Одер в търсене на по-богати земи, те срещат съпротивата
не само на други германски племена, особено на циздунавските
(отсам дунавските) племена със семитска кръв(13) (? – семитски
народи в Европа няма, Д`Амико погрешно смята че келтите са
семити),
--- Виждаме тук пояснения, в някой който го е срам да си сложи
името. Що така бе другарю редактор? То колкото са семитите,
толкова са и тюрките и монголите, че и “йонг–су”? Вие
тюрколозите, защо не се пробвате в приключенската литература? както и такива с християнска култура, но също и славянски (?)
и скитски племена, чиито бързи нощни набези и засади плашат и
най-героичните бойци. Ето защо за тях е необходимо да попълнят
войската си като предпочита преди всичко представители на
родствените им германски племена (14). По този начин те достигат
и се установяват в Скорингия, Маврингия и Голанд; също така за
известно време се установявят в Аутабет, в Батаиб и Вургундаиб(15).
За владетел и пълководец е издигнат първият им цар Агилмунд,
който скоро заплаща с живота си,небрежността че е пренебрегнал
охраната на лагера си. В този момент се появяват българите в
историята на лангобардите. (Според П.Дякон, българите убили
Агилмунд и отвелкли дъщеря му, но скоро след това били
разгромени от новият лангобардски владетел Ламисион, осиновен
приживе от Агилмунд).
--- Е, къде е тук “преселилият се народ в Италия”?. Българите
убиват Агилмунд и после имат битки с Ламисион, в качеството си
на войска, а не на преселнически народ с бабите, дядовците и
каруците с каменни вани за къпане – това последното, за каменните
вани е патент на доц. Чиготфес от НБУ. Още не е влязло в “народно
употребление”, но има време за всичко.
Лангобардите завземат Панония преди идването на аварите, с
които по всяка вероятност са тръгнали от бреговете на Волга и
българите (кутригурите).
--- Страхотно неоспорими факти – човек не може да не се впечатли
от “завирането на носа”.
Българите, изненадвайки през нощта лангобардската войска,
убиват самия цар, а дъщеря му пленяват(16). След стотици победни
войни, поражението се понася много тежко. Новият цар Ламисион,
който, като нов Мойсей(17) излиза невредим от водите, се хвърля в
контраатака. Неговите бойци обаче, несвикнали на тактическите
прийоми на туранските конници, които с фалшиви бягства, с бързи
обходи, с наситена стрелба с лъкове по фланговете разстройват и
дезориентират противника, се обръщат в отстъпление. Тогава
Ламисион, изправен пред това трудно положение, освен че започна
да връща с обещания и заплахи бегълците, дава на всички свои
роби (по-точно военопленици), които пожелаха да вземат оръжие,
свобода, почетен ранг и награди. По този начин той постига пълна
победа. (Тук В.Д`Амико греши, кутригурите идващи с аварите не
воюват с лангобардите, а с гепидите, събитието описано от Дякон за
сблъсъка с българите на Агилмунд и Ламисион е хронологически
много по-рано, ако изобщо е достоверно и не е авторова
измислица!?) По този начин за втори път многобройни хора сгерманска кръв стават част от лангобардската нация, докато
българските пленници ги заместват в робуването.
--- И къде са фактите тук? Дори редактора – отявления тюрко-
монгол Войников не можа да се сдържи и ревизира развихрилата се
фантазия на Vincenzo D'Amico.
След смъртта на Атила и разгрома на неговите наследници,
многобройни германци, като съюзници на империята се заселват в
Норик и Панония, като Одоакър, Телетей Рудолф с тюрингите,
ерулите с ругийте и Теодорих начело на остроготите(18). Когато
Одоакър преминава в Италия, лангобардите се насочват към
Норик(19); разбитите ерули и свеви попадат в плен но по-късно са
освободени. Царете Гедеок (Годехок 470-489 г.), Клабон (Клафо
около 490-510 г.), Тасон (Тахо около 511 г.) и Вакон (Вахо 511-540 г.)
са близки приятели и съюзници на гепидите до момента в който
последния взе за втора жена Австригоза, дъщеря нагепидския
владетел. Тези гепиди още от 504 година(20) населяват Сирмиум
(Срем, сега Изт.Славония) заедно с българите (на Бузан)
с цар Трасерик, син на Тотила, който е бил разбит от Теодорик и
прогонени отвъд Дунав в Дакия от Пициа и Ардуин. Но около 547
година византийският император проявява незаинтересуваност към
всички отдалечени владения до такава степен, че потвърждава на
франките правото да подарят на лангобардите Норик и Панония
между Дунав и Драва, както и да върнат на гепидите и на българите
Сирмиум(21). (Става дума за Гепидо-българското царство).
--- Циркът в този момент продължава да се поддържа от
българската секция тюрколози, измислили гепидо-българско
царство, което естествено е от тюрко-монголи, които пишат на
гръцки език! Vincenzo D'Amico дотолкова закъса с фактите на
Апенините, че започна да преразказва Балканската история.
Но двата братски народа (гепиди и лангобарди) твърде скоро
стигат до неразбирателство. То вече е породено, когато претендента
Илдеки, около 527 година, победен от Вакон (Вахо), намира
убежище при гепидите. Лангобардите предявяват претенции за
земите на гепидите в Панония. Стига се до война. Гепидите са
окончателно победени със смъртта на цар Гуинимунд (около 551
година). Лангобардите, за да победят, влизат в съюз с аварите,
заселени от лявата страна на Дунав(22). Лангобардите
първоначално заселват земите между Драва и Сава откъдето,
правят своите набези към Далмация и Илирия, чак до Епидамнос
(Драч)(23). В резултат на това цялата маса българи включени в
земите на гепидите, преминават към победителя, оставайки
свързани с аварите от Дакия.
--- Няма такива факти, “масата на българите” да преминава като
чували със ярма от едни ръце в други. Това не е да ти пресипят
допълнително макарони от общата тенджера, сеньор Vincenzo D'Amico, това са бойци които се бият със гетите против остроготите.
Какви маси, какви столове сънувате, като заспал дърводелец на
албрихта?
По този начин
--- Един изцяло измислен и то по най-примитивния способ “начин”
– чрез съчиняване на приказки.
в продължение на 17 години се установяват между лангобарди и
българи близки политически, социални и религиозни отношения,
както и задълбочено познаване на взаимните способности и
недостатъци.
--- Аха, ходели си – нощни опознавки от един аул в друг. Много
скучно дори за приказка от 1945 г.
Всички завоеватели на Панония, както и на Италия, остават под
номиналната зависимост от византийския император, а
Константинопол се стреми да разпространи своята религия и
култура сред тях.При лангобардите се разпространява
християнството но под формата на арианството, течение в
християнството обявено за еретическо от ортодоксалната църкава.
(24). Поради близкото си съжителство, лангобарди и българи
съвместно се преселват в Италия.
--- Празни приказки. Нали щеше да има факти сеньор D'Amico ?
Италия не е непозната земя за много лангобарди. През 548 година
непокорния син на цар Тасон с отряд от шест хиляди гепиди и
българи, нахлува в долините на реките Изонцо и Таляменто,
обръщайки в бягство един византийски корпус. През същата
година Герман, племенник на Юстиниян, с наемен отряд от хиляда
въоръжени лангобарди, наречени „катафракти” нахлува в
Италия(25)
--- Да не се надяваш на заселниците български от жени, баби и
дядовци – да разбият редовна римска войска! Добре че не се
намесиха мъжете, които по това време си пиели кумис с
лангобардите, че лошо щеше да стане.
