Хилядолетни заблуди ІІ
https://sites.google.com/site/runiistorianewi/hiladoletni-zabludi-ii
bozman
Е з и ч е с т в о
У в о д
В светската и църковна терминология при излагане на събитията са залегнали множество кодови думи и изрази, използвани за излагане най-често на твърде мъгливи и неясни ситуации и обекти. Една от тези думи е “езичество”. С този термин в историята се индикират както диви монголоидни племена от рода на тюрко-монголите, така и религии предшестващи християнската религия. Каква е целта ? Тя е ясна и крайно елементарна – да се обезценят и злепоставят вярванията на предните поколения и генерации и да се възвеличаят вярванията на християните като най-най сред обичните от Бога. Естествено на “истинския Бог” – всички други Богове преди това са били измамни и несправедливи Богове. Това комисарско светоусещане подплатено с православен плам е основната плоскост на която се излага и прилага въпросният термин за оневиняване на действията на християните и самопредставянето им на жертви на езичници и владетели. Ще се опитаме да покажем какви са допирните точки и контакти между така нареченото езичество и действията на християните спрямо “езичеството”, което си има точно определено име във времето и пространството (но не се използва) и какви са били отношенията между първите християни и предхождащите ги “езичници”. За целта ще ползваме не критически произведения насочени срещу християнството с каквито изобилства НЕТ пространството, а анали от самите християнски източници, в нашият случай – официалният сайт на родната БПЦ - http://www.pravoslavieto.com/ по реда на тяхното подреждане в сайта, като прескачане някои светци за които не се знае нищо друго освен името и за които са писани крайно общи приказки. Ще разгледаме десетина от делата на апостолите от първите години след смъртта на Исус и след това дела след Сердикийският събор тъй като ІV в. е обект на нашето внимание.
СЪБОР НА СВЕТИТЕ СЕДЕМДЕСЕТ АПОСТОЛИ
http://www.pravoslavieto.com/2/prez_vekovete/zhitija.htm
Св. апостол Филип и Вартоломей - Св. апостол Филип - от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса - възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил в Иерапол, разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. Апостол Варнава разпнали на стените на разрушен от тях храм на една ехидна.( Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Там между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви).
Варнава е обесен с главата надолу защото с Филип разрушават езически храм. Нека забележим, че още първите апостоли са наказани не защото проповядват друга религия, а защото рушат. И поради тези разрушения на чужди светилища са обявени за светци.
2. Житие на Свтеи евангелист Марк
Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не участва в езическото тържество. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с поставени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото учение, като същевременно правел сред тях големи чудеса. С една дума на Божествената благодат изцелявал болни, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала огромен успех. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.
От проведите на Марк са срутвали капища и се трошели идолите – по какъв начин “се срутвали и трошели” не се казва – предположително чрез “силата на молитвеното слово”. Дали със същата сила на словото е изградена поне една християнска църква – не се съобщава.
Св. апостол Акила Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и помогнал за спасението на много човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и навсякъде проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата вяра, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял много страдания и бил убит от неверниците.
Не се казва защо е убит апостола от редакторска срамежливост наверно. Дали е убит защото разрушава идолите или строи християнски църкви – не е казано.
4. Св. апостол Андроник И наистина, той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните.
Свети Андроник разрушил чрез проповедта си идолски храмове и наверно пак чрез проповедта си издигнал и техните места християнски църкви. Това правят в момента и ислямските радикали в Сирия, Египет, Ливан и на др. места, рушат християнските храмове и издигат на местата им джамии.
Свв. апостоли Архип и Филимон от Седемдесетте и св. Апфия Веднъж в Колоси се извършвал богомерзък празник в чест на езическата богиня Артемида . . . .. Във време на едно езическо тържество те се събрали с другите християни, за да извършат богослужение на истинския Бог. Езичниците узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимона, Архипа и света Апфия били отведени на съд пред ефеския областен управител, който ги предал на изтезания и смърт.
Четем, че християните дублират с богослужението си (умишлено или неволно) езическия празник, което както се вижда наказуемо от областната управа. Много е странно, че нито веднъж християните не бяха наказани за това че са християни, а за това че нарушават порядките на езическото общество, като провеждат контра церемонии, по време на официалните церемонии.
Св. Варнава, наричан Йосиф След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни.
Сцена, когато ранното християнството все още е секта на юдаизма и прави опити да внедри в ортодоксалния юдаизъм собствените си виждания, че Месията (Йешуа/Исус) вече е пристигнал. Такива сцени подробно са описани в “Деяния на Апостолите” при проповедите на Ап. Павел /Савел при шествията му из юдейските синагоги. При подобен побой с камъни (прилага се като вид религиозно наказание) той е изнесен и захвърлен извън града. Това му спасило и живота – помислили, че е мъртъв.
7. Свв. Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий Свети апостол Иродион В сана на епископ свети Иродион дейно разпространявал християнското учение сред елините езичници. Тъй като свети Иродион обърнал към Христа мнозина от езичниците, юдеите от завист към този Божий служител се наговорили с идолослужителите елини, хванали светеца със сила и го предали на най-различни мъчения.
Общо взето – рядко срещано отмъщение при което мотива е съмнителна завист спрямо християнската репутация. Прозира необосновано обвинение към юдеите (след като изпълнители са властващи езичници), тъй като за ранното християнство, юдейството все още е главен враг, тъй като именно юдейството отказва да се реформира под проповедите на първите апостол и едва след това новата юдейска секта насочва проповедите си извън еврейската общност, като впоследствие се възприема и като нова религия.
Св. апостол Карп Свети апостол Карп претърпял много страдания за Христовото име и най-после бил убит от враждебно настроени срещу християнската вяра евреи.
Аналогична сцена. Убит от евреи, защото е порповядвал в синаготи. Да си беше проповядвал Словото Божие за спасение на душата в някоя пещеря – щеше да се радва да добро здраве.
Св. апостол Кодрат Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове.
Доста по-реалистично описана сцена, тъй молитвата като проповед действително може да разори т.е. обезлюди езически храмове, но за молитва действаща като механичен чук Kango в предните описания, е крайно съмнително, тъй като “дума дупка не прави”. Излагаме такива съмнения от лични наблюдения – след като Сталин разруши около 400 църкви в Москва и прати хиляди свещеници на разстрел или в ГУЛАГ, от молитвите и клетвите им трябваше да не е останал нито един жив комунист. А то се получи обратното – те се размножиха. Не смеем да предположим, че християнските молитви имат обратен ефект, въпреки наличните статистики.
Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул, епископи. Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Амплий и Урбан, Амплий - в Диоспол**, Урбан - в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища.
Едно откровенно и реалистично описано събитие – за съжаление такъв тип писания са изключителна рядкост в сайта на БПЦ. Смеем да забележим, че това са преки ученици на първоапостола на християнската вяра – Ап. Андрей. На какво ги е учил не е ясно, но поне по един показател са верни на досегашните християнски прояви – разрушават езически светилища.
Св. апостол Тимотей († 97) Св. ап. Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества.
Очевидно историята се повтаря непрекъснато или поне отчасти периодически – така се получаваше и ако някой излезеше пред Първомайска манифестация и разобличеше “цъфтяция и зреещ социализъм”. Той биваше екзекутиран в подходящите за това заведения, построени от вярващите социалисти и наречени с ласкавото име – лагери. Очевидно “цъфтящия социализъм” и “гниещият капитализъм” имат различно Божие здраве, защото цъфтящия цъфтя и прецъфтя, а гниещият още ферментира и все не прогнива окончателно.
Св. апостол Тит Трябва да кажем, че на острова имало идол на почитаната от езичниците богиня Диана, на който се покланяли и принасяли жертви много елини. Веднъж свети Тит отишъл на мястото, където се събирали нечестивите, и започнал да им проповядва Божието слово, увещавайки ги да се обърнат към истинския Бог. Но понеже хората не го слушали, той се помолил на Бога и идолът паднал и се разсипал в прах. Тогава всички присъстващи се ужасили и петстотин души в този ден повярвали в Христа. А когато по заповед на римския император на остров Крит се строял голям идолски храм в чест на мерзкия бог Зевс (4) и постройката била почти готова, минавайки оттам, Христовият апостол Тит се помолил на истинския Бог и храмът внезапно се сринал до основи.
Молитви с голява ефективна разрушителна сила, навярно над 7 степен по скалата на Рихтер. Дори не ни учудва, че Тит и християните преди него непрекъснато се обръщат с божието слово към нечестивци, а не си намерят свестни “честиви” слушатели. Навярно и тогава света е бил пълен с нечестивци, като днес. Но поне би трябвало да направят опит в това отношение.
До тук ще спрем със сведенията за праведните контакти през първите векове, между християни, езичници и юдеи и колизиите между тях. Предполагаме стана видно, че християните, в качеството си на революционна общност се стреми да промени нещата директно в утвърдени вече институции, като езичество и юдаизъм. Разбира се за юдаизма имаме, тонове изписана литература и езера от мастило, но за езичеството, май нищо и то езичеството което нас ни интересува – тук на Балканите, а не някъде из о-вите Тонго. Затова ще продължим доста по нататък, за сведения след Сердикийския Събор, когато верските битки добиват мащабност в държавен и дори континентален характер. Дотук е ясно – християните се мъчат да намерят електорат сред твърдите членове на юдеи-езичници и елини-езичници и очевидно срещат отпор и понякога и смъртта си. Имаме в наличие само три споменати божества Зевс, Диана и Артемида. Не прочетохме обаче, някои християни да са били умъртвени или наказани по някакъв начин, когато са проповядвал в собствените си църкви, изглежда такива църкви са били рядкост, пък и читателите навярно се досещат, че е къде по-удобмно да се влезе в готова вече сграда, като и се смени наименованието, отколкото да се строи нова.
След Сердикийския Събор
1. Св. мъченици Мануил, Савел и Измаил Персийски († 362) Тия трима братя били родом от Персия и били възпитани от майка си в християнска вяра. По онова време - в ІV век - имало вече твърде много християни в Персия. Персийският цар изпратил тримата братя при император Юлиан да водят с него преговори за мир. Юлиан, макар на младост да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и ревностно изпълнявал всички езически обреди. Той извършвал някакво тържество в чест на боговете, когато пристигнали при него персийските пратеници. Те, разбира се, не поискали да вземат участие в това тържество и по заповед на Юлиан били затворени в тъмница.
Не сме срещнали съобщение в което Юлиан да е изповядвал християнството, освен във анонимни инсинуации, нито ще възразим как “на младост” Юлиан е изповядвал християнството, пък той самият нищо не знае за това. Че е бил възпитаван в арианската версия на християнството е ясно, но да те обучават в християнство и да изповядваш християнство са съвсем различни неща.Тази плитка измислица на БПЦ вероятно води началото си от факта, че Юлиан е учил в Атинската школа заедно с Йоан Богослов и Григорий Велики. По същата логика, списвателите на БПЦ сайта, можеха да кажат, че Йоан Богослов е изповядвал езическа вяра, но след това е отстъпил в християнската, тъй като Атинската школа е била мощна разпространителка на такива езически науки, като философия, астрономия, етика, логика, граматика, математика, драматургия и т.н. за които болшинството от редовите християнски “просветители” са нямали и представа, че съществуват на този свят. И това се учи в тази частна школа до VІ в., когато е закрита от Юстиниан Велики. Така, че искаме да сложим в ред представите на редовните читатели за представите на нередовните списвачи на фантастика от БПЦ. Отстъплението на Император Юлиан от християнството е толкова вярно, колкото Св. Йоан е отстъпил от езичеството и е приел християнството. Наказанието на Юлиан е адекватно на мисията на легатите, след като не спазват церемониите на държавата в която пристигат - естествено че ще бъдат наказани. А те пристигат като пратеници на персийския “цар”, а не на персийската християнска църква.
2. Св. Теодорит Антиохийски († ок. 362) - Теодорите! Защо при цар Константин ти разори храмовете на древните богове, а гробниците на мъртвите украси и заповяда да издигнат над тях църкви? Светият отговорил: Божествените църкви и гробниците на светиите са създадени и украсени още от нашите предци, защото Бог е прославил Своите светии, намирайки ги достойни за това; удивявам се, управителю, че ти от християнин си станал идолослужител.
Четем за едно много интересно прекрояване на храмовете, започнало при Константин Велики – Юлиан му е племенник. Разрушават се храмовете на езичниците и върху тях се строят църкви. Теодорит обаче отрича това да е правено от него и пръхвърля вината върху свои предци, очевидно също християни. Виждаме много ясно как се води състезанието между християни и езичници и то е крайно осъдително и непочтено за християните според нас, чиято цел очевидно е не толкова да утвърдят своята религия, но да завладеят сградите на старата религиозна общност. Няма да питаме защо не си издигнат свои храмове на друго място – навярно молитвите им са били немощни да градят собствени храмове и са имали само чудното свойството да разрушават чужди. Пак ще се върна на болшевишките методи, които са същите. Семинариста Йосиф Висарионович приложи такава тактика към християнските църкви – разрушаваше ги и на тяхното място издигаше комунистически министерства и управления (московските небостъргачи), а когато нямаше потенциал да построи нещо ново, то площите се превръщаха в паркове и градинки, басеини и т.н.
3. Св. Даниил Стълпник (IV) Там научил, че в Анапъл има един запустял идолски храм, в който живеят много нечисти духове. Никой не можел да мине покрай него, защото те като разбойници нападали и убивали пътниците и потопявали плаващите по вода. Светият решил да иде и да живее там, спомняйки си за великия Антоний, който претърпял много нападения от бесовете, но накрая с Божията помощ ги победил и се сподобил с големи блага. Даниил се отправил в празния храм, въоръжен само с непобедимото оръжие на светия кръст и пеейки: “Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя?” И още преди да започне борбата, бесовските пълчища изпаднали в ужас. А духовният воин обикалял храма и осенявал всички ъгли с кръстното знамение, всеки път прекланяйки колена и молейки се на Бога. Когато настъпила вечерта, дошъл началникът на бесовете и започнал да хвърля камъни по светеца, а после се чули страшен рев, вопли и шум, но Даниил без страх стоял на молитва с думите: “И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми”. Така той прекарал първата и втората нощ. На третата нощ видял множество бесове в образа на исполини, с мрачни лица, страшни като човекоядци, скърцащи със зъби, пламнали от гняв против него. Те викали: - Нещастнико, кой те посъветва да дойдеш на мястото, където отдавна живеем? Тук ние сме стопани.Те се хвърлили против Даниил и едни искали да го удавят в морето, а други - да го убият с камъни, но нито един не се осмелил да се приближи до светеца. А той си спомнил думите на Господа: “тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост”, затворил всички входове на храма, като оставил само едно малко прозорче, и започнал да пости и да се моли. За кратко време цялото бесовско пълчище с Божията сила било прогонено и хората започнали да преминават край храма без никаква опасност.
-------------> ------------->
