Studia protobulgarica mediaevalia europensia

SANCTI GREGORII PAPAE DIALOGORUM LIBRI IV, DE VITA ET MIRACULIS PATRUM

ITALICORUM, ET DE AETERNITATE ANIMARUM.

LIBER PRIMUS

CAPUT XXVI.

боцман



(фиг.1) (фиг.2)



Ето какво е казано според българските научни кръгове и триъгълници в този паметник и разпространявано под следната форма:

‎"В същата къща беше настанен един спатарий (телохранител) на гореказания патриций Нарсес, по род българин. Той, отведен при него, му заговори на езика на българите. А онова момче, родено и отгледано в Италия, отговаряйки му, така заговори на същия варварски език, щото стана ясно, че е родом от същия народ."

превод от гръцки - Димитър Илиев.



Ще подходим по обратен начин и ще потърсим даденостите по реда на тяхното появяване на „бял свят”. Като такъв несъмнено е преписа от V в. (фиг. 1 – St. Gallen, Stiftsbibliothek, Cod. Sang. 213, стр. 121) http://www.e-codices.unifr.ch/en/csg/0213/121/small текста между двете стрелки:









. . . ·DICTI · NARSI · SPATARUS ·VULGAR · MANEBUCJ · QUI · SESANE · UDEGRUM· DEDUCTUS · TUS · ES · VULGARIA · LINGUA · LOCUTUS· . . .

От този надпис единствено графемата М (в червено) не може да се разчете от тази снимка, поради пришиването на листа.

Нека разгледаме и преписа от VIII в.(фиг. 2):

. . . DICTI NARSI SPATARIUS VULGARUS MANEBAT QUI SESTINE AD EGRUM DEDUCTUS · TUS · ES VULGAICA LINGUA LOCUTUR EST . . .



Анклав:

В тези два документа са използвани следните съкращения:

което се чете rum; вж. по-горе VE -verum и т.н.
- pre. При този случай за нашата история е важен факта, че другото съкращение на pre, което се среща в други ръкописи от същата библиотека на St. Gallen има вида
. В този си вид съкращението се намира в надписи, касаещи българското име, например в Чивидалското евангелие, в надписа на колоната на Омуртаг – „κανασΥβιγι” и т.н. Дали освен съкращение на „пре” няма и друго значение, например „преподобен” ще отговорят запознатите с църковните старинни надписи.
Край на Анклава.

От първият препис имаме термина VULGARIA · LINGUA. Този термин в този си вид има значение, прост, обикновен. Ще припомним поговорка от Horatius Flaccus – „Jejenus stomschus raro vulgaria temnit” – „Гладен стомах не пренебрегва проста храна”. Така, че в този си вид, термина очевидно значи прост, обикновен език, както в преписа от V в., така и в по—новият от VIII в.

Ето това пише в представените манускрипти (ръкописи)и нищо друго.

Какво имаме в електронното издание на манастира Свети Гал – текст в болд шрифт:

Cui tunc Graece dominus suus locutus est, atque ita ille in eadem lingua respondit, ut cuncti qui aderant, mirarentur. In ea quoque domo praedicti Narsae spatharius Bulgar manebat: qui festine ad aegrum deductus, ei Bulgarica lingua locutus est; sed ita puer ille in Italia natus et nutritus, in eadem barbara locutione respondit ac si ex eadem fuisset gente generatus.

VULGAR/ VULGARUS (в другият препис) и VULGARIA/ VULGAICA се закичват с главни букви, използва се реформата в правописа V да се изписва с B и . . . името на българите тръгва да обикаля по света, като синоним на простаци и глупаци.

От това разбира се веднага се възползва и фанариотската църковна мисъл и текста добива вида τοῦ προλεχθέντος πατρικίου Ναρσῆ ἦν ἀπληκευμένος, τῷ γένει Βούλγαρος· οὗτος πρὸς αὐτὸν ἀπενεχθεὶς, τῇ τῶν Βουλγάρων γλώσσῃ ἐλάλησεν αὐτῷ., който се добавя в двуезичното издание на манастира, където друг смисъл, освен „българи в Италия”, не се допуска – предполагателно като прислужници и диваци - естествено - какви ще са тези българи в Италия, ако не роби и слуги !? По този гръцки текст, е направен и превода на Димитър Илиев, който поместихме в началото. Каква е целта на тази машинация – според нас – елементарна. Българите през VIII в. не трябва да владеят Илирия, Тесалия, Дардания и двата Епира от V в., а да са тълпа азиатски цигани, които са се пръснали с талигите, конете и езика си по цяла Европа. Една смайващо елементарна аранжировка, която се спазва и повтаря изумително точно от българските „учени”.

Край