Две хиляди и двеста лангобардски войни с три хиляди помощен
персонал са сред основните сили на византийският пълководец
Нарзес. Те проявяват такова усърдие в грабежите и
опожаряванията, че Нарзес е принуден да ги държи в лагара им,
под охраната на византийски отряди, командвани от офицерите му
Валериан и Дамян(26). При прекосяването на полуострова отВенето до Бруцио те вече бяха опознали ландшафта. Познават
всички бродове, мостове, засади и знаят къде могат да се набавят
хранителни припаси, къде да се възползват от слабата отбрана,
какви укрепления е добре да построят преди да продължат
завоеванията си. Познават също така кои области са здравословни
за германския им организъм и кои са неблагоприятни. Знаят също,
че най-плодородните и открити полета в същото време бяха и много
смъртоносните епидемии с азиатски (като вариола, холера, чума)
или индийски произход (като тиф, дизентерия, малария).
Хрониките от тези времена сочат, че смъртните случаи вследствие
епидемии са се проявявали предимно след наводнения и в блатисти
райони (Градо, Равена и т.н.)(27). Албоин обсъжда всички тези
обстоятелства със своите първенци и попълва войските си с
двадесет хиляди саксонци, както и тълпи селяни от Панония, между
които преобладавт българите. Цялото тактическо развитие на
италийския поход доказва как лангобардите са отделяли главно
внимание на срещаните трудности във връзка с блатистото
състояние на завладяваните равнини особено през летно-есенния
сезон, повече отколкото на действията на византийците. Балбо(28)
правилно отбелязва, че „по време на цялото нашествие и обсадата
на Павиа и набезите на лангобардите никога не се споменават
гърците; за нито единпълководец, за нито една войска, за нито
един опит за възстание, за нито една битка, за нито един
оспорен град. Защото не е сигурно дали Павиа е била защитавана от
тях или от жителите й”. След преодоляване на Алпите през
пролетта и завземането на подстъпа към Италия: Форте Юли
(Чивидале), подножията на планината се заемат от лангобардските
отряди. Албоин бърза да завземе Падуа и крайбрежието не толкова
поради недостиг на храни, колкото да отдалечи своята войска от
нездравословните блатисти местности. Поради това не влиза в
района на Одепцо, Мантуа, Кремона и Равена(29).
--- Факти за българи няма.
Той преминава само по планинския път, където крепостите
набързо падатедна след друга - Виченца, Тренто, Верона, Бреша,
Бергамо и Комо. С посредничеството на епископа на Тревизо
сключва мирен договор. Когато Албоин си осигурява тила, атакува
Милано, гарнизонът виждайки безполезността на съпротивата, се
предава. За подсигуряване на връзките и комуникациите с
основната част от лангобардското племе от север, между Форум
Юлии и Лигурия, гр.Верона е избран за седалище на краля, военен
и административен център. В първия си брак Албоин се бе оженил
за Клотсуинда (починала в 567 г., дъщеря на Хлотар, цар на
франките (Хлотар или Клотар І /555–561 г./, успява за кратко да
обедини всички франкски кралства ); вероятно поради тези
роднински връзки франките не му се противопоставят, въпреки че са в съюз с Империята (Византия). Но той разбира, че рано или
късно главната опасност ще дойде от Запад, където Прованса беше
отново подчинена на византийското управление. И се погрижва за
защитата си, катопрегражда проходите през Алпите. Но крепостта
Тицин (Тичино), намираща се на едноименната река, все още не е
под негова власт. Другите градове и крепости, или чрез изненнада
или поради жестокият данъчен византийски режим се предават
лесно и без бой на лангобардите (30). Освен това Албоин поддържа
и сурова дисциплина сред разноплеменната си войска и не
позволява изтъпления над местното насаление, каквито са вършели
преди това войските на византийския пълководец Нарзес, затова и
италийците го посрещат мирно и с доверие. За разлика от тях,
крепостта Тичино, в която има силен византийски гарнизон
сеприготвя за храбра и упорита защита. Въпреки че източниците
не споменават, най-вероятна основната маса войни-защитници са
били туранци под византийско командване. И Албоин при
обсадата на крепостта използва също туранци (авари и
българи)(31).
--- Факти за българи няма. Това че Ж. Войников пояснява аварите и
българите като туранци си е негов церебрален дефект, а не на
D'Amico.
Така че може да се мисли че гъстото присъстиве на българи в
района на
Тичино, не е случайно, а е свързано със стратегическото значение
на тази крепост за отбраната на Лангобардското кралство.
--- Откъде дойдоха тези гъсто населени българи, след като нямаше
ЕДИН ЕДИНСТВЕН ФАКТ за нахлуване на българи в Италия след
обещанието за “завиране на носа” в неизвестни факти? Едно
абсолютно тъпоглаво изложение ползващо източници известни на
всички.
Територията от Олона до Новара, както ще видим впоследствие
по-подробно, е наречена „България” през Средните векове. В
италианската наука има спор кой е бил главният град на този
район, провъзгласен за херцогство. Албоин скоро става господар на
Ивреа, Торино, Верчели и Новара. Неговите войски
преминаватпрез тосканските и умбрийските Апенини,
преодолявайки византийската съпротива и поставят собствена
администрация в тези земи. Обсадата на Тичино е продължително,
гарнизонът и се съпротивлява храбро и отблъсква лангобардските
атаки. В 539 година дизинтерия поваляи една трета от франките,
дошли да се бият под водачеството на Теодорих - цар на Аустразия
(североизточната франкска държава, но Теодорих І умира в 533 г.,
следоватл става дума за сина му Теудеберт I, 533–548 г.), като
съюзници на лангобардите. (32). (Ж.В. Теудеберт І е женен за лангобардската
принцеса Визигарда, дъщеря на крал Вахо) След три годишна
обсада крепостта се предава и става окончателна столица на
кралството. Но въпреки стратегическото сизначение,
лангобардските велможи остават в Тичино само през зимата, а през
летните горещини предпочитат по-прохладните височини край
Монца и Брианца (33). При тяхното отсъствие кой оставаше да
защитава Тичино? За Милано, стар имперски град, не е известно
тогава да е имал херцог. Само Балан(34) посочва че Дякон посочва
някой си Амон без уточнение на титлата му. И това е така защото
тогава не е имало херцог. Градът остава на пряко подчинение на
кралете, които са провъзгласявани за такива от племенните
събори, (т.е. кралската власт все още не е наследствена). Тичино,
който става политически и военен център на кралството, най-малко
можеше да бъде главен град с херцогско управление. Историята
сочи двама херцога на този град, и двамата с турански имена –
Забан и Варнеканций. През декември 571 година Тичино вече е
столица, защото там е провъзгласен крал Клеф, който умира по-
късно като жертва на заговор, пронизан от ножа на свой слуга.
Последният за да е слуга, не може да е с германска кръв.
