Traditum a scriptoribus antiquis
A p r i l i s M M X V I I
De Bozman


https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/traditum-a-scriptoribus-antiquis-aprilis-mmxvii

P R A E F A T I O
Няма да е пресилено да заявим в началото, че за мнозинството ползващи българска реч, историята е суха и скучна дисциплина освежавана от някои автори най-вече със блестящи небивалици или занимателна и героична словесна еквилибристика даваща самочуствие и гордост на читателите. Едва ли е случайно, че нашата история през последните стотина години се чувства удобно само като политическа история, далече от културните и еволюционни европейски процеси в тази област и трябва да признаем, хитро манипулирана за постигане на временни и бъдещи политически дивиденти. Плитки, но ефикасни трикове са минирали тази област, независимо от постиженията на гиганти като Шпенглер, Б. Кроче, Тойнби, Момзен и т.н. чийто иновационни достижения безмълвно се игнорират или изобщо не се познават. Жан льо Гоф през 1828 г. заявява (2А) : ...” много се говори за необходимостта да се разказва, това е много вярно. Но съществуват много повече факти, както битките, войните, официални правителствени актове ... има индивидуални факти със собствено име, има общи факти без име, на които е невъзможно да се определи точната дата ... и които не могат да бъдат изключени от историята без тя да се осакати ...”. Всичко това несъмнено е истина и българската история бе осакатена именно по този начин – с пренебрегване на изходящата и основополагаща терминология, т.е. поставена бе непреодолима пречка по същество терминологична за проследяване континуитета при записаните исторически събития. Тази пречка се прояви с тежки последствия за самата историческа материя, следствие на недостатъчно познаване на източниците и тяхната приемственост и променливост през вековете, тъй като нравите, обичаите, културата и съответно изразните средства се променят ведно с развитието ( или упадъка) на цивилизационните обществени норми и порядки. През тази призма на разсъждения можем да заявим, че България до ден днешен няма история опираща се на налични първоизточници, независимо от издадените лъскавите и скъпи многотомници на тема история – тя има откъслечни анали целенасочено съшити с червени конци, но не и история изградена от кохерентни и взаимно обусловени термини и събития. В една нормална история е недопустимо да се декларира, че номади образуват държава на дадена територия (първо българско царство (0.0.) ), когато на същата тази територия съществува многовековна империя и продължава да съществува върху същите тези граници в момента на нароченото образуване, в една нормална история е карценом да се парадира за национални достижения и ценности според артефакти и паметници от друга общност с други езикови, археологични, културни, административни и т.н. дадености (0.0.А.) . Точно по този недопустим начин е създадена и продължава да се репродуцира официалната българска история, която ще просъществува в този си вид неопределено дълго време поради редица обществени и геополитически причини.
Този начин на изложение е изчерпан спрямо една от основните формулировки на Теодор Момзен за историята (0.В.) : „Теоретични работни хипотези, които са годни да служат като тезиси за исторически изложения, носят винаги перспективен характер и са независими от това, доколко могат емпирично да бъдат верифицирани или не, те са закотвени в основополагащи обществени ценностни норми, съответно гледни точки. Самото това обстоятелство ги прави подходящи да служат като средство за комуникация между миналите времена и съвременното съзнание...”. Изчерпан, тъй като обществените ценностни норми на комунистическото възпитание отпаднаха отдавна от интелектуалните човешки ценности поне в България, защото бяха закотвени върху невярни и манипулирани исторически анали. Тезата на РТ избягна тези подподни рифове защото не е основана върху обществена актуална историческа ценност, а върху първичните калиграфски дадености, дали начало на днешните кодови термини българи, България и т.н. По-късни данни от арабски автори не могат да променят това статукво, тъй като са вторични интерпретации на вече съществуващи термини, пречупени през езиковите особености на арабската реч и представяни като трудно разпознаваеми идеограми. РТ дори няма отношение към променливите критерии на историческата истина, изказани опростенчески като „Това е което твърдят нашите авторитети, но онова, което всъщност е станало, трябва да е било ето това, а не друго” ( Бредли ) и които водят до конвеирно възпроизводство на мнения, а не на фактология. Тя е прецизирана върху писмените дадености по въпросните термини и доколко ще се ползва от историци е отделен въпрос, а въпроса за родовият корен на днешната българска нация е далечна периферия. Днес трудно се разбира, че историческата терминология и родовата генетичност са разходящи се прави в пространството, като се надяваме казионното разбиране за взаимосвързаност на тези понятия да се изживее от бъдещите поколения, които ще обновят българската историография.
В този материал ще се опитаме накратко да изясним появата, еволюцията и разнопосочността на най-кодовите кодови думи в нашата история – термините „българи” и „България”. Историята като колектор на събития е крайно чуствителна към термините, тъй като по същество тя е терминологична наука, подобно на философията, психологията (1.А.) и т.н. основани върху достиженията на човешката реч. Археологията, биологията, географията и др., а в последно време и генетиката могат да помогнат в много отношения за развитието на историографията, но не могат да извадят историята от терминологичният капан, който е неин основен оперативен инструмент. Ще се опитаме да разчупим шаблона, но не по начина използван от много, високо образовани и не до там образовани автори, които на основата на фонетични и инфрафонетични подобия и прилики се опитват да открият нови научни територии за своите виждания в частност географски области свързани с двете споменати кодови понятия. Именно срещу този шаблон беше предизвикателството на РТ преди години. Тези термини се появяват твърде късно след дълъг и криволичещ път в паметниците на латинската реч в същият изпис, в който съществуват и до ден днешен – bulgari и Bulgaria, и никакви словесни еквилибристики не могат да ги извадят от там – за щастие тези източници са недостигаеми за дългите пипала на играчите от съвременната геополитическа рулетка така, че е целесъобразно и разумно да се насочим към източниците предимно на тази реч.
Вижданията на един от стълбовете в историята, Гибон (Edward Gibbon) (2.В.) , че „ всяка епоха на Земята е увеличавала и продължава да увеличава богатството, щастието, знанието, а може би и добродетелите на човешката раса”, то без претенции за извисяване добродетелите на човешката раса, ще се опитаме да предоставим едно проследяемо и разбираемо търсене на изворите на двата термина за увеличаване добродетелите и историческата трезвеност на българската нация; нация по наше скромно мнение тотално опиянена и непрекъснато дрогирана с опиати сътворени в геополитическите лаборатории на великите и не дотам велики държави хвърлящи безспирно значителни средства в тази област.
Десет години след публикуването на РТ (1) се налага друг начин за обяснение, различен от първопредставянето. Този проблем погледнат от днешна дата смятаме за терминологичен проблем и тъй като терминологията е важен и неделим момент от всяка научна дисциплина, разбирането на РТ предполага средна или висока образователна подготовка в областта на българската реч и познания по източниците. Тази подготовка задължително трябва да различава движението и промяната на термините през вековете, без което движение, четенето на РТ е безмислено и безполезно, а няма да е погрешно да заявим, че каквото и да е общение с исторически материали е безпредметно и паразитно без разбиране на тази обуславяща даденост на историческите събития. Един прост пример с приятен аромат – термина whisky води началото си от шотландско-келтският израз uisge betha – животворна вода. Търсенето назад във времето на употребявана дума whisky за този вид питие по фонетични аналогии няма да доведе до uisge betha, въпреки доказаната приемствена последователност на термините за обозначаване на питието. С термина българи е същото и дори по-сложно, тъй като той не води назад във времето до разбирането, което днес имаме за „българи”, т.е. име на народ, нито до този фонологичен съвременен изказ. Ето това ще се опитаме да изясним по друг начин, не както в първоначалното издание на РТ, тъй като за тези десет години откриваме в първото издание доста нередности, породени най-вече от наивно цитиране на източници, които въпреки делегираната си академична популярност са далече от задълбочено и обосновано представяне на историческите обекти – ръкописи, палеографски, епиграфски паментици и т.н. Обект на нашето търсене – двойката burgari/bulgari и репитите ѝм, а защо не и на термина България, като служебен/нарицателен термин и как този термин еволюира в име на народ, на класа, на територия, на религиозна характеристика и вероятно още значения на които не сме попаднали до ден днешен по интернет наличните публикации. Развитието и промяната на тези термини не се разглежда от българската историческа наука и всеки термин се счита за постоянна величина във времето, нещо абсолютно погрешно и примитивно като изследователски метод. Да не споменаваме, че няма такива методи, като изследване на термините като променливи величини до днешна дата, всички термини се приемат за забити гвоздеи, около които се вие совалката на историята, а е точно обратното. Историческите събития променят и формират термините; burgari/bulgari и съответно Bulgaria са именно от тези променливи величини.
Няма как да пропуснем и изследването на Keramopoulos(2) , The Greeks and Their Northern Neighbors, Athens, 1945, който се старае да обясни латинският термин като исконен за гръцката граматика и език, като представя пароними като синоними, πηργος като първообраз на burgos и т.н.

Part I
Вечен проблем на историята като хуманитарна наука е проблема на отделния субект, кой как чете източниците и как ги разбира. Извън този глобален проблем има десетки схващания какво е историята – хронология от събития, разбиранията за тези събития извън контекста на текста или само на части от него, пропаганда, политика, документирана митология и т.н. и т.н. (3)
Нашата задача е по-проста и ще бъде ограничена само до налични източници; ще проследим живота на термините, отправната точка и източниците касаещи днешните термини българи, българин, България и производните ѝм в текстове от времето, когато тези термини се зараждат и използват при отразяване на историческите събития.


Ι. Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus (4) (485 - 580).

