Георги Марков и ДС

Orleyl V

Декодер „Руница-кирилица IV”





1. АРЪ ГШ КМ ЛЪФ & ЦРМ & ИЪ & Р Ъ И У Л А Ц
1.1 В И Щ И У Л А Д Дъ Ръ В И А В Р А Я Р З Ъ Е И А Ти З Тъ
2. В Щ Л Ъ Ж А Т ЛъВТ Р А З Е Р Я Ф & И У Л А Р &
2.1 А ДъРъВ И Ъ Я А З В ИУЛАР & А ДъРъВИЪА
3. К А Л А И А Р Ъ О Д В ЛъВ РъНЕФЩИЪ Ъ Р ВЩ ВРЪ
3.1. С С В К Т Ъ & В Щ В Ф В Р А Я Р ЛЪ И У И А З Ъ
4. А Т И З Щъ Въ Лъ В ОУ Г Ш К В Ъ В А ЗЪЛЕВА & ВДИЪВ А
4.1. ТИ Я Ж А Е В А В ИЪ Р В А Т Ъ А ЖАЕ А А Т -
5. И З Щ ъВ ЛъВОУ Тъ ЗЕАЕ Г Ш Щъ ЗъЕ А Ъ Щъ З Е В Ф ИЗ Ъ
5.1. Т ъМъ К Л В В А Я Т И Ъ & И У Я Р Ъ М Т
6. Л Т Лъ Щ Р Н Е Жъ ФИЗ Ъ ТъМЕ В И Ъ Р Л В Щ


Думите от текста, които и до днес са в българската реч, внасят в нашата работа успокоение и надежда. Смисълът на текста обаче, където се преплитат незнайна по своето съдържание фабула и потайни сакрални убеждения на една човешка общност, по същество тотално неизвестна, както и евентуалните неудачни попадения при съставянето на декодера “руница-кирилица 4” правят превода крайно рисков. АКО наместо графемата Ъ, която поставяме на някои места след съгласните, поради качеството и на “стерилна несловообразователна”, поставим някои други гласни, то виждаме, че се получава по-смислен тескт. Например думите от 3 и 3.1. РЪД ДВ КТЪ биха изглеждали много комфортно, като “ръд два катъ”, т.е. род от две поколения, две възрастови нива, но тази леснота може би ще ни отдалечи от първосмисъла на надписа, дори да изглежда от днешна гледна точка привлекателна и убедителна. Поради това сме принудени да предложим като превод, само някои пасажи, които към днешна дата ни изглеждат достатъчно ясно заявени като частичен промисъл в общия контекст на надписа.
Като цяло: Персонажите според нас са три – Аръ, Кала и Атиз. Аръ има характеристиките ЛЪФ и ГШ КМ, като КМ се проявява и като КМЪВА.

Като в тази стела е под формата КМАД – 4,5,6 и 7 руни и се казва, че КМАД идва на този свят с някаква цел. Т.е. АРЪ е “вторичен персонаж”, като следстиве или разновидност на КМАВА-КМАДА. КАЛА и АРЪ правят нещо на лъва, според нас го раняват заедно – 3. КАЛА И АРЪ ОДъВъ ЛъФ РъНъЛЕФ. Текста е изказ на АТИЗ – 3.1. -3. : АЗЪ 4. АТИЗ Щъ Въ ЛъВОУ ГШ КМЪВА ЗЪЛЕВА – Аз Атиз, който на злият лъв Гш Къмава . . . Още му причинява, вдява му, и някакви болки или мъки: & ВДИЪВА ТИЯ ЖАЛЕВА ВИЪРВА ТЪА ЖАЛЕВА, на които самият Атиз вярва, т.е. Атиз причинява някакви страдания на лъва, в които той самият вярва, убeден е в тях - явно не става дума за физическа болка. По нататък текста продължава от името на друг разказвач, от 3 л.ед.ч. :АТ-ИЗ Щ ъ В ЛъВОУ Тъ ЗъЛАЕ ЛЕГъШ. Тук разбираме, че Атиз по някакъв начин "влиза" в лъва или се превъплащава в него, което комбинирано с горният израз води до много сложни и развообразни асоцииации, които не се наемаме да интерпретираме при това първоначално разглеждане. Пътуването на Атиз обаче не спира до превъплащаване или влизане в злия лъв, но и става причина ЗЕВФИЗЪ там да бъде ваян или изобразяван - ЗЕВФИЗЪ ТъМ КЛВ ВАЯТИЪ. Дали лъвът чрез Атиз става на ЗЕВФИЗЪ или това е отделен мизансцен, продължение на първия не е ясно. Тук се сещаме за твърдението, че гърците заемат образа ва Зевс от храма на божествата на пелазгите. Лично на мен ми изглежда много привлекателна визията ЗЕВФИЗЪ, да е първообраза на Зевс, но това би имало сериозни основания, ако се срещне подобен пасаж и на друг надпис. А надписи – дал Бог – по моя груба неаретметична преценка – над 6000 руни на поне три сходни езика.
bozman