Името Забан, етимологически се извежда от алтайските езици със
значение офицер, военачалник. Тази дума е много близка с
турските "забит" (офицер) и "забита" (полиция), както и с
японските "сайбан кван" (съдия) и "сайбан" (съдя). (Етимологиите
са изцяло неверни. Вж. съвр.бълг.фамилия Забунов(и). Името е с
ирански произход. В шугнански, рушански, бартангски ziban,
сариколски zыban, язгулемски zэban – скачам на високо, отскок, от
изходното староиранско uz-buna – над основата, над земята, или
Забан – висок издигнат.) Следователно той е (може би, вероятно)
старшият на гарнизона [на] Клефи.
--- Факти за българи няма.
Забан заедно с Амон (Ж.В.: при чувашите се среща името Аман,
Аманак, Аманей, Аманик, в чувашки аman – ранявам, повреждам,
име със заплашителна етимология, аналог на древнотюркското
emgän – ранявам, осъкатявам, алтернативна иранска етимология он
общоиранското ama – сила, силен, авест. amavant - силен) и Родан
(при чувашите Ретвен, при осетинците Рато, като
етимолог.решение може да посочим иронското rаtu kænыn,
дигорското rаtu kænun – извършвам, rаttæg – творец, българското
ратувам – желая, стремя се към нещо.Името Рато, Ратин, Ратил се
среща и при българите) се опитват да завоюват Южна Галия,
управлявана от византийският неместник Мумол. Също така и
имената на двамата съратника на Забан нямат германски
окончания(35). Вероятно те са били от една и съща раса и действат
в пълно съгласие, нахлувайки в Прованс с първоначални успехи.
Маршрута на техния поход ни дава някои насоки и за владениятана съратниците на Забан. Те би трябвало да бъдат на границите на
Алпите и да са съседни. Торино не влиза в тях защото е управляван
от рода на германеца Агилулф. Само Верчели(36) и Астимогат да се
смятат за техни владения. И тримата навлизат през прохода
Магдалена дела Коце, тъй като долината Суза е преградена от
византийците. Забан се насочва на запад към Дие и Валенса
(Делфинато), а Родан - на север към Гренобъл. Амон тръгва на юг и
действа в направлението Макон-Марсилия-Ница. Забан и Родан са
посрещнати с битки и прогонени през долината на Суза през която
успяват да се оттеглят, въпреки че е охранявана от византийския
наместник Мумол Сисиний. Амон вместо да премине през Алпите,
с бой си пробива път през възвишението Тенда по посока на
Мондови и се прибира в своето херцогство(37). От това изложение
става ясно, че Родан, ако не на Милано, е господар на Верчели, а
Амон със сигурност е херцог на Асти. С избора на Аутари, син на
Клеф, кралската резиденция е със сигурност в Тичино, за което ни
съобщават хронистите,било когато слизат франките, било когато
умира кралят, вероятно отровен. Какво става със Забан? Той
вероятно е убит и лишен от княжеството, както това става с
Дронсулф от Бреша? Ние считаме, че, след като Павиа и Милано
стават кралски градове, той става херцог на „България”, в чиито
граници влизат двата града, премествайки резиденцията си в
селския район на (Абиатеграсо?). След смъртта на Аутари и избора
на Агилулф, заварваме възстанал и барикадирал се в Тичино един
друг български херцог - Варнеканций(38). В този случай
етимологията ни разяснява цяла една страница от историята.
„Варнеканциус” е една латинизация на Вар-е-н-кан, което означава
„комендант” на гарнизона (буквално преведено „вожд над
крепостта” – от ирански, вар – крепост, кан в прабълг. кана -
владетел)
--- След като според тюрко-турнаците Варнеканций има иранска
етимология, то очевидно е иранско-персийско име. Как така
притежателят на персийското име стана българин, та и прописаха
на гръцки тюрко-иранските прабългари? Голям гювеч се забърква
от двамата юнаци, които минаха изцяло на свободни съчинения – с
етимологии се обясняват етносите ! Живко Войников при това
положение е човек създаден край стените на някоя казарма от
дащно девойче и скоклив войник и от там – Войников. Къде е
гаранцията, че този войник не е турчина Хасан Юсуфов, а
девойчето Айше Мюмюнова? Но тъй като Хасан е войник, то и
детето му по волята на Партията става Живко Войников, наместо
Южук Юсуфов. Нещо подобно са и разсъжденията на нашите двама
приятели по отношение на името Варнеканций. Факти за българи
няма.
Следователно той е бил приближен на крал Аутари (584-590 г.) и
управител на Павиа. Той се възползва от междуцарствието и тъйкато е несъгласен с избора на Теодолина, вдовицата на Аутарий
(39), се провъзгласява за независим господар на Павиа. Оттук и
става ясно защо не в Павиа, а в Ломело става срещата на Агилулф с
кралската съпруга (баварката Теодолина, вдовицата на Аутари се
оженва за Агилулф в 591 г.). Съпротивата на Варнеканций е дълга,
защото той срещу краля и др.германци, използва добре
местността, както и добре познаващите я българи. Кралят само с
помощта на аварите, водени от Какан (всъщност става дума за титла
– каган), успя да завладее столицата Павия и да убие непокорника.
Освен това само с помощта на аварите и славяните преминавайки
през блатата успявайки да завземе Падуа, Кремона и Мантуа и
крайбрежието на Истрия(40). Аварите (595), са използвали биволи
за предвижването си през блатата и мочурищата (41). Източниците
подробно разказват действията на Агилулф и съюзните му авари, но
не дават сведения дали крал Ротари (636-652 г.) (42) при
заввладяването на крайморската блатиста местност Марема в
Тоскана, и покоряването на Одерцо след победата над Равена, също
е използвол аварска помощ. Такива сведения липсват и за крал
Лиутпранд (712-744 г.) при завземането на Пентаполиса, както и за
крал Айстулф (749-756 г.) при окончателното покоряване на
Равена. В своята „История” П.Дякон съобщава че крал Лиутпранд „с
дълбока мъдрост винаги е съумявал да запази мира с франките и
аварите”, което показва че последните лангобардски крале са
водели политика на извличане на взаимна полза от отношенията и
с франки и с авари. Освен това, лангобардските крале винаги са
разчитали на българските си съюзници особенно при действия в
по-труднопроходими области, едниствено с изключение на
Агилулф, който влиза в конфликт са българите наВарнеканций,
убит от него акто бунтовник.
--- Факти за българи няма, има предположителни изявления.
Не сме в състояние да изброим всички етнически германски
племена и родове които са се слели с лангобардите при
странстваията им в Панония и Норик. Сарматите са оставили следи
в Сармата (Пиаченца), в Сармеде (Тревизо), Сармего (Виченца);
панонците - в Паноне (Тренто); гепидите - във Викус Гепиди;
славяните - в различните села наименовани Дзело и Село и в
едноименните определителни.Тези следи обаче са твърде малко,
докато обратно - за българите документацията расте едновременно
с увеличаването броя на изследванията(43).
-------------------------
(1) Хуните тръгнаха от Волга до Дунав с цар Беламир именно за да
прогонят
германските племена, които са били разпръснати чак до Каспииско
море.
(2) BRION MARCEL : "Attila", Corbacchio, Milano. (3) PROCOPIO : "De bello Vandalico", 1,2 ; Gregorovius 7. "Storia della
citta di Roma nel
M. E.", Vol. I, cap. III.
(4) JORDANES: "De rebus get.", c. 42-a.
(5) PROCOPIO: "De bello Coth", 1, 1.
(6) PROCOPIO : "L. C.".
(7) PROCOPIO : "L. C.", 1, 24.