Трудовете на Касиодор Laudes, De Anima, Historia Gothorum, Exposition psalmorum, Institutiones divinarum et saecularium litterarum, Expositio Epistulae ad Romanos, Liber memorialis ou liber titulorum, Codex grandior и още много други са в основата на трудовете на Pelagius, Jordanes, Victor Tununensis (5) , San Agustín, Paulus Diaconus, Beda Venerabilis [VENERABILIS BEDA PRESBYTER (672/3 - 735 A.D.) (0.C.) ], Anicius Manlius Severinus Boеthius и т.н. Няма да е погрешно да кажем, че той е сериозен автор за европейската история и за наша радост точно при този автор има сведения с термина българи. От тук започват проблеми на които не се обръща нужното внимание, а те са твърде значителни за да бъдат пренебрегвани.
0. Поради огромният обем на наличините източници в научният свят се ползват няколко издания със сборни текстове от Касиодор. Едно от тях е Monvmenta Germaniae Historica T. XII, Cassiodiri Senatoeis Variae, Bertolini, MDCCCXCIV, от Theodorvs Mommsen. За своето изследване Т. Момзен ползва кодексите:
1. Arretiinum fragmentum., 2. Holkhamensis n. 401., 3 Londiniensis mns. Brit. Harlei. n. 3022., 4 Parisinus 2185 A (pars prior; cf. n. 87)., 5 Parisinus 2906., 6 Parisinus 2923., 7 Romanus Angelicaims V. 4. 7., 8 Vatieanus Ottob. 1265., 9 Remensis. S. Remigii . . . и още 102 ръкописа, които няма да изброяваме. Всеки от тях е обозначен с код, например E, F, H, и т.н.
1.1. Ще се спрем на изрази, които се цитират от цялото историческо войнство в българско по начин приет още през 1910 г. от д-р Г. Ценов и перефразиран без промяна или прецизиране:
Cuius ut coepit aetas adulescere tenerique anni in robustam gentis audaciam condurari, ad expeditionem directus est Sirmensem: ut quod ab illo Martio viro verbis didicerat, in camporum libértate monstraret. egit de Hunnis inter alios triumphum et emeritam laudeni primis congressibus auspicatus neci dedit Bulgares toto orbe terribiles (6).
Превод: Щом почнал да възмъжава и крехките му години заякнали във войнственост срещу силен народ, бил изпратен в Сирменския поход, та да покаже чрез смелост на бойното поле онова, що бе научил словом от оня войнствен мъж. Между другото триумфирал над хуните и след като му се усмихнала заслужена похвала за първите сблъсквания, обрекъл на избиване ужасните в целия свят българи. (7)
Към пасажа от РТ „17.1 Без значение от Анатарик към Киприан или обратно са насочени думите, защото важното е факта, че името Bulgarum globus (българско множество) е употребено в смисъл, че това “множество” стои в контролирано положение спрямо Римската империя, т.е. тя може да го “спира” т.е. да го „управлява”! Очевидно е, че Bulgarum globos e на римска служба след като това е документирано не къде да е, а в римският сенат!” днес доуточнявяме:
1.1.1. Двойъката термини са коректно представени и съжденията по тях в РТ – верни, но:
1.1.2. Уточненията под линия от Theodorus Mommsen ( автор на критическото издание за което става въпрос по-надолу – MONVMENTA GERMANIAE HISTORICA, ED. SOCIETAS APERIENDIS FONTIBUS, AVCTORVM ANTIQVISSIMORVM TOMVS XII, BEROLINI, MDCCCXCIV), на стр. 240 не се вземат под внимание, а те са изключително важни за всеки изследовател, който е решил съвестно да търси корените на българщината:
а. Терминът bulgaros е наличен в ръкописи F – Codex Florentinus Laurentianus 89, 23 saec. XIII. (8) ; Florentinus Riccardianus № 303; Lipsiensis; Londinensis mus. Brit, 12022; Matritensis Escurialensis A. II. 16.
a.1. Codex Florentinus Laurentianus 89, 23. е от XIII в.
а.2. Florentinus Riccardianus XV в. – кодекс от последният клас VI на Conspectus Codicum в класификацията на Момзен под номер 96. Клас VI е последен клас, което означава, че кодексите от този клас са последната група от преписи на старите ръкописи и подразбираемо с най-много промени.
а.3. Lipsiensis (bibliothecae senatus I, fol. 19) saec. XV. пак там под номер 97.
а.4. Londinensis musei Britannici add. №12022, saec. XV., под номер 98.
а.5. Matritensis Escurialensis A. II. 16., saec. XIV. също там под номер 99.
Тъй като термина búlgaros е наличен само в един ръкопис от XIII в. и то от нисък клас на достоверност ( почти 900 г. след като Касиодор Сенатор е писал книгите си), вероятността кодекси а.2. – а.5. да са преписи именно на този кодекс от XIII в. е много близка до единица.
b. Терминът burgares е наличен в ръкопис K ( 9).
c. Термин bugares е наличен в кодекси H, G, I, също и в H1. (9.А.)
1.2. Видно от поясненията на Момзен за ползваните източници и изразите в тях e, че термина bulgar+окончание за падеж е наличен в пет ръкописа (вероятно само в един и перефразиран в следващите четири, както споменахме по-горе, ако се съобразим с хронологичната появляемост на преписите), докато във всички останали паметници на брой около тридесет и три присъства термина burgares/bugares.
1.3. Това трябва да се има пред вид, защото когато Mommsen пише фундаменталният си труд MONVMENTA GERMANIAE HISTORICA, ED. SOCIETAS APERIENDIS FONTIBUS, AVCTORVM ANTIQVISSIMORVM TOMVS XII, BEROLINI, MDCCCXCIV за Касиодор Сенатор, то термина bulgari е наличен само на едно място, на стр. 240 (0.А.) : Egit de Hunnis inter alios triumphum et emeritam laudem primus congressibus auspicatus neci dedit Bulgares toto orbe terribiles. 240 – 2,3. Този термин Bulgares изписан по този начин, да повторим, пунктоално уточнен от г-н Теодор Йончев преди години като правилен ( като дума в им. п.) е наличен в кодекс F във формата búlgaros, както и в репликите му, във всички останали стари кодекси 33 или 37 на брой присъстват термините burgares и bugares [ bulgarus F, burgares K. bugares H, G, I nostra om. II1 ( под nostra onmia II1 се има предвид позоваването под този индекс в книгата на Момзен)]. Така, че „правилният термин Bulgares” не е наличен в нито един препис, съществува само в критическото издание на Момзен, който му е дал правилна граматическа форма и е лансирал една голяма заблуда, че това е термин от началото на VI в.
2. След направената справка за наличния присъствен баланс в най-старите писмени източници на термините bulgares, burgares, bugares и като се има пред вид, че термина bugrari/bugares e част от военните длъжности на римската армия от 4 в. ( В Notitia Dignitatum (10) – това е легион bugaracenses) то формален извод, че bulgares и производните му са видоизменен препис на bugrari/bugares, като че не може да се обори от други доводи от ново време.
Тъй като един количествен баланс не може да бъде неоспоримо основание, нека се опитаме да проследим доколко тези терминни разновидности са налични в старите източници от първи клас (0.В.) дадени от Момзен – за термините bulgares, burgares, bugares :
2.1. Кодекс H – Oxoniensis Magd. 166. - XIII в.
2.2. Кодекс G – Londiniensis reg. B. XIII – XIV в.
2.3. Кодекс IW - Vindobonensis 407. – XIV в.
2.4. Кодекс Florentinus Laurentianus 89, 23. – XIII в. (14. D.)
[ В т. 14 D. в добавката съкращения накрая сме дали цялата умопомрачителна по обем и зашеметяваща по дълбочина класификация на паметниците от Theodor Momssen, върху чиято канава е изградено произведението му. Препоръчваме го на всяка персона решила да навлезе в джунглата на старите архиви].
Този е най-ранният кодекс с наличен термин bulgares или производната му според Момзен. Ето какво съобщава Момзен по този въпрос за ръкописa FLORENTINUS LAURENTIANUS GADDIANUS PLUT. 89 SUP. N. 23:
Мembr. formae quaternariae saec. XIII foll . 180 scriptus a librariis compluribus ( manus mutatur saepe ubi quaterniones incipiunt , ut 70 , 7 : virtutis suae – 92 , 29 : quamvis – 116 , 13 , ubi verba senarium ad obscure in utroque quaternione leguntur) , emendatus deinde a manu posteriore . subscriptum est : sit venia dignus expletor codicis huius . Scripturae specimen dederunt Vitelli et Paoli collezione Fiorentina di facsimili paleografici ( Florentiae 1885) tab . 18 . continentur libro 1) Amisso folio primo l . I a verbis praefationis p . 5 , 17 quod ad summum apicem ad VII 41 , ubi qua ternio finit et paginae pars vacat . laterculi adsunt . 2) VIII – XII numerati I – V ; incipit haec pars a novo quaternione . sequitur liber de anima .Contuli totum et variam lectionem adscripsi . orthographia est medii aevi : c et t commutantur passim , condictio quoque scribi solet pro condicio . extimare columpna contempnere dampnare cunti diffinire in telligere praelium Theodoricus ( raro Theodericus) sollemnia sunt ; scribitur graitas , commoit omissa v littera .haec omnia praetermissa sunt , etiam emendationes manus secundae raro enotatae . inscriptiones librorum et subscriptiones composuimus p . XVI .
Florentinus Laurentiana Gaddiano PLUT. 89 SUP. N. 23 de pergamino. formas quaternariae siglo. 13 papel de aluminio. 180 por una serie de secretarias (un cuaternión de la mano, donde comienzan a ser cambiados con frecuencia, a un 70, 7: de su poder - 92, 29, a pesar de que - 116, 13, donde leemos las palabras de un grupo de seis a oscuro, tanto en quaternione), y luego mejorado por una mano posterior. Debajo manuscrito se ha completado es digno de perdón. Escritura ideales dio Vitelli y Paoli Collezione di facsimili paleografici Fiorentina (Florencia, 1885) ficha. 18. están contenidos en el libro de 1) Después de perder el folio por primera vez. 1 palabras del prefacio, p. 5, 7 al 17 de 41, lo que conduce a la cumbre, donde una parte de los cuales se dedica a ternio extremos y las páginas. ladrillos aquí. 2) 8 - 12 fueron contados de 1 - 5; Esto comienza una nueva parte de un cuaternión. He citado el mundo entero, y en gran número, la lectura del libro del alma de .Contuli siguiente. Ortografía digiere en la Edad Media: c y t se cambian aquí y allá, condictio también escribirse por lo general se puso de pie de igualdad. extimare muelle de desacato malditos destrezas deciden entender la batalla Teodorico (raramente Dietrich) son los trámites; graite escrita trasladó caído letra v cosas .haec se omiten, el segundo rara vez cambia de manos enotatae. mensajes compuestas de libros y suscripciones p. 16.

2.5. Florentinus Laurentianus 89, 26. – XV в. (anno a nativ. dom. M o quadringentesimo tertio ?)
2.6. Кодекс Genuas – XIV в.
2.7. Кодекс Giessensis – XV в.
2.8. Кодекс Holkhamensis n. 400. (HOLKHAMENSIS COMITIS LEICESTER N.) – XIII в.
2.9. Кодекс Matritensis Escurialensis D. III. 21. – XIV в.
2.10. Кодекс Matritensis Escurialensis Q. III. 18. – XIII в.
2.11. Кодекс Mediflanensis Ambros. C. 19. – XIII / XIV в.
2.12. Кодекс Monacensisi Lat. 11052. – XV в.
2.13. Кодекс Olmützensis, Parisinus 2187. – след XII в.
2.14. Кодекс Parisinus lat. 2188. – XIV в.
2.15. Кодекс Parisinus lat. 2190. – XV в.
2.16. Кодекс Parisinus lat. 2191. – XV в.
2.17. Кодекс Parisinus lat. 2188. – XIV в.
2.18. Кодекс Parisinus lat. 2790. – XIV в.
2.19. Кодекс Romanus Vallicellianus D. 39. – XV в.
2.20. Кодекс Vaticanus 570 – XIII в.
2.21. Кодекс Vaticanus 7301 – XIV в.
2.22. Кодекс Vaticanus Palatinus 272 – XIII / XIV в.
2.23. Кодекс Vaticanus reginae 64 – XIII в.
2.24. Кодекс Senensis F. V. 15 – XIV в.
2.25. Кодекс Tolosanus 472 – XV в.
2.26. Кодекс Venetus S. Marsi II, 19. - XIV / XV в.
2.27. Кодекс Venetus S. Marsi II, 22 – XV в.
2.28. Кодекс Vindobonensis 365 – XV в.
2.29. Кодекс Vindobonensis 924 – XIII в.
2.30. Кодекс Vindobonensis 3112 – XV в.
2.31. Кодекс Guelfenbytanus Aug. 4. – XIII в.
2.32. Кодекс Guelfenbytanus Gud. 95. – XV в.
Сред тези манускрипти няма нито един по-ранен от XIII в. и това е 800 – 900 г. след написването на предполагаемите първоизточници, чийто преписи са горните кодекси.
3. Като заключение по прехода на термините bugrari/bugares в bulgares/bulgari за българската история е важен факта, че военният смисъл който носят първите термини се предава без промяна във вторите. В РТ показахме, че освен военно съдържание bulgares/bulgari нямат друг носещ смисъл във военните сводки и събития, като се интерпретират в различни текстове като погранични войски под имената limitanei, burgarii, ripenses или обратно, последните се изписват като първите.
3.1. Тази тенденция е отбелязана още през 1751 г. от Lodovico Antonio Muratori и Gian Francesco Soli Muratori в книгата ѝм Dissertazioni sopra le Antichità Italiane già composte e ..., Volumen 1, стр. 6:
“Sotto la Citta di Milano, come apparisce dalle antiche Memorie, si contaba Ducatis o pure Comitatus Burgariae. Quivi probabilmente abitarono i Bulgari venuti con Alboino, giacche Bugrari si truovano anche appellati . E non e inverisimile che a Soave Terra del Veronese dessero il nome i Suevi chamati Suavi da gli antichi Italiani” – Едно място до град Милано по древни предания се нарича Графство на Дука или Комитат Бургариа. Там са живяли Bulgari-те които идват с Албоино, които наистина [преди] са наричани бургари . . . (пр. и болд м.).
3.1.1. На същата страница Lodovico A. Muratori обяснява и еволюцията на топонима soave, земя около гр. Верона, която произлизала от името Suevi, наричани Suavi в старите италиански ръкописи ( под израза стари италиански ръкописи, Muratori навярно включва и латинските такива). Днес научните изследвания под Suevi/Suavi разбират термина Швабия и шваби, като германско племе и топонимия. По надолу обяснява, че арабите (Arabi) са наричани също сарацини (Saraceni), казва също, че Карл Велики е франк – дума с германски произход, но под франки в Италиа са разбирани и Norici, Turingi, Sassoni [Saxsoni], Alamani, Suevi и др. националности. Всички тези данни, които упоменаваме тук в т. 3.1.1, се репродуцират старателно от БАН и поднаучните звена в България, като се забравя са се спомене, какво казват Муратори и съответно Асеманий, който го цитира, за термина bugrari/bulgari малко преди това, навярно поради разсеяност, недостатък на гениалните хора и на специалистите от БАН, обявени от съседите си по стрелбище за учени историци.
3.1.2. Мураторий е цитиран от Асеманий в Kalendaria ecclesiae universae: in quibus, tum ex vetustis ..., Volumen 2, Giuseppe Simone Assemani,
p. 295 - … A Bulgaris dictum Ducatum sive Comitatus Burgariae, regionem quandam ad Occidentem conterminam Mediolanensi agro, ubi Bulgares olim consedissent: nam & Burgarii ii appellati sunt...
3.1.3. Други споменавания с термина bulgari:
стр. 9 Ciò, che secero in Italia si è già veduto. Passarono a signoreggiar nelle Gallie i Franchi , e i Borgognoni; nelle Spagne i Visigoti , e Svevi ; nell' Affrica i Vandali; nella Tracia ed Illirico i Bulgari ; nella Pannonia gU Unni , i Gepidi , i Longobardi , gli Ungri.
Многозначителен е факта, че за Lodovico A. Muratori българите са в Илирия и Тракия и нито дума за Мизия, където общо очаквателно българите би трябвало да са най-многолюдни именно там.
3.1.4. Едно популярно сведение от Павел Дякон: стр. 99 Racconta Paolo Diacono, che venuto in Italia Alzecone Duca de' Bulgari con assai Soldatesche, su accolto da Grimoaldo Duca di Benevento , che gli diede ad habitandum alcuni Luoghi incolti intorno ad esla Citta di Benevento… ( думите с болд са в курсив при сведението на Муратори ).
3.1.5. Ci vien questo Rito insegnato da Papa Niccolò I. nelle Riposte a i Consulti de i Bulgari Capitolo terzo dove interrogato , qual consuetude si avesse da osservare nelle Nozze,… стр. 237.
По надолу: Sed post Sponsalìa, quae suturarum funt Nuptiarum promissa foedera, quaeque consensu eorum, qui haec contrabunt …
3.2. Този факт (от т. 3.1.) цитира Giuseppe Simone Assemani в творбата си Kalendaria ecclesiae universae: in quibus, tum ex vetustis ..., Volumen 2, стр. 295 : A Bulgaris dictum Ducatum sive Comitatus Burgariae, regionem quandam ad Occidentem conterminam Mediolanensi agro, ubi Bulgares olim consedissent: nam & Burgarii ii appellati sunt.
Те не само са наричани, но са и напълно реални военни съединения, локализирани в крепости за контрол и защита, както на границите на Римската империя, така и на пътните станции по прочутите римски пътища, останки от които се намират по цяла Европа, без най-северните области, естествено.
Т.е. за Lodovico Antonio Muratori и Gian Francesco Soli Muratori българите на лонгобардският крал Албоино не са нищо друго освен бургариите от римската армия.


II. Marcellinus Comes ( род. ? – поч. 534).

II.1. Всички налични кодекси от Marcellinus Comes:
6-ти век. - T- Codex Tilianus: Oxford, Bodleian Library, Auct. T. 11.26
11-ти век. - S - Codex Sanctomerensis: St. Omer, Public Library 697
U - Udine, Episcopal Library 14
12-ти век. - Brussels, Lat. 6439—6451
14-ти век - R - Paris, Bibliothèque Nationale, Lat. 4870
15-ти век. -Vienna, Nationalbibliothek 138
- Venice, Biblioteca Marciana Lat. VL135
- Oxford, Bodleian Library, Canon. script eccl. 193
- Oxford, Bodleian Library, Canon. script. eccl. 96
- Vatican, Urb. Lat. 382
- Vatican, Palat. Lat. 818
- Florence, Biblioteca Mediceae-laurenziana 58
- Milan, Bibliotheca Ambrosiana C. 290
- Toulouse, Bibliothèque Municipale 468 (excerpts only)32
- Canterbury, St Augustine's Abbey 37933
16-ти век. - Berlin, Lat. 118

Късни издания:
1546 – A. Schonhovius, Chronicon Marcellini Comitis...quod rerum orientalium historiam Eusebii & divi Hieronymi usque ad Iustiniani tempora prose quitur, nunc primum in lucem editum (Paris) [based on S]
1552 – J. Cuspinianus in De Consulibus Romanorum Commentarii (Basel), 513—72 [based on Vienna, Nationalbibliothek ,1381]
1558 – 0. Panvinius in Fastorum libri V a Romulo rege usque ad Imp.
Caesarem Carolum V Austrium Augustum (Venice), 58—78 [conflation of Schonhovius and Cuspinian]
1606 – J. Scaliger in Thesaurus Temporum (Leiden), 22—43 [based on Panvinius, 1558]
1618 – reprint of Schonhovius, 1546 in M. de la Bigne, Magna Bibliotheca
Veterum Patrum (Cologne), vol. 6, 362—9
1619 – J. Sirinond, M.V.C. Corn itis Illyriciani Chronicon emendatius et auctius (Paris) [an improved Scaliger, 1606, based on T]
1654 – reprint of Schonhovius, 1546 in M. de la Bigne, Magna Bibliotheca Veterum Patrum (Cologne), vol. 15, 712—22
1658 – reprint of Sirrnond, 1619 in J. Scaliger, Thesaurus Temporum (2nd edition, ed. A. Morus ; Amsterdam), 33—57
1677 – reprint of Sirmond 1619 in M. de la Bigne, Maxima Bibliotheca Veterum Patrum (Lyons), vol. 9, 517—23
1696 – J. de Ia Baune's revision of Sirmond, 1619, in J. Sirmondi Opera
(Paris), vol. 2, 349—88 [utilising R]
1774 – reprint of de Ia Baune's Sirrnond, 1696 in A. Galland, Bibliotheca
Veterum Patrum (Venice), vol. 10, 343—56
1787 – Th. Roncalli [from de Ia Baune's Sirmond, 1696 and others], Vet usciora
Latinorum Scriptorwn Chronica (Padua), vol 2,265—336
1846 – J.P. Migne [reprint of de Ia Baune's Sirrnond, 1774] in PL 51, 913—48
1894 – Th. Mommsen, MGH AA. XI, 39—108 [based on T and SI].

II.2. Aбат Antonius Sconhouius e първият който публикува хрониките на Marcellinus Comes в изданието Chronicon Marcellini Comitis V.C. Quod rerum orientalium Historiam Eusebij & diui Hieronymi, usque ad Iustiniani tempora prosequitur . Quod rerum Orientalium Historiam Eusebij et diui Hieronymi, usque ad lustiniani tempora prosequitur, nunc primum in lucem editum, Parisiis, 1546 (11), както съобщава още в заглавието. По-късно хроника e включена в изданието на папа Benedicto XIII – JACOBI SIRMONDI SOC. JESU PRESBYTERI, OPERA VARIA, T. SEGUNDUS, VENETIIS. TYP. BARTOLOMÆI JAVARINA, MDCCXXVII ( 1728 ).
II.2.1. Текста се копира от MAGNA BIBLIOTHECA VETERVM PATRVM еt antiquorum SCRIPTORVM еclesiasticorum, anno 1654, ... Marguerin de La Bigne, t. XV, стр. 713 ; Historiarum Volumen Quartum, In quo ex praevia Historiae Romano, anno1601, Johannis Philippi Vorburgici, Volumen 4, Francofurti, Tip. Hannis Friderici Weissil и т.н. във всички научни публикации.
Защо акцентуваме на тези издания от т. II.1 ? Защото в тях се дават термините на човешки множества през IV в., които термини се приемат за имена на народи, сражавали се столетия срещу римляни/ромеи – алани, готи, гети, хуни и скити – термин българин няма между тях. Това е времето на Ausonio и Olibrio, консули през 379 г. (13) .

II.2.2 . Thesaurus temporum, Evsebii Pamphili Cæsareæ Palæstinæ episcopi, Chronicorum canonum omnimodæ historiæ libri duo, interprete Hieronymo: ex fide vetustissimorum codicum castigata: item autores omnes derelicta ab Eusebio & Hieronymo continuantes; ejusdem Eusebii utriusque partis Chronicorum canonum reliquiæ Græcæ, quæ colligi potuerunt; opera ac studio Josephi Justi Scaligeri (14) , Amstelodami, Joannem Janssonium, anno cIɔ Iɔc LVIII (?).
В този кодекс Scaligeri съобщава, че ползва изданието на Jac. Sirmundi ( IN HOC VOLUMINE HÆC CONTINЕNTUR, LATINA … Ex editione Jac. Sirmundi, Luteria Paris. Marcellini Comitis Chrinicon. Opere ejusdem Sirmundi). Паметника е от XVII в. По него сме дали мнение за стойностите както на термина bulgares, така и на глагола с който тези vulgares се обозначават като грабители (14.В.).

II.3. Публикацията на Antonius Sconhouius е в основата на всички по-късни издания (15); да видим кои са източниците на Sconhouius, все пак той е издател живял през XVI в. Те са четири:
S = codex Sanctomerensis 697 saec . XI ;
T = codex Tilianus hodie Bodleianus auct . T II 6 saec . VII ;
U = codex Utinensis n . 14 saec . XI ;
R = codex Parisinus n . 4870, saec. XIV.

II.3.1. S = codex Sanctomerensis 697 saec . XI in.
Този кодекс е от VII – VIII в. (16) дело на St. Omer (16А). Във нет. публикациите няма сведение за наличност на този кодекс в дигитален вид (17). От разясненията на digilibLT (http://digiliblt.lett.unipmn.it/index.php), които предадохме под линия в т. 17 е видно, че кодекса е сглобен в този си вид през Х или началото на ХI в.

II.3.1.1.Кодекса е упоменат в Monvmenta Germaniae Historica T. XII, Cassiodiri Senatoeis Variae, Bertolini, MDCCCXCIV ( т. I. 1.), като източник за MARCELLINIV.C. COMITIS CHRONICON AD A . DXVIII CONTINVATVM AD A . DXXXIV CVM ADDITAMENTO AD A . DXLVIII.
II.3.1.2. При разглеждането на първите четири основни източника ( от т. 2.) Момзен (13.С) се спира само един път на източник S и то за термини Bleda/Blaeda и conrasit/conrosit (Prioris ordinis librum usurpatum esse a Beda cum inde sequitur, quod quae ex S Marcellino is excerpsit in a. 534 finiunt, tum ex loco p. 81, 1, ubi in corruptela Blаеda pro Blеda, alteroque p. 82, 23, ubi in corruptela conrosit pro conrasit consentiunt Beda et Sanctomerensis contra Sirmondianum exemplum).
II.3.1.3. В разглeжданата гл. XI, където са упоменати българи (Bulgarum), стр. 108 [XI. POST CONSVLATVM BASILII ANNO VII., 1. Iohannes magister militum in Campania praedans Gothos nonnullas liberat senatrices. qui postea patitur nocturnum Totilae superventum Bulgarum suorum proditione. 2. Verus quoque magister militum et ipse in parte alia Calabriae infestum sustinuit Totilan et Valerianus ab imperatore in eorum solacia . . . (reliqua desunt – останалият текст липсва)] на глава INDICTIONE PRIMA lOHANNIS SOLIVS, всички термини в глави от I до XI са коментирани от J. K. Fotheringnam прямо кодекси Т и R (T = codex Tilianus hodie Bodleianus auct.T II 6 saec.VII ; R = codex Parisinus n. 4870 saec. XIV.) и нито един термин спрямо кодекс S. За този кодекс S, Момзен съобщава на стр. 236: Parisinus n . 4870 saec . XIV , de quo dixi vol . 2 p . 50 ad Marcellinum , f . 66 – 115 chronica Bedae (19) maiora habet , praescribens : incipit cronicha Bede presbiteri , subscribens :explicet liber cronicorum id est temporum venerabilis Bede presbyteri . pessimi textus nespecimen quidem admisi – Т.е. Бèда (13.А) през VII - VIII в. прави преписи на кодекси, но както виждаме Момзен не намира нищо по нашето търсене в кодекс S. От изключително важно значение е, че коментарите под линия са основани на прочита на кодекси Т и R ( за R вж. т. 3.2. долу), а codex Tilianus (T ), е разгледан ред по ред от John Knight Fotheringnam в изданието THE BODLEIAN MANUSCRIPT OS JEROME´S VERSION OF THE CHRONICLE OF EUSEBIUS, OXFORD, AT THE CLARENDON PRESS, 1905 (13.В) и там термини от вида burgarii/bulgari няма. Остава единствено възможното – пасажа за Тотила и „българите”, който предадохме изцяло в II.3.1.3. да е от кодекс R (codex Parisinus n . 4870) и тъй като този кодекс е от XIV в., то предположението, че термина Bulgarum е употребяван непосредствено от Комес Марцелий се сгромолясва катастрофално. Графика на последователността на писане на отделните кодекси и връзките между тях според Fotheringnam по долу – с малки гръцки букви са означени неизвестни източници. Кодекс W от подредбата на Fotheringnam, съответства на кодекс R от подреждането на Момзен. Кодекс W не е сред най-ранните преписи на текстовете на Марселинус Комес повтаряме, той е късно явление. Трябва да уточним, че съкратените кодове на кодексите ( S, T, U и т.н.) не са едни и същи при употреба от различните изследователи като правило – всеки е дал свои буквени означения.
Момзен
Fotheringam
II.3.2. T = codex Tilianus hodie Bodleianus auct . T II. 6 saec .VII. (17А).

Този кодекс е представен във фототипното критическо издание на John Knight Fotheringam и преставлява препис на Св. Йероним по хрониката на Евсевий. Както в добре четливите графеми от appendix IV, които препредават текста, така и в appendix III, където са извадени заличените и трудно различими графеми на ръкописа, наличие на термини bugrari/bugares в bulgares/bulgari липсва. Това е най-ранният наличен манускрипт-препис от Marcellinus Comes.

II.3.3. U = codex Utinensis n . 14 saec . XI.
Tеодор Момзен в CНRONICA MINORA, SAEC. IV. V. VI. VII, VOLVMEN II, BEROLINI APVD WEIDMANNOS, MDCCCXCIV, стр. 38 споменава кодекс Utinensis като един от четирите първоизвора (споменатите тук в т. 3.1, 3.2, 3.3 и 3.4), но впоследствие разглежда само техните преписи (18). Ще предадем сравнения от Теодор Момзен с текстове от различни автори по преписи на един и същ текст, което дава бегла представа, какви са маниерите на късните интерпретатори от четирите първоизточника, в смисъл тяхната точна графиатура :
Orosius 7, 34 : Gratianus . . .Theodosium . . Hispanum virum . . apud Sirmium purpura induit Orientisque et Thraciae simul praefecit imperio . . . hic propagator ecclesiae .
Marcellinus. а 379 : Theodosius Hispanus Italicae divi Traiani civitatis a Gratiano Augusto apud Sirmium XXXVIIII post Valentis interitum imperator creatus est XVIIII k . Febr . Orientalem dumtaxa rem publicam recturus , vir admodum religiosus et catholicae ecclesiae propagator .

Iordanes R. 315 : Theodosius Spanus Italicae divi Traiani civitatis a Gratiano Augusto apud Sirmium post Valentis interitum factus est imperator .... ammodum que religiosus ec clesiae innituit propagator reipublicae que defensor eximius . nam Hunnos et Gothos qui eam sub Valente defatigassent diversis proeliis vicit cet .

[ Victor ] epit . 48, 5 : Fuit Theodosius propagator rei publicae atque defensor eximius . nam Hunnos et Gothos , qui eam sub Valente defatigassent , diversis proeliis vicit cet.

Orosius 7, 36, 11 : Gildo et ipse fugam molitur . . . post aliquot dies strangulatus interiit .

Orosius 7, 37 : Adsunt Uldin et Sarus Hunorum et Gothorum duces.

Marcellinus a. 398 : Gildo fugiens propria manu se strangulavit.

Marcellinus a . 406 : Huldin et Sarus Hunnorum Gothorumque reges.

Iordanes R. 320 : Gildo . . . propria se manu peremit .

Iordanes R. 321 : quem ( Radagaisum) Huldin et Sarus Hunnorum.

Orosius 7, 37 : praesidio Romanorum et post multa : tanta multitudo captorum Gothorum fuisse fertur , ut vilissimorum pecudum modo singulis aureis passim greges hominum venderentur .

Marcellinus a. 406 : Radagaisum continuo device runt ipsius capite amputato captivos eius singulis aureis distrahentes .

Iordanes R. 321 : Gothorumque reges superantes omnes captivos , quos retulerant , singulis aureis vendiderunt .

[ Във връзка с тези текстове и имайки пред вид нашето изследване за наличието на термина хуни (20) в първоизточниците уточняваме, че този термин се приема за огромна популация с континентално значение и роля към XII – XV в., докато неговиято първоначално индикиране е незначителен клан между могъщите племена на сармати, карпи и роксолани участвали векове в документирани исторически събития под тези имена и дали имена на топоними, хидроними и т.н. Впоследствие термините на роксолани, сармати, масагети и т.н. са заместени от общо събирателното – хуни/уни, а роксолани, сармати и т.н. се считат за „изчезнали” от талантливите историци на ХХ в.]

От направеният преглед на преписите става видно, че копистите на Marcellinus Comes, при препредаването на текста са имали пред вид значението през ХI – XIV в. на термините bugrari/bugares - bulgares/bulgari или по-точно казано, те внасят тези термини в употреба, тъй като в най-ранните преписи (кодекси S и T) тези термини липсват. Явление срещано твърде често в творбите на копистите от по-стари автори.

II.3.4. R = codex Parisinus n . 4870, saec. XIV.

Този манускрипт от XIV в. е от Евсевий (21) (Codex Parisinus Latinus 4870. These partially supply the lost pages at the start of O. Images in Fotheringam, Bodleian. Contains the words common to other Mss descended from O: "A Valente VI et Valentiniano iuniore usque in consulatum Eudoxii colliguntur LXIIII, ac per hoc a XV Tiberi anno, quo dominus predicare incepit, in consulatum Eudoxii et Dioscori fuint anni CCCCXI." (442 AD).), късен препис на кодекса от т. 3.2. (3.2. T = codex Tilianus hodie Bodleianus auct . T II 6 saec . VII.) Две негови страници са поместени накрая на THE BODLEIAN MANUSCRIPT OS JEROME`S VERSION OF THE CHRONECLE OF EUSEBIUS (22) , 321 – 323.

При едно устно и наследствено/кланово предаване на етноними от рода на скити, бастарни, готи, гети, също топоними, хидроними и т.н. термините се променят в рамките на стотици години, при термините bugrari/bugares – bulgares/bulgari, този процес е значително ускорен от писмените традиции на копистите. След навлизане на книгопечатането, което унифицира и променя терминологично наследството на копистите, термините употребявани от първите кописти се забравят и в науката навлизат термините от печатните книги, като единствено съществували и вярни – пример е труда на Теодор Момзен по-горе. За такава скоростна промяна при появяване на нов термин съдейства писменото законодателство и юридическите норми на единствената държава по това време в Европа – Римската империя, в частност на нейната уникална Notitia Dignitatum(12), както и военните структурни реформи на римската армия от Диоклетиан до Константин Велики. Именно там се появява термина bugaracenses, чийто репити са bugrari/bugares/bulgares дават основа за ново обогатяване на писаната реч с нови понятия и представи. При неизвестни за нас обстоятелства, този термин е бил познат и използван от копистите на Касиодор, а от тези на Марцелин Комита – не.
II. 4. Като последна констататция за късните интерполации в текстове наречени авторски за Марцелин Комес ще поместим откъс от Opera varia nunc primum на Jacob Sirmondi, p. 167 ( по брояча на pdf ). Същият текст се намира и в Thesaurus temporum, Volumen 2, p.23. на Evsebii Pamphili Cæsareæ Palæstinæ. Марцелин Комес е с манипулирани авторски текстове (non omnia Marcellini este, quæ in illo continentur):
De Chronici hujus auctore necessario monendus es, Lector, non omnia Marcellini este, quæ in illo continentur.Testatur enim præfatione sua Marcellinus se opus suum ab initio principis Theodosii, ad Magni usque Consulatum, per annos cxl. perduxisse : tum deinde alios tantum xvi . annos adjecisse, a primo Justini ad quartum usque Justiniani Aug. Consulatum, hoc est ad annum Christi dxxxiv. Ultra hunc annum igitur non processerat Marcellinus : nec plura fane his fuerant in editione Ant. Sconhovii , qui Chronicon hoc in lucem primus dedit. Quae deinceps sequuntur ad finem usque principis justiniani, ab alio postea quopiam adjecta funt,& a Panuinio primum , deinde ab aliis nullo discrimine pro Marcellinianis edita. Nos ex vetustissimoTilianæ bibliothecæ Codice , tum Marcellini omnia multo quam hactenus emendatiora , tum Appendicem , qux & ipsa perantiqui est scriptoris, multis partibus auctiorem damus : integram daturi , nisi nos lacerum exemplar in septimo post Basilii Consulatum anno destituisset. Quo factum , ut in reliquis ad finem usque Panuinianam editionem sequi necesse fuerit, demptis annorum ad calcem epilogifmis, quos id circo prætermittendos censuimus, quia nihil illos neque ad Marcellni Chronicon , neque ad ejus Appendicem pertinere constabar.
II. 5. Още сведения (60).


III. Zosimus (490–510)

Зосим е римски историк от края на 5 век, компилатор на Eunapius и Olympiodorus. Живее в КПол по времето на византийския император Анастасий I (491 - 518). В неговата творба Historia Nova е изложена историята на Римската империя. Съдържа ценни сведения за въоръжените борби в различните римски провинции, описва и нахлуванията на визиготите (при различни изписвания Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi). Данни за въстанията в Мала Азия, Сирия и Тракия (13.D.) и т.н. Ценното за нас е, че Зосим съобщава по твърде некомпетентен начин за военните реформи на Константин Велики започнати от Диоклециан, точно тези реформи, които създават подразделенията bugaracenses, чиято дислокация явно не се одобрява от него – вж. линк promacedonia, стр. 163. В историята му термини bugrari/bugares – bulgares/bulgari няма.

IV. Flavius Eutropius

Римски историк, който пише през втората половина на 4 век след Христа. Той заема поста на секретар (magister memoriae) в Константинопол, придружава император Юлиан (361-363) в неговата експедиция срещу персите (363) и по време на царуването на Валент (364-378), на когото той посвещава своя Breviarium Romanae и където завършва своята история. Breviarium Romana (14.А.) е сборник в десет книги на Римската история от основаването на града до импереатор Валент. Независима стойност на тази история е малка, но това понякога запълва хронологичната празнина, оставена от по-авторитетни кодекси. За ранните части на работата си Eutropius ползва Тит Ливий; за по-късно части той използва загубения кодекс Enmannsche Kaisergeschichte. Breviarium е бил разширен до момента на управление на източния римски император Юстиниан Велики от Павел Дякон; работата на последния на свой ред е разширена от Landolfus Sagax ( Х в. - Vatikan, Biblioteca Apostolica Vaticana, Pal. lat. 909 (17.0.) ) и до времето на император Лъв Арменец (813 – 820) в Historia Miscella. Най-доброто издание на Eutropius е от Droysen (1879), съдържащ гръцката версия и разширения издания на Паулус Diaconus и Landolfus. Има и множество английски издания и преводи.
В историята на Flavius Eutropius термини bugrari/bugares – bulgares/bulgari няма.


V. Procopius of Caesarea (Procopius Caesariensis, 500 – 554)

Счита се за компилатор на Енодий. Тракийци, илирийци, вандали, анти, мавританци, хуни,
лази, гепиди, готи и т.н. в Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae Pars II Vol. 1, 2 и 3 и
останалите книги (15.А.). Как стои въпроса с bugrari/bugares – bulgares/bulgari ?

V. 1. CORPUS SCRIPTORUM HISTORIAE, ED. EMENTATIOR ET COPIOSIOR CONSILIO B. G. NIEBURII C.F., ACADEMIAE LITTERARUM REGIAE BORUSSIAE CONTINUATA. PARS II. PROCOPIUS. VOL. II. BONNAE 1838. p. 570: . . . quae cur ipsi constituta sic fuerint, nemo liquido novit. Nam Imperatoris consilium emanare nequit in vulgus, nisi ipsi velit. Vulgares tantum suspiciones hic referam. Videbat, aiunt, Iustinianus Augustus Ioannis imperium detrectaturos exercitus Romani caeteros Duces, honore illi cedere recusantes. Термините vulgus и Vulgares имат значения в текста като публични, народни. Vulgares tantum suspiciones hic referam – народните подозрения/съмнения по този въпрос ( т. е. по планът на Юстиниан).
V. 1.1. Термини bugrari/bugares – bulgares/bulgari няма при Прокопий Кесарийски. Хуни, масагети, анти, гепиди, готи, траки, илирийци и т.н. - bugares/bulgares и репити – не. Не само това, при текстовете липсват термини Македония, Мизия, Панония, Дакия ( 0.С.) и т.н., провинции създадени далече преди да се роди Прокопий, където би трябвало да живеят македонци, мизи, дакийци, далматинци и т.н., като това са почти всички земи, където се развиват събитията описвани от Прокопий Кесарийски. Тракийци изобилстват като терминология, докато мизиец, дакиец, далматинец, ахаец и т.н. няма нито един, въпреки че споменатите територии са многократно по-обширни от това, което се счита за Тракия по времето на Прокопий. Ако се съобразим с обясненията на Richard Abels (0.D.) и неговите карти, които са в унисон с общоприетите виждания за управлението на Юстиниан, то това не променя цялата картина на Прокопиевото изложение. В наличните преписи от 14-15 в. ( време около 800 г. от времето на Прокопий) много неща са променени от копистите. Заявлениято на редакционната колегия от БАН, Ив. Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев и Петър Тивчев в ГИБИ, т. 2, стр. 104 за преписите на Прокопий са крайно повърхностни и дори смехотворни :
„ ... Изобщо взето, в произведенията се наброяват повече от 60 откъса с извънредно голяма стойност като извори за нашата история в онова време. Тези откъси засягат както завареното тукашно население – траките, и разните поселени в по-късно време племена, така и славяни, анти и първобългари. Накратко казано, откъсите от Прокопиевите съчинения могат да се посочат като едни от най-ценните извори за историята на българските земи и за миналото на славяните и първобългарите по време на тяхното заселване тук.”
V. 1. 2. Изкушаваме се да коментираме накратко тези три крайно невежи изречения, защото те са не само случайни заявления, те са указания за поднивата на българската културна общност чиято йерахична шапка са специалистите от БАН, как трябва да се борави с източниците, т.е. да се съчинява история :
А. Каква е тази наша история в онова време, когато „българи” и „България” не съществуват в текстовете ? По този критерий наша история може да бъде и Илиада на Омир – там също има траки и прекрасни тракийски коне дори.
В. Тези откъси засягат ... и първобългари. С такава увещателна безоснователна терминология характерна за детски приказки, БАН-ските специалисти могат да нарочат за първобългари които народи си пожелаят от Гибралтар до Хонолулу, няма да имат никакви проблеми при положение, че народите са одобрени от Кремълската щабс квартира.
С. Накратко казано, откъсите от Прокопиевите съчинения могат да се посочат като едни от най-ценните извори за историята на българските земи. „Български земи” пък България я няма, нито на атлаза на Клавдий Птоломей ( II в.), нито в разглежданите текстове на Прокопий, а въпросните земи са парцелирани, пронумерирани от нотарии и оразмерени от земемери с гранични колове и каменни колони, данъчно регистрирани, ежегодно и сезонно контролирани от армията чиновници на ИРИ, класифицирани на държавни, частни, манастирски и църковни чрез съответните си собственици ( императорската собственост е била частна собственост – църквата при Влахерните например ), подарявани и отнемани по съобразност от императорската администрация и т.н. и т.н. Навярно някои читатели вече се досещат кои са учителите на македонските официални историчари или по-точно, кои са подбудителите – те са едни и същи за БАН и за МАНУ. Това е изобщо взето нивото на БАН в тази област.

V. 2. Anecdota seu historia arcana, Procopius Caesariensis, Helmestad I , Typis Henningi Mvlleri Acad. Typ., CIƆ IƆ C LIV.
V. 2. 1. Ad lectorem : … jubemus sub edictali programmate vulgari, et ex eo tempore …използвайки обичайни средства. Малко по-надолу се повтаря почти същият израз.
V. 2. 2. р. 187: ...quæ quidem vulgares opiniones excedit …обичайно се разглеждат и т.н. с примерите от Прокопий. Търсените от нас кодови термини се ползват от Прокопий Цезарийски като репити на vulgo (avi, atum, are) – всенародно, публично и репитите му vulgatus (a, um) и vulgatus (us) м.р. – общоизвестни, достъпни и т.н.


VI . Joannis Laurentii Lydi ( 490 – 565 ) от Филаделфия, Лидия.


Заема държавни служби при Анастасий и Юстиниан Велики при когото е официален придворен летописец. Пише няколко книги на историческа тематика(16.В.) в които няма упоменаване на bugrari/bugares – bulgares/bulgari.




VII. Magnus Felix Ennodius (473 - † 17 юли 521).

В прозведението IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI INCIPIT PANEGYRICUS DICTUS CLEMENTISSIMO REGI THEODERICO AB ENNODIO DEI FAMULO (17.D.1.) срещаме именно това, което ни трябва въпреки, че съществува безобразното тълкуване на термините от страна на специалистите от БАН в преводите на ЛИБИ.
Нека представим преди това източниците за Енодий според изданието на Frideric Vogel:
1. Codex BRVXELLENSIS 9845-9848, от IX в. През XVI в. той е преписан със значителни редакторски поправки, например apud calipsem се представя като apocalypsim, ad uobis – a duobus, nos trimphans – nostrum pande, discretas – divisas, credatur – videatur и т.н. Този тип преписи са класифицирани като „източници II клас”от Frideric Vogel, т.е. едно по-ниско ниво на достоверност.
Към тях спадат:
1.1. Codex VATICANUS 3803 в четири преписа.;
1.2. Codex LAMBETHANUS 325 в четири преписа от Х в.;
1.3. Codex OTTOBONIANVS 485.;
1.4. Codex VATICANVS 6057.;
1.5. Codex OTTOBONIANVS 2366.;
1.7. Codex ESCORIALENSIS F II 9 (от III G 22 до II E 20);
1.8. Codex CHELTENHAMENSIS 1715.;
1.9. Codex TRECENSIS.;
1.10. Codex VATICANVS ( ille per celsus на първа страница) ;
1.11. Codex VINDOBONENSISI 745.;
1.12. Codex OTTOBONIANVS 687.;
1.13. Codex ESCORIALENSIS D III 22.;
1.14. Codex VRBINAS 61.;
1.15. Codex MONACENSISI 110.;
1.16. Codex MAGLIABECHIANVS I 6,29.;
1.17. Codex AMBROSIANVS D 117.;
1.18. Codex PARISINVS 2177.

Освен тези кодекси, материали от Енодий е имало в книги, които днес са с неизвестно местонахождение или изгубени: Codex ARGENTORATENSIS, Ennodii epistolae I vol. 8º в манастира Sulpicii Biturinensis, Ennodii opera in folio в манастира В. М. de Beco и т.н. Печатните книги и ръкописи в които се споменават части от текстовете на Енодий са неизброими. Представихме това кратко изброяване на паметниците, които в книгата на Vogel са съпоставени един с друг, поместени са критически отзиви за калиграфията и морфологията, т.е. имаме едно огромно по обем и обхват на темите произведение. Тъй като специалистите на БАН в предговора на ЛИБИ твърдят, че:
„Критично издание на „Похвалното слово” е дадено от Er. Vogel, Magni Felicis Ennodi opera, MGH, AA, VII, Berolini 1885. Извадките от текста на Похвалното слово са взети от това издание”,
ще разгледаме какво пише Vogel, как това се представя от ЛИБИ и къде се намират по достоверност изводите на РТ спрямо Vogel и БАН.
Анклав.
Критическият текст на Vogel е същият текст, като този на J. P. Migne. Докато Migne дава научно-популярни сведения за Панагерика на Енодий, то Vogel съобщава нещо по-конкретно, а именно :
Praeter códices B,V,L,T (17.1) ad hunc libellum recensentum contulimus et illic afferemus Urbin. 61 saec. XV (U); Ambros. D 117, saec. XV (F); Monasens. 110, saec. XVI(D); libri Magliabechiani J 6 29 saec. XIV (M)… За да се разберат и коригират кодекси U, F, D, M . . . трябва да се имат пред вид кодексите B,V,L,T.
Т.е. да се приемат като водещи и определящи текстовете на по-ранните кодекси. Освен това дава още едно сведение, което за нас е от голямо значение – в началото на глава CCLXIII (opusc. 1) пред заглавието на Панагерика ( IN NOMINE PATRIS ET . . .), Vogel съобщава, че текста е снет от книгата на Jacobi Sirmondi (17.2.), като отбелязва Sirm. p. 291; едно издание от 1496 г. в което се надяваме да намерим по-ясни данни за източниците, които е ползвал Sirmondi освен сведението от заглавието, че ползва текстове писани от Св. Теодор Студит (758-826).
Край на анклава.
Във въпросното издание (17.2.) на Sirmondi, под поясненията за колонка № 1598 намираме пояснения за израза Bulgarum ductor Libertem и цитиран текст. Тъй като този текст го срещнахме в писанията на Момзен за Касиодор, то пояснението Idem epist. X. Bulgares toto orbes terribles suisse dicit, ни отвежда директно към писмата на Касиодор - CASSIODORI SENATORIS VARIAE RECENSVIT THEODORVS MOMMSEN, III. CASSIODORI ORATIONVM RELIQVIAE EDIDIT LVD. TRAVBE, BEROLINI APVD WEIDMANNOS MDCCCXCIV, глава XXI - CYPRIANO V• T• PATRICIO ATHALARICUS REX.
Поради изключителната важност на тази част, папагалски представена от БАН ще проследим хронологически по „Похвално слово за Теодорик” ( цялото име – IN NOMINE PATRIS ET FILLI ET SPIRITVS SANCTI INCIPIT PANEGYRICVS DICTVS CLEMENTISSIMO REGI THEODERICO AB ENNODIO DEI FAMVLO ) представено от Frideric Vogel (17, (3)) на местата където се споменава „българското име” според ЛИБИ.

2. Стр. 205, V, 27 „….stat ante oculos meos Vulgarum ductor …”. Преведено от ЛИБИ „пред очите ми е вождът на българите повален от десницата ти . . .”.
2.1. На стр. 351 – Указател на имената ( IV index nominum). Vogel указва, че булгарес значи вулгарес – Bulgares cide Vulgares.

2.2. На стр. 363 ( 431 бр.), в същият указател на имената, Vogel пише, че Теодорик побеждава Вулгарес ( Vulgares a Theoderico superati 205,27), което е грешка ( или ползваме друго издание с различна номерация на страниците), тъй като на същата страница и място не пише за вулгарес, а пише за Vulgarum ductor, паднал от десницата на Теодорик, вж. т. 2 горе.

2.3. В същите пояснения за Vulgares, Vogel тълкува apud eos est campus vulgator [ denotat nomen Vulgares ! ] natalium. Т.е. той разбира термина vulgator, като репит на vulgares, а от там и като разбиране на термина Vulgarum ductor от т. 2.2. , като усилва това изявление с удивителен знак, както сме го представили тук – едно твърде рядък похват за академично издание от такъв ранг.

2.3.1. Какво значи vulgator ? Vulgator, oris m [vulgo II]; распространител, дърдорко, празнодумец, глашатай, издайник на тайни, vulgator taciti – Овидий = Tantalus (18.А.). Виждаме, че Vogel свързва термините Vulgares, Vulgarum и vulgator в общозначна етимология (19.А.) като производни на корена vulgо (20.А.) .

2.4. До какво води този извод в най-авторитетният за историците паметник за живота и творчеството на Енодий ? Той е само един – термините Vulgares, Vulgarum и vulgator са епитети, които Енодий употребява в Панегерика за федератите на Мундо и за тези, срещу които се сражава Теодорик, респективно Пица.

2.5. Кои са тези, срещу които се сражава Пица, без значение с какви термини (а те са определено унизителни за тези за които са употребени) са обозначени ? Хората с които се сражава Пица СА ГЕПИДИ и това много ясно е изказано от Енодий във фабулата на одата. Преди гепидите говори за херули, след тях за вандали, алемани и . . . край на българската следа в Пагинерика на Енодий. Vulgares, Vulgarum и vulgator са епитети с които Енодий нарича гепидите и ... желязно потвърждение за РТ (21.А.).
2.6. В контекста на повествованието, че Пица се сражава с гепидите Gunderith и Trasericus е израза, който се цитира като българска възхвала от всички българоговорящи без изключение на пол, възраст и образование ( Haec est natioq cuius ante te fuit omne quod voluit . . . – Това е народът, който преди тебе е имал всичко което е пожелавал ), само че това се отнася за гепидите дами и господа ! За войната между готи и гепиди говори Енодий и няма никакви българи там. Епитетите за гепидите се приемат за етностно наименование от специалистите от БАН, от произведението на Frideric Vogel, 1885 г., което разглеждаме. Ако бяхме написали наместо специалисти – чекисти за преводачите загнездени в БАН, може би щяхме да сме по-близко до реалностите в съвременна България.

3. Как би трябвало да се преведе в този случай словореда stat ante oculos meos Vulgarum ductor . . . от т. 2 ?

От неоспоримият факт, че Енодий пише за гото-гепидска битка и от поясненията на Vogel за Vulgares и Vulgarum израза за нас има превод: пред очите ни предателят (празнословеца /глупака) дук, а израза Haec est natioq cuius ante te fuit omne quod voluit се отнася за нацията на гепидите, а не за нацията на българите.

Какви са изводите до тук от разгледаните източници за двойките термини burgari/bugares – bulgares/bulgari ? При Касиодор болшинството от паметниците (bulgares наличен в пет ръкописа, във всички останали паметници тридесет и три присъства термина burgares) сочат произход от служебната дума на Римската армия – bugrari (21B) чийто произход се крие в наименованията на видовете войски на империята, в частност формированието bugaracenses.

При Енодий следствие на изписа със V (vulgares ) имаме тълкуване на думата като прилагателен епитет според латинската основа vulga на думата и фабулата на сюжета не дава основания да се предполага българска нация в събитията. При Марцелинус Комес тези термини са късно вмъкнати в текстовете, припознати като негови.

Какъв е вида на термините и тяхното тълкуване при Анастасий Библиотекар 300 г. по-късно, който се смята за копист на Касиодор по отношение на древната история ?


VIII. Anastasius Bibliothecarius (род. 800 – поч. 878/879).

Наличен ръкопис от Анастасий Библиотекар няма в e-book пространството. Има множество каталози информиращи за преводи и писания от него, но ръкопис няма. Най-старото издание на произведението му за VIII Вс. Събор е ΤΩΝ ΑΓΙΩΝ ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΚΩΝ ΣΥΝΟΔΩΝ ΤΗΣ ΚΑΘΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ, Τ. ΤΡΙΤΟΣ (22) ( CONCILIORVM GENERALIVM ECCLESIAEÆ CATHOLICÆ, T.Tertius, PAVLI V. PONT. MAX. AVCTORITATE, ROMÆ, MDCXII ) от 1612 г., където споменава българи, а че смята термина vulgarorum за еквивалент на народ със същото име е заявено , дали е от самият него или е късна добавка е въпрос – от стр. 178 ( по номерацията на VIII Вс. Събор – OCTAVA SYNODVS; 899 по брояча на PDF формата ) нататък (в линк 22 долу).
Например на стр. 403 споменава „княз” Михаил ( Principis Bulgariæ Michaelis ) редом с франкския крал Людовик (Ludouici peritlustris Franciæ – Regis & Imperatoris ), на стр. 435 говори за варварските нации на Bulgaros & Ruthenos и т.н. Тези писания на Анастасий Библиотекар (не бива да се забравя, че Anastasius Bibliothecarius е копист на писанията на Касиодор Сенатор и сведенията му нямат тежестта на първоизвор ) респективно писанията на папа Павел V през 1612 г. за термина vulgari се репродуцира в последващи издания като Acta conciliorum et epistolae decretales, ac constitutiones summorum ( 22.А.), стр. 757, Imprimerie Royale (París), 1714 г. ( nec Vulgarorum missi cognosceren, Vulgarorum patriam quæ in Illyrico constituta est – Родината на българите, която се намира в Илирия); Opera varia nunc primum collecta, ex ipsius (23) , Jacobi Sirmondi, 1728 г., Volumen 2, стр. 285 ( gens Bulgarorum deprædatam sæpe Thraciam ), през изданията на Blasius Kleiner, Jacques Paul Migne и Christian Matthias Theodor Mommsen до ден днешен, като постепенно изписа vulgari се заменя с изписа bulgari. Въпроса от началото на седемнадесети век до наши дни вече е решен – термините vulgari/bulgari и производните ѝм означават българи и нищо повече. Няма как да разберем кога се избистря това разбиране в смисъл на еднозначност, дали от времето на Касиодор до Анастасий Библиотекар или от Касиодор до наличните преписи през 15 – 16 в., но е повече от сигурно, че тези термините bulgar,vulgar, bvlgar и т.н. поне до Х в. служат за обозначаване и на други обекти, освен име на народ и нация.
Пример за несръчно, по-точно повърхностно боравене с писмени паметници е Иван Петканов (59) който пише в Bulgarus nell' onomástica e nella toponomastica italiana," Lingua nostra”, Sansoni, 1960, vol. XXI, стр. 17. следното:
Secondo Paolo Diaconc ( Hist. Lang.) dei Bulgari avrebbero preso stanza in Italia per la prima volta, insiete ai Longobardi, sotto Alboino nellˋanno 568…и малко по-нататък – un intero contado in Lombardia è denominato Bulgaria ( comitatus Bulgarensis) – цял район в Ломбардия е наречен България.Той цитира Анастасий Библиотекар и това за него, както и за всички, които ще го следват в разсъждения като тези е достатъчна и достоверна информация. Да не знае Ив. Петканов, че Ан. Библиотекар е копист на Касиодор и за никакви българи не пише Касиодор е допустимо, но да не знае един италист, че в DOCUMENTI ILLUSTRATIVI PER LA STORIA DELLA CITTA E CAMPAGNA DI MILANO, DEL CONTE GIOGGIO GIULINIQ DAL SECOLO VIII AL XV. VOL. VII, MILANO, 1857.,е казано, че точно contado Burgaria, е наречен Bulgaria, а не comitatus Bulgarensis, както пише Петканов е поредната глупост на специалист от БАН. Какво обслужва тази глупост или пресметната, пронумерована и прошнурована манипулация ?
Тя променя на 180 градуса историческата посоката на движение на термина bulgari – от запад на изток, което движение е документирано 1000 години преди Кремълската геополитика да се опита да го замени с болгари или волгари идващи от Волга. Трябва да признаем, че опита беше твърде успешен, но до вчера; през XXI в. такива писаници са и ще бъдат измитани от вятъра на времето. Тези различни направления за обозначаване на други обекти с термина bulgari, водят началото си от римските burgarii/bugaracenses, а не от късните интерпретации vulgares/bulgarorum и т.н.
Кои са те ?
Преди да преминем към разглеждане другите смислови значения с които се употребява термина vulgar/vulgares, нека видим лавината от публикации, производни на наличните преписи. Само в NET публикации те са над 240 – да разгледаме някои от тях за vulgari, като електронните книги налични в интернет едва ли надвишават 1 % от ръкописи и печатни книги създадени до 15 в. съхранявани в европейските книгохранилища.

А.1. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus II ... Fontes iuris Germanici antiqui, Eckhardt, Karl August |1964.
a) p. 111, LXV.Omnis supra scriptio de vulgari tractat beneficio (всичко описано по-горе за обикновената печалба).
b) LXVI. Vulgari defferant audietis in sequenti (обща следваща разлика).
c) p. 113, IV. Nullus e contrato de vrbano beneficio super vulgari habentem beneficium sentantias inueniat . . .
d) p. 115, XI. Sed vrbanum pro vulgari beneficim sit illi quo ad vsque vrbis fuerit redificata . . .

A.2. Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi, Arbeonis episcopi Frisingensis Vitae sanctorum Haimhrammi et Corbiniani, Krusch, Bruno|1920.
a) Vita Haimhrammi Episcopi, p. 51. Unde et summitates digitorum quasi vulgari quodam risui… (...обикновен смях).
b) p. 57. His itaque transactis, quídam incole loci humanitate coacti, collecta beati martyris membra in arbore quadam vulgari locutione spina alba condentes abierunt ( членове на общество от едно местообитаване).
c) p. 77 … populo vulgari;…(обикновени хора).
d) p. 84 (37) .. que locutione vulgari Feronifaidus appellatur, in latrones incidisse. [ хора наречени Feronifaidus ( по името на Feronia, богиня на освободените роби на особена почит в град Ancsur, Етрурия - попаднали в ръцете на крадците. Днешен аналог са статуите на свободата в Париж и Ню-Йорк].

А.3. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus ХХХ, part I, Scriptores, Supplementa tomorum XVI-XXV, Holder-Egger, Oswald |1896., IACOBI DE GUISIA ANNALES HANONIAE.
а) p. 53. Utique et hanc historiam vulgari lingua scriptam fuisse ex colore sermonis Latini cognoscitur ( историята е написана на народен латински)
b) p. 68. Eadem historia subsidio fuisse videtur auctori “Historiae destructionis ecclesiae Dononiensi in vulgari”,…Nec chronica Normannica lingua vulgari scripta … Alter poeta Clarembaldus, vulgari lingua versibus extremis syllabis consonantibus Belgis fundationem exornavit. (простонароден език)

A.4. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus II, part II, Auctor vetus II 64-70, p. 88, 137.
a). 65. Omnias suprascriptio de vulgari tractat beneficio – общо благо.
b). 66. Adhuc distinquam tria beneficiorumgenera, quae quatum a vulgari differant, audietis in sequenti.
c) p. 92, 147,.. sed urbanum pro vulgari beneficium sit illi…

A.5. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus V, fasc.III , Poetae Latini medii aevi, Die Ottonenzeit, Teil 3, Silagi, Gabriel |1979.
a). p. 572, 128. Quae nune vulgari fruitur cognomime lector ; … обикновен читател.
b). p. 584, 115. Nomine vulgari Martianae vocitatus, … простонародно име.
c). p. 588, 295-297. A propio, quem iure regebat, pontificatu, Inque monasterio vulgari voce vocato, Perrona sub conffesore dei venerando …нормална, говорна реч.

А.6. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus III, Scriptores rerum Germanicarum, IOHANNIS VITODURANI CHRONICA, Baethgen, Friedrich|1924.
a). p. 79-80. Habeband quoque Switenses in manibus quedam instrumenta occisionis gesa, in vulgari illo appelata henbartam, valde terribilia …народно, местно наречие.
b). p. 204. …quod in vulgari superior ecclesia dici conswerit, se contulerunt …казано обикновено, както се казва.

А.7. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus VIII, parts I, DIPLOMA REGUM ET IMPERUM GERMANIAE, HEINRICI RASPONIS ET WILHELMI DE HOLLANDIA DIPLOMA,
a). p.47. …preter ab expedition, quam appellamus vulgari nomine hereuard… когото наричаме с простонародното име Хереварт (Hereward ? принц на Ellander - херцогството и феодално владение на Temeria, разположена на изток от Vizima).
b). p. 82. … que vulgari nomine Splinters … простонародното име Splinters.

A.8. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus I, parts I. Victoris Vitensis Historia persecutionis Africanae provinciae sub Geiserico et Hunirico regibus Wandalorum, Halm, Karl|1879, p. 83.
… in sermone vulgari ex Graeco … простонародна проповед на гръцки

A.9. Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi, Chronicon Moguntinum, Hegel, Karl|1885.
a). p. 13, anni 1364-65. … qui eandem incusationem imperaporis ex ore vulgari rusticorum refent… редовите/ селяни.
b). p. 87. Ecclesia S. Hilarii, sermone vulgari, “ Sanct Gleriz” nominata … обичайна проповед.

A.10. Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi, Vita Anskarii auctore Rimberto, Waitz, Georg,1884.
p. 74. Ipse tamen haec omnia Semper occultari maluit quam vulgari. Вместо обичайните.

A.11. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, tomus X, parts IV. FRIDERICI I. DIPLOMATA. 1181-1190. Appelt, Heinrich|1990.
a). p. 597. Quod in bulgari wicbelte dicitur… обичайно wicbelte наричат.
b). p. 420. b1. Vulgaris leuca – галска миля - ок. 2250 м.
c). p. 304. vulgare proverbium,
d). p. 426 vulgariter dicere,
e). p. 19. vulgari dicere,
f) p. 83. in vulgari vocare,
g). p. 34 vulgo appellare,
h) vulgaris nominare, и т.н. ...

A.12. Dissertatio Selectarum De Spiritu Bullari Et Bulgari Concilii Tridentini, , Johann Jakob Waldschmidt (1655-1741), Heinrich Vagedes (Rinthelii : Wächter, 1678), Regensburg, Staatliche Bibliothek -- 999/A.Diss.11231.
Publicación original: Granatae : apud Antonium Nebrissensem et Garcia Brionidem : Impensis Ioannis Diaz et Martini a Salvaterra..., anno1564.
A.12.1. Авторите Vagedes и Waldschmidt представят един кратък критически материал на събора в Trento (30). Те ползват термините Bullari и Bulgari в заглавието като случайни нарицателни имена, подобно на българската поговорка „от трън на глог” :
А.12.1.а. „...смаяли се всички трънки и глогинки.”, Асен Разцветников, Събрани съчинения, стих., стр. 53., Бълг. Писател, 1981 г.
А.12.1.в. Опустошение, роман, стр. 33, Ив. Тренев, изд. Хр. Г. Данов, 1985 г., „...Замъчи ги глад, а навред ни трънки, ни глогинки...”.
Докато за медика Waldschmidt (31) можем да изразим своите резерви като компетентен автор по историческите събития, то такива съображения за Heinrich Vagedes ще са пресилени и невярни. Изтъкнат теолог-реформатор и магистър по история, запознат в най-големи подробности с римската история, Vagedes е типичен представител на науката през 17 в. и употребата на тези термини едва ли са случайни; напротив, те са доказателство за смисъла ѝм с който се употребяват в научната и църковна общественост. Може би именно поради тази причина, трудът на Vagedes ( линк № 2 в пояснителна т. 31 ) не е споменаван от изследователите, търсещи корените на българщината в историческите сведения, той е неподходящ за великобългарските псевдонаучни измислици. Изкушаваме се да цитираме посвещението: SERENISSIMO POTENTISSIMO QUE PRINCIPI AC DOMINO CAROLO, HASSIÆ LANDGRAVIO, HIRSFELDIÆ PRINCIPI, CATTIMELIBOCI, DECIÆ, ZIEGENHAINÆ, NIDDÆ, SCHAUMBURGIQUE COMITI, PRINCIPI DOMINOQUE SUO CLEMENTISSIMO. В това посвещение има израз, който е показателен за темата на нашето изскледване и този израз е SCHAUMBURGIQUE COMITI. Първата дума е сложна дума образувана по законите на латино-немската граматика SCHAUM + BURGI + QUE. Тя индикира, че принц Карол е комита на бургите в областта Шаум (32). Виждаме, че термина BURGI, отдавна е загубил смисъла си на крепост населена с BURGARII, а се употребява само в смисъл на укрепен пунк, замък, крепост, и др., очевидно заселен с германци, аламани, шваби, швейцарци и т.н. Топонимите, градовете и селата със словосъставка BURG в Германия, Австрия, Сев. Италия, Швейцария и т.н. са стотици. На север от споменатите държави BURG се променя на BERG, във Франция на Bourget (Бурже) и т.н. Техните корени са заложени в латинската дума за укрепен пункт BURG и естествената производна кастронима за населението в тези постройки – BURGARII-те., но тези дадености не са в речниковият състав на автори от XV в. и по-късни, както виждаме в цитираният труд на Heinrich Vagedes. Нещо повече, те са тотално вън от обръщение от по-късните автори върху които се изградени постулатите и каноните на новата Европейска история в това число и на българската такава.
A.12.2. Само във въпросният Concilii Tridentini те са десетки:
1. Can. IX. Si quis dixerit, ecclesiae Romanae ritum, quo submissa voce pars canonis et verba consecrationis proferuntur, daranandum esse 6 ): aut lingua tantura vulgari missam celebrari debere; aut aquam non miscendam esse vino in calice offerendo 7 ), eo quod sit contra Christi institutionera: anathema sit. стр. 121.
2. ... Quapropter excommunicationes illae, quae monitionibus praemissis ad finem revelationis, ut aiunt, aut pro deperditis seu subtractis rebus ferri solent, a nemine prorsus praeterquam ab episcopo decernantur, et tunc non alias, quam ex re non vulgari, causaque diligenter ac magna maturitate per episcopum examinata 2 ), quae eius animura moveat. стр. 189
3. REGULA VI. Libri vulgari idiomate de controversiis inler catholicos 341 et haereticos nostri temporis disserentes non passim permittantur; sed idem de iis servetur, quod de bibliis vulgari lingua scriptis statutum est. Qui vero de ratione bene vivendi, contemplandi, confitendi ac sirailibus argumeutis vulgari sermone conscripti sunt, si sanam doctrinam contineaut, non est cur prohibeantur, sicut nec serraones populares vulgari lingua habiti. Quod si hactenus in aliquo regno vel provincia aliqui libri sunt prohibiti, quod nonnulla continerent, quae sine deIectu ab omnibus legi non expediat, si eorum auctores catholici sunt, postquam emendati fuerunt, permitti ab episcopo et inquisitore poterunt. стр. 233
4. Sed quum infrascripti articuli expresse coutineantur in libris seu tractatibus suis, videlicet in libro, quem intitulat de ecclesia, et aliis suis opusculis, ideo libros praedictos, et doctrinam, et singulos alios tractatus, et opuscula iu Iatino seu vulgari bohemico per ipsum editos ... стр. 267
5. ... quam ad excusandum errorem valeret, aut quasi rudibus praesertim, qui in hanc vel illam forte inciderint partem synodi vulgari lingua omnibus expositae,... стр. 295
6. XXXIII. Propositio synodi, qua cupere se ostendit, ut causae tollerentur, per quas ex parte inducta est oblivio principiorum ad liturgiae ordinem spectantium, revocando illam ad maiorem rituum simplicitatem, eam vulgari lingua exponendo, et elata voce proferendo,...стр. 307/308
7.... Et tunc non alias, quam ex re non vulgari, causaque diligenter examinata, ... стр. 351.
8. Doctrina de sacrificio missae. Cap. VIII. De missa vulgari lingua passim non celebranda, et mysteriis eins populo explicandis... стр. 369 и т.н.

А.13. Едни обобщаващи издания Thesaurus antiquitatum Beneventanarum,Volumen 2( 32.D) в три тома, на Johannes de Vita и Henrico de Sallengrero, от които намирахме препратки към Antoni Sconhovii, Paulus Diaconus и др.

IX. Pertz, Georg Heinrich:Monumenta Germaniae Historica, [Annales et chronica aevi Carolinij

A. Enhardi fuldensis annales anno 824: Rex Bulgarorum n Omartag pacis faciendae gratia ad imperatorem legatos…

Под линия Georg Pertz пояснява за n, че в манускрипта е изписано rex uulgarum, такова изписване беше споменато от Момзен.

В. Enhardi fuldensis annales anno 825: Iterum rex Bulgarorumx alios legatos …inter Francos et Bulgarosy constituendis.
За х е обяснено, че е изписано като vulgarum, за y, като vulgaros.

С. Enhardi fuldensis annales anno 827 (31):...Interea Bulgari t Sclavos in Pannonia sedentes, misso per Dravum navali ...Bulgaricosw super eos rectores constituerunt.
За t е обяснено изписване vulgari, за w – vulgaricos.
И т.н. за всички текстове на Enhard.
Обясненията на Georg Pertz за Фулденските анали в содекс Laurenssenses... Annales Laurenssenses usque a. 829 non exscribit, sed valde contrahit. Singularia quaedam de monasterio Fuldensi atque alterius argumenti annos 778, 779, 787, 793, 794, 802, 807, 818, 819, 822 partum et in annalibis Fildensibus antiquis reperire licet...не казват нещо различно от обясненията на Момзен – старите ръкописи са различни и непълни и се поправяни енергично, спрямо разбиранията за историческите термини през 17 – 19 в.

Смятаме този кратък преглед за значенията на vulgari (57) за достатъчен и ще преминем към по-привлекателният вид vulgares, който може да бъде евентуално и подлог, тъй като окончанието съответства на им. п. и от там термина евентуално да получи биологична плътност в нашето търсене. Изданията с термин vulgares (57А), които открихме са 81 на брой. Някои от тях, тъй като е излишно да цитираме всички :

B.1. Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi. Vita Bennonis II. episcopi Osnabrugensis auctore Nortberto abbate Iburgensi. Bresslau, Harry|1902.
b.0. … notae fabulae attestati solent et cantilenae vulgares. Значението на cantilenae (cantilēna, ae, f , cantilo] – песен, води до разбирането „народна песен”.

B.2. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA 500 – 1500. PLANCTUS ECCLESIAE IN GERMANIAM. Konrad von Megenber, Ed. Scholz, Richard |1941, Leipzig.
a). p. 81. C. 20. Dicunt vulgares communiter et populares…обикновените хора.
b). P. 88. C. 23. Gentes vulgares, elate seu populares…обикновените хора.

B. 3. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA, AVCTORUM ANTIQVISSIMORUM, T. VII. Magni Felicis Ennodi Opera.
Този източник беше разгледан в т. VII по-горе (Magnus Felix Ennodius, 473 - † 17 юли 521).

B.3. MONVMENTA GERMANIAE HISTORCA 500 – 1500, t. III. Die Werke des Konrad von Megenberg, Ökonomik. Teil 1, Stuttgart, 1973.
a). p. 29. Et siquidem vulgares personas noto omnes notabilia dominia nan habentes… и ако обикновените хора знаеха…
b). P. 92. Nam epistulas vulgares posse scribere et legere… В писанията на простолюдието (можещо) да чете и пише...

B.4. SCRIPTORES RERUM GERMANICARUM IN USUM SGHOLARUM EX MONUMENTIS GERMANTAE HISTORICIS RECUSI . REGINONIS ABBATIS PRUMIENSIS CHRONICON CUM CONTINUATIONE TREVERENSI . HANNOVERAE IMPENSIS BIBLIOPOLII HAHNIANI . 1890 .
a). p. 32. REGINONIS CRONICON, ANNO 612 - 631. Huni et Vulgares inter se prelia conserunt. Huni Vulgares superant.
а.1.) Термина Huni Vulgares superant се повтаря в над 24 източника от ново време налични в е-book книги; някои от тях:
Reginonis abbatis Prumiensis Chronicon cum continuatione Treverensiр 1890;
Die Annalen des Klosters Einsiedeln 2007;
Annales et chronica aevi Carolini, 1826;
Annales Fuldenses sive Annales regni Francorum orientalis,1891;
Chronica minora saec. IV. V. VI. VII. (II), 1894;
Annales aevi Suevici; Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI-IX, 1878;
Supplementa tomorum XVI-XXV, 1896;
Chronica minora saec. IV. V. VI. VII. (I), 1892; Cassiodori Senatoris Variae, 1898; Historici Germaniae saec. XII. 2, 1872;
Chronica et annales aevi Salici, 1851;
Supplementa tomorum I-XV, 1926;
Scriptores rerum Sangallensium. Annales, chronica et historiae aevi Carolini, 1826; Chronica et gesta aevi Salici, 1848;
Passiones vitaeque sanctorum aevi Merovingici .V., 1919;
Claudii Claudiani Carmina, 1892;
Gai Solii Apollinaris Sidonii Epistulae et carmina- Fausti aliorumque epistulae ad Ruricium aliosque Ruricii epistulae, 1887;
Annales aevi Suevici -Supplementa tomorum XVI et XVII. Gesta saec. XII. XIII. - Supplementa tomorum XX-XXII,1879;
Annales, chronica et historiae aevi Saxonici, 1839;
Eutropi Breviarium ab urbe condita cum versionibus Graecis et Pauli Landolfique additamentis, 1877;
Ex rerum Anglicarum scriptoribus saec. XII. et XIII., 1885;
Chronica aevi Suevici, 1874;
Supplementa tomorum I, V, VI, XII - Chronica aevi Suevici, 1868;
Chronica minora saec. IV. V. VI. VII. (III), 1898;
Formulae Merowingici et Karolini aevi, 1882…..etc.

а.2.) Като се има пред вид, че някои книги от гореизброените и в линковете имат по няколко издания, то тези фундаментални източници цитирани от историците клонят към 100, а цитиращите ги автори от всякакъв ценз, ранг и раса са неизброими.
а.3.) Кое е смущаващото от цялата тази девета океанска вълна (33) в информационното виртуално и печатно пространство ? Притеснителното е, че източника – codex Parisinus n. 5018 saec. XI (24), за термина vulgares липсва в наличност. Има е-кодекс Reginonis chronicon - Aug. perg. 232, издание на Badische Landesbibliothek Karlsruhe (Digitale Sammlung der Badischen Landesbibliothek Karlsruhe - urn:nbn:de:bsz:31-58282) в който периода от 555 до 745 г. също липсва. Някои съвпадения между Reginonis chronicon - Aug. perg. 232 и предполагаемият кодекс codex Parisinus n. 5018, както се предава от Frigeric Kurze по надолу в този материал. Според тези съвпадения, или Reginonis chronicon - Aug. perg. 232 е весдесъщият codex Parisinus n. 5018, или негово точно копие.
..........

Abbatis Prumiensis cronicon, 151 стр. по брояча (бр.)
Reginonis chronicon - Aug perg 232, 159 бр.
......................
146 стр. бр.

154 бр.
.....................
140 бр.
133бр. продължението.
.................................
64 бр.
60 стр.
.........................
59 стр.
54 стр.

Някои подробности по REGINONIS ABBATIS PRUMIENSIS CHRONICON CUM CONTINUATIONE TREVERENSI от книгата на Frigeric Kurze:
0. стр. XII : A 2. codex Parisinus n. 5018 saec. XI. Hic liber , quem sancti Stephani (fortasse Halberstadensis) , postea P. Pithoei et Iac. Aug. Thuani fuisse ex ipso perspicimus, clauditur iam a. 867. verbis iterato crudeli nequaquam mutilus. Kurze твърди, че текста който предлага е именно codex Parisinus n. 5018 sæc. XI.
1. На стр. XVI в увода Kurze пише „А 2 iam a. 867. claudatur”, т. е. в кодекс А 2 текста до 867 г. е повреден или ненадежден (осакатен до 867 г. – clauditur iam a. 867).
1.1. Израза verbis iterato crudeli nequaquam mutilus за нас е странен като фрагментарна речева конструкция, но като цяло има следният симсъл: думи безотговорно са изопачени.
2. Превода на Kurze гласи, че codex Parisinus n. 5018 sæc. XI. e писан от Св. Стефан и внимателно предаден/преписан от P. Pithoei и Iacob Aug. Thuani.
Кои са тези хора ?
2.1. Petri Pithoei е автор на книгата Adversariorum subsecivorum libri duo, Parisiis, 1569 anno – лат. текст, т.е. той е автор от втора третина на XVI в.
2.2. Iacob. Aug. Thuani е автор на книгата Iac. Aug. Thuani Historiarum sui temporis. Opera. 1609, vol. 1-2.- лат. текст, автор от нач. на XVII в. Двете книги са налични в е-book версии.
3. Има вътрешно текстово противоречие в твърденията на Kurze, което не можем да подминем:
3.1. На стр. XVI твърди, че в codex Parisinus n. 5018 историческите събития до 867 г. са повредени, осакатени повтаряме.
3.2. На стр. 32. REGINONIS CRONICON, ANNO 612-631, където е текста Huni et Vulgares inter se prelia conserunt. Huni Vulgares superant, под линия уточнява за vulgares в подпочка h, че в A 2, т.е. codex Parisinus, този термин имал формата bulgares.
4. Тъй като на стр. XI, където започва изброяването на кодексите се казва (сodices manu scripti, de quibus cf. „Neues Archiv” XV, 295 —312, in duas classes dividuntur, quarum altera Reginonis chronicon cum continuatione, altera idem sine illa continet), т.е. че късните кодекси могат да се разделят на два класа, единият със продължение на хрониката, а другият без продължение.
5. Какви са изводите ?
5.1. Двамата историци, далеч не дилетанти в описанието на исторически събития, локализират термин bulgarеs в codex Parisinus n. 5018 от единадесети век в осакатен текст, решават внимателно да го предадат под вида vulgares ! Защото claudus, claudigo, claudeo и т.н. имат една и съща етимология – ненадежден, изопачен, намиращ се лошо състояние, осакатен текст. Като имаме пред вид, че по-възрастния писател Jacob August Thuan е автор на минимум 58 книги и вероятно водеща фигура в тандема по този съвместен материал (REGINONIS ABBATIS PRUMIENSIS CHRONICON CUM CONTINUATIONE TREVERENSI); четем, че Jac. Thuan за събития под година 1574 пише в IACOB AUGUSTI THUANI HISTORIARUM SUI TEMPORIS. OPERA. 1609. VOL., стр.14: ...in dextra Danubio in mare fluentri, cum ante in laena fuisset, eanque de suo nomine Aurelianam vocavit hodie in ea Bulgari sunt sed de veta Dacia nucnobis sermo… [ българите през XVI в. наричат провинция Аурелиана – Дакия (Dacia Aureliana е архаизирано понятие от III в. )]. Без да се спираме на достоверността на тези съобщения, четем че през въпросният XVI в., описван на въпросното място в книгата, Jac. Thuan счита българите за нация със собствен език и то точно под името Bulgari.
5.2. Как би трябвало да се тълкува факта, че считайки bulgarеs за нация със собствен език и намирайки точно този термин в codex Parisinus n. 5018, Thuan решава да го предаде като vulgares през XVI в.?

5.3. Защо Kurze пише postea P. Pithoei et Iac. Aug. Thuani fuisse ex ipso perspicimus, clauditur iam a. 867. verbis iterato crudeli nequaquam mutilus (израза бeше разгледан горе от т. 0. до т.1.1.), ако Jac. Thuan счита bulgarеs за нация и внимателно го предава като vulgares ?

6. За нас отговора е само един – защото Petro Pithoei и Iacob Thuani считат термина bulgarеs в кодекс Parisinus n. 5018 за погрешно изписан и го поправят на vulgares; защото bulgarеs за тях значи нация, а vulgares – простолюдие, народ. Това е тяхното тълкуване на пасажите Huni et Vulgares inter se prelia conserun и на Huni Vulgares superant от codex Parisinus n. 5018 от XI в.

7. До тук разгледахме осакатената част на кодекс Parisinus n. 5018 в REGINONIS CRONICON; нека проследим нормалната останала част.

8. REGINONIS CRONICON, ANNO 868. стр. 95: His temporibus [пояснение в cod. Fuld. годината е 866-867, в cod. Bert. - 866] gens Vulgarum q.2 ferocissima ac bellicosa relictis idolis abrenuntiatisque gentilium superstitionibus in Christum ex permaxima parte credidit … По това време – 864 г. – свирепи и войнствени хора напуснали своите идоли и езическите суеверия ...
8.1. Този текст напълно обяснява още веднъж въпросите от 5.2 и 5.3. ; Petro Pithoei и Iacob Thuani не считат термина bulgarеs за индикация на националност и затова го предават като vulgares – простолюдие, индетерминирано име на народ, произволна общност от хора и т.н.
8.2. Поясненията q. 2 за Vulgarum означават: а) vulgarum е изписано като uulgrorum в кодекс А1 и като bulgarum в кодекс В3.
8.2.1 Кодекс А1 е кодекс Monasenis n. 6388, съставна част на сборник кодекси Frisingenses n. 188, saec. X.
8.2.2. Кодекс В3 е codex Parisinus n. 5017, saec. XI., писан някога от S. Arnulfi Mettensis 24А. Във втората книга от пояснения 24А, Annales mettenses priores ; primum recognovit B. de Simson..., Simson пояснява в увода ( стр. XI, 27), че обхваща години от 777 до 804, като цитира . . . книгата на Frigeric Kurze, която разглеждахме по-горе.
8.2.3. В първа книга от 24А (списък публикуван от Académie nationale de Metz, V. Histoire politique, 4. Epoque médiévale) Monumenta Germaniae Historica scriptorum tom.I, Hanover, 1826, Georg Heinrich Pertz съобщава за термини vulgares.
Тази книга не е творба само на св. Arnulf Mