bozman
https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/1-b1400af9de.png
д-р Г. Ценов
Горните съображения на Ценов са от 1937 г. Като прецизираме несръчният изказ „ние наричаме готите българи” на „ тези които биваха наричани готи, по-късно бяха наречени българи”, като че нищо не може да се добави към думите на Ценов, Прокоп, Херодот и т.н., но дали това е вярно !? Ето защо ще погледнем на термина хуни от по-друг ракурс, като ползваме Птоломеевата (1) география - Claudii Ptolemaei Geographia.
I
Ранни кодекси съдържащи части на Географията на Птоломей
1. Ватикански кодекс(2). Посветен на папа Александър V (3) , което хронологизира паметника към 1409-1410 г. Термина хуни, тук е изписан CUNI (4) , като е казано, че те са https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/1-b1400af9de.png между Бастернае https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/1-b1400af9de.png - бартeрните и роксланос https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/1-b1400af9de.png - роксланите. Вижда се, че ако трябва да осъвременим тези термини, то те ще са бастерни и рокслани, а не бастарни и роксолани, както е прието да се именуват в литературата. На картата от същото издание, фиг 1 [лист 174 гр. по DJVU изд. (356 по бр.) и лист 356 по бр. от pdf ] на югоизток от бастарните няма обозначени нито хуни, нито росолани, а популация cbesi[?].
-----------
(1) Claudius Ptolemaeus; Κλαύδιος Πτολεμαῖος
(2) il Vat. lat. 2974 del 1409 e l'Ottob. lat. 1177 del 1411.
(3) Alessandro V, Pietro di Candia (Pietro Filargo). През 1409 г. Filargo е номиниран за папа, което не признават Григорий XII и Бенедикт XIII. Filargo се налага само във Франция и Англия. Той резидира като пръв папа в Пиза. Александър V умира на 3 май 1410 г. в манастир S. Maria dei Crociferi при Болоня и е погребан в тамошната църква на Свети Франциск.
(4) https://la.wikisource.org/w/index.php?title=Fasciculus:La_Cosmographie_de_Claude_Ptolem%C3%A9e.djvu&page=9
Карта на района на кодекса 1409/11 г. (5) https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/2-b703bbfc19.png
фиг.1
1.1. Епиграфски паметник на Tiberius Plautius Silvanus Aelianus, който през 62 – 67 г. е наместник на Мизия. В него (болд) кралете на бастарните и синовете на роксоланите са наречени братя на даките.
https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/2-b703bbfc19.png
Ti[berio] Plautio M[arc]) f[ilio] Ani[ensi] / Silvano Aeliano / pontif[ici] sodali Aug[ustali] / IIIvir[o] a[ere] a[rgento] a[uro] f[lando] f[eriundo] q[uaestori] Ti[beri] Caesaris / leg[ato] leg[ionis] V in Germania / pr[aetori] urb[ano] legat[o] et comiti Claud[i] / Caesaris in Brit[t]annia consuli / proco[n]s[uli] Asiae legat[o] pro praet[ore] Moesiae / in qua plura quam centum mill[ia] / ex numero Transdanuvianor[um] / ad praestanda tributa cum coniugib[us] / ac liberis et principibus aut regibus suis / transduxit motum orientem Sarmatar[um] / compressit quamvis parte[m] magna[m] exercitus / ad expeditionem in Armeniam misisset / ignotos ante aut infensos p[opulo] R[omano] reges signa / Romana adoraturos in ripam quam tuebatur / perduxit regibus Bastarnarum et / Rhoxolanorum filios
-------
(5) https://la.wikisource.org/w/index.php?title=Fasciculus:La_Cosmographie_de_Claude_Ptolem%C3%A9e.djvu&page=356 лист 174-обр. по ръкописа. Освен във формат DJVU, този кодекс е наличен и във формат PDF.
(6) http://www.thelatinlibrary.com/sha/hadr.shtml
Dacorum fratrum / captos aut hostibus ereptos remisit ab / aliquis eorum o
1.2. Сармати и роксолани се готвят да нахлуят в Мизия. Suetonius, Delphi Complete Works of Suetonius; De vita Hadriani Aelii Spartiani (6), VI, 6 - audito dein tumultu Sarmatarum et Roxalanorum praemissis exercitibus Moesiam petit.
1.3. Страбон през първи век (7) казва, че роксоланите са част от бастарните: А във вътрешността обитават най-напред онези бастарни, чиято страна граничи с тази на тирегетите и германите, бидейки и те самите от германския род, и са разделени на няколко племена. Защото част от тях се наричат атмони и сидони, докато тези, които са завладели Певке, острова в Истър, се наричат певкини, а роксоланите, най-северните от тях, владеят равнините между Танаис и Бористен.
Ние се задоволяваме само с тези три примера, които указват, че бастарни и роксолани са едно и също племе или близко родствени, по ред причи получили различни имена през вековете.
2. Кодекс на Якоп Флорентини (9) от XV в. Едно разкошно издание на Bibliothèque nationale de France (10) ; "Iacopi Angeli Florentini praefatio in cosmographiam Ptolemaei ex graeco in latinum traductam ad Alexandrum tertium summum pontificem incipit") в което името на роксоланите вече не съществува на тази територия и е заменето от термина chuni. https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/3-8d07596789.png
Този кодекс има вътрешни противоречия: a. Peucini-те от лист 88v намиращите се между планините Carpatvs и Pevca в горното течение на р. Днестър, на лист 91r са разместени в делтата на р. Дунав. б. Долна Мизия на лист 88v се намира между р. Дунав и р. Днестър, а на лист 91r си е на реалното място и т.н.
3. Кодекс на Claudius Ptolemy, Cosmographia. Превод Jacobus Angelis. Редактирана от Nicolaus Germanus, изд. Ulm: Lienhart Holle, 1482, folio 71. Справка – приложение В.
--------------
(7) Страбон, География – кн. 7 – 3, 17, https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/
(8) http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8454687p/f184.item.zoom# , стр. 88 v.
(9) Autres auteurs : Jacopo d'Angelo (14..- 15.. ),Comminelli, Hugo (14..-14.. ; copiste), Pietro del Massaio (14..-.... ; cartographe),
Rosselli, Francesco (1448?-151?).
(10) Цялата информация за изданието от Националната библиотека на Приложение А в края на материала.
В този кодекс на л. 96 в района над бастарните са азагари, а между Днепър и Днестър са изписани само бодони, въпреки, че бастарни, роксолани и хуни са упоменати в текста на VII, r 63.
II
Налични текстове и кодекси от които са изведени латински преводи според Ioanni Friderico Wilberg, kодекси (A - G) и Carolus Fridericus Augustus Nobbe (11).
A. Cod. Reg. Nro. MCCCCI. “Codex membranaceus, Fonteblandensis, longe pulcherrimus. Ibi continentur Ptolemaei geographiae libri octo, cum tabulis geographicis triginta septem, iisque elegantissimis”. Ad Exemplaris calcem haec leguntur: „E Claudii Ptolemaei geographicis libris universum orbem Agathodaemon, Alexandrinus mechanicus, expressit. Is codex, qui nondum collatus est, saeculo quarto decimo exaratus videtur."
B. Cod. Reg. Nro. MCCCCIV. „Codex chartaceus, olim Tellerianus, quo continentur Ptolemaei libri septem. Is codex saeculo decimo quinto exaratus videtur”.
C. Cod. Reg. Nro. CXIX Suppl. „Codex chartaceus, initio mutilus, olim Iesuitarum, quo continetur Claudii Ptolemaei geographia. Initio lineae aliquot desiderantur usque ad verba ναθ εκαστον ειδος επισηοτερων (pag. 4 1. 16 B.). In fine leguntur versus heroici septem, in honorem Ptolemaei. Is codex saeculo decimo quinto videtur exaratus”.
D. Cod. Reg. Nro. MCCCCII. „Codex membranaceus , quo continentur Ptolemaei geographiae libri octo, cum tabulis geographicis quinque, quae ab Agathodaemone , Alexandrino mechanico, quondam delineatae dicuntur. Is codex saeculo decimo quarto exaratus videtur."
E. Cod. Reg. Nro. MCCCCIII. „Codex chartaceus, quo continentur geographiae libri octo. Is codex Michaelis Apostolii manu exaratus est."
F. Cod. Reg. Coislinianus Nro. CCCXXXVII. „Codex Coislinianus CCCXXXVII, qui Claudii Ptolemaei Geographiam continet, descriptusque fuit XIV vel XV saeculo, tam multa tamque gravia praefert Lectionum discrimina, ut operae pretium duxerim eius Lectiones varias eruditis offerre. Unius igitur ex nostris Graece periti et accurati viri opera manuque usus, qui etiam Xiphiliniet Alexiados Annae Comnenae quas supra edidimus varietates collegerat, has etiam typis dandas ceusui. His sane conspectis, nemo rei litterariae studiosus non atebitur nobilissimum Geographum manu medica egere. Omnia siquidem in Edito susquede que versa sunt, urbium locorumque nomina passim labefactata, situs secus positi, numeri vitiati, ita ut persaepe occurrant plus quam triginta vel quadraginta huiusmodi sphalmata una in pagina deprehensa. Neque dixerim vitium semper in Edito, nusquam in Manuscripto reperiri: in hoc quippe non raro secus quam oportet legitur, maxime vero in nominibus propriis, in caeteris autem fere Semper error in Edito iacet.”
G. Cod. Reg. Nro. MMCDXXIII. Codex bombycinus saeculo decimo tertio exaratus quo continentur secundum Notitiam a M. Devario scriptam: Anonymi tractatus de astrologia; Joannes Alexandrinus de astrolabio; Plutarchus de placitis philosophorum; Procli institutiones theologicae; Menander de divisione causarum in genere demonstrativo; Procli hypotyposis astronomicarum positionum; Corinthius de dialectis; Ptolemaei geographiae libri duo; Joannes Alexandrinus de astrolabio (aliquot tantum capita); Theon in expeditos Ptolemaei canones, et Anonymi tractatus astronomicus libris duobus.Ptolemaei geographia íncipit a cap. 7.1. I. pag. 9 lin. 10 ed. Bertii et desinit pag. 26 I. 8. his verbis και τον γραμμαι.
------------------
(11) Вж. Приложение D
Desunt quaedam in cap. 14 1. I. inde a pag.171. 35 usque ad finem paginae, incuria librarii. Secundi libri initium desideratur usque ad pag. 45 lin. 49 ; secundum excipit tertius cuius tantum 18 lineas continet cod. MS. Praeterea usus sum varietate lectionis duorum codicum manu scriptorum Palatinorum, quos cum editione a. 1546 diligentissime contulit Fr. Sylburgius quemque librum iam adhibuerat Bertius in editione Geographiae Ptolemaei. Geelii, Lugdunensis bibliothecae praefecti, liberalitas accuratum huius collationis apographum mihi paravit. Palatinum Codicem priorem in variis lectionibus littera.
P 1, 2. Editiones ad manus sunt hae (Ed. 3.): Wecheliana anni 1546 (Ed.2), P. Montani anni 1605 (Ed.3.), Bertii 1618 (Ed.4.) atque Halmae anni 1828 (Ed.5.). Reliqui qui Parisiis in bibliotheca regia asservantur codices MSS. graeci quorumque indicem dedit T. C. L. Sickler in libello qui inscribitur Cl. Ptolemaei Germania etc. pag. VII geographiae Ptolemaei excerpta tantum continent, unde neque ad verba neque ad numcros constituendos ullum veniet subsidium. Accuratiorem horum codicum aliorumque quae mihi ad manus erant subsidiorum descriptionem prolegomena in totum opus, suo tempore typis describenda, dabunt.
III. Късни издания.
1. Claudii Ptolemaei geographia by Ptolemy, 2nd cent; Nobbe, Karl Friedrich August (1791-1878), Published 1843, Lipsiae, Sumptibus et typis Caroli Tauchnitii, Pages 328, Language Ancient Greek (12) .
2. Claudii Ptolemaei geographia by Ptolemy, 2nd cent; Nobbe, Karl Friedrich August (1791-1878), Published 1843, Lipsiae, Sumptibus et typis Caroli Tauchnitii, v.1, Pages 324, Language Ancient Greek (14) .
3. Claudii Ptolemaei geographia by Ptolemy, 2nd cent; Nobbe, Karl Friedrich August (1791-1878), Published 1843, Lipsiae, Sumptibus et typis Caroli Tauchnitii, v.2, Pages 288, Language Ancient Greek (15) .
4. Claudii Ptolemaei geographia by Ptolemy, 2nd cent; Nobbe, Karl Friedrich August (1791-1878), Published 1843, Lipsiae, Sumptibus et typis Caroli Tauchnitii, v.3, Pages 232, Language Ancient Greek (16) .
5. Claudii Ptolemaei geographiae, libri octo. Graece et latine ad codicum manu scriptorum fidem edidit Frid. Guil. Wilberg by Ptolemy, 2nd cent; Wilberg, Friedrich Wilhelm, Published 1838. Двуезично гръко-латинско изд (17).
IV. Какво казват текстовете ?
1. Кодекса от 1406-11 г. стр. 92 об. По ръкописа и стр. 112 по бр. на PDF и DjVU.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/5-27eedac329.png
. . .Inter Basternas autem et Roxlanos sunt Cuni et sub Idije montibus Amadoci et Nauari. Peuce . . .
Между бастарни и роксолани са хуни и под Idije планините амадоци и навари . . .
-----------
(12.) https://archive.org/details/bub_gb_4ksBAAAAMAAJ (14) https://archive.org/details/claudiiptolemaei01ptol
(15) https://archive.org/details/claudiiptolemaei02ptol (16) https://archive.org/details/claudiiptolemaei03ptol
(17) https://archive.org/details/claudiiptolemae00ptol
2. Сodex valentinus от 1460 – 1477 г. Вж. Приложение С.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/6-19795d7b11.png
http://weblioteca.uv.es/cgi/view7.pl?sesion=201607202350096406&source=uv_ms_0693&div=46&mini=1&mend=60
… Inter Bastanhas autem ex Roxolanos sut (sic!) Chuni ex sub Idijs(18) montibus Amadoci ex Nauari …
. . . Между бастарни и роксолани са хуни, и под планините амадоци и навари . . .
3. Друго издание на същият кодекс – съдържа същият текст без изменение.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/6-19795d7b11.png VII, r 63
4. Carolus Fridericus Augustus Nobbe, Claudii Ptolemaei geographia, Volumen 1, p. 172. 1843 г.
Μεταξυ δε Βαστερων και Ρωξολανων Χουνοι και υπο τα Ιδια ορη Αμαδοκοι και Ναυαροι . . .
Между бастарни и роксолани – хуни, а под същите (онези) планини амадоки и навари. .
5. Claudii Ptolemaei Gepgraphiae, libri octo., Essendiae, anno MDCCCXXXVIII, d-r Ioanni Friderico Wilberg, L. III. C. 5. P. 201.
… Inter Bastanhas vero et Roxolanos Chuni, atque infra montes ab ipsis cognоminatus Amadoci et Navari. Интересното на този пасаж е, че хуните се означават между бастарни и роксолани между Днепър и Днестър, и „под планините” се поставят някакви техни съименници амадоки и навари след като планини между тези реки няма.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/6-19795d7b11.png
------------
(18) Idije/ Idijs – гр. дума ίδια < ίδιος – същата, самата [планина]. V. Какви са наличните факти които разгледахме за хуните в картите и текстовете на Географията на Птоломей. 1. Доколко може да става въпрос за „география от Птоломей” дава мнение още първият издател в първото издание: https://html1-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/7-ab7a011a20.jpg
Гръцки експерт е рецензирал ръкописите, които преди него пък са преписвани от патриарх Joannis Xiphilini и Άννα Κομνηνή през 11 в. и това са били обработени текстове 1000 г. след като Птоломей е писал Географията.
2. Племената изброени в Географията за въпросната област са следните:
Peucini, Venedae, Basternae, Iaziges, Rhoxolani, Amaxobii, Alauni Scythae, Gythones, Finni, Sulones, Phrungundiones, Avarini, Ombrones, Anartophracti, Burgiones, Arsyctae, Saboci, Piengitae, Biessi, Venedas, Galindae, Sudini, Stavani, Alaunis, Igylliones, Gitoboci, Transmontani, Veltae, Ossii, Carbones, Careotae, Sali, Agathirsi, Aorsi, Pagyritae, Savari, Borusci, Acidi, Nasci, Vibiones, Idrae, Vibionis, Alaunos, Sturni, Alaunos, Amaxobios, Cariones Sargatiique, Ophlones, Tanaitae, Osili, Rhoxolanos, Amaxobios, Rhoxolanos, Rhecanali, Exobigitae, Peucinos, Basternas, Carpiani, Gevini, Bodini. Basternas, Rhoxolanos, Chuni, Amadoci, Navari.
2.1. Някои от тях са упоменати по няколко пъти във връзка с уточняването границите на други племена – роксолани, бастарни, певкини и др. Това индиректно указва, че те владеят големи територии и са в съседство с няколко популации. В сведенията за хуните такова нещо няма – техни съседи са бастарни и роксолани и те са между тях.
2.2. Други племена дават имeна на реки или те самите са хидроними: Rubonis fluvij, Turinti fluvij, Alaunus fluvij, Chersini fluvij, Chersini (19) fluvij и др. С името на хуните река няма.
--------------
(19) Точно тези Chersi от картата на фиг. 1 са дали името на река и те се намират точно там, където трябваше да бъдат изписани хуните в първото изд. на Географията от 1409-11 г.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/8-1f344accad.jpg
2.3. Трети са дали име на планини или са топоними: Teuca montes, Amadoci montes, Bodinus montes, Alaunus montes и др. Хунското име не е свързано с име на планина през I в.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/8-1f344accad.jpg
Тези данни за „популярността” на хунското име сред останалите термини указва, макар и формално, че хуните са малко на брой племе сред гореизброените.
3. За произношението на термина хуни в кит. ез. вж. приложение E. Тези вокали (пишем вокали, защото китайската реч е по скоро пеене, отколкотоп говорене за европееца) не могат да се изразят достоверно с нито една графична европейска фонетична система.
4. Превода на d-r Ioanni Friderico Wilberg от гл IV. т.5. е, че амадоки и навари са в кръвно родство с хуните ( ...ab ipsis cognominnatos Amadoci et Navari). При този случай в обратна връзка, имаме точна аналогия в новата българска история, как българи по род от Българската екзархия бяха преименовани на македонци по политически съображения от лидерите на Коминтерна и главатарите на Съветска Русия. Не е невъзможно да имаме подобна ситуация и по времето на Птоломей или при неговите компилатори от XI в.
4.1. В Географията на Птоломей имаме планина Амадоки (Ἀμάδοκοι) и освен това град и езеро със същото име (20). От което следва извода, че дори родствените племена на хуните дават имена на реки, градове и езера, а хуните – не. Колко многобройна и значителна трябва да е хунската популация при това положение !?
5. Етимологията на корена нава/nava/naba (21) от термина навари според езика на баските е „равнина между планините”, т.е. навари е по-скоро нарицателно име, отколкото етностно.
---------------
(20) 1. AMA´DOCI Eth. AMA´DOCI (Eth. Ἀμάδοκοι), a people of Sarmatia Europaea, mentioned by Hellanicus (Steph. B. sub voce Their country was called Amadocium. Ptolemy (3.5) mentions the Amadoci Montes, E. of the Borysthenes (Dnieper), as an E. prolongation of M. Pence, and in these mountains the Amadoci, with a city Amodoca and a lake of the same name, the source of a river falling into the Borysthenes. The positions are probably in the S. Russian province of Jekaterinoslav, or in Kherson.[P.S] Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.
(21). f. Tierra sin árboles y llana, a veces pantanosa, situada generalmente entre montañas. (Voz prerromana; cf. vasco naba, tierra llana). Etimología. Palabra presente en la toponimia y apellidos del País Vasco probablemente de origen prerromano
6. Търсенето на етимологични или родови връзки между имена и популации според нас е несериозно занимание. Пример за това може да бъде изследването на Endre Tóth - HISTORY OF TRANSYLVANIA, Volume I. From the Beginnings to 1606. 3. THE ROMAN PROVINCE OF DACIA, The Population: Dacians and Settlers (22), което от почти 3000 лични имена индикирани в Дакийски войни на император Траян открива 2200 латински имена, 420 балкански и източно гръцки, 120 илирийски, 70 келтски и едва 60 трако-дакийски. Според тези лековерни сметки император Траян се е сражавал с римляни, а не с дако-траки, сармати и т.н. Каква е разликата между балкански и трако-дакийски имена, автора няма сили да обясни. Споменават се язиги (Cassius Dion, LXXI, 16, 1-2.), даки (Cassius Dion, LXVII, 6, 1, and 6, 5.), анарти (CIL III, 8060 ), кохорти на беси (cohors II Bessorum), тракийска конница (Thracum equitata), дакийски карпи (Dacianized Carpi) индикирани като такива чрез накити от разкрити погребения и нито едно племе от упоменатите в V.2. по-горе. Това очевидно не указва, че тези 35 популации са поразени от чума или тиф или са „изчезнали” според стандартната терминология употребявана от БАН възпитаници. Това показва, че тези имена СА ПОДМЕНЕНИ ОТ ДРУГИ ТЕРМИНИ станали актуални и употребявани в латинските и гръцки текстове само сто години по-късно и те са готи, хуни, кутригури, гепиди, вандали и т.н., като хунското име е станало нарицателно за почти цялата популация от Дунав до Днепър.
Защо е станало така ?
Защото след Дакийските войни, Римската империя е изтласкана постепенно от земите на север от Дунав и сведенията за тази територия стават оскъдни откъм реална терминология, съответстваща на поне приблизителните имена на популациите. В употреба влизат също и събирателни гръцки термиини като варвари или езичници, които при преписването на Птоломеевата География се считат за достатъчно ясни за вече християнизираната Източна римска империя при индикирането на отвъд дунавски популации. Те не са интересни за културният и военен живот империята и на тях се отделят по няколко думи в предимно църковните текстове от това време.
Нагледен пример за това е битката при Каталунските полета 300 г. по-късно, където вместо термина гали имаме франки, наместо сармати и язиги – анти и херули и т.н. Единствената другоезична популация (угро-финска ) спомената от Птоломей и покриваща се от по-късните писатели е финската – fini. Дали фините от Географията от 1 в. са фините от 12 -14 в. а последните са днешните фини спорно, но дори да е така, фините като наследници на едно незначително карело-финско племе не стои под въпрос, поради самото естество на територията която обитават.
Единствената угро-фино езикова популация в Европа, която е индикирана като творяща събития са маджарите, но те навлизат тук едва през 9 – 10 в. (23). Тези угро-фини през 19 в. са указани с термините двиняни, устюжани, вилежани, вычегжани, пинегжани, южани, сиряни, гаяни, вятчани, лони, карели, югри, печери, вогуличи, самоеди, пертаси и Велики пермци, наричани чусовии (24) и т.н., поради самото разрастване на човешката раса на територията на Европа и околностите.
----------
ya que se encuentra también en los Alpes orientales junto a otras palabras de aspecto vasco. Se le da el significado de «llano entre montañas» lo que encaja bien al centro de Navarra. Naba (1061) Nava. Palabra prelatina. La palabra esta conocida también en la toponimia francesa (cf. Naives-devant-Bar) y germánico (cf. el río Nahe, del antiguo Nava). (1061) Plaine proche des montagnes. Terme pré-latin (castillan nava.). Le terme est connu aussi en toponymie française (cf. Naives-devant-Bar) et germanique (cf. la rivière Nahe, de l’ancienne Nava).(1061) Plain. Preceltic word (spanish nava). The word appears also in the french toponymy (Naives-devant-Bar) and in the german toponymy (cf. the river Nahe, from an older Nava). http://dle.rae.es/?id=QIPEafu
(22) Some three thousand Dacian residents have been identified by name. Estimates based on the ethnic derivation of names indicate that around 2,200 were Roman, 420 were Balkan or eastern Greek, 120 were Illyrian, 70 were Celtic, 60 were Thraco-Dacian, and another 60 were Semites from Syria; there are also German, Asian, and African names among them. At two per cent, the proportion of Thraco-Dacian names is strikingly low. The Thracian-Dacian linkage is contested, but attempts to distinguish two sets of names have brought no conclusive result; most of them appear to be authentic Thracian names, borne by people who came from the region south of the Danube. Significantly, names of obvious Dacian origin {1-107.} (Bitus, Butus, Decebalus, Diurpanaeus, Sassa, Scorilo) are found outside the province, in other parts of the empire, where Dacians were transported as slaves. In Noricum, which had a hundred-year lead over Dacia in Romanization, 24 per cent of the names are
7. Според Luc-Normand Tellier (25), Рим през II в.( 150 – 160 г.), има население от 800 хил. до 1,3 милиона. Двеста години (370 г.) по-късно, хуни-ефталити и алани навлизат в Галия, през 460 г. вандали и свеби/суеви ги последват и всичко това се прави от някакви мистични германски племена дошли незнайно от къде. Ако те бяха германски племена, то трябваше да нахлуят от север на юг, а те нахлуват от изток и . . . ражда се германската арийска теза, която декларира германците, като арийци идващи Индия и т.н. Къде пропаднаха тежките конници на роксоланите, къде потънаха милионите сармати дали име на област на третината от днешна Европа не се казва. Ето две сравнителни карти, Сарматия приблизително по съвременнигеографски представи и Сарматия от Географията на Птоломей. От минимум 30 и няколко популации през I – II в. от Географията на Птоломей, разпростиращи се на около 1 000 000 км2, към IX – X в. от тях е останало само името на хуните.
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/10-80cc1f4df6.png
https://html2-f.scribdassets.com/6cofqgup4w5doq28/images/10-80cc1f4df6.png
--------------
those of indigenous Celts, indicating that a comparatively large number of Celts had remained in the province and been exposed to Romanization. This contrasts with the pattern in Dacia, where the indigenous population suffered a great decline in numbers and was largely excluded from Romanization.
(23) https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Fenno-Ugrian_people.png
(24) Гл. III, https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/koj-e-armatol-timotej-prodlzenie
(25) Urban World History: An Economic and Geographical Perspective, Luc-Normand Tellier, стр. 142. Този автор има много интересна теория за „коридорно” разглеждане на цивилизациите.
8. Тази липса на разбиране на историята като непрекъснато движение и съответно промяна на термините през вековете доведе до дървените теории да се търсят през 18 в. хуните в Китай, защото те в първи век са налични в Европа. И съответно трябва да се прехвърлят на Европейска територия през почти 7 000 км., като за целта се ползват „звездни коне” и т.н.
9. Един обобщаващ материал от трудове на около 22 генетици доказва, че няма генни примеси в Европа от групи извън тази територия - The Role of Recent Admixture in Forming the Contemporary West Eurasian Genomic Landscape (26), колкото и да са рехави в количествено отношение взетите проби от съответните популации по места. Генни предполагаеми инвазии в Европа са налични извън историческо време съпътствани от много условности.
10. Ако се облегнем на Rosser в книгата му Y-chromosomal diversity in Europe is clinal and influenced primarily by geography, rather than by language, където се цитират още около 60 автора от десетки научни институти, където той твърди, че: „Генетичната близост на популациите не зависи от близостта на езиците, а силно зависи от географската им близост”, то очевидно хуните са генетично родствени с бастарните и роксоланите, тъй като се намират между тях поне 300 г., до времето, когато са споменати в Каталунската битка, от Йордан 200 г. по-късно и т.н.
11. Тежък довод за хунската националност дава Приск, който в качеството си на римски посланик изпратен при Атила контактува директно с хунските военоначалници. И този тежък довод е, че Приск никъде не нарича хуните като такива, той ги наричма скити.
Тези разсъждения след беглата разходка във времето и писмените източници ни дават основание да заявим, че хуните през I в. са незначителна популация както в количествено, така и във силово-военно отношение. По ред причини, които са извън целите на този материал, този термин става нарицателен за популациите в цяла Европейска Сарматия след IV – X в., заедно с другият събирателен термин скити. По тази причина търсенето на родствени или наследствени културни връзки на хуните от ранното и късно средновековие с популации преди I в., като кимери, пелазги, фриги и т.н. е терминологично необосновано и лишено от историческо съдържание. Свързването на хуните като родово име с някакви хипер структури като „първа българска държава” е в същата област на историографско недоразумение. В този смисъл трябва да се тълкува и цитата в началото от д-р Г. Ценов, че „Прокоп нарича Херодотовите кимерии – хуни” и другите сравнения от този род. По никакъв начин, херодотовите кимери, не могат да бъдат Прокоповите хуни, тъй като това са термини със съвсем различно съдържание, историческо-родова принадлежност и събитийност. Това важи също за двойките готи – българи, скити – готи и т.н. Тук става въпрос за културна приемственост на терминологията през вековете, а дали по род и култура това са едни и същи народи/племена, историята не е призвана да реши, тъй като нейните инструменти не подхождат за генетични констатации. Историята е наука за събитията и наличието в една и съща територия на различни термини у древни автори по различно време не предполага консервацията на едни и същи популации или термините за тях през вековете. Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също (28) важи в пълна степен за историята и механичното заместване на едни термини с други от древни автори, поради това че тези термини са индикирани на една и съща територия не доказва нищо. Обратното, намирането на едни и същи термини на различни територии събитийно несъвместими е обратната грешка с приравняването ѝм. Тя доказва само нереална методология водеща до грешни изводи.
------------
(26) http://www.cell.com/current-biology/pdf/S0960-9822(15)00949-5.pdf
(27) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1287948/
(28) Платон, 401, D : τὰ ὄντα ἰέναι τε πάντα καὶ μένειν οὐδέν.
Приложение А
Titre : Claudius Ptolomaeus , Cosmographia , Jacobus Angelus interpres. Date d'édition : 1451-1500 Type : manuscrit Langue : Latin Format : Florence.
Ecriture humanistique italienne, main d'Hugues Commineau. - . Page frontispice : "In hoc ornatissimo codice continetur cosmographia Ptolemaei Alexandrini de situ orbis terrarum ex graeco in latinum per Iacobum Angelum Florentinum traducta" ( 2 ) ; deux lettres historiées : le traducteur présentant son œuvre au pape ( 2 ), Ptolémée au travail ( 3 ) ; encadrement peint avec portrait de Ptolémée aux armes d’Alphonse de Calabre, surmonté de la couronne portée par deux putti et aux emblèmes des rois aragonais de Naples (livre ouvert, trône ardent, mont de diamants etc...) ( 3 ) ; encadrements peints ( 14, 26, 46v, 57v, 72 ) ; initiales d’or sur fonds peints ; rubriques à l’encre d’or, rouge et bleue ; titres courants bleus ; schémas à l’encre rouge. Série des cartes anciennes, comprenant la carte du monde et 26 cartes régionales. Série de 7 cartes modernes et 10 plans de villes. Cartes peintes. - Parch. - 137 ff. parchemin à 2 colonnes foliotés de 1 à 136 + f. 74bis. Composition des cahiers : 17 cahiers signés d’une main française contemporaine de la reliure (milieu XVIe s.) : cahier 1 de 2 ff. signé A2 ( A et 1 ), cahiers 2-8 de 10 ff. signés B5 ( 2-11 ), C5 ( 12-21 ), D5 ( 22-31 ), E5 ( 32-41 ), F5 ( 42-51 ), G5 ( 52-61 ), H5 ( 62-71 ), cahiers 9-10 de 2 ff. signés I2 ( 72-73 ), K2 ( 74-74bis ), cahiers 11-16 de 10 ff. signés L5 ( 75-84 ), M5 ( 85-94 ), N5 ( 95-104 ), O5 ( 105-114 ), P5 ( 115-124 ), Q5 ( 125-134 ), cahier 17 de 2 ff. signé R2 ( 135-136 ). - Réclames ( 11v, 21v, 31v, 41v, 51v, 61v, 71v ). Ff. A-Av, 1, 73-74, 74bis-75, 123v-124, 136v blancs. - Atlas. 610 x 450 mm. - Reliure maroquin noir avec médaillons citron aux armes de Henri II , à décor doré et argenté d’entrelacs rehaussés de peinture (atelier de Fontainebleau, vers 1552) ; tranches dorées et ciselées. - Estampille de la Bibliothèque royale (Ancien régime, à partir du XVIIe s.), modèle identique à Josserand-Bruno, p. 264-265, type A n° 1.
Description : Claudius Ptolemaeus, Cosmographia, Jacobo Angelo interprete. L. I-VIII ( 2-72v, 75v-123 passim). Dédicace : "Jacopi Angeli Florentini praefatio in cosmographiam Ptolemaei ex graeco in latinum traductam ad Alexandrum tertium summum pontificem incipit… Ad tempora Claudii…" ( 2 ). Texte : "Claudii Ptolomei cosmographie liber primus… In quo differt… Cosmographia designatrix imitatio…" ( 2v ). Description générale des cartes: Les cartes se trouvent à la fin du livre VIII. Elles alternent avec le texte de leur description, écrit sur deux pages très aérées. Ce texte est toujours entouré d’un cadre bleu, rose, vert et or, avec éléments décoratifs floraux dans les angles, proche des cadres que l’on rencontre dans le ms latin 4801. De manière générale, la qualité des cartes est assez médiocre, et contraste avec la richesse du manuscrit. L’écriture des toponymes ne semble pas de la même main que le texte. Quelques noms en grec ont été ajoutés. Construction des cartes : Projection conique simple pour la carte générale ; projection orthogonale pour les cartes régionales. Chaque carte possède un titre écrit sur une banderole. Les cartes régionales sont inscrites dans un double cadre rectangulaire, mince, rouge et or ou vert et or, assez sobre, avec graduation noire, en chiffres arabes. Lorsque la carte s’étale sur deux pages, il y a un cadre gradué pour chaque page. Les 27 cartes anciennes sont toujours orientées avec le nord en haut. Les cartes modernes et les plans de villes ont une orientation variable. Pas d’échelle graphique. Graduations en latitude et longitude sur le cadre . Parallèles et méridiens forment un quadrillage noir sur la carte, recouvert en partie par la peinture des mers. A droite du cadre sont indiqués les chiffres des parallèles, en chiffres romains rouges, avec des indications horaires et le climat correspondant, en rouge . Ils sont échelonnés toutes les deux ou les trois graduations selon les cas, de manière irrégulière. Les méridiens sont dessinés toutes les 5 graduations. Il n’y a aucune indication à gauche du cadre. Les limites des provinces sont parfois indiquées, en traits sinueux ou rectilignes rouges ou noirs. Nomenclature : Terres en blanc. Pas de différence de couleur avec les provinces limitrophes. Les îles des mers voisines restent anonymes. Mers peintes en bleu-violet, dont la couleur est mal répartie sur la page. Noms en capitales dorées. Pas de phylactère. Fleuves en violet. Noms en minuscules noires, parallèles au cours. Montagnes en chaînes brunes avec des ombres pour le relief. Noms en capitales noires.Îles colorées. Noms en minuscules noires ou rouges à l’intérieur de l’île. Les toponymes ne sont pas toujours très bien hiérarchisés. Noms des provinces principales en capitales or, des provinces limitrophes en bleu ou rouge, nom des peuples en minuscules rouges. Noms des villes en minuscules noires, à côté d’un point doré, mais aussi d’un triangle doré pour les villes mentionnées dans le texte. Vignettes pour certains monuments. Légendes en minuscules noires ou rouges. Cartes anciennes. F. 74v-74bis . Mappemonde. Pas de titre. Double page. — Projection conique simple. Encadrée d’un double filet rouge et or. — Latitude mesurée en nombre de parallèles, indiqués à gauche du cadre en bleu ou rouge. Il n’y a aucune indication sur les distances en stades. Les graduations sont prolongées au sud de l’équateur, mais elles sont à demi effacées et recouvertes par le décor (ciel, vents). — Douze vents, noms inscrits en capitales rouges : Aquilo, Ciecias, Subsolanus, Vulturnus, Euronotus, Auster, Libonotus, Africus, Favonius, Caurus, Circius, Septentrio. Ils sont représentés à la manière antique, par une tête ailée, échevelée, aux joues gonflées, mais sans trompe. — Les constellations du zodiaque ne sont pas indiquées. —Nom des provinces mais aussi de certaines régions. — Nom des montagnes en minuscules rouges ou noires. — Tous les noms des fleuves. — Frontières en rouge. — Légende près des monts de la Lune : Lune mons unde nilus et Nili fluvii paludes. — La mer Rouge est en rouge. — Nombreuses îles. F. 76v-77 . «Descriptio tabula prima Europa» (sic). Deux pages, 590 x 660 mm, cadre vert et or. — Alvion insula Britanica, Ibernia Insula Britanica. — Latitude de 52 à 63. Longitude de 8 à 33. Parallèles du XVIIe au XXIe, toutes les deux ou les trois graduations.Pas de mention de climats sur la première carte. — Mers : Occidentalis Oceanus, Hybernicus Oceanus, Britanicus Oceanus, Oceanus Deucalionius, et presque effacés : Oceanus Germanicus, Oceanus Vergivus. — Caledonia silva : arbres verts. F. 78v-79 . «Descriptio secunde tabulae Europae». Deux pages, 520 x 640 mm, cadre rose et or. — Ispania Lusitania, Ispania Betica, Ispania Taraconensis. — Latitude de 35 à 47. Longitude de 3 à 21. Mention des parallèles et des climats à droite, du Xe au XIVe parallèle, du IVe au VIe climat. — Mers : Occiduus Oceanus, Exterius Mare, Oceanus Cantabricus, Pars Aquitanici Oceani, Herculeum Fretum, Ibericum Pelagus, Balearicum Pelagus. Le nom des mers s’efface. — Un fin trait rouge, forme une sorte de frontière (reliant plusieurs villes), entre Ispania Tarraconensis, et Ispania Betica, au centre-est de la péninsule. — Dans les Pyrénées orientales, le templum veneris est représenté sous la forme d’une tour assez hâtivement dessinée. F. 80 . «Descriptio tertiae tabulae Europae». Sur une seule page, 420 x 350 mm, cadre vert et or. — Celtogalatia Lugdonensis, Galia Belgica, Celtogalatia Aqitania, Gallia Narbonensis. — Latitude de 42 à 54. Longitude de 15 à 29 ½ . Parallèles à droite, du XIIIe au XVIe, à distances inégales. Climats VI et VII. — Mers : Britanicus Oceanus, Aquitanicus Oceanus, Galicum Mare. F. 81 . «Descriptio quartae tabulae Europae». Une page, 390 x 330 mm, cadre rose et or. —Magna Germania, Cimbrorum Cersonesus. — Latitude de 46 à 59 ½. Longitude de 27 à 46. Parallèles à droite, à distances irrégulières, du XVe au XIXe. Climat VII. — Mers : Germanicus Oceanus. — Trois forêts sous la forme de taches verte. F. 82v-83 . «Descriptio qintae tabulae Europae». Deux pages, 355 x 615 mm, cadre vert et or. — Retia, Vindelicia, Noricum, Panonia Superior, Panonia Inferior, Iliris, Dalmatia. — Latitude de 41 à 48. Longitude de 29 ½ à 46. Du XIIIe au XVe parallèles.— Mers : Adriaticus sinus, Ligustici pelagi pars, Tyreni pelagi pars. F. 84v-85 . «Descriptio sextae tabulae Europae». Deux pages, 455 x 700 mm, cadre rose et or. — Italie et Corse (Cyrnus insula et Corsica), mer Tyrrénienne. — Latitude de 38 à 45 ½ . Longitude de 28 à 43. Du XIe au XIVe parallèles. Climat V et VI. — Îles de la mer Tyrrénienne colorées. — Mers : Adriaticus sinus, Ionii pelagi pars, Ligusticum Pelagus, Tyrrenicum Pelagus, Tarantinus sinus. — Roma » en lettres capitales, à côté d’un triangle. — Quelques noms en grec. F. 86v-87 . «Descriptio Septimae Tabulae Europae». Deux pages, 315 x 640 mm, cadre vert et or. — Sardinia Insula, Sicilia Insula. — Latitude de 35 ½ à 39 ¾. Longitude de 29 ¼ à 40 ½ . Xe et XIe parallèles. Climat IV. — Mers : Tyrrenicum pelagus, Africanum pelagus, Sardoum pelagus. F. 88v-89 . «Descriptio octave Europae tabulae». Deux pages, 490 x 490 mm, cadre rose et or. — Sarmatia Europae. — Latitude de 47 à 63. Longitude de 43 à 72. Du XVe au XXIe parallèles. Climat VII. — Mers : Sarmaticus Oceanus, Venedicus Sinus, Meotis Palus, Byce Palus,Euxini Ponti Pars. — Vignette colorée pour Are Caesaris : édifice surmonté d’un dôme. F. 90v-91 . «Descriptio nonae tabulae Europae». Deux pages, 460 x 640 mm, cadre vert et or. — Iazige Metanastae, Dacia, Mysia Superior, Myssia Inferior, Thracia, Chersonesus. — Latitude de 40 à 48 ½. Longitude de 42 ½ à 47 ½ . Du XIIe au XVe parallèles. Climats V à VII. —Mers : Adriatici sinus pars, Ionii pelagi pars, Aegei pelagi pars, Hellespontus, Propontis, Euxini Ponti Pars. —Pointillés rouges le long du Danube. — Frontières de provinces en rouge, rectilignes. F. 92v-93 . «Descriptio decimae tabulae Europae». Deux pages, 500 x 590 mm, cadre rose et or. — Macedonia, Epirus, Achaia, Euboea, Peloponesus, Creta insula. La carte déborde le cadre au sud, pour représenter la Crète en entier. — Latitude de 34 à 42 ½. Longitude de 44 à 56. Du Xe au XIIe parallèles. Climats IV et V. — Mers : Ionium Pelagus, Pars Adriatici Pelagi, Aegeum Pelagus, Corinthiacus sinus, Laconicus sinus, Creticum Mare. F. 94v-95 . «Descriptio primae tabulae Africae». Deux pages, 480 x 680 mm, cadre vert et or. — Mauritania Tingitanica, Mauritania Cesariensis. — Latitude 25 à 40. Longitude de 4 ½ à 27. Du VIIe au XIe parallèles, espacés régulièrement. Climats III et IV. — Frontières en rouge. — Mers : Occidentalis oceanus, Ibericum Pelagus, Balearicum Pelagus, Sardoum Pelagus. — Légendes : Abila coluna à côté d’une colonne blanche, près du fretum Herculeum. F. 96v-97 . «Descriptio secundae tabulae Africae». Deux pages, 455 x 595 mm, cadre rose et or. — Africa. — Latitude de 25 à 39. Longitude de 26 à 47. Du VIIe au XIe parallèles. Climats III et IV. — Mers : Africanum Pelagus, Adriaticu(m) (s)pelagus . F. 98v-99 . «Descriptio Tertiae Tabulae Africae». Deux pages, 480 x 775 mm, cadre vert et or. — Cyreneque Pentapolis, Marmarice Nomos, Libye Nomus, Mareoti Nomus, Libyi Aegyptii. — Latitude de 22 2/3 à 32 ¼ . Longitude de 47 à 65. Du VIe au VIIIe parallèles, climats II et III. — Mers : Libycum Pelagus, Egyptiacum Pelagus, Sinus Arabici Pars. — Les points d’eau dans le désert sont représentés par des tâches en violet (ex : solis fons et palus). — Certains noms de peuples sont écrits en minuscules rouges. F. 100v-101 . «Descriptio Quintae Tabulae Africae». Deux pages, 450 x 740 mm, cadre rose et or. — Mauritania Tingitanica, Mauritania Cesariensis, Nigrite Ethiopes, Pyreea Ethiopes, Libya Interior, Ittiophagi Ethiopes, Numidia, Aphrica Garaman, Marmarica Libya, Libya Diamo et Ambrocos regio, Egyptum, Media Ethiopia, Ethiopia sub Egypto, Cinnamonophera Regio, Ethiopia Interior, Agisymba Regio. — Latitude de 15 Sud à 37 Nord. Longitude de 1 à 85 Est. Les îles Fortunées sont à la longitude zéro. — Mers en violet, y compris la mare Rubrum : à l’ouest, Occidentalis oceanus, Esperius et Magnus Sinus ; à l’est, Arabicus sinus, mare Rubrum, Barbaricus sinus, Trachie mare, Persici sinus (pars) . — Nombreuses îles colorées sur la mer Rouge. — Le Nil : Ab his montibus nili paludes nives suscipiunt.Légendes : au sud de la Libye, en lettres capitales : Regio Ethiopum in qua plurimi elephantes et tigres et rinocerontes. — Au sud de la mer Rouge, Azania regio in qua plurimi elephantes. Toponymes en grec : [thaloi]. F. 102v-103 . «Descriptio primae Asiae Tabulae ». Deux pages, 510 x 740 mm, cadre vert et or. — Pontus, Bythinia, Que proprie Asia (dicitur), Lycia, Galattia, Pamphilia, Capadocia, Armenia Minor, Cilicia. — Latitude de 35 à 45 ½ . Longitude de 54 à 72 . Du Xe au XIIIe parallèles. Climats IV à VI. — Mers : Euxinus Pontus, Egeum Pelagus, Icarium Pelagus, Mirtoum Pelagus, Rhodiacum pelagus, Liciacum Pelagus, Pamphiliacum Pelagus, Cilicie Angustie, Isicus Sinus, et au nord : Pontus Galaticus, Pontus Polemoniacus, Pontus Capadocum. F. 104v-105 . « Descriptio Secundae Asiae Tabulae ». Deux pages, 520 x 550 mm, cadre rose et or. — Sarmatia in Asia. Latitude de 47 à 63. Longitude de 60 à 88. Du XVe au XXIe parallèles. Climat VII. — Mers : Meotis Palus, Byce Palus, Cimericus Bosphorus, Iracanii Maris Pars. — Frontière en pointillés le long du Tanaïs. — Deux colonnes au sud des Hippici montes. F. 106v-107 . «Descriptio Tertiae Asiae Tabulae». Deux pages, 480 x 645 mm, cadre vert et or. — Armenia Maior, Colchis, Iberia et Albania. — Latitude de 38 à 47 ½. Longitude de 70 à 87 ½ . Du XIe au XIVe parallèles. Climats V et VI. — Mers : Euxini Ponti pars, Hyrcani et Caspii maris pars. F. 108v-109 . «Descriptio Quartae Asiae Tabulae». Deux pages, 490 x 695 mm, cadre rose et or. —Cyprus insula, Syria, Arabia Petrea, Mesopotamia, Arabia deserta, Babylonia. — Latitude de 29 à 38 ½. Longitude de 63 à 80. Du VIIIe au XIe parallèles. Climats III et IV. — Frontières de certaines provinces. — Mers : Pamphylii Pelagi pars, Egyptium Pelagus, Siriacum Pelagus, Cilicie Angustiae, Isicus Sinus, Arabici Sinus Secesus, Persici Sinus Pars. — Frontière en pointillés rouges le long du Tigre et de l’Euphrate. F. 110v-111 . «Descriptio Quintae Asiae tabulae». Deux pages, 455 x 645 mm, cadre vert et or. — Assyria, Persis, Hyrcania, Parthia, Carmania Deserta. —Latitude de 29 à 43 ½. Longitude de 75 1/3 à 101 ½. Du VIIIe au XIIIe parallèles. Climats III à V. — Frontières de certaines provinces. —Pointillés rouges le long du Tigre. — Mers : Hyrcanium seu Caspium Maris pars , Persici sinus pars. — Vignette près du Tigre, sans toponyme. F. 112v-113 . «Descriptio Sextae Asiae Tabulae». Deux pages, 440 x 685 mm, cadre rose et or. — Arabia felix, Carmania. — Latitude de 9 à 31. Longitude de 65 à 104. Du IIIe au VIIIe parallèles. Climats I à III. — Mers : Arabicus Sinus, Mare Rubrum, Persicus Sinus, Paragonti Sinus, Indici Pelagi Pars. — Certaines îles de la mer Rouge sont colorées en vert ou violet. La plupart laissées en blanc. F. 114v-115 . « Descriptio Septimae Asiae Tabulae». Deux pages, 445 x 680 mm, cadre vert et or. —Scythia intra Imaum Montem, Sace, Bactriana. — Latitude de 35 à 63. Longitude de 79 à 144. Du Xe au XXIe parallèles. Climats IV à VII. — Mer : Hyrcanium quod et Caspium Mare. —Légende en minuscules rouges à l’est : « Sacarum regio nomadum est civitates enim non habent nemora et speleas habitant ». — A l’est de l’Imaus Mons, inscription en grec [Ormôtèrion], et en-dessous : « transitus in serica ». F. 116 . «Descriptio Otavae Asiae Tabulae». Une page, 350 x 340 mm, cadre rose et or. — Scythia extra Imaum montem, Serica. — Latitude de 35 à 63. Longitude de 140 à 180. Du Xe au XXIe parallèles. Climats IV à VII. — Frontières entre Scythia et Serica. F. 117 . «Descriptio Nonae Asiae Tabulae». Une page, 420 x 325 mm, cadre vert et or. — Aria, Paropanisadae, Drangana, Arachosia, Gedrosia. — Latitude de 17 à 39. Longitude de 101 à 120. Du Ve au XIe parallèles. Climats II à IV. — Mers : Indici pelagi pars. F. 118v-119 . « Descriptio Decimae Asiae Tabulae». Deux pages, 520 x 680 mm, cadre rose et or. — India Intra Gangem. — Latitude de 11 à 39. Longitude de 109 à 148. Du IIIe au XIe parallèles. Climats I à IV. — Mers bleues : Indicum pelagus, Canthi sinus, Barygazenus sinus, Colchicus sinus, Agricus sinus, Gangeticus sinus. — Passage au sud de l’Inde : transitus in auream navigantium. — Frontières en rouge, pointillés rouges le long du Gange. F. 120v-121 . «Descriptio Undecimae Asiae Tabulae». Deux pages, 520 x 525 mm, cadre vert et or. — India extra Gangem, Sinae, Aurea Chersonesus. — Latitude de 8 Sud à 37 Nord. Longitude de 134 à 180. Du Ier parallèle Sud au X parallèle Nord. Climats indiqués au Nord : I à IV. — Mers : Gangeticus sinus, Indicus pelagus, Prasodis maris pars, Magnus sinus, Terodes sinus. —La couleur de la mer a été grattée pour pouvoir écrire lisiblement les légendes, à l’encre noire. F. 122 . «Descriptio Duodecimae Asiae Tabulae». Une page, 360 x 345 mm, cadre rose et or. — Taprobane Insula. Latitude de 6 Sud à 13 2/3 Nord. Longitude de 116 à 135. Du premier parallèle Sud au IIIe parallèle. Mers : Indicum pelagus. Légende en capitales dorées : elephantum pascua, comme le nom Taprobane Insula. F. 122v-123 . Table des matières. Cartes modernes. Elles se suivent sans pages blanches ni texte intercalaires. Elles sont toutes orthogonales, entourées d’un cadre simple doré, sans graduation ni indication de mesures, d’échelle, ou d’orientation. L’esthétique des plans de villes rappelle les cartes de Cristoforo Buondelmonti, en particulier le plan de Constantinople. F. 124v-125 . « Ispania Novela ». Deux pages, 460 x 740 mm. Pas d’interruption entre les deux pages. — Toute la péninsule ibérique, jusqu’au Pyrénées ; îles Baléares. Pas d’îles atlantiques. —Les mers sont peintes en bleu-violet. Les noms des mers sont en capitales dorées, les noms des villes importantes en minuscules rouges à côté d’un triangle doré, les noms des autres villes en minuscules noires à côté d’un rond doré. — Aucun nom de région ou de royaume. Noms des fleuves en minuscules noires. Frontières sinueuses rouges. — Mers : mare d’ispagna (Océan Atlantique), istreto di Gubiltera, Balearicum Pelagus. — Les îles ne sont pas colorées. Eviza, Maiolica, Minonica. —Noms modernes pour les villes.Vignette : maison (au Nord de Tolède) : San domenico drasiles. F. 125v-126 . « Galia Novela ». Deux pages, 525 x 720 cm. Pas de séparation entre les cadres des deux pages. —France, Flandres, une partie de la Germanie, de l’Italie, une partie de l’Angleterre. Flandia, Ducatus Gelrie, Parte de l’isla d’Inghiltera, Picardia, Ducatus de Bar, Magna Germania, Comitatus Burgundie, Ducatus Borgundie, Britania, Normania, Turonia, Orliens, Sabaudia, Valentinois, Parte d’Italia, Proventia, Pitavia, Aquitania, Parte d’Ispagnia, Sancto Iacobus. — Les noms des régions sont les noms latinisés des provinces modernes, en capitales rouges. — Les noms des montagnes sont les noms latins antiques : Cemenorum Montes pour le Massif Central. — Noms de villes modernes. La localisation des villes proches des Pyrénées correspondent assez mal aux localisations de la carte d’Espagne qui précède. — NB : Praga indiquée au nord-est de la carte. — Mers : Britanicus Oceanus, Oceanus Cantabricus, Galicum Mare. — Vignettes pour certains monuments, et non pour des villes remarquables. ex : templum veneris près des Pyrénées (absent de la carte Ispania Novela) ; Balnea à l’est du Rhône, « temple » près de Saleniso en Bourgogne, maisons dans les Alpes (Mons s. Bernardo) et en Allemagne (Fuste borch), près de Sarla près de la Dordogne. — « Forêt » verte pour les Ardennes : Arduena Silva. F. 126v-127 . « Italia Novela ». Deux pages, 530 x 650 mm, pas de séparation entre les pages. — La péninsule italienne, jusqu’aux Alpes. Les pays et les îles limitrophes (Schiavonia, Corsica, Sardignia, Sicilia) sont indiqués en capitales rouges (avec quelques noms de villes) mais laissés en blanc. — Mers : noms antiques ou modernes : golfo di Vinega, Tyrenicum Pelagus, Mare Mediteraneum. — Villes très nombreuses, en minuscules rouges ou noires à côté d’un rond ou d’un triangle doré. — Aucune vignette. — Aucune distinction entre les régions. — Montagnes : réseau serré des montagnes et des vallées fluviales, comme dans les cartes précédentes. — Points bleus dans le delta du Pô pour indiquer vraisemblablement des marécages. F. 127v-128 . « Tuscia Novela ». Deux pages, 475 x 830 mm. Pas de séparation entre les pages. — La Toscane, limitée au Nord par la Lombardie et la Romagne. — Mers : Mare de Lione. — Pas de nom de région sur la partie détaillée de la carte. — La plupart des toponymes sont en minuscules noires, sauf quelques noms de villes en minuscules rouges, à côté d’un triangle doré. Aucune vignette. — Le réseau des fleuves et des vallées dans le relief est assez détaillé. F. 128v-129 . « Morea Novela ». Deux pages, 550 x 575 cm, pas de séparation entre les pages. — Le Péloponnèse. Mers : Golfo del Arcadia, G. de Vasilio Potamo, Mare Egeum. — Reliefs et fleuves réduits au minimum. —Léger effet de perspective. — Toponymes en minuscules noires. — Nombreuses vignettes de villes, sous la forme de tours carrés entourées de remparts, plus rarement d’églises. — Perspective rendue par des ombres roses. F. 1 29v-130 . « Candia Novela ». Deux pages, 290 x 760 mm, sans séparation entre les pages. — La Crète. Mers : Arcipelago, deux fois. — Toponymes en minuscules noires. — Pas de vignette mais des légendes. F. 130v-131 . « Egyptus Novelo ». Deux pages, 345 x 755 cm, sans séparation entre les pages. — Le cours du Nil et sa vallée, depuis l’Ethiopie jusqu’au delta. La carte est tournée vers l’est, sans indication d’orientation. — Mers : Mare Rosso (en rouge), Mare degipto, Occeano (au sud). —Vignette évoquant des Pyramides. Plans de villes. F. 131v . « Mediolano». Une page, 540 x 420 mm. Milan . L’orientation, nord-ouest en haut, n’est pas indiquée. Perspective cavalière. Les noms des bâtiments sont inscrits en-dessous des vignettes en minuscules noires. Rempart circulaire avec douves (un canal encercle la ville et rejoint les fleuves, le Pô et le Ticino, qui traversent Milan). Seize tours carrées et huit portes, dont le Castello Sforzesco, débuté sous le règne de Galeazzo II Visconte en 1368-70. A l’intérieur des murs, des vignettes dispersées situent approximativement les principaux palais et églises, dont les deux types d’architecture sont résumés en haut de la carte, à l’extérieur des murs, par le palais à deux étages et à terrasse crénelée de Tommaso da Bologna, et par l’église Santo Spirito, au clocher pointu et à la nef centrale surélevée. A l’intérieur de l’enceinte, l’une des églises est surmontée d’un dôme et de campaniles : San Lorenzo, près de la porta tesinese (Ticino). Près de la cathédrale Santa Maria (le Duomo), située au centre de la cité circulaire, se trouve la Curia Ducis (sans toponyme). Plus bas vers l’est, l’Ospedale Annunciata désigne l’hôpital de Filarete, construit à partir de 1456. Le célèbre architecte de la Renaissance, lecteur de Vitruve et de Ptolémée, avait conçu le projet de la « cité Sforzinda » idéale, circulaire, dont le plan serait fondé sur la rose des vents dont les principales directions correspondaient aux huit portes de la ville. F. 132 . «Venetia». Une page, 540 x 415 mm. Venise . Orientation le sud en haut. Perspective cavalière. Toponymes en noir. L’accent est mis sur les canaux, qui permettent la circulation des embarcations et divisent la ville en sestieri. Les principaux monuments de la ville, églises et palais, sont représentés sans souci de réalisme. On aperçoit sur l’île central la Piazza San Marco, son église, le palais des Doges, et entre eux les deux colonnes dédiées à saint Théodore et saint Marc. Le bâtiment au nord de la place pourrait être le Fondaco dei Tedeschi ou l’arsenal agrandi à partir de 1473 . F. 132v . «Florentia». Une page, 510 x 400 mm. Florence . Orientation le sud en haut. Perspective cavalière. Toponymes en rouge. Il s’agit sans doute du plan le plus précis du manuscrit. La ville est représentée entourée de ses remparts, adossée aux collines, où l’on aperçoit l’église San Miniato al Monte, et traversée d’est en ouest par le fleuve Arno. Un affluent de celui-ci, le Mungone, cerne la ville au nord et à l’ouest. Bien que les bâtiments semblent dispersés dans un espace privé de rues, les ponts, les façades sur les quais, les palais et les couvents, sont relativement bien situés. Les monuments sont représentés avec un certain réalisme : on reconnaît au centre le Duomo, le baptistère et le Palazzo Vecchio, plus au sud San Marco, et des bâtiments récents construits par Brunelleschi : le palais des Medicis près de San Lorenzo, l’Ospedale degli Innocenti, Santo Spirito au nord. Une des particularités du plan du ms. latin 4802, comparé à d’autres manuscrits de Piero del Massaio, est la figuration d’arbres dans les jardins et les cloîtres. La maison et le jardin de Vespasiano da Bisticci sont représentés avec les légendes suivantes : Domus Vespasiani et Orti Vespasiani, sans doute rajoutées, puisque l’encre est d’une couleur différente (rouge au lieu de rose pour les autres toponymes). F. 133 . «Roma». Une page, 515 x 400 mm. Rome . Orientation le sud en haut. Perspective cavalière. Toponymes en noir. La ville est encadrée par des reliefs et cernée de remparts. Les principaux monuments antiques et chrétiens sont représentés avec un certain réalisme. En revanche, aucun palais n’est figuré. Pas de rue, sauf la via Triumphalis conduisant du Capitole au château Saint-Ange. Les bâtiments dans le quartier du Vatican sont au premier plan, à plus grande échelle. F. 133v . «Andrinopoli». Une page, 500 x 390 mm. Andrinople . L’échelle semble différente : les vignettes sont plus grandes que sur les pages précédentes. Perspective cavalière. Pas de toponymes, mais le nom des cours d’eau figure en minuscules noires.Le site de la ville est suggéré par le cours d’eau à droite et en bas de la page. Le centre de la ville est séparé des autres bâtiments par une enceinte carrée. Les monuments ne sont pas dispersés comme sur les autres cartes, mais au contraire regroupés, accumulés, sans distinction de rues et de quartiers. Comme le souligne Naomi Miller, ce type d’images est une évocation imaginaire d’une ville et non à proprement parler un plan ; il ne sert pas vraiment à identifier et situer les bâtiments de la ville les uns par rapport aux autres. Nul effort n’est fait pour évoquer l’architecture orientale. F. 134 . «Hostantinopoli». Une page, 500 x 395 mm. Constantinople . Orientation le nord en haut. Perspective cavalière. Ce plan représente la cité d’avant la conquête ottomane, couverte d’églises et de colonnes antiques, mais pas encore de minarets. Au nord Péra entourée de murs et dotée d’un moulin ; la Corne d’Or au nord et à l’ouest ; la mer de Marmara au sud et le Bosphore à l’est. Remparts, monuments : en particulier l’église Sainte-Sophie, l’hippodrome, le monastère du Stoudios. F. 134v . «Damaschus». Une page, 515 x 390 mm. Damas . Orientée le sud en haut. Comme pour Andrinople, il s’agit plus d’une vue de ville que d’un plan. Les bâtiments sont de grande taille, sans souci de proportion avec le relief ou la dimension des remparts. Cependant certains aspects de la ville médiévale peuvent être reconnus. Le site est évoqué par des reliefs au nord (le mont Hermon) et plusieurs cours d’eau (le Barada, le A’waj (Parphar) et ses affluents). Une seule grande rue peut-être distinguée au centre de la ville entourée de remparts. Au sud-ouest, la tour du Liban (seul toponyme). A l’intérieur de l’enceinte, des dômes et des terrasses évoquent peut-être les mosquées et les madrasas. Deux légendes en rouge font référence au passé biblique de Damas : le mont où Caïn tua Abel, l’endroit de la conversion de saint Paul. F. 135 . «Hierusalem». Une page, 515 x 375 mm. Jérusalem . Orientée l’ouest en haut. Toponymes et légendes en noir. Rempart carré, à demi en ruines, reflétant leur état de l’époque. La ville est représentée sur un plateau dont l’escarpement est visible à gauche, entre les vallées du Cédron et du Hinnon. Les monuments sont représentés comme vus du Mont des Oliviers. Le monument dominant est le Saint-Sépulcre, mais d’autres lieux reliés à l’histoire biblique et aux légendes pieuses, sont indiqués à l’intérieur comme à l’extérieur des remparts, suivant en cela les guides de pèlerins de l’époque. F. 135v . «Cairus». Une page, 480 x 360 mm. Le Caire . Orientation le sud en haut. Vue cavalière. Peu de toponymes.Les bras du Nil forment un entrelacs de canaux au milieu desquels sont représentés les bâtiments et un bout de rempart sur la gauche. La forteresse du Sultan, commencée dès 1176 par Saladin, domine la ville . A gauche, l’umea balsami désigne le jardin où la Vierge se serait arrêté lors de la fuite en Egypte. L’arbre à baume pousserait à ce seul endroit, là où, dit-on, poussait un arbre dédié à Isis. Plusieurs jardins sont ainsi représentés avec des arbres, comme sur le plan de Florence. Les bâtiments occidentalisés évoquent eux aussi Florence, notamment le Palazzo Vecchio. On aperçoit à l’extrême gauche de la carte un obélisque dans une flaque d’eau évoquant probablement le nilomètre, et une pyramide. F. 136. «Alexandria». Une page, 480 x 375 mm. Alexandrie . Légendes en noir. Orientation le sud en haut.La mer est au premier plan, avec la presqu’île du Phare et l’entrée du port principal , donnant sur l’arsenal et les débarcadères pour les marchandises. Plus à l’ouest, le vieux port. Puis plus haut sur la page, en perspective cavalière, les remparts orthogonaux, avec les habituelles tours et portes. Des éléments de relief sont représentés à l’intérieur des murs de la cité. Sur un promontoire, une tour évoque l’ancienne citadelle de Rhacotis où Osiris, puis Sérapis, furent vénérés. A l’extérieur de la ville, des lieux de culte chrétiens sont dédiés à saint Marc et sainte Catherine. Le phare, détruit par des tremblements de terre successifs, est représenté sous la forme de la citadelle mamelouque de Qait Bey, construite en 1480 comme défense contre les Turcs. De la cité antique au plan orthogonal ne subsiste sur ce plan que la forme rectilinéaire des remparts. Le manuscrit s’achève sur ce plan d’Alexandrie.
Droits : domaine public Identifiant : ark:/12148/btv1b8454687p Source : Bibliothèque nationale de France, Département des manuscrits, Latin 4802 Provenance : Bibliothèque nationale de France Date de mise en ligne : 16/04/2012
Приложение В
Published in Claudius Ptolemy, Cosmographia. Translated by Jacobus Angelis. Edited by Nicolaus Germanus. Ulm: Lienhart Holle, 1482, folio 71. The classical Greek and Roman world view is known to us through the writings of Claudius Ptolemy, a 2nd century A.D. astronomer, mathematician, and geographer who lived in Alexandria, Egypt. Although his original manuscript no longer exists, various copies survived through the Middle Ages. With the advent of the printing press in the late-15th century, it was one the first geographical texts printed. The first printed editions of ''Geographia'' included a world map and 26 regional maps. These maps depicted the extent of the world as known to the ancient Greeks and Romans, which focused on the lands bordering the Mediterranean -- Europe, northern Africa, and western and southern Asia. Despite the disclosure of New World discoveries, such maps still had a strong influence on the Europeans' geographical concept of the world. Unfortunately for the early explorers, this world image underestimated the Earth's circumference and overestimated the breadth of the Eurasian land mass.
While the first printed edition of ''Geographia'' that included maps was published in Bolgona in 1477, the Ulm edition was the first printed north of the Alps and the first to include wood cut printed maps. New and updated versions of ''Geographia'' were printed until the mid-19th century.
Приложение С
Otros títulos: Geographia Lugar: Itàlia Lengua: la Descripción física: 108 f. : il. ; 440 x 305 mm enquadernació 455 x 320 mm Soporte: Pergamí Tipo: Manuscrit Resumen: El "codex valentinus" transcriu íntegrament la versió llatina de la "Cosmographia" de Claudi Ptolemeu, dedicada al pontífex Alexandre V i traduïda per Jacobus Angelus, la traducció dels mapes, però, hauria estat realitzada per Francesco di Lapacino i Domenico Boninsegni, segons J. Fischer. Aquesta versió presenta huit llibres de la susdita obra, dels quals l'últim incorpora 27 mapes, atribuïts al cartògraf alemany Donnus Nicolaus Germanus que desenvolupà part de la seua activitat a Florència. Aquest manuscrit, segons Fischer, serví de model per tal de preparar l'edició de Bolonya de 1477, a més a més, el Ptolemeu de València és el més antic dels còdexs que presenten els mapes de Ptolemeu amb la projecció anomenada DonisFuente: Universitat de València. Biblioteca Històrica
Signatura: BH Ms. 0693, Olim 850
Identificadores: http://roderic.uv.es/uv_ms_0693 http://hdl.handle.net/10550/25913
Colección: Manuscrits (Duc de Calàbria)
Procedencia: Biblioteca del Duque de Calabria; "Librería de San Miguel de los Reyes" (Lit. A. Plu. 1. n. 9)
Adquisición: Desamortització, 1837
Descripción general: Ms. il•luminat
Títol obtingut de la rúbrica (f. 1v)
Collació: Pergamí, f. i (pergamí actual) + 108 + i (pergamí actual) ; foliació moderna a llapis ; reclams horitzontals cada deu fulls ; signatures de quadern
Composició: Escrit a dues columnes a 57 línies
Escriptura: Humanística antiqua. Les notes, així como tots els textos inclosos a l'interior dels plànols estan escrits per altres mans
Decoració: En el full 1r orla amb "bianchi girari", medalló en blanc per posar-hi el escut d'armes del propietari. Les caplletres del començament de cadascun dels llibres estan decorades amb "bianchi girari", les dels diferents capítols decorades amb pà d'or i tintes de diferents colors. El códex incorpora, així mateix, 27 plànols (1 planisferi, 10 mapes d'Europa, 4 d'Àfrica i 12 d'Àsia) que constitueixen el llibre vuitè. Els plànols (verso i recto) estan precedits d'una descripció del seu contingut situada al recto anterior
Enquadernació: Del segle XV restaurada en 1973, pell llaurada, sobre taula; mancat de fermalls i amb cants daurats
Origen: Escrit a Itàlia amb anterioritat a 1477 (J. Fischer)
Signatura anterior: Ms. 858
Signatura actual: València, Universitat de València. Biblioteca Històrica, BH Ms. 693
Catalogat des del manuscrit original. Lectura i identificació de textos pel Prof. Francisco M. Gimeno Blay; bibliografia, documentació i normalització per M. Cruz Cabeza Sánchez-Albornoz i Silvia Villaplana Traver
Contiene: 1. f. 1r-1v: "[rúbr.] Beatissimo patri Alexandro quinto pontifici maximo Iacobus Angelus. [text] Ad tempora Claudii Ptolomei cogitanti mihi ... Ptolomeum ip[su]m latine loque[n]tem audiam[us]"
2. f. 1v-f.9r: "[rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie liber primus incipit. In quo differt Cosmographia a corographia. [text] Cosmographia designatrix imitatio est totius cognitii orbis ... [rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie liber primus finit"
3. f. 9r-17v: "[rúbr.] Eiusdem liber secundus hec habet. [text] Eiusdem tractatus expositionem plage magis occidentalis Europa ... [rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie liber secundus finit"
4. f. 17v-26v: "[rúbr.] Eiudem liber tertius hec habet. ; [f. 18r: text] Expositionem partis orientalis Europe iuxta subiectas provincias ... ; [f. 26v: rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie liber tertius finit"
5. f. 26v-33r: "[rúbr.] Eiudem liber quartus hec habet. [text] Expositionem totius Aphrice iuxta subiectas provincias ... [rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie quartus liber explic[it]"
6. f. 33r-41v: "[rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie quintus hec habet. [text] Expositionem p[r]imarum partiu[m] magne Asie ... [rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie quintus liber finit"
7. f. 41v-47r: "[rúbr.] Eiusdem liber sextus hec habet. [text] Expostionem partium que sequu[n]tur Asie Maioris ... [rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie sextus liber finit"
8. f. 47r-52v: "[rúbr.] Eiusdem liber septimus hec habet. [text] Expositionem ultimarum partium Maioris Asie ... [rúbr.] Claudii Ptolomei Cosmographie septimus liber finit"
9 f. 52v-53r: "[rúbr.] Eiusdem incipt liber VIIIs et hec habet. [text] Cum qua presupositione facere oportet habitabilis nostre divisionem ad tabulas ... que restant incipienda sunt"
10. f. 53v-55r: [en blanc
11. f. 55v-56r: [Planisferi
12. f. 57r-75r: [Mapes d'Europa] "[rúbr.] Expositio omnium su[m]marum quibus continentur in Europa tabule decem provincie quatuor et treginta ... [text] Finis Europe tabule decem ; [f. 75v-76r: rúbr.] Decima et ultima Europe tabula"
13. f. 77r-84v: [Mapes d'África] "[rúbr.] Lybie. Tabule quatuor quar[um] prima ... Finis Africe tabule quatuor"
14. f. 84v-108v: [Mapes d'Àsia] "[rúbr.] Asie Maioris tabue [sic] duodecim, quarum prima ... Claudii Ptolomei viri alexandrini Cosmographie octavus et ultimus liber finit"
Referencias: "Inventario de robbe della guardarrobe..." (Ferrara, 1527), 193
"Inventario de los libros del Duque de Calabria" (A. 1550), 506
Repullés, Catálogo de los códices procedentes del Monasterio de San Miguel de los Reyes, 162
Mazzatinti, Biblioteca dei Re d'Aragona, 495
Gutiérrez del Caño, Catálogo de los manuscritos existentes en la Biblioteca Universitaria de Valencia, 1895, lám. XXI
Domínguez Bordona, Manuscritos con pinturas, 2078, fig. 711
Alcina, Historia de la Biblioteca de Alfonso V de Nápoles, 157
De Marinis, Biblioteca Napoletana, t. II, p. 142
Fischer, J., "El vaioso manuscrito latino Ptolomeo de la Biblioteca de la Universidad de Valencia", en Ibérica, p. 103-107
Gómez, Pilar, Códices miniados, p. 139
Kristeller, IV t. II p. 657(b
Cherchi-De Robertis, "Un inventario...", p. 231-232, n. 193
Navarro Brotons, Víctor, Introducción a Claudio Ptolomeo "Cosmografía". Códice latino. Biblioteca Universitaria de Valencia (Siglo XV)
Rosselló i Verger, Vicenç M., Cartografia històrica dels Països Catalans, p. 97
Rosselló i Verger, Vicenç M., "Cartografía", en Los tesoros de la Universitat de València, p. 77-92
Exposiciones: Catálogo de la exposición bibliográfica sobre Física e Historia de la Ciencia, 12; La Corona de Aragón en el Mediterráneo. Un legado común para España e Italia. 1282-1942, 342; La Corona d'Aragó. El regne de València en la Expansió mediterranea (1283-1942), 186; Ex-libris Universitatis, n. 39 p. 199 http://roderic.uv.es/handle/10550/25913
Приложение D
Приложение Е
I. Нека забележим още тук „научността” на тази хипотеза – тя е изградена върху данните от друга хипотеза, която предполага еднаквост между китайската дума Xiongnu и нека я наречем „европейската дума” хун/хуни. „Хун” на нито един от европейските езици не означава нещо, но затова пък Xiongnu в китайският език означава доста неща – нека видим кои са те, като се отклоняваме малко от основният въпрос за Buluoji. Какви за значенията на Xiongnu :
1. 王昭君 [Wáng Zhāojūn ] noun one of the Four Beauties of ancient China who lived during the Han Dynasty; she was the consort of Hu Hanxie, the Xiongnu chanyu (Emporor), and peace was maintained for over 60 years between China and the Xiongnu because of this marriage. - съществително име, една от четирите красавици на древен Китай, която е живяля по време на династия Хан; Тя е съпруга на Ху Hanxie, хунну chanyu (Emporor), мира е поддържан в продължение на повече от 60 години между Китай и хунну заради този брак.
2. 天骄 [ Тiānjiāo ] The king of the Xiongnu Ethnic Group was called the proud son of heaven in the Han Dynasty; later the monarchs of some minority groups in the north were also called the Proud Sons of Heaven. - Кралят на хунну етническа група е наречен „Горд син на небето” в династия Хан; по-късно монарси на някои малцинствени групи на север също са били наричани „горди синове на небето”.
3. 匈奴 Xiongnu [Hsiung-nu], is an ethnic group in ancient China - е етническа група в древен Китай
Това са трите значения на Xiongnu, като се надявам се забелязахте, че само третото значение означава народ, като първите две са лични имена репити на името на етническата група. Като цяло и трите имена отчитат наличността на племенна група хунну в Северен Китай.
II. Нека видим сега въпросната дума Buluoji, която според автора била свързана с термина „хунну”.
1. 布罗吉 [Bùluójí] - 1.1. Broggi – 1.2. Brogi – За тази дума няма дадени значения нито в on-line китайско-английският, нито в краткия речник на Джан Сун Фън.
2. 布 洛 基 [Bùluòjī] - Blockey За тази дума дадени значения има само за съставката 布 洛 – Bù –luò – племе.
3. 布 罗基 [bùluójī] – Brockie
III. Тъй като цялата дума нямаше изведено значение, то нека видим поотделно съставните йероглифи на този възможен изпис Buluoji - bù, luò, luó, jī и jí.
1. Bù 不 – отрицателна частица „не”. Проявява се в същите форми както в бълг.ез – неспокоен, не е лош, непрекъснато и т.н.
2. Bù 布 –плат, тъкан, простирам, разстилам, памучен плат, кърпа, както и глаголите давам гласност – публикувам, разпространявам, подреждам и т.н.
3. Bù 部 – част (от някакво цяло), отдел (департамент), министерство, щаб и т.н.
4. Bù 步 – стъпка, крачка, крача, етап, ситуация (обстановка), преместване и т.н.
5. Bù 怖 – страх (уплашвам се, страхувам се и т.н.)
6. Bù - тетрадка, счетоводство . . .
7. Luò 洛 - 1. река в Хенан 2. река в Шанси 3. съкратено от Luoyang, град в Хенан 4.Luò, китайски фамилно име
8. Luò - 落 1. Попадат 2. Слизат 3. Долна (част на нещо) 4. Отклоняване на, от .. 5. Изоставане от 6. Престой 7. Падане до 8. Страдат 9. Запис 10. Местонахождение 11. Уреждане.
9. Luò - 落 1. есента; капка 2. упадък; слезе; мивка 3. изостават; попадат зад 4. Оставете зад; стоим зад; остави; престой; спрете над 5. падат върху; почивка с 6. Вземи; има; получаване 7. поставиха на хартия; Напишете 8. местонахождението на 9. уреждане; пребиваване 10. Ограда
10. Luò 络, 骆 – На тези йероглифи не мога да намеря значенията.
11. Luò 罗 - 1. Мрежа за лов на птици 2. Сито, ситно; 3 , марля, коприна 4. улова на птици с мрежа 5. Сито, Пресейте, пресяване 6. Нещо на което се изписва, разстилане 7. събират; събира 8. Дванадесет, дузина; брутен 9.Luó, китайски фамилия 10. р. Ro (във Виетнам, 107 ° 49'E 15 ° 34 ' n) 12. р.Сърна (в Съединените щати, 91 ° 26'W 34 ° 39 ' n)
12. Luò 萝 – влачещо се (увивно растение).
13. Luò 锣 – гонг (провиснат на въжета, голяма чинела)
14. Luò 逻 – патрулиране, обход на граници.
15. Jī 机 - 1. Машина 2. Самолет (英) 3. Самолет (美) 4. Център на ос, опорна точка 5. Възможност 6. Схватлив . . .
16. Jī 几 - 1. Малка табла (поднос) – става въпрос за тези масички на които се хранят в Китай и Япония – б.м. 2. Почти.
17. Jī 鸡 – пиле (кокошка или петел).
18. Jī 基 - 1. База (основа, фундамент . . .) 2. Първични (промитивни, изначални и т.н.)
19. Jí 急- 1. Тревожен 2. Нетърпелив, припрян 3. Спешно, належащо 4. Приоритет, предпочитание пред нещо 5. Тревожен, унил . . .
20. Jí 集 - 1. Събира 2. Пазар 3. Антология 4. Част
21. Jí 级- 1. Ниво 2. Година (英) 3. Клас (美) 4. Стъпка 5. Степен 6. Стъпка (на мех. част, която се движи.
22. Jí 极 - 1. Екстремност 2. Полюс 3. Стремеж към екстремизъм 4. Екстремист 5. Много
23. Jí 及 - 1. Достигане 2. Бъде толкова добър, колкото . . . 3. Да бъде във времето . . . 4. Съюз „и”.
Ето това са съставните части на йероглифа Buluoji, комбинацията от които дава и значенията на този йероглиф, като „водеща” е Bù. От пръв поглед се вижда, че Buluoji има хиляди значения получаващи се от възможните комбинации на Bù с останалите съставни йероглифи , НО нито един от тях не води до значението на Xiongnu – племе, род и производните му. Какво имаме до тук: Имаме един йероглиф Xiongnu, разбиран от автора като „хуни”, който по никакъв начин не кореспондира с обявените от Sanping Chen „данни” на които се основава. След като не обяснява откъде са тези данни и след като в самите тези думи такива връзки НЕ СЪЩЕСТВУВАТ, то очевидно имаме поредната фантасмагория пробутана на европейците за „величието на китайската раса” и нейните креатури. Дотук тази тема ни е напълно позната (на по-възрастните читатели), защото сме се наслушали на подобни дивотии за величието на „тюркската османска раса”, „арийската германска раса” и т.н.
На времето, етимологията на bulga (да се смеси, да бъде смесен) за етнонима bulgar, който Boomberg следва относно Buluoji в Китай без да дава необходимите обяснения беше добре приета (сред научните среди – б.м.). Boomberg взе bulgar, като основно име и сметна българите в Северен Китай за друга група, „смесена раса”, несвързана по никакъв начин с другите групи bulgar. Така общоприетото разбиране, че няколко български групи в Европа и тези намирайки се в Азия, не само са били свързани, но са били и от същият произход; изглежда полезно да бъде преразгледана тази идея за българите в Китай, които имат няколко допирни точки с няколко теми свързани с Xiongnu.
Тези няколко израза са твърде показателни, и ни дават солидни основания да не продължим да разглеждаме по-нататък писанията на Sanping Chen. Защо ?
1. Sanping Chen говори за етимологията на bulga. Той очевидно няма представа, че bulga означава кожена торбичка, нещо като външен джоб за да се съхраняват в нея монети, огниво, ножче и др. дребни неща. Термина от която изхожда Boomberg за своите прозрения е глагола vulgo в неговата страдателна форма vulgari. Ако някои читатели вече са изпопадали от смях, как основания за етноним могат да се извеждат от една форма на глагол, то аз много добре ги разбирам. Нещо подообно като от глагола полетя да се извежда етнонима поляци, от курдисан - етнонима кюрди и т.н. Признавам, че веселието е от висока класа.
2. Разбиранията на Sanping Chen за „добре основана” сред „научните среди” теза на Boomberg, напомня до болка за разбиранията на някои български учени, за които научните среди не надхвърляха марксистко-ленинските агитки на братските научни звена – обикновено близко до плажовете в Сочи през лятото или на високо планински курорти през зимата. Имайки за изходна основа vulgo в неговата страдателна форма, Boomberg не е срещнал израза на T. Livius (Титус Ливиус) : in omnem exercitum vulgari – разпространявайки по цялата войска. Подобни изрази имат – Vulcatius Gallicanus - exercitium omnium militum - разпространени във всяко отношение във войската; Cornelius Tacitus - exercitium omnium equitum – разпространени в кавалерията и т.н. От тях става ясно, че в латинската реч фиксираща военни изрази под vulgari се разбира обикновената войска поне от тези изрази. Тази „обикновена войска” НЕ Е глагол, А същ. име; понятия с които до ден днешен не могат или трудно се справят учените – кадрови комисари от БАН. Именно от тях се е учил и Sanping Chen.
3. Как българите са свързани с Xiongnu е възможно само на основата, че се говори за човешка популация – Xiongnu са народ от Северен Китай, а българите – народ от Европа. По тази линия Xiongnu може без никакви трудности да се свърже с аборигените от Австралия или папуасите от Нова Гвинея.
В този файл е записано как звучи Xiongnu - хуни на китайски – произнесено три пъти от мъж и жена ! http://archive.org/details/huniProizneseniNaKitaiskiEzik
Край