(8) Procopio probabilmente qui fa supporre congiunti in unica unita
miliziana gli affini
Bulgari e Messageti.
(9) PROCOPIO : "L.C.", IV
(10) MURATORI: "Annali a.555, Agathia", Hist. L. II in Rer. Ital. Scrip.,
Tom. I. p. 1. --
Кутри-гури, наречени впоследствие Българи, и Утур-гури са два
клона от една и съща фамилия.
(11) PEROSA: "L. C.'', pag. 29-30. Според този автор той е дошъл в
Италия с Албоино.
(12) TACITO C.: " Germania", c. XL.
(13) Ние сме на мнение, че келтите са от семитската раса, за което
можем да
предстажим солидни аргументи. Келтите, произхождащи от Мала
Азия завзеха цяла Рециа и Норико, като се смесиха с местните
жители. (изцяло невярно твърдение!)
(14) DIACONO P.: "O. C.'', L. T. c. 13. Който е искал да освободи роба
си, до XII век, го
е отвеждал до някой кръстопът и е произнасял думите: armund,
furfreal, per impans.
(15) DIACONO P.: "O. C." . L. 1, car. 13. Скоринга (страна на скирите)
и Мавринга (земя на моравите) с окончанието си сочат древни
народи и алтайски говор. Ширите бяха в днешна Източна Прусия.
Моравите, племе на венеди, след придвижването си по течението на
Елба, влизат в Бохемия по времето на аварите, на които са били
подчинени. Аута-бет отговаря вероятно на Аутаузен в Горна
Бавария; Бат-аиб и Вургунд-аиб вероятно е Бетценщайн и
Бургунщат от Горна Франкония. Бет и бат, което обикновено
означава поселище, са от семитски произход на галските маси
разполагащи се в Полша , Бохемия, Франкония. (невярно?)
(16) DIACONO P.: "O. C.", L. 1, c. 16-17,
(17) Мозе (Мойсей) е семитското название на "мойа" (вода) и "се"
(спасен). Ламисион съдържа корените "лама" и "се". "Лама" е с
корен от Южна Германия и е все още употребяван в италианските
диалекти, където означава "тинесто блато". Показателно е че се
намира съединен със семитския елемент "се". Все още лангобардска
предистория е доминирана от митове и легенди, от които и
наименованията на великите пълководци на народите (Мойсей,
Ромул, Ламисион).
(18) DIACONO P.: "O. C.", L. 1, cap. 19. -- MURATORI: "Annali a. 476". -
-PROCOPIO: "De bello Coth.", L, 1, c. 1. (19) DIACONO P.: Idem.
(20) BALBO C.: "Storia d'Italia sotto i barbari" L. 1, c. 9.
(21) Idem, L. 1, c. 33.
(22) DIACONO P. : "O.C.", L. 1, C. 27.
(23) BALBO : "O. C.", L. 1, c. 33.
(24) По този начин добре се обяснява как лангобардите, въпреки
верни на техните закони с истински фанатизъм още от
пристигането им в Италия, възприеха много административни
структури от Византия, като определянето на херцогствата,
нотариата (върховенството) на светия дворец,наименованията и
функциите на центенари (стотници), декани (десетници) и салтари.
(25) BALBO: "O. C.'', L. 1, c. 33 e 34.
(26) BALBO: "O. C.", L. 1, c. 35 e 36. В тези редове намираме
потвърждение за силно агресивния и хищнически нрав на
лангобардите, особено когато не биват спирани от кралски
авторитет. Този нрав се проявява в десетгодишното междинно
кралство след смъртта на Клефи, по признанията на самия
Диаконо.
(27) DIACONO P.: "O. C.", L. II e IV.
(28) BALBO C.:"O.C.', L. II, c. IV.
(29) Нездравословността на местностите, особено през летния
сезон, провали всички така добре започнати походи на северните
войски. Албоин не забрави че дългите обсади унищожиха цвета на
готските милиции на Витиг и Тотила; и той се ограничи да го
приложи само за Тичино, имайки предвид особеното значение на
този град.
(30) Именно този данъчен гнет повече от нападенията и обсадите
отвори вратите на италианските градове пред готите. По време на
обсадата на Рим през 546 година гръцките капитани Беса и Конон,
докато народът умираше от глад, трупаха хранителни припаси за да
ги продават, невъзмутими пред изтезанията и самоубийствата на
отчаяните.
(31) Аварите бяха именно хуни, които не живееха в градове, а в
подвижни станове (лагери), като дори спяха на конете си. По тази
причина гърци и славяни ги нарекоха авари - тоест без град,
бидейки думата съсатвена от отрицанието а и варос. Българите,
въпреки и единокръвни и съжители, се отличаваха с постоянните си
иззидани поселища и с аграрната си култура.
(32) DIACONO P.: L. II, c. 26-27; L. III, c. 31. -- BALBO: "O. C.", L. I, c.
22.
(33) DIACONO P.: L. IV, c. 22.
(34) BALAN P.: "Storia d'Italia", Modena, Tip. Pont. 1894, Vol. II. L. 12.
-- DIACONO P.:
L. III, c. 1-8.-- GREGORIO: "Tur. Hist. Franc." IV, 39. --
FREDEHARIUS: ep., 68.- 14 -
(35) Тези окончания почти жинаги са: in, rich, breht, eun, bald, ald,
ulf, ir, und. (36) Въпреки че историците не определят за седалище на
лангобардски херцог град Верчели, според нас той е такъв.
Изводите ни за това се основават на Лотарий I от 823 година. Той
определя столиците на районите между които е и Верчели. Техният
брой, заедно с подразбиращите се градове като Пиза, Лука и
Сполето, съответства на броя на херцозите, посочени от Дяконо в L.
II, c. 32 от "O.C.". Не са изброени градовете, взети от папата, като
Болоня.
(37) DIACONO P.:"O. C.", L. III.
(38) DIACONO P.: L. IV, c. 13, 14, 21, 23, 25
(39) От пълния разказ на Дякон се разбира, че за избора на
Агилулф, ненаправен от събранието на първенците, а от сърцето на
овдовялата кралица, поддържан от баварските и латинските
бежанци, се получи едно широко оттегляне на легитимистката
партия, начело на която стои Гизулф от Фриули за чистите
лонгобарди, и от страна на българите - Варнеканций. Тук се намеси
и религията поради факта, че се намесват католици и ариани.
Впоследствие двете партии се редуват във възстанието -
традиционалистката еретическа с Ротари и Гримоалд, другата с
Ариперто Бертаридо и така (нататък) до падането на кралството.
(40) Различните лангобардски крале които желаеха да накажат
възстаналите херцози с присъщо отмъщение, за да не проливат
направо братска кръв, възложиха това на езичниците авари, които
изпълниха поръчението с рафинирана жестокост, присъща на
монголите.
(41) Обикновените говеда страдат в мочурищата от болестта
наречена пироплазмоза.
(42) Според нас Ротари не е имал нужда от аварите именно защото
намери в българите преданите бойци, необходими му за
експедициите срещу византийците. Той беше подкрепян от всички
херцози.
(43) Обикновено римляните имаха три имена: лично, бащино и
фамилно, а много - и четвърто име, произтичащо от специални
заслуги. Екстра- и алическите народи, включително елините, имаха
само едно лично име (Сокрта, Перикъл и така нататък). Слугите и
селяните нямаха лично име. Те бяха посочвани общо или с името на
техния господар (Марси пуер = момче на Марс) и с името на народа
или града от който произхождат (Скита Сирус Гета Дарданус). След
падането на Западната Римска Империя отделните селяни бяха
наименувани според националността им. Тъй като военни и селски
фамилии имаха голяма раждаемост, на тях беше давано името на
господаря им (латино, византийски, готски, лангобардски), поради
което срещаме Аралдус Булгари, Гандулфус Булгари, Обертус де
Булгаро и така нататък. Ако войника или селянина е бил зависим от
манастир или епископ, се е предпочитало името на някой светец,
най-вече Андреа за българите. На на мнозина бяха дадени имена
във връзка със занаята, социалната степен, физическо качество или
дефект [недъг - бел. набир.]; и така до нас достигат: Кане (куче), Мансон, Мастали, Мусо, Мусачио, Камперио, Маневано, Пагано
(езичник, бел. прев.), Пасаджерио (миткало, бел. прев.),
Маскамбруно. Възвръщат се и някои древни имена на клана като
Кадоло, Кадало, Тедици, Карано, Крум, Бозо, Гензо, Вазо, Ацо. Но
всеки добър син държеше да се запази името на бащата и
произхода: и ето че въпреки след много векове се запази като
собствено националното име, въпреки то да е определено по време
на робство и в резултат на същото това робство. Булгаро, Булгарело,
Булгарино остават във фамилиите Кадолинги, Герардеска,Пустерла
дори и след като тези фамилии стават могъщи феодали и
сесродяват с крале и императори. Националното наименование е
било толкова устойчиво, освен в личните имена, но и в топонимите
(наименования на местности), че то става пътеводна нишка при
историческите изследвания в Италия върху българите.
--- Факти за българи няма. Ако използваме методите за търсене на
националност от имената, то Винченцо Д,Амико има етимология
vinceus – свръзка и Amycus – един от кентаврите - “свръзката на
кентаврите” или “коняра от конюшнята”. Е, кон ли е бащата на
Vincenzo D'Amico или майка му кобила?
Глава III
Нови сведения за живота на прабългарите и по-специално за тези,
населили Италия. Славянският език и расово смесване, религията с
източен православен ритуал и византийската култура променят
изцяло първоначалния етнически тип на Аспаруховия народ.
--- Ние не видяхме сведения, а предположения за българи в Италия
с изключение тези от Павел Дякон. Как така не се намериха
българите, а се търсят прабългарите? Защо не търсите
пралангорабдите сеньор Vincenzo D'Amico? Или българските
абдалски институти ви платиха да търсите прабългари за да
утвърдят родовото дърво на Савойската принцеса? При това
положение сте оправдан – и на мен ако ми платят италианците от
някоя малоумна фондация за една година ще йм съчиня “История
за пралангобардите” в три тома по 300 стр. всеки – това е
приказката за интереса и феса.
Но това, което все едва се наблюдава в Мизия, където българите
се заселват след 670-та година, се открива в Панония, където те се
срещат още от 400-та година. Тук населяваните от тях земи не
получават тяхното име, защото българите са зависими и плащат
данъци на многобройни завоеватели като хони-авари, гепиди,
лангобарди, унгарци.
--- И къде са тези български данъкоплатци Vincenzo D'Amico? Това
началото на Първи том от “Прабългарската история” ли е? Много
интересно, как тази “научна книга” се разпространява сред
българския народ, въпреки нейната очевидна българофобска насоченост? Къде са италийците по това време Vincenzo D'Amico?
Или кобилите още не са ви родили в конюшните?
Но с изключение на религията – разпространението на
католицизма и по-късно на калвинизма (в Средновековна Унгария),
в долините на Дунав и Тиса, се срещат данни за техния език,
техния бит и външни белези. Знаменитият Геза Фехер(1) успява,
въпреки и само частично, да докаже компетентно какъв ценен
извор за живота на българите в Мизия, преди християнизацията е
кореспонденцията между папа Никола I и бълг.владетел Борис І
(2). Изхождайки от тези сведения ще можем правилно да преценим
местожителствата на българите в Италия.
--- Аха, от кореспонденцията на папа Николай I ще прецените
местожителствата на българите?! Вие да не сте избягали от
лудницата сеньор Vincenzo D'Amico преди да напишете тази книга
или българските институции там ви намериха за да ви поръчат
царската заръка за “българските поселници в Италия”?
2. Българите, бидейки зависими от лангобардските, франкските и
църковните феодали, е трябвало да се съобразяват със законите на
своите господари;
--- Спирам да се занимавам с тази откровена антибългарска книга,
която прокламира за някакви феодални зависимости между
ГОСПОДАРИТЕ на българите – лангобарди и франки, след като
Vincenzo D'Amico не можа да посочи един-единствен факт в който
българите да са нещо други освен военно формирование. Също така
напълно ясно разбирам, както редакторството на Живко Войников -
Страшника – един откровено монголо-турански заблуденяк , така и
позоваването на “сведения” от тази книга от “професионални
историци” и културтрегери. Тези хора могат да бъдат само или
пълни глупаци или антибългарски деятели, които съчиняват
мръсотии за българщината. От втора глава до тук – само дивотии и
дори обещанието на Vincenzo D'Amico за “навиране на носа до
дъното” не даде резултати откъм страна на фактологията; той като
че ли го напъха по скоро в задника си в последните няколко реда
по-горе.
Боже, пази си селенията; с враговете на българщината, има кой да
се справи!
Край
неделя, 9 септември 2012 г.
Катастрофата с UFO тарантайката . . .
Артефакти от тялото което се е разбило в пустинята през 1945 г.. Събрани от шерифа, които после са иззети от армията и шерифа арестуван за известно време. Това са личните му снимки. Впечатляват линийката с някакви надписи 
,но нищо не се различава от знаците. Снимките са снети от екрана на моя телевизора по време на тв. предаване . В предаването имаше експеримент с тези листи. Когато се смачкат "на топка" (на вид са като хартиени) след кратко време възстановяват гладката си форма. Различава се знак подобен на глаголическото "М" или "Иже", което може да бъде ново доказателство, че прабългарите са дошли от Космоса, превърнали са се в тюрко-монголи и след това си припомнили отново космическата азбука :) . . .
,но нищо не се различава от знаците. Снимките са снети от екрана на моя телевизора по време на тв. предаване . В предаването имаше експеримент с тези листи. Когато се смачкат "на топка" (на вид са като хартиени) след кратко време възстановяват гладката си форма. Различава се знак подобен на глаголическото "М" или "Иже", което може да бъде ново доказателство, че прабългарите са дошли от Космоса, превърнали са се в тюрко-монголи и след това си припомнили отново космическата азбука :) . . .
събота, 8 септември 2012 г.
Къде е планината Кавказ според Есхил
( Aeschylus, Αἰσχύλος, Aiskhulos - 525 – 456 )
bozman
Ще разгледаме съобщенията на Есхил за планината Кавказ от драмата му “Прикованият Прометей”, ползвайки превода от старогръцки на Александър Ничев (А) и като насрещни сверки, публикацията на същото произведение в TUhttp://lib.ru/POEEAST/ESHIL/eshil2_1.txtUT (В) и гръцки текст (С) от TUhttp://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0009%3Acard%3D415UT
Повода е същият както и при търсенето за Кимерийският Босфор при Херодот, тъй като сведенията от тези писатели се тълкуват преднаменено или неволно изопачено не само от съвремемните изследователи по тези въпроси, но още от поповете фанариоти през ΙΧ в. завладяни от мегаломанската идея, че само тяхната вяра променяща се според прищявките на императорите е единствено вярна и всичко друго по този въпрос подлежи на унищожение и забрава.
Ще прилагаме текстовете паралелно за да може читателя да си направи съответните изводи дали нашите заключение се основават на текстова даденост или на фриволни фантазии, така привични на днешните писатели по тези теми.
TПрикованият Прометей
I. (А) Пролог, TВЛАСТ - T Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя, в пустинната и непристъпна Скития.
(В) ВЛАСТЬ - Вот мы пришли к далеким рубежам земли,
В пространства скифов, в дикую пустую дебрь.
(С) TΚράτοςT - TΧθονὸςT TμὲνT TἐςT TτηλουρὸνT TἥκομενT TπέδονT,
TΣκύθηνT TἐςT TοἷμονT, TἄβατονT TεἰςT TἐρημίανT.
Любопитно е, че Скития се посочва като края на цивилизованата земя, т.е. за Есхил, Скития е крайният ориентир, краят на опознатата земя, където може да стъпи човешки крак. Нека видим къде точно е Скития по-нататък според Есхил.
II.
(А)
415 Жителките на Колхида -
доблестните в бой девойки,
скитските тълпи, които
живеят чак накрай земя,
при Меотийското море,
420 и арийците - Ареев
цвят, - и всички смели воини
от кавказките твърдини -
окайват твоята съдба
със остри копия в ръце.
(В)
Плачут дочери Колхиды,
Что не знают страха в битве,
Плачут скифские кочевья,
На далеком краю земли,
Возле вод Меотийских.
Друг превод - на А. И. Пиотровского:
(ВP1P)
Племя девушек-наездниц,
Травы топчущих в Колхиде,
Плачет. Орды плачут скифов,
Что кочуют в конце земли,
У Меотийских мелей.
И арийцы - цвет Ареса, -
Над Кавказской крутизною,
Город высекшие в скалах, -
Плачет войско, и вторит лязг,
Остро звенящих копий.
(С) TΚολχίδοςT TτεT TγᾶςT TἔνοικοιT TπαρθένοιT, TμάχαςT TἄτρεστοιT, TκαὶT TΣκύθηςT TὅμιλοςT, TοἳT TγᾶςT
TἔσχατονT TτόπονT TἀμφὶT ΜαιTῶτινT TἔχουσιT TλίμνανT, TἈραβίαςT Tτ᾽T TἄρειονT TἄνθοςT, TὑψίκρημνονT TοἳT TπόλισμαT TΚαυκάσουT TπέλαςT TνέμονταιT, TδάιοςT TστρατόςT, Tὀξυπρῴ-T TροισιT TβρέμωνT TἐνT TαἰχμαῖςT.
Вторият руски превод (ВP1P) на Пиотровски индикира “плитчини” ( мелеи).
Гръцката дума TλίμνανT от текста означава както езеро, така сухоземно образование, като яма или ров. За наличието на такава Меотида има бележки ето тук: TUhttps://sites.google.com/site/runiistorianew/meotidaUT , както подобни места може да има с устието на всяка река.
Александър Ничев не пропуска да съчини “Меотийско море”, което папагалите от Читанка (TUhttp://chitanka.info/text/2788/5#textstartUT) разясняват на децата като “TМеотийско мореT — дн. Азовско море” и тръгва пошлият превод по училища и издателства да учи децата на България, какво е писал Есхил. Гръцката дума TλίμνανT е точно гръцката дума λιμένας, която е влязла в европейските езици за означаване на устие на река. Няма как днешното Азовско море да се смята за устие на река от Есхил. Освен това съществува и определието TἀμφὶT, което означава “около Меотис”, а такъв превод не виждаме в наличните представени преводи. Нека засега да отбележим, че Колхида, арийците и Кавказ по драмата на Есхил са индикирани около Меодида, каквото и да е тя, а не “при Меотийското море” или “до меотидските плитчини”. Нека припомним, че 500 г. след Есхил, македонският цар Филип Македонски строи крепостта Philippi като опорен форт-пост срещу траките. Т.е. половин хилядолетие след Есхил, гръцките поселища не могат да минат на изток от р. Места. Ние предвиждаме тук контра-заявления, че елините са имали колонии и на североизток от тази река, НО колониалните територии на север и североизток от тази река могат да се нарекат елински, колкото THong Kong бешеT английска територия или Macau – португалска. Също не сме съгласни, че милетските колонии TАполонияT, TОдесосT, TТомиT, TИстрияT и т.н. могат да се нарекат елински, след като милетците (йонийците) от Мала Азия са преселници от Стара Йония на Балканите (по-късната Ахая), и чийто население е отбелязано като “тракийско” от древните автори, но това е друга тема, касаеща термините “елини” и “гърци”.
III.
(А).
705 Ти, дъще на Инах, помни словата ми
и чуй къде ще свършат твоите пътища
Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,
ще тръгнеш по неизорани краища.
При скитите ще стигнеш, при чергарите
710 със плетените хижи връз колите им
и с бързолетните стрели в колчаните.
Далеч от тях! Мини покрай скалистия
и шумен бряг, па напусни земята им.
Наляво имат жилища ковачите
715 халиби. Зорко се пази, отбягвай ги!
Свирепи са и не обичат гостите.
Ще стигнеш Буйната река. И с право е
наречена така - тя няма бродове.
Качи се на Кавказ, на най-високата
720 сред планините, дето, от самия връх,
водите й беснеят, от призвездните
чукари се спусни на юг и в пътя си
ще стигнеш при станът на амазонките
враждебни на мъжете. Ще живеят те
725 край Термодонт, във Темискира някога -
там, дето Салмидес разтваря челюсти -
враг на моряци, мащеха за кораби.
Приятелски ще те насочат в пътя те.
До Истъм Кимерийски и до тесните
730 врата на Понта ще достигнеш. Дързостно
мини през теснините на Меотия.
Ще се мълви навеки между смъртните
за твойто преминаване. А протокът
ще се нарича Босфор, сиреч Крави брод.
735 И от Европа ще преминеш в Азия.
(В).
А ты, дитя Инаха, глубоко в груди
Спрячь речь мою, чтоб знать своих дорог конец.
Отсюда ты к восходу солнца путаный
Направишь шаг по целине непаханной
И к скифам кочевым придешь. Живут они
Под вольным солнцем на телегах, в коробах
Плетеных, за плечами - метко бьющий лук.
Не подходи к ним близко! Беглый путь держи
Крутым кремнистым взморьем, глухо стонущим,
Живут по руку левую от этих мест
Железа ковачи Халибы. Бойся их!
Они свирепы и к гостям неласковы.
К реке придешь ты Громотухе. Имя ей
Дано по нраву. Брода не ищи в реке!
Нет брода! До истоков подымись! Кавказ
Увидишь, гору страшную. С ее рогов
Поток подснежный хлещет. Перейти хребты,
Соседящие звездам, и к полудню шаг
Направь! Там Амазонок войско встретится,
Враждебное мужчинам. В Фемискире жить
Они у Фермодонта будут. Отмель там
Опаснейшая, Челюсть Сальмидесская,
Страх кораблей, пловцов дрожащих мачеха.
Тебе дорогу там укажут дружески.
Придешь ты после к Истму Киммерийскому,
К воротам тесным моря. Там, отважившись,
Должна ты Меотиды переплыть пролив.
И память в людях славная останется
Об этой переправе. Будет имя ей -
"Коровий брод" - Босфор. Европы кинешь ты
Равнины, на Азийский материк придешь.
(С).
Tτλη̂ναιT TπρὸςT TἭραςT TτήνδεT TτὴνT TνεάνιδαT.
T705 TTσύT Tτ᾽T TἸνάχειονT TσπέρμαT, TτοὺςT TἐμοὺςT TλόγουςT
Tθυμῳ̂T Tβάλ᾽T, TὡςT TἂνT Tτέρματ᾽T TἐκμάθῃςT Tὁδου̂T.
Tπρω̂τονT TμὲνT Tἐνθένδ᾽T TἡλίουT TπρὸςT TἀντολὰςT
TστρέψασαT TσαυτὴνT Tστει̂χ᾽T TἀνηρότουςT TγύαςT:
TΣκύθαςT Tδ᾽T TἀφίξῃT TνομάδαςT, TοἳT TπλεκτὰςT TστέγαςT
T710 TTπεδάρσιοιT Tναίουσ᾽T Tἐπ᾽T TεὐκύκλοιςT TὄχοιςT
TἑκηβόλοιςT TτόξοισινT TἐξηρτυμένοιT:
Tοἱ̂ςT TμὴT TπελάζεινT, Tἀλλ᾽T TἁλιστόνοιςT TπόδαςT
TχρίμπτουσαT TῥαχίαισινT Tἐκπερα̂νT TχθόναT.
Tλαια̂ςT TδὲT TχειρὸςT TοἱT TσιδηροτέκτονεςT
T715 TTοἰκου̂σιT TΧάλυβεςT, TοὓςT TφυλάξασθαίT TσεT TχρήT.
TἀνήμεροιT TγὰρT TοὐδὲT TπρόσπλατοιT TξένοιςT.
TἥξειςT Tδ᾽T TὙβριστὴνT TποταμὸνT TοὐT TψευδώνυμονT,
TὃνT TμὴT TπεράσῃςT, TοὐT TγὰρT TεὔβατοςT Tπερα̂νT,
TπρὶνT TἂνT TπρὸςT TαὐτὸνT TΚαύκασονT TμόλῃςT, Tὀρω̂νT
T720 TTὕψιστονT, TἔνθαT TποταμὸςT Tἐκφυσᾳ̂T TμένοςT
TκροτάφωνT Tἀπ᾽T Tαὐτω̂νT. TἀστρογείτοναςT TδὲT TχρὴT
TκορυφὰςT TὑπερβάλλουσανT TἐςT TμεσημβρινὴνT
Tβη̂ναιT TκέλευθονT, Tἔνθ᾽T, TἈμαζόνωνT TστρατὸνT
TἥξειςT Tστυγάνορ᾽T, TαἳT TΘεμίσκυράνT TποτεT
T725 TTκατοικιου̂σινT TἀμφὶT TΘερμώδονθ᾽T, TἵναT
Tτραχει̂αT TπόντουT TΣαλμυδησσίαT TγνάθοςT
TἐχθρόξενοςT TναύταισιT, TμητρυιὰT Tνεω̂νT:
Tαὑ̂ταίT Tσ᾽T TὁδηγήσουσιT TκαὶT Tμάλ᾽T TἀσμένωςT.
TἰσθμὸνT Tδ᾽T Tἐπ᾽T Tαὐται̂ςT TστενοπόροιςT TλίμνηςT TπύλαιςT
T730 TTΚιμμερικὸνT TἥξειςT, TὃνT TθρασυσπλάγχνωςT TσεT TχρὴT
Tλιπου̂σανT Tαὐλω̂ν᾽T Tἐκπερα̂νT TΜαιωτικόνT:
TἔσταιT TδὲT Tθνητοι̂ςT TεἰσαεὶT TλόγοςT TμέγαςT
Tτη̂ςT Tση̂ςT TπορείαςT, TΒόσποροςT Tδ᾽T TἐπώνυμοςT
TκεκλήσεταιT. Tλιπου̂σαT Tδ᾽T TΕὐρώπηςT TπέδονT
T735 TTἤπειρονT TἥξειςT TἈσιάδ᾽T:. Tἀ̂ρ᾽T, Tὑμι̂νT Tδοκει̂T
TὁT Tτω̂νT Tθεω̂νT TτύραννοςT TἐςT TτὰT Tπάνθ᾽T Tὁμω̂ςT
TβίαιοςT Tεἰ̂ναιT; Tτῃ̂δεT TγὰρT Tθνητῃ̂T TθεὸςT
TχρῄζωνT Tμιγη̂ναιT Tτάσδ᾽T TἐπέρριψενT TπλάναςT.
Tπικρου̂T Tδ᾽T TἔκυρσαςT, Tὠ̂T TκόρηT, Tτω̂νT Tσω̂νT TγάμωνT
T740 TTμνηστη̂ροςT. TοὓςT TγὰρT Tνυ̂νT TἀκήκοαςT TλόγουςT,
Tεἰ̂ναιT TδόκειT TσοιT TμηδέπωT 'TνT TπροοιμίοιςT.
Еврипид (Tр. 480 – поч. ~406 пр.н.е.T) споменава реката Лерни в Аргос (Euripides, TPhoenissae, стр.588 – TTμολὼνT TἐςT TἌργοςT TἀνακάλειT TΛέρνηςT TὕδωρT), а той живее почти по същото време, няма да е погрешно да кажем и предположим, че бягството на Йо започва някъде от Пелопонес.
Тук започват и големи измислици, както на Александър Ничев, така и на съветските му другари.
1. Реката от (С), ред 717 е изписана TὙβριστὴνT TποταμὸνT, която Ничев превежда под номер 717, като “Буйната река”. Това се чете “Ивристин потамос” и на български се превежда от всеки здравомислещ, като “река Ибриста”, която е известна и на якутите от Сибир под името река Марица. На Александър Ничев, обаче това не е известно и като истински български “Il padrino” той кръщава р. Марица на “Буйна река”. Този цирк няма да бъде пълен ако не приложим и последователите на другаря Ничев от TUhttp://Chitanka.infoUT . Те с комсомолска жар защищават Il padrino и пътвърждават мъдро: “TU[5]UT TБуйната рекаT е вероятно поетическа измислица на Есхил.” Пиотровски е още по-оригинален – “К реке придешь ты Громотухе”; реката е Гръмогласна, Гръмотевична, име дадено според “нрава й”, както пише той. Ако не сте живяли в България с право можете да си помислите, че става въпрос за река подобна на р. Колорадо, когато минава през теснините на Ongtupqa, повече известни на публиката като The Grand Canyon. Не се заблуждавайте дами и господа, тази гръмотевична и буйна река е “тихата Марица”, както пееше на времето Емил Димитров – лека му пръст, поне Есхил я нарича така- Υβριστην. Дори етимологията на думата Ибриста, да носи някакъв “грохот”, то това име се свързва с днешната Марица и с никоя друга река в близката 2000 километрова околност.
2. Под редове 729 и 730 Ал. Ничев продължава: “До Истъм Кимерийски и до тесните врата на Понта ще достигнеш”. Chitanka услужливо пояснява великите мисли на Il padrino :T “TTИстъмT е определен като TКимерийскиT за разлика от Тракийския Истъм”. Chitanka можеше да допълнят с патос “за разлика и от Панамския Истъм”, но не са се сетили може би. Нека приложим и руския превод, който е почти същият : “Придешь ты после к Истму Киммерийскому, К воротам тесным моря”.
2.1. Първо трябва да поясним, че никъде в гръцкият текст не става въпрос за “море”, моля вижте редове 729 и 730 от гръцкият текст. Преводачите се компрометират с пълни фалшификации да примъкнат някакси и името на Черно море в текста, известно във почти всички източници като Εὔξεινος Πόντος или само като Πόντος – Морето. Защо са лансирани тези олигофренизми е понятно на някои хора, запознати по-подробно с начините и целите на днешната пропагандаторска история на България, затова няма да се спираме на причините. В текста на Есхил пределно ясно е видно, за тези които имат очи, че Йо не достига до Черно море. Дали пресича Босфора там където той се допира до Пропонтида (Мраморно море), дали на друго място – не е уточнено с подробности. Но, че термин Εὔξεινος Πόντος или Πόντος, каквото е сюрреалистичното видение на Ал. Ничев – няма в текста! Chitanka разбира се поддържа исото: “С TПонтT е означен Евксинският Понт PTU[ 8]UTP”.
2. Със смях и сълзи – стигнахме и до същността на този материал – къде всъщност е планината Казказ сред множеството имена (предположително на топоними, хидроними и селища) дадени от Есхил, които е трудно да се локазират по места от далечината на XXI в.?
Ние няма и да търсим, къде са на картата тези имена и със хода на Боби Фишер на С-4, смятаме да решим партията на 27 PмияP ход. Как ще стане това ? По най-простия и надежден начин. Тихо и кротко ще проследим маршрута на красавицата Йо превърната в крава, без да навлизаме в подробностите на фабулата. И така, Йо напуска Пелопонес. Тръгва да бяга на север, защото кравите много не обичат горещините, пък и друг път освен на север няма. След това завива на изток и . . . среща Прометей. Къде е прикован Прометей ? Всички ученици обучени от писанията на проф. Ничев и папапагалски издания като Chitanka ще отговорят в хор: “В планината Кавказ”. Само, че Есхил не е на такова мнение и казва още в началото на своята драма: “Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя, в пустинната и непристъпна Скития.”. Никъде не казва, че Прометей е прикован в Кавказ, дори обратното, казва, че НЕ Е прикован в Кавказ. Къде го казва ? Казва го в предсказанието си, къде ще пътува Йо след като го напусне по пътя си. Тя ще пътува по “неизорани краища”, ще стигне при скитите и ще напусне земята йм. Ще мине край ковачите “халиби” и ще продължи докато стигне до TὙβριστὴνT TποταμὸνT – Буйната река и ЕДВА ТОГАВА кравата Йо ще се качи на Кавказ. Едва след като ПОДМИНЕ пл. Кавказ, тя ще стигне до протока или провлака, наречен Кимерийски. Очевидно е, че Прометей не е прикован на Кавказ според Есхил. От тази гледна точка е без значение, дали Кимерийски Босфор е провлака или протока наречен днес Керченски или съвременният Босфор. Планината Кавказ е по маршрута на кравата Йо ПРЕДИ ТЕЗИ места. Тук имаме две положения:
А. АКО “Кимерийският проток/провлак” е днешния Керченския проток, то Кавказ за Есхил могат да бъдат планините между р. Марица и Керченския пролив, а това са планините в днешна България и Карпатите в Румъния. Няма други планини в истинския смисъл на думата.
В. АКО “Кимерийският проток/провлак” е днешният Босфор, то пл. Кавказ е или Южните склонове на Родопите или Сакар планина. Последната също отговаря на описанието, тъй като не е казано, че Кавказ е планина от значителна величина.
С. Това проследяване дори прави излишно свободното съчинение на проф. Ничев за “Буйната река”, защото КОЯТО И ДА Е ТАЗИ РЕКА, то тя е преди Йо да стигне Кавказ и още по-важно – ПРЕДИ пролива наречен Кимерийски, който и да е той. За това, че Кимерийският пролив за Есхил е днешният Босфор, говорят репликите :
- Когато минава (“790 Когато минеш границата, протока,”) протока, горгоните и т.н. други страхотии, ЙО стига до Египет. Очевидно е, че протока е Босфора и Кавказ е вече премината планина, защото ако протока беше Кимерийският проток, то Кавказ щеше да се достигне в разказа на Есхил след преминаването на протока. Ето това е казал Есхил преди 2500 г., че по неговото време, планината Кавкав е на Балканите и Кимерийски проток е днешният Босфор. Как тези термини са преминали върху други топоними и хидроними е отделен въпрос и не касае разбирането на Есхил за Кимерийски Проток и Кавказ. Както виждате, сведенията на Есхил за Кимерийския проток са същите както и на Херодот за него. Дори, АКО използваме сведенията от Херодот (TUhttps://sites.google.com/site/runiistorianew/kde-i-kakvo-e-kimerijski-bosforUT ) за когото Кимерийският е провлак, а не проток, то доизясняването на термина TλίμνανT за Меотида води отново към ареала на Босфора и околностите му, тъй като беше казано в началото, че Колхида, арийците и Кавказ по драмата на Есхил са индикирани около Меодида.
Поанта
Имайки предвид, че светът на Херодот обхваща САМО Европа до р. Дон (или до р. Фасис - Φασις), Мала Азия и Северните части на Африка, то можем да допуснем, че това е известният географски свят и на Есхил. С други думи, когато прави своето изложение по драмата “Прикованият Прометей”, то на Есхил са били известни, както днешната пл. Кавказ (както и да се е наричала по онова време), така и Азовско море, Балканите и т.н. и не може да се предположи, че се е объркал или не е бил наясно поне с генералните дадености на ланшафта. Вярно е, че произведението е драма и има други цели и допуска внасяне на приказни персонажи ( за които смятаме че са били приказни, но за времето си може да са смятани за напълно реални), но дори при това положение е недопустимо да смятаме Есхил за неграмотник, че вменява на героите си нереални пътувания по света по отношение на последователността на обектите. Вярно е, че имаме в днешно време герой като Мюнхаузен, НО такъв няма през V в.пр.н.е. в произведението на Есхил, който да лети от връх на връх.. Ето защо смятаме, че въпреки приказни моменти на повествованието, по драмата на Есхил и по-точно по маршрута на пътуванията на Йо, който той старателно описва и допълва в изложението си, може да се съди за наличните географски дадености и тяхната подреденост за тогавашните хора. Тази подреденост подсказа, че стиховете от 415 до 430 указват дадености, които са близко разположение едни до други – Йо след като подминава прикованият Прометей, напуска скитите, които “живеят накрай земята” край Меотийския лиман и отива в Кавказ. По тази последователност, скитските поселения са били някъде около р.Места, а Прометей е прикован още по-назад – някъде около планината Пангея – най-общо погледнато. Както и да се погледнат указаните топоними, етноними и т.н., ТО планината Кавказ според Есхил е в Европа и най-вероятно в района на днешните Родопи.
Край.
Абонамент за:
Публикации (Atom)