събота, 31 август 2013 г.

Constantin of Apamea

(Презвитер Константин от Апамеа)

B o z m a n

Сведенията, които ще изложим и коментираме тук са от “Вселенскихъ соборовъ...” изд. на руски език на Казанската духовна Академия през 1908 г. Това издание е превод от Historia sextae synodi, на Loeb Classical Library, одобрено от цензурата на Казанската духовна Акадения в лицето на проф. М. Богословский. Константин от Амапея е споменат в VI Вс. Събор, който утвърждава “ две воли во Христе и две действия човешко и божествено, тъй като човешката воля ни най-малко не се противопоставя на божествената, но я следва, подчинявавайки й се”.

Целта е да видим в какъв контекст, Константин от Апамеа споменава името “България”.

За да осветлим ситуацията от съвременна гледна точка ще споменем, че Събора се свиква в КПолския Трулски съдебен палат, по заповед на Константин Погонат и по “нареждане на негова богомъдра светлост” присъстват освен духовните лица, славният Консул Константин, патриция и куратора на императорския дом Ормизд, Консул Анастасий - патриций и началник на императорската стража, Консул Полиевкт и Консул Петър. Ето и всичко свързано с Константин от Амапея в наш превод от руски език, като запазваме някои стари двусъставни думи за запазване колорита на богословския изказ:



“ Когато славните патриции и консули и всички блажени и боголюбезни епископи заели местата си, всеки според чина си, в същият този съдебен палат Трул, и когато било положено в средата святото и непорочно Евангелие на Христос (sic!) нашият Бог, Теодор благочестив дякон на Светата католическа и апостолическа велика Божия църква, [и] първи сред благочестивите нотарии на светейшият архиепископ на пазеният от бога царстващ град, Георгий, казал: “ Съобщаваме за сведение на вас най-славни от славните и на вашият свят и вселенски събор, че стои зад завесите Константин, наричащ себе си презвитер на Светата Божия църква в Амапея, от втора провинция Сирия, и моли за позволение, да съобщи на вашият свят Събор нещо, касаещо настоящето догматическо движение. За което и докладваме за благоусмотрение”.

Славните сановници и Светия събор казали: “Нека влезе упоменатият почтен презвитер”. И той влязъл.

Светият събор казал: “Нека стоящият тук най-почтен Константин да даде сведения за себе си и причината, поради която и дошъл”. Почтеният Константин казал: “ Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамеа от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това което претърпяхме въ войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля, да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.

Светият събор казал:”Както съобщи на гръцки сведенията за себе си, така разказвай и за вярата си”. Презвитер Константин казал:”Ще взема шест дни за да напиша своята вяра и ще я донеса на вашият свят събор”.

Славните сановници и святият събор казали: “По свое решение ти доде при нас, за да разкажеш за вярата си. Затова трябва сега да се изкажеш за вярата си и по начините за съставяне на примирие, за което говориш”. Почтения презвитер Константин казал: “Аз признавам две естества, както е решено в Халкидон и две свойства, и за действията няма да споря, ако вие назовете техните свойства. А една воля признавам в лицето на Бога Слово (ако искате зда знаете цялата истина, аз не знам какво значи “ипостасъ” по гръцки, а признавам воля в лицето на Бог Слово) и след въплъщението – Отец и Син и Свети дух имат една воля”.

Славните сановници и светият събор казали: “Едната воля, която ти признаваш в домостроителното въплъщение на нашият Господ Исус Христос, принадлежи ли към неговото Божествено естество или към човешкото естество? ”. Почтеният Константин казал: ” Признавам, че волята принадлежи на божествеността”.

Славните сановници и светият събор казали: “Човешкото естество нана нашият Господ Исус Христос имало ли е воля или не?”. Почтеният Константин казал:”Естествено –да, тя е била от утробата на майка му до кръста. Аз признавам това свойство и то е свойство”.

Славните сановници и светият събор казали: “ Тъй че какво !? Нма после кръста Христос е изоставил човешкото си естество ?”. Почтеният Константин казал:” При Него не е останала човешксата воля, а е останала в плътта и кръвта, тъй като той не е имал вече нужда нито да ходи, нито да пие, нито да спи или ходи”.

Славните сановници и светият събор казали: “Преди това ти говореше, че една воля имало лицето на Бога Слово, а сред това каза, че и човешкото Му [естество] имало естествени нужди. Какво излиза по твоите думи, че Той имал една лична воля и една естествена ? По какви причини смяташ, че Христос има една воля ?. Почтеният Константин казал: “Христос е оставил и е съблякъл [естествената си воля –б.м.] от Себе си заедно с кръвта и плътта”.

Славните сановници и светият събор казали: “Къде е остала плътта и кръвта?”. Почтеният Константин казал :” Смъкнал ги е от себе си”.

Славните сановници и светият събор казали: “Кой е смъкнал от себе си плътта ?”. Почтеният Константин казал: “Христос”.

Славните сановници и святият събор казали: “ Заедно със плътта е смъкнал от себе си и човешката си воля ли ?. Почтеният Константин казал: “Да, господа, и тази воля”.

Славните сановници и святият събор казали: “Макарий, бившият антиохийски патриарх, също вярвал, както ти говориш”. Почтеният Константин казал: “Да, господа, както аз признавам едната воля, така я признаваше и Макарий. Това и съм слушал от него.”

Славните сановници и святият събор казали: “Ти как мислиш, ще поддържаш ли това си мнение до края?”. Константин казал: “Да, господа, така мисля аз и така вярвам, иначе е невъзможно”.

Светият събор възкликнал: “Това е учението на манихеите, това е вярата на Аполинарий. Анатема за него заедно с догмите му; Анатема на новият манихей; Анатема на новият Аполинарий; да бъде изгонен навън Манихеят; на всички манихеи Анатема”.


След това Константин бил изгонен от събора.

Какви изводи можем да си направим до тук:

1.Първият извод е, че Константин от Апамеа иска да направи изявление касаещо настоящето догматическо движение. Това е неговата цел, заявена в „Деяния” – цел от религиозно естество и касаеща религията.

1.1.Ако съдим по хронологията на „Деяния...” войната с България започва 20 март 680 г. и завършва преди 16 септември 681 г.. Основание за такова твърдение дават съобщенията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат присъства и председателства Събора до 20 март (11 Деяние), откъства от 22 март (12 Деяние и Събора се ръководи от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и отново председателства Събора на 16 септември ( 18 Деяние). Прави впечатление също особената последователсност на заседанията. В месец март, т.е. преди Константин Погонат да напусне председателството на Събора има цели шест заседания с рамките на две седмици, следва дълга пауза от 4 месеца, която едва ли е продиктувана от тежка божия умора налегнала участниците и заседанията продължават на 16 септември в присъствието на Константин Погонат за да завършат неочаквано още същият месец.

1.2. През 668 г. Константин Погонат става император.

1.3.За 671 г. Теофан съобщава, че Константин Погонат заповядва на войските да преминат в Тракия и тръгвайки срещу „нечистия и мръсен народ” така и не стига до тях, а среща българи с които се сражава. Патриарх Никифор не замесва никакви „мръдни и нечисти народи” и казва, че Константин се отправя срещу българите. https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1MWExNDY0 стр. 3 – 8, „Бревиария” на Патриарх Никифор и „Хронологията” на Теофан в частите за които става въпрос.

1.4.През През 7 октомври 680 г. започва VI Вселенски и поместен събор в КПол, според Деяние XIV от “Вселенскихъ соборовъ...” стр. 195/6 на Казанската духовна Академия, което цитирахме в началото, през 13 година от императорстването на Константин. Това е една година разлика със сведението на Теофан, по която година са се водили безкрайни безмислени спорове, защото това различие от десет години с нищо не променя българската история и вероятно е техническа грешка на копистите на Теофан. Защо да не я променя?

1.5.Защото от съобщението на Теофан до началото на Събора имаме 9 или 10 години и прецизирането ± 1 година няма никакво значение за генералната хронологията на събитията.

1.6.Събора завършва през 16 септ. 681 г. според “Вселенскихъ соборовъ...” и хронологията в него допуска една експедиция на Константин Погонат с цели, които лесно могат да се проумеят и които ще споделим малко по-нататък.

1.7.Кога започва „подготовката” за Събора ?. Сведение за това ни дава поканата на Константин Погонат до Римския папа Donus, която е с дата 12. август. 680 г. (уточнено е от съставителите под линия, че това е сведение от латинския текст). Тъй като въпросният папа Donus е на папска длъжност от 2 ноември 676 до 1 април 678, а Константин Погонат е император от 7 окт. 668 г. до 16 септ. 685 г., то имаме две положения:

1.8.Или подготовката на Събора започва преди Константин Погонат да е император, т.е. докато папа Донус е още жив.

1.9.Или писмото е с погрешна датировка.

Приемайки второто, че датата е сгрешена, писмото до римския папа Donus е от времето на подготовка за този събор, още преди Константин да стане император и докато Donus е още жив. Съобщението до Donus, което впоследствие е отправено до неговият премник папа Агатон, е свидетелство за тази да я наречем „предварителна подготовка” на Константин Погонат по този Събор. Император Константин е много добър стратег във военното дело и отлично се е подготвял за всяка битка, поради което предполагаме, че се е подготвял също така старателно и за този Събор, който си е също един вид битка. Вероятно по тази причина е Посланието на Епископа на Медиолан, Масвета, до Константин Погонат, с което послание го уведомява подробно за някои религиозни въпроси и за миналите Събори. Докато за посланието на Епископ Мансвета до императора, можем да гадаем за целите му, то Грамотата на Патриарха на КПол - Георги (679—686 г.) доказва тази подготовка. В тази грамота той “моли и заповядва” на папа Агатон за изпрати на КПолския Събор епископи и митрополити, които да изследват проблемите за естествата на Исус Христос. Агатон не само изпраща свои десетина представители (той сам не присъства на Събора, както се утвърждава от днешната БПЦ и за това свидетелства 1. „Копието с послания”, което изпраща Събора до папа Агатон в Рим. 2. Неговият подпис липсва в Решенията на Събора.), но също така прилага и подписите на 120 епископи, отхвърлящи монотелитството, които епископи са направили преди това същото на поместния Събор в Рим – заклеймили са монотелитите.

2.В самата си същност Грамотата на патриарх Гергий е да подсигури “болшевишко” присъствие на Събора от противници на монотелизма и “меншевишко” присъствие на самите монотелити, което папа Агатон хитро осъществява със 120 “дистанционно гласували” свещеници. Всички присъствали делегати „телом” на Събора са 170 и с тези присъствали и гласували „духом и предватително” 120, Константин си е осигурил автоматично вземане на антимонотелтско решения на Събора, преди още той да е започнал. Точно затова и Константин от Амапея е допуснат до Събора, само за да бъде анатемосан още същият ден, както това е направено с Полихроний.

2.1.На този Събор сред другите представители са Петър, епископ на Месемврия (Несебър), Петър епископ на Созопол тракийски, НО пък те липсват в подписалите Събора, навярно също са анатемосани. Никой друг от територията на днешна България и Македония, с големи градове като Thesalonici, Odessus, Dorostorum, Noviodunum, Debeltum, Dionysopolis, Tomi, Axlupolis, Anchialus, Marcianopolis, Nicopolis, Novae, Aeneus, Colipolis, Arcadiopolis и т.н., не присъства на VI Вс. Събор. Ако има някой, който сме пропуснали да забележим, то това не променя общата картина. Георгий от гр. Енит, Георги от гр. Силаврия от пров. Европа, забелязахме сред подписалите и те не са даже 5 човека от диоцез Тракия. С една дума – целите Балкани към 680 г. са монотелитски настроени.

2.2.Друг момент е самата процедура на Събора. Привидно Константин Погонат дава пълна свобода на дискусия по въпросите за монотелизма, НО такава не се получава де факто. Доказателства за това са, че патриарх Макарий представя 3 свидетелства от древни книги за „една воля” на Христос, а неговите противници делегират демагогска софистика. Нека цитираме Първа книга, от Деянията на Третия Събор (Първи Ефески), където има послание от Св. Кирил Александрийски, представено като доказателство за една воля от Макарий:

Утвърждението на вашето боголюбиво и благочестиво царство е от самият Господ наш Исус Христос, защото чрез него царете царстват и силните творят правда, както е казано в Писанието, защото волята МУ е всемогъща ”. За това писание Макарий казва „Ето господарю, аз доказах, че Христос има една воля”. Противниците му отговарят „ . . .Светейшият Кирил е написал тези думи имайки пред вид божественото и вседържателно МУ [на Бога – б.м.] естество, което в него е общо с Отца и Светия Дух и всемогъщо, а не за това, че е считал тази воля една в числено отношение”.

Четем прекрасно ясно, че става въпрос за Бог Исус Христос и никакви Отци и Свети Духове няма намесени в определението.

3.Защо се получава такава картинка?

3.1. Според нас, това е резултат от “предварителната подготовка” на Константин Погонат при осигуряването на 120 виртуално съгласни със Събора ще преди да е почнал.

Ако някой реши, че такива „честни” маниери за избори има и до ден днешен по Парламентарни и Партийни сборища, ние няма да му противоречим, а напротив – ще се съгласим.

4.Към тази „предварителна подготовка” очевидно е и похода срещу българите, за който съобщават Теофан, Никифор и Константин от Апамеа.

4.1.Тук намираме и евентуалния отговор, за хитрия попски ход на Тео, замесвайки „мръсен и нечист народ”. Това е направено именно за да се скрие, че Константин Погонат осъществява една антимонотелитска правителствена експедиция с предполагаема, но ясна цел – наказание или пропагандиране на Събора, в области с монотелити, които са игнорирали този Събор. Несъмнено е имало военни дейстивя с монотелитите, но те не са били само с българи от укрепленията по Дунав, а вероятно и с много други по цялата територия на диоцез Тракия: https://docs.google.com/viewer?pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo1MjExOTJjOTI1MWExNDY0&docid=f5d21f0540b20ac161e15fac941ec032%7Ce3e269446826cc103d6eaec190131cfb&a=bi&pagenumber=9&w=800 .

4.2. Похода из днешните български земи, а не само един поход към делтата на Дунав, изящно-комедийно описан от Теофан Изповедник. Целта е била да се делегира сила сред “монотелитската земя”, което е довело и до пълна липса на епископи от тези области, някои от по-големите градовете от които изброихме в т. 2.1. - горе. Дори да не е била осъществена такава експедиция, то монотелитската същност на епископствата на Мизия, Тракия, Македония, Скития и Илирия е много ясно индикирана, чрез тяхната пълна липса на този Събор, насочен срещу монотелитството.

4.3. За това говори и опита на Константин от Апамеа да напусне събота, като иска отсрочка от 6 „дни за подготовка на изложението” – навярно се надява през тези 6 дни да е далече от КПол, но не му се позволява – явно не е бил запознат или не е проумял „предварителната подготовка” на К. Погонат.

5. Нека се съсредоточим отново върху темата, какво има пред вид Константин от Апамеа, като дадем и някои завършващи разсъждения:

5.1.Константин от Апамеа е на Събора от неговото започване по собствените му думи.

5.2.Неговите намерения са почти сходни с тези на Патриарха на КПол – Георгий, който не иска да се дава определение на Събора по отношение на „двете воли и двете същности” на Исус, не иска да се анатемосват поименно ключови имена от монотелитите – Пир, Петър и т.н., т.е. предлага една популистка линия с тенденция всички разногласия да се регулират „со кротце и со благо”.

5.3.Това явно противоречи на замисъла на Константин Пагонат за решителни действия против монотелитите, към които решителни действие несъмнено принадлежи и експедицията против България.

5.4.Самата мисъл, че Константин Поганат може да се отправи на поход срещу „мръсен и нечист народ” отвъд Делтата, според Теофан, който пък народ обитава там дълго време, точно по времето на Събора, прилича на твърдение, че младоженка по време на сватба е тръгнала да пазарува картофи с намаление и никак не се вписва в отношението на К.Погонат към решенията и изхода от Събора. Той очевидно персонално е ангажиран да сложи край на монотелитството и това не подхожда, нито за действия спрямо някакво „племе отвъд Дунав”, нито по мащабността на дислокация на наличната армия и флот на ИРИ в този поход.

6.Очевидно е, че Константин Погонат взема решение за поход срещу българите именно с причини свързани със Събора и тези причини са очевидни – нито един представител от почти целият Балкански п-в, по същество сърцето на ИРИ по това време, не присъства на Събора – това е твърде тягостно, като факт за честолюбив и несъмнено талатлив пълководец, който е свикнал да побеждава. Дали е било наказателна експедиция или увещателна, е безпредметно да се разсъждава, но че тази експедиция е свързана именно със Събора е очевидно. Тъй като самата експедиция завършва неуспешно, което означава, че цялата армия на ИРИ е претърпяла поражение, а такова поражение могат да нанесат само федератите й (comitasences), с подкрепата на своите резервни войски от втора гранична линия pseudocomitasences на територията на Балканите. Други такива крупни сили просто не съществуват на територията и извън територията на ИРИ в този момент. Съобщения за такива действия, освен от „Хронографията” на Теофан, дава и самото „Приветствено слово от Шестия свят вселенски Събор до благочестивия и христолюбив император Константин”:

6.1. „...Затова ти извърши толкова много подвизи над тези, които са ти подчинени (изписа конкретно е сверхъ техъ которые у тебя есть), за да приведеш към единомислие отстъпниците.” За нас термина подвизи е индикация именно на този поход, а не на действия срещу отстъпници от Събора, тъй като с тези отстъпници са саморазправя самият Събор.

6.2. Веднага в следващото изречение се дава опровержение за военното поражеине на Константин: „И вие царствате мирно чрез Христос, и Христос обича да раздава чрез вас мир на своите църкви ”. Очевидно раздава мир, чрез война, която е завършила с подписване на някакво споразумение, което папагалстващата историография дава като начало на „I Българско царство”. АКО трябва да смятаме това споразумение на Константин с българите за начало на царство, ТО това царство очевидно е излязло от глъбините на самата империя и нейните различни религиозни течения, а не от полудиви номади, дошли от Азия, закусващи с полуразвалено месо изпод седлата на конете.

6.3. Тези „подвизи” от т. 5.1. и „мирното царстване” са преценени от Константин от Апамеа, като „претърпяване” на нещо във войната с България, и това „претърпяване” индикира поражението на Константин от българите, за което съобщават Теофан и Никифор. Е, как няма да бъде анатемосан Константин от Апамеа и заточен Теофан след около 150 г., след като разпространяват неугодни за сияйното лице на императорите сведения ? За презвитера, това е провала на експедицията на К.Погонат, която той, според приведените тук доказателства, разбира именно като акт на верска принуда.

6.4. За такива действия се споменава и в „Копие с послания, изпратено от Светия и Вселенски 6 Събор, до святият и блажен папа на старият Рим Агатон”:

„ Константин, божествено царстващ и милостиво управляващ скиптрите (тук навярно се имат предвид скиптрите на съответните епископи на църкви, т.е. имаме метонимия скиптър-църква – б.м.) заедно с когото ние низвергнахме нечестивото заблуждение, надмогвайки нечестивите догмати на еретиците. Именно низвергвайки до основи твърдините на гнусната ерес, настъпвайки срещу тях в духовни и „отеческим” оръжия, отнемайки от тях езиковите средства да общуват, ние сринахме построената от тях кула на нечестивата ерес . . .”

Термина „отеческимъ” за нас е репит на старобългарското прилагателно „отьчъ” – отечествен, национален, поради което към „духовните оръжия”, към които несъмнено принадлежи християнската религия, термина „отеческим” делегира едни оръжия от арсенала на отечеството и държавата, и този арсенал несъмнено е военното въоръжение. Т.е., „духовни и „отеческим” оръжия” оръжия указва религиозни увещания и военна инвазия, в които Събора ласкателно дава победа на Константин Погонат. Против такава „духовна и военна победа”, говорят не само Теофан и Константин от Апамея за 7 в., , но и представителя на българите, Петър, който 190 г. по-късно делегира, че ромеите са бит противник от българите дори в 9 в.

6.5. Друго място в което виждаме тази всячески скривата в „Деянията . .” война, е „Едикт на благочестивия и христолюбив император Константин, изложен в третият притвор на Светата Велика църква, близо до така нареченият дикимвал”

За коя църква става въпрос не е казано директно, най-вероятно за Св.София – Патриаршеската катедрала. Тук намираме израз, изречен директно от император Константин, в неговият отчет за резултатите от Събора:

Така с божия помощ ние достигнахме целта и събрахме в едно стадо овцете Христови, които сега няма да бъдат отвеждани от пастири-наемници и няма да са плячка на вълците, а ще се пасат от един добър пастир... ”.

Кои са тези „наемници” ?. По това време армията на ИРИ е платена, като войските са разставени на отделни темни образования и отделни дислокации. По същество цялата армия е наемна.

Имайки пред вид, че похода на Константин Погонат е срещу „българите” и че „всички темни войски са прехвърлени в Тракия”, според Теофан, то не е нужна някаква гениалност човек да се досети, че споменаваните „пастири-наемници”, които „отвеждат христовите овце” са именно федератите-българи, изповядващи по цялата територия на Балканите монотелитството. Тук остава отворен въпроса, дали Константин Погонат действително е приобщил останалите извън Събора монотелити с наказателно-увещателната експедиция или окончателно е отписал тези територии от областите, в които ръководената от него КПолска църква има някакво влияние. От препирните след VIII Вс. Събор през 870 г., можем да предположим, че дори да е имала някакъв ефект тази експедиция, то 180 г. след това тези територии нямат църковна връзка нито с КПол, нито с Рим.

7. По-надолу продължава:

„ ... под предводителството на Йерарха и Вселенския Патриарх, заедно с когото вие ( „вие” се отнася за участниците в Събора – б.м.) умеете да подържате мира и да водите война”.

Твърде е невероятно, участниците на Събора да са били спътници на Константин Пагонат в похода срещу българите, но пък не е невъзможно Константин Погонат да ги е „подбрал” вкупом заедно с армията и да ги пусне да „обръщат в правата вяра” монотелитска България. При всички случаи, това е словесен реверанс към участниците в Събора, които както видяхме по-горе се приобщиха също словесно към Константин, в използването на „отеческите оръжия” в посланието си до папа Агатон.

Ние така ратуваме за вярата заети с благочестие, така сме загрижени за църковните работи, че дори заобиколени от военни грижи и военни дела, не отложихме призоваването на Всечестния Събор

Тези военни дела не касаят експедицията към България, защото се казва, че те са предидущи по отношение началото на Събора, а похода е 5-6 месеца по-късно. Тук К.Пагонат говори за похода си срещу арабите, които разбива в Мала Азия.

По надолу е интересно да споменем „Списъка . . .”, който Юстиниан II (685—695 и 705—711 ) праща на папа Йоан VI (701-706), където се упоменават „източно тракийски войски”, почитащи КПолската църковна вяра. Очевидно похода на К.Пагонат ще да е имал някакви частични успехи в България, щом Юстиниан Носоотрязания говори за „източно тракийски войски” над които има контрол. Много е вероятно, това да са българите на цезар Требелиус от други източници.

Това са общи линии основните сведения за презвитер Константин от Амапеа, споменаващ България. От изложението на целият Събор е видно, че става въпрос за църковно и евентуално военно налагане на „правата вяра”, страна в която е монотелитска България.



Край.

понеделник, 12 август 2013 г.

Don Quixotes II
bozman


(С картинките е тук: https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/don-quixotes-ii )

В първа част на Don Quixotes разгледахме българската интелектуална мисъл, облагородила историческите сведения за историята, най-вече от публикациите на списание Ави-тохол. В тази втора част ще проследим изворите, откъдето онези автори черпеха своите сведения, като ги дообогатяваха със свои интерпретации. Ще се постараем да докажем, че тези “първоизточници” са не по-малко “дон-кихотовски”, като освен това имат и привилегията да служат за обучение на цял един народ. Е, каква представа ще има за историята си този народ, след като се е обучавал от нехоспитализирани пациенти на лудница всеки може сам да се досети, още повече, че този който се досети ще има удоволствието да е от същият този народ. Дали този народ ще се поучи от собствените си дон кихотовци, както испанския народ се възпитаваше и се възпитава от шизофренията на героя на Сааведра е въпрос с повишена трудност на който ние въпреки огромното си желание, не се наемаме да отговорим. Ще започнем с чудесиите публикувани от Академик Йордан Иванов в книгата му “ Български старини из Македония”, БАН, 1931 г. Ето какви топли думи цитират редакторите от БАН за един от своите лични възпитаници:
“Йордан Иванов (1872 - 1947) е бележит български учен-академик, професор по старобългарска литература и фолклор в Софийскиуят университет, специалист по история, археология, палеография етнография. Той бе един от първите, най-талантливите, прекрасно подготвените строители на българската наука, неуморен научен изследвач, чийто трудове намериха висока оценка не само у нас, но и в чужбина. Без него ние не можем да си представим науката за нашата стара литература. Делото, което той създаде е крепка основа, върху която ние стъпваме”.
П. Динеков, Известия на Института за българска литература., кн. VІ, 1958, стр. 17.

Четем, че според Динеков и БАН, това е един от най-личните представители на общността, която създава “българската наука” и като разберем по-надолу каква е “крепката основа” която създаде Академик Йордан Иванов, можем да се досетим, каква е науката на Динеков и останалите от БАН на която те „стъпват” с упование. Някои може и да не се досетят, за което недосещане автора на тази статия от човеколюбие поема пълна нравствена и морална отговорност за недосетливите си братя по племе. Ще се спрем преди всичко на палеографските и литературни известия касаещи кодови понятия от българската история, които е събрал Иванов и най-вече, как ги е коментирал. Именно коментарите са “крепката основа” на българската наука, за която говори Динеков.





Князъ Пресианов надпис въ Филипи

Ето и снимка от надписа, която Йордан Иванов е открил в Парижката библиотека. Много е интересно, че всички „открития” на Академика преди това все са оповестени от някой друг. В този случай това е фотографа Дворник. Несъмнено той е открил и Парижката библиотека, когато е посетил Париж:


Снимка от отец Франтишек Дворник, Deux inscriptions greco-bulgares de Philippes, Bulletin de correspondance hellenique, LII, 1928, p. 125 – 147.

Надписа на тази снимка се вижда от Йордан Иванов по следният начин вляво, а старогръцкият текст в дясно:

1. [τω] ν πολων Βουλγά - ΝΠΟΛωΝΒΟV
2. [ρον ό] εκ Θεον αρχον ό Π- ΕΚΘΕ|Ου| ΑΡΧΟΝΟΠ
3. [ρε] σιανος άπέστιλεν CΙΑΝΟCΑΠΕCΤΙΛΕΝ
4. [’Ησ] βοιλον τόν καιχά- Δ|Ου|ΛΟΝΤΟΝΚΑVXA
5. [ν]ον δόσας αίτόν φοσά - ONΔΟCACAVΤΟΝΦΟCA
6. τα κ(αί) τόν ’Ητζιργον βοίλ - ΤΑ|Κ|ΤΟΝΗΤΖΙΡΓΒΟΙΛ
7. αν κ(αί) τόν κανα βοιλα κο – ΑΝ|Κ| ΤΟΝΚΑΝΑΒΟΙΛΑΚΟ
8. λοβρόν κ(αί) ό καιχανος ΛΟΒΡΟΝ |Κ| ΟΚΑVΧΑΝΟC
9. έπί τοίς Σμολεάνοις. ΕΠΙΤ|Ου|CCΜΟΛΕΑ|Ου|C



Ι. Странна графема на края на първи ред. Ние виждаме, че в текста, се ползват съкращения като за „οί/ои” и за „καί /каи”. Да се замени неясната графема със λγά/лга си е приумица на Й. Иванов, необоснована от синтактични или морфологични или каквито и да било други позитивни съображения. Академик Иванов обаче не спира до тук. Обогатявайки старогръцките дифтонги с един напълно нов и лъскав „трифтонг” λγά/лга, той го сватосва за следващата си измислица по текста - ρον ό (четири нови графеми, залепени преди ΕΚΘΕ). След тези пуризми и фантастични инплантации Академика вече е готов с нужната му дума – βουλγαρων. Ще уточним между другото, че със значително по-малко усилия на паметта дон Кихот превърна мелницата на великан.

ΙΙ. Следващата измислица касае Π-CΙΑΝΟC. И тук липсват нужните графеми за развинтеното въображение на Академика и той набързо съчинява две нови графеми – ρε, за да получи необходимата дума Пресиан, за куците строители на българската историография. Получава се обаче конфузната дума Πρεσιανος с каквато бедната старогръцка морфология не разполага. Това беше и целта, и новоскалъпената дума веднага се обявява за прабългарска. По същият начин лудият хидалго прекръсти проститутката от хана на „Госпожа Проститутка”, но докато в Испания на подобни хора прикачват термина „шашав” в българско на същите дават титлата Академик. Въпрос на нрави, култура и даже възпитание, дами и господа.

III. Следват „съображенията” на Академика:
Текста ΠΟΛωΝ ΒΟV (полон бу) трябвало да се чете „много българи”, защото се „посрещал” с текста β (полус булгарис)от Чаталарския надпис на Омуртаг ! Виждате; че Академика не може да извади конкретни съображения за четенето на текста почиващи на научна основа, освен на визуални сравнения с друг надпис. Ето и част от другият надпис, касаещ цитираното : ΠΟΛΟΥC Β ΛΓΑΡΙC.
Как ΠΟΛΟΥC Β ΛΓΑΡΙC “се посреща” с ΠΟΛωΝ ΒΟV всеки може да си направи извод. Санчо например би казал че си приличат като опашката и ушите на магарето му.
Следва уверението, че “четенето на Πρεσιάνος трябва да се смята за сигурно”, тъй като в „Porphyrogenitus-de-Administrando-Imperio” на стр. 154, името било изписано под форма Πρεσιαμ. Вярно е, че има Πρεσιαμ на стр. 154, но проблема е, че Πρεσιάνος го няма изписан на колоната и ρε си е измислено, за да се получи същата визуално подобие като горното – от Чаталарския надпис. Ние например предлагаме от любов към спорта, не ρε, ами ρα; с което думата добива вида Πρασιανος (прасини и венети – двете най-големи социални групи в ИРИ), като можем да дадем не една отправка, каквато дава Академика, ами 101 за „поставен от Бога архонт на прасини”.

На четвърти ред „четенето ’Ησβουλον e също сигурно” заявява Академик Иванов. Това, че „Ησ” изобщо не съществува на паметника не го притеснява. Да не говорим, че и βουλον си е измислица, той като много добре се вижда, че графемата не е Β, а Δ. Няма друга графема не само в старогръцката, но и в новогръцката азбука, която да притежава силуета на десният катет и основата на Δ, а последните са отчетливо забележими, като думата е очевидно Δ ΛΟΝ; Като статистика - от седем графеми, три са измислени от Академика и след тези съчинения твърди, че „четенето е сигурно”. Тази дума δουλος означава „роден несвободен” или „роб” и основата δουλο е словообразователна на десетки нови думи. Като наречие τυ δουλον=οι δουλοι присъства в произведенията на Еврипид Ιοn 983, Аристотел Metaph.2.2,7. и т.н.

Термина ’Ησβουλον с измислени „’Ησβ” и налични „ λον” се приема от Академика за ”хан Исбул”, който бил познат от „други старобългарски надписи”. Ние ще допълним, да, може термина „καυχαν Ισβουλ” да съществува в други надписи, но нито „Исбул” има във този текст, нито „хан”.

Нататък Академик Иванов продължава с други фантасмагории за Чивидалското евангелие и „пратениците на Борис в Рим”, но с този въпрос сме се занимали на друго място и няма да пускаме опровержения тук.



Втори български надпис въ Филипи

Този надпис няма никакви скрити картинки, освен самото наименование „български надпис”. По какви критерии Академик Иванов причислява този надпис към българските, за нас е тайна неведома от пещерата на Али Баба. Тук сме изписали на арабски и съответно на китайски израза „Втори български надпис във Филипи”: كتيبه دوم بلغارى در فيليپي 第二個保加利亞題字在腓立比; според разбирането на Академик Иванов за квалификация на съответен език към даден езиков носител, тези два надписа са старобългарски надписи. Това не сме го измислили ние, защото сам Академика заявява:
„ Въ езика на надписа е отразенъ живиять, говоримиятъ гръцки език, съ нови форми на склонението. Това се забелязва и въ други някои старобългарски надписи на гръцки език”.
Та да допълним горното си съждение с разбирането на Академика за езиците - Горе се радвате на два “новобългарски надписа съответно на арабски и китайски език”. Кое е новобългарското на тези надписи и старобългарското, на надписа от Филипи и сам Дон Кихот ще е затруднен да отговори. Както виждате такива трудности не съществуват пред Академик Йордан Иванов.




Князъ Борисов надпис въ Балши отъ 866 г.

Следващият хит в програмата е надписа от Балши, който Иванов с присъщата си упоритос на сицилиански падриньо нарича „княз Борисов надпис”. Нека видим доколко този надпис има връзка с „княз Борис” и изобщо има ли връзка от това, което се препечатва столетия в читанките на подрастващите, измислено от великите български историографи, Академик Йордан Иванов и Член-кореспондента на Руската академия на науките в Санкт Петербург, Васил Златарски & СО, та до последните им последователи и фенове-преподаватели.

Съществената част започва с уточнението:


„Покварената (липсващата –б.м.) частъ на надписа може да се възстанови само по догадки, въ свръзка съ запазената част и историческитѣ вести за покръщаването на Бориса. Така полувъзстановенъ надписът ще се чете и преведе:
1. Покръсти
2. се князътъ
3. На България
4. Борисъ преиме –
5. нуван
6. Михаил, [заедно] съ
7. отъ Бога да-
8. дения не-
9. му народ, [въ] го-
10. дина 6374 [866]

Покръщаването на Бориса тукъ е посочено въ 6374 г. от Създаването на света . . . . Понеже нито един гръцки или латински съвременен (съвременен на събитието – б.м.) не посочва датата на кръщението, свидетелството на нашия паметник е от първостепенно значение”.

Четем още в началото, че нито един паметник не посочва датата на „кръщението”. Иванов пропуска да съобщи, че не само няма паметник от това време, който да посочва датата на това кръщение, изобщо липсва паметник, който да говори за „покръстване на българите”, кодов израз станал синоним на примитивно обучение от полуграмотни юнаци с продължение десетки години.
Да минем по същество и конкретно на всяко от твърденията на Академик Иванов:

А. Първите три реда от надписа, а именно „1. Покръсти 2. се князътъ 3. На България ” са абсолютна измислица на Иванов. Както виждате, нито „България” има упомената в надписа, нито „княз Борис”. Тези три реда са сътворени тук за да се допълнят с други измислици по други паметници, което да оформи една изцяло нагласена Българска история, в която „научен ред” могат да внесат естествено Вечните Братя Освободители, когато се наложи да пообиколят Балканите от човеколюбие . . .

В. Следващите три реда са „4. Борисъ преиме- 5. нуван 6. Михаил”. Тъй като тази простотия се повтаря на най-високо преподавателско ниво, дори в днешните българските университети (преди известно време П. Димитров от НБУ не можа да обясни защо ΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΘΕΙΣ трябва да се превежда „преименуван”, което не можа да направи и друг преподавател, мой форумен приятел ) тук ще изложим най-подробно основанията си, че това е непочтена измислица прилагана с тъмна цел.

В.1. Твърди се, че ΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΘΕΙΣ означава “преименуван” и е причастие на глагола Μετονομασο – “преименувам” . Това е вярно само в частта си, че е причастие, но не и в частта си, че превода е „преименуван/преименувам”.
С. За да не бъдем голословни, нека се обърнем към внушителният старогръцко - английския речник на Henry Liddell и Robert Scott, при съставянето на който въпросните господа са ползвали около 500 произведения от антични и средновековни автори. Там на стр. 956 четем:


1. Μετονομασο, to call by a new name ( наречен/именуван с друго/ново име).
2. Εκ των αιγεων . . .αιγιδας . . . μετωνομασαν , called them by a new name ( наречени с ново име) – αιγιδεσ (за новородени), Неродот, 4, I 89.
3. Τάς φιλάς μετωνόμασε (sc. Cleisthenes),– самоопрашване на цвят, Ibit, 5. 69.
4. to take or receive a new name (да взема или да получа ново име), Αντι Λιδων μετονομασΘηναι . . . Τιρσηνοις ( старите лидийци се наричаха тиренци), Ibit I.94.
5. Βαττοσ μετωνομάσΘη, took the name of Βαττοσ (приема името на Батос) Ibit, 4. I55
6. η ... όνομα άφροσύνη μετωνομασται (безумно наречен; необмислена смяна) Тукидит, I., I 22.
7. Καινως μετονομασΘηναι, new fangled (новопораснал/нов зъб). Платон, Theaet. I 80 A.
8. Μετοωομασια, η, a change of name ( промяна на името), Антемиус , 296 Е..

Ето това са значенията на глагола Μετονομασο – „наричане, даване на ново име”, откъдето и причастието следва да е „наречен, именуван”, а не “пренаречен”, „преименуван”. Някои могат да се зачудят защо е тази щура битка за едно нищо и никакво „пре”.
Много просто дами и господа.
През средновековието отглаголното причастие „преименуван” добива смисъл освен на даване на ново име, НО и на вземане на ново име при кръщаване, т.е. когато се сложи префикс „пре” на нищо неподозиращото причастие „именуван”, то се превръща автоматично в понятие за смяна на едно име с друго християнско - православно, т.е. на православно покръстване.
Тук имаме и друг момент, също основен коз на онези горе с дебелите вратове, все преподаватели от свръх-екстра класа. Твърдят нечестивците, че кръщаването е акт на приемане в християнството на езичници. Това не е вярно. Кръщаването е акт на приемане на определената, поредната “правилна” и “актуална” християнска вяра, различна от друга такава. Например в Библията, „Деяния на Апостолите” гл. XVIII, 25 и гл. XIX, 2 е посочено че Савел/Павел кръщава втори път хора, които вече са кръстени с Йоаново кръщение, които хора съобщават - „не сме и чували за Дух Светий”. Има и друго сведение, че това кръщение започва да се нарича Павлово кръщеине, т.е. кръщение в името на Павел. Виждаме, че още с първият си акт на кръщаване, с което юдейската секта впоследствие се превръща в нова религия се явяват минимум два вида кръщавки – на Павел и на Йоан, откъдето и първите клонки на павликяни, йоанисти и т.н.
Друг пример от VI в.
Проф. А.П. Дьконов във „Византийские димы и факции в V – VII в.” съобщава:

" Православните наричали монофизитите "манихеи", а монофизитите наричали православните "юдеи" и "самаритяни". Говорителят (тук се подразбира според мен, говорителя на Императора, тъй като е дадев на руски, като "мандатор", а мандатор означава, този който ръководи нещо) казва : "Замълчете юдеи, манихеи и самаритяни", като в центъра на обвинението очевидно са манихеите, а юдеи и самаритяни са присъединени за това, че от рано да се застрахова от противоположното обвинение. Прасините веднага след това подхващат": Ти отричаш юдеите и самаритяните ? Богородица със всички нас, това е просто чудо "! Прасините не споменават манихеите и това е подчертано от говорителя: "Докога ще изобличавате сами себе си (т.е. манихейството) ? Прасините с ирония отвръщат: "Подлежи на проклятие, който не казва, че императора и истински вярващ". Царят (Юстиниян) разбира иронията и раздразнен отвръща: "Аз ви казвам на вас (като манихеи) кръстете се в единният Бог". Прасините по подсказване от ръководителите си подхващат: "Аз се кръстя в единният Бог (Христос)", като се подразбира, "а ти императоре се кръстиш в два Бога, т.е. разделяш Христос на две природи. Тогава императора заплашва че ще обезглави опонентите си. Към края на дискусията прасините предявяват към венетите по-понятни за масите обвинения в "елинизъм" и с проклятия напускат цирка.

По късно тези обвинение вътре сред самото християнство се разрастват от две на три природи/ипостаси – Светата Троица и всички вярващи християни извън тези разбирания за Св. Троица се обвиняват във всички възможни обвинения – от еретизъм до сектанство. Самият акт на кръстене се е размножил в кръстене с три пръста, с два пръста, с цяла ръка, с коленичене и неколеничене и т.н. Кръщаването се е размножило от потопяване във водите на р. Йордан, до потопяване изобщо в „светена вода”, после само до поливане с такава вода, до поръсване с китка светена вода, до същинско кръщение и първично миропомазване и т.н. религиозни нововъведения, щедро разисквани на съответните църковни Събори.
Така, че да се твърди, че някаква кръщавка е приемане в християнството, е не само проява на неграмотност, но и липса на най-елементарен почтен поглед върху исторически източници.

Д. Друг момент е термина ΒΟΡΙΣ. Академик Йордан Иванов си го е наумил това да е „Княз Борис”, но за това има много реални пречки, над които реални пречки развинтеното въображение на академика прелита като селска лястовичка над алгоритмични таблици:

Д.1. Тъй като горният ред е повреден, не е ясно ΒΟΡΙΣ нова дума ли е или крайните графеми на друга дума от горният ред. Според състоянието на ΜΙΧΑΙΛ най-вероятно да е отделен термин ΒΟΡΙΣ. Този „борис” обачи си има точна етимология на гръцки, без значение дали Академика смята старогръцкия за казан, поместил в себе си прабългарски, турски и други изрази. Значението на ΒΟΡΙΣ е:

1. Βορεασ, ον, ό Северен вятър. На йонийско наречие се пише Βορεησ - при Омир, или ΒΟΡΗΣ, eω при Неродот ( т. 2, 101 и т.4, 37). На атическо наречие Βορρασ - при Кратин, Тукидит , 6.2 и т.н. При този случай (βορρασ) се използва за обозначаване на северен вятър от няколко северни точки духащ върху Гърция.

2. Другото значение е за обозначаване на посоката север и различните репити, от север, северна страна и т.н.,така че ΒΟΡΗΣ значи от север, от северна посока, точно както е според Херодот.

Тук ще вмъкна едно възражение от мой форумен приятел:

„Не превръщай Борис в "Северняк", защото Борис и Бореас никак не си съвпадат, а и ще трябва да се обясни какъв е този "Северняк", комуто Бог е дал народ. Освен това "Бореас" се пише с епсилон, а Борис е с ита. Не ми говори за Омир и Херодот, защото този надпис е от IX век след Христа - 12 века след Херодот и минимум 16 след Омир, когато името на северния вятър поне от хиляда години не се пише с ита”.

Моето възражение е следното, въпреки, че моят приятел не иска да му се говори – навярно е свикнал да възприема историята по телепатия:
1. Освен, че Βορεάς се пише от Херодот като Βορής; се изписва също и като Βορειάσ на йонийско наречие и като Βορηιάς (с „ита”) поетически и като Βορηίς (пак с ита) от Nonnus (D. 33.211.) - епически поет.
2. Възражение срещу тези „1000 г.” е, че Dionysius Periegetes от II в. също изписва този вятър с "ита" - ΒορεηΘεν, βορεηνδε; за Nonnus от IV в. казахме, че използва "ита"; Софокъл - V в. пр. н. е., съвременник на Херодот и Аристарх (III - II в. пр. н. е.) изписват същият този вятър с "йота" – Βορειος; Софокъл и съответно Аристарх - βορείοις, βορειων οντων и т.н. Само от тези примери трябва да стане ясно, че едно доказателство имащо за цел стратификацията на "ита" и "йота" в термина βορης/βορειας хронологично е уплетена задача с неясен изход.


На въпроса „какъв е този Северняк, комуто Бог е дал народ” отговора е много прост и се основава точно на наличните графеми, от които господин Академика сътвори по дон Кихотовски „Покръсти се князътъ на България”. А наличните графеми са два вида - „добре видими” и „отчасти видими”. От първият вид са три, а от вторият вид – една. Трите добре видими са ΑΡΙΑ и като се направят визуални изводи от наличните графеми и почерк на надписа, следващата може да е ω, ε или Θ. За прочит ще ползвам засега само „омегата”.
1. Омегата използвана като символ (от алфа до омега – от началото до края) означава, край, последен, завършек и т.н. При това значение превода има вида (ще подредим думите според подредбата им в оригинала, а не според граматически правилната българска реч) :
„ . . . арианина последен от север наречен Михаил с от Бога даденият му народ през 6374 [866] г.”

2. В качеството си на връзка между две имена, ώ с титра и точка под нея (която титра няма как да изобразя тук с наличните шрифтове с които разполагам), има значение за връзка между тези имена – например в Софокъл,Ph. 794: ’Αγαμεμνον, ώ Μενελαε. С което превода става получава вида “арианина и северняка наречен Михаил с от Бога даденият му народ...”
3. Тъй като е напълно възможно ΑΡΙΑ да са последните графеми от заличен текст, то наличният надпис има вида в частта която ни интересува “ . . . ариа и последният на север (от север, северняка, който е в посока север, дошлият от север) наречен Михаил . . .”.

Каквито и да са вариантите при ползването за превод на ΑΡΙΑ и възможните ω, ε или Θ, представеният превод от Академик Йордан Иванов съдържа следните четири заявени многопластови фантасмагории:
1. Покръсти
2. се князътъ
3. На България
4. преименуван
Това е почти половината от целият текст на Балшенската плоча. Както виждате уважаеми дами и господа, Академик Иванов пипа здраво в страстното си желание на превърне старогръцкия език в сиропиталище на турски прабългаризми и да изпрати Княз Михаил във фанариотските манастири. Със същият мойсеевски замах и Петър Добрев в днешно време сътвори няколко български цивилизации. Като наблюдаваме засилващата се употреба на упойващи полухранителни смеси ние с нетърпение очакваме, кога ще се появят очакваните “големи български учени”, които ще открият толкова дълго убягвали от вниманието на простия народ Български Звезди и Български Галактики. За Вселената нищо не казваме – нея отдавна си я заплю Истамбулският Патриарх.
Виденията на Академик Иванов по този паметник, обаче не свършват до тук.

“Понеже нито един гръцки или латински съвременен извор не посочва изрично датата на кръщението, свидетелството на нашият паметник е от първостепенно значение. Само известието в Бертинския летопис дава да се разбере, че кръщението на Борис е било замислено въ 865 г., а извършено презъ следната година.”.

Трябва да се уточни - “свидетелствата от измисленият паметник на Академика”, а не от наличния, защото в наличния паметник няма и намек за кръщаване Борис.
Какво пише в Бертинските анали ? :

“Sub a. 866: Rex Bulgarorum, qui precedente anno Deo inspirante et signis atque afflictionibus in populo regni sui momente christianus fieri meditatus fuerat sacrum baptista suscepit .”
“В година 866: Кралят на българите, който миналата година по божие вдъхновение, а също и по внушение от знамения и бедствие сполетели кралството му, обмисляше да стане християнин, прие светото кръщеине.”

Къде в написаното Академик Иванов видя “кръщение на Борис” е дон Кихотовски патент, с който нормалните хора не могат да разполагат. Чудовищната шизофренична роботоспособност на Академика продължава да дипли ширит подир ширит “шарената черга”, която тъче (предполагаме с пълното съгласие на съотборниците му от СУ), за да може българската наука “здраво да стъпи на нея”, както заяви в началото П. Динеков.

“В пълно съгласие с надписа в Балши се намира и единственото старобългарско известие за датата на Борисовото кръщение. То е свидетелството на Борисовият братанец Тудора Доксов, от 907 г. запазено по руски препис : сеи же Борисъ Болгары кртилъ в лет се в лет етхъ бехти (срв. Горский и Новоструев, пом. Съч. ІІ, 2, стр. 33) ”.
Тъй като геният на Академик Иванов успя само в две изречение да изрече множество лъжи, ще се наложи да ги разгледаме една по една, тъй като нямаме академичната дарба да опровергаем тези измами само с две изречения. И тъй като Иванов съветва да се сравни с Горский и Новоструев, пом. Съч. ІІ, 2, стр. 33, ние имаме възможност да представим самата страница пред погледа на читателя за да се убеди сам във болната фантазия на Академика.
Става въпрос за труда на Горский и Новоструев “Описание славянскихъ рукописей Московской синодалной библиотеки” от 1857 г. За отпечатването на този труд в три тома е издадено специално разрешение от “Светейшият Синод” на руската църква. За по голяма яснота ще приложим 32, 33 и 34 страници от въпросното издание:





Какво имаме на първа страница 32 ?
Писание на Св. Атанасий “Слова против арианите” под каталожен № 111. Тъй като Атанасий Александрийски живее през ІV в., става ясно, че се прави опис на един късен препис на въпросните “Слова против арианите”, чийто оригинал е бил на гръцки език. На лист 2 започва “първото слово”, на лист №54, №128 и №190 съответно второ, трето и четвърто слово против арианите. Още за лист №2 се отбелязва, че това е компилация от Opp. S. Athanasii Alexandrini, ed. Montfaucon, 1698, Paris, T. I, parts 1, p. 405. За лист №54 (второто слово) е отбелязано че е “пак от там”, т.е. от въпросното издание стр. 468 и съответно от 550 стр. за трето слово и от 270 стр. за четвърто слово от изданието на Montfaucon. Следващият лист и по-точно обратната му страна е № 212. За този лист съставителите на описа НЕ СЪОБЩАВАТ, че се намира в изданието на Montfaucon от 1698 г. или на друго място. С други думи, този надпис се намира САМО в преписа наличен в Синодалната руска библиотека и никъде другаде, и . . . каква случайност, точно в него се намират и съобщенията за Борис !
Ето какво пишат на тази обратна страна на лист 212, Горский и Новоструев:
“ След него ( след лист № 190 – б.м.) на обратната страна на лист 212 със същото перо, но със ситен почерк преминаващ в скоропис е написано”:
Стр.32

Стр.33

Това е краят на 33 стр. от изд. на Горский/Новоструев, където на 3 и 4 ред е изписано “напса же их тоудор черноризец доζов - напса же их тудор черноризец доксовъ” – “написа ги тодор черноризец доксов”.

Тази страница продължава с лист № 213 с “Посланието на Св. Атанасий за празниците пасха”, от същото произведение Opp. S. Athanasii Alexandrini, ed. Montfaucon, 1698, Paris, T. I, parts 1, p. 274., за което послание съставителите уточняват, че не е писано нито от Св. Атанасий, нито от Йоан Златоуст, тъй като хронологически се отнася към 672 г.
Стр. 34 завършва с описание на обратната страна на лист № 228 изписана със късният скоропис (този , с който беше изписана и обратната страна на лист № 212, съдържаща сведението което ни интересува): “За цялата книга на Анастасий Александрийски восем (!) слова против арианите е платена цена две рубли и 25 алтыи”.

Какви възражения можем да имаме след прегледа на този паметник по твърдението на Академик Иванов : „В пълно съгласие с надписа в Балши се намира и единственото старобългарско известие за датата на Борисовото кръщение. То е свидетелството на Борисовият братанец Тудора Доксов, от 907 г. запазено по руски препис”:

1. Така наречения от него „руски препис”, не е препис, а си е отделен източник, който няма аналог в друг паметник. В това, че няма аналог разбира се няма нищо лошо, неудобството произтича от това, че този „нов паметник” е творба на руската православна мисъл от XVII – XVIII в. и казано по-просто си е руска измислица внесена между преписите на „Четири слова против арианите”.
2. Хронологичните доказателства за това се намират в самият руски препис, за който съставителите съобщават, че е изписан с малки букви на обратната страна на лист № 212 в стил скоропис, който няма нищо общо с късното средновекиовие, да не говорим за X в. от времето на Симеон.
3. Със същият стил на писане е и съобщението от лист № 226 и обратната страна на лист № 228. От последното съобщение ( “За цялата книга на Анастасий Александрийски восем (!) слова против арианите е платена цена две рубли и 25 алтыи”.) можем да определим по кое време е изписано и от там, от кое време са положени всички тези надписи със скоропис. Изречението завършва с думите е платена цена две рубли и 25 алтыи, което указва времето на Петър I (1682-1725). При този владетел имаме смяна на монетарната система от денги и алтъни на рубли и копейки. Надписа конкретизира, че писеца използва новата парична единица рубла, но все още ползва старото наименование на по дребната монета алтън, чиято по-голяма парична единница е деньга. Т.е. приведено към монетарни стойности след реформата на Петър I, надписа се превежда „цена 2 рубли и 75 копейки”, тъй като един алтън се равнява на три нови копейки.
4. Дотук става ясно, че това не е старобългарско известие както ни убеждава Академика, а си е руско известие, от XVII – XVIII в.
5. Другата измама на Иванов е израза „Борисовият братанец Тудора Доксов”. Много ясно се чете на 3-4 ред от стр. 34 изписаното „тудор черноризец доксов”. За всеки завършил дори с големи усилия основно образование е ясно, че термина „доксов” не е презиме на Тодор, а е определение на термина „черноризец”. Т.е. Тодор е черноризец (монах или друго църковно наименование ), който черноризец е специфициран като доксовъ. Какво означава по църковните догми съществителното име черноризец с неговото обст. пояснение доксовъ, ние не се наемаме да гадаем – има си специалисти по църковните въпроси, които могат да внесат яснота, но че доксовъ касае именно термина черноризец е вън от всякакво съмнение. Разбира се става въпрос за хора завършили както казахме основно образование, а не за Академици от ранга на Йордан Иванов.
6. Следващата измама на Академика е видим реверанс към тюркската академична общност в СУ, която коли и беси там по това време и е изразена в цитирането на израза сеи же Борисъ Болгары кртилъ в лет се в лет етхъ бехти., но спестява продължението на изречението во имя отца и сина и святого духа амин. След като се запознахме с тази руска измислица от XVII – XVIII в., се налага да се постараем да разберем защо Академик Иванов цитира САМО тази годишнина. Да се предполага, че едно издание на Светия руски Синод от XIX в. ще прокламира някакви тюркски или татарски летоброения е очевидно смешно. Освен това, което е спестено от Академика и което указва християнско мислене, е че в същият надпис имаме още две години според християнското летоброене - 6414 от Сътв. На света (906 от н.е.), инд. 10 и 6415 (907), инд. 14. Множеството грешки на преписвача както по отношеине на индиктите, така и по отношеине на „словата на арианите”, които той смята за 8 на брой, говорят за твърде ниската грамотност на писаря-преписвач по отношение на християнските кодове и изчисления. Именно за негова сметка са тези грешки, както и лет етхъ бехти , но да се смята, че:
6.1. Руската измислица от XVII – XVIII в., е старобългарско известие;
6.2. Че тази измислица потвърждава измислиците на Академика по камъка от Балши;
6.3. Че измислица от XVIII в. е доказателство за измислено Борисово кръщение от X в;
6.4. Че обратната страна на лист № 212 е древен препис, а не свободно съчинение на Руския православен Синод от XVIII в., в частност на неговия писар, за което е получил 2 рубли и 25 алтъна;
6.5. Че Тудор е Борисов братанец;
6.6. Че Тудор има презиме Доксов;
СА фантасмагории, чийто разпространител в една правна държава би се обявявил веднага за измамник и дори ще му се потърси морална посмъртна сметка. На българското дон Кихотовско Монтиелско „научно поле” подобни измамници се титуловат Академици. Не ме питайте дами и господа кой ги титулова тези измамници, стъпващи “стъпват на такава наука” – такива титулатори няма в нашия квартал.




Царъ Симеонови стълпове при Солун от 904 г.

„Низкото солунско поле . . . е оградено на веверъ съ градоборската верига. Тя се прорезва от р. Галикъ и върви снизена . . . на запад до самият Вардар. Симеоновите погранични камъни били поставени именно по този гребен на владеещите висини и проходи, един при Вардаровци други два при Наръшъ надъ галишкия проход ”.

С тези заявления Академик Йордан Иванов убеждава читателите, че съществуващите камъни са поставени по гребена на „градоборската верига”, т.е. в направление изток – запад. Това разбира се е синхронизирано твърдение, което поставя Солун извън българските владения от това време, в унисон с картите, които представя Златарски при подписването на Ньойския договор и които карти “доказват” че Солун никога не е бил българско владение. За горният отпечатък (със старогръцки шрифт) Академик Иванов съобщава, че „с отпечатък от него ми услужи Руският арх. Институт в Цариград”. Това е твърде съмнително, тъй като самият Председател на този Арх. Институт, Фьодор И. Успенский (който при друг случай на всеслушание на Археологически конгрес в Киев обвини Васил Златарски, че е преписал тезисите на Шкорпил и ги представя за свой реферат на този конгрес ) е публикувал още през 1989 г. своя материал, а Академик Иванов публикува тази книга през 1931 г.
Ето линк за материала на Успенски в DjvU формат, откъдето са снети и долните две препечатки http://www.library.chersonesos.org/showtome.php?tome_code=93§ion_code=6




Виждате, че снимките на Академик Иванов са 1:1 еднакви с публикацията на Успенски и ако, за препечатката, можем да приемем, че му е „услужил” Руския арх. Институт в Цариград, като му е пратил щампата с DHL поща, то за надписа трудно можем да се съгласим, защото е видно, че Академик Иванов си е преписвал откровено от Успенски, а не съобщава за това. Нещо подобно извърши и Златарски с текстовете на Шкорпил. Ето нашите съображения за плагиатството на Академика:
А. Йордан Иванов заявява, че чете текста по разпечатка, с която са му “услужили”. На тази разпечатка е видно, че Успенски е възстановил всички липсващи графеми и ако Иванов действително чете по тази разпечатка, а не преписва превода от Успенски, би трябвало да изпише всички графеми в нея, тъй като те са ясно видими. Например първи ред се възстановява от Успенски като “Ετ|ους| |απ|ο”, но на възстановената разпечатка се чете ΕΤΟΥΣΑΠΟ и ако Иванов повтаряме, действително четеше от разпечатка, би трябвало да изпише го изпише като „Ετους απο”, защото няма как да знае, кое е било видно за Успенски, полувидно или изобщо го е нямало на колоната.
В. Дали има някакви мотиви Академик Иванов да се преструва, че не е виждал публикацията на Успенски или на нас само така ни се струва ? За нас мотивите са ясни и те касаят отново “онези карти” с които “ученият измекярин” Васил Златарски доказа, че Солун никога не е бил български.
Ето какви са те:
Успенски много точно и ясно съобщава, къде е бил този стълб, а също така къде е намерен и вторият подобен нему. Освен това с точно око на артилерист вижда разликите между гръцките карти и реалният ландшафт, където са били стълбовете, като забелязва, че хълмовете, където са били стълбовете имат пряка визуална връзка помежду си. Прави и точна карта на местността и указва къде са били стълбовете. И какво ще пречи на Академик Иванов да заяви, че е чел материала на Успенски ? - ще попита нетърпеливият читател. Пречи му факта, че направлението на поместване на тези стълбове поддържа линия североизток – югозапад, което съвпада и с онзи камък, който е паднал във Вардар. При това положение за да защити “картите на Златарски”, Академик Иванов трябва да лъже, че не е виждал произведението на Успенски, за да може да заяви, че границата на ромеи и българи върви в посока изток – запад, по билото на “градоборската верига”, докато тя всъщност е почти перпендикулярна на заявеното от Академик Иванов направление и най-вероятно е опирала по Солун, по билото на хълмовете, които сочи Успенски.

М. А. Шангин съобщава за биографията на Лъв Хиросхакт (пр. от рус. м.) следното:

“Хиросфакт, магистър и патриций е роден през 840 г. и в двора на Василий I е мистик. Той бил в двойна роднинска връзка с Императора чрез своята съпруга и е изпълнявал три пъти посолства при българския цар Симеон. В първото посолство през 893 г., по неговите собствени думи, той успял да уреди освобождаването на 120 000 пленници и сключил мир. Във второто, чийто година не е установена, сполучил да уговори връщането на 30 крепости в областта Дирахиум (Дуръс); в третото убедил българите да се откажат от Солун, който бил завоюван от тях. По-късно е бил изпратен на изток, в Багдад за освобождаване на пленници и сключване на мир . . . ”. и т.н.
Сега става ли ясно защо Академик Иванов не знае за публикацията на Успенски, не знае за пътуванията на Лъв Хиросфакт (доказано от Шангин, че това е Лъв Магистър, същият този Лъв Магистър, който води преписка със Симеон Велики), не знае реалното направление на граничните стълбове подробно описано от Успенски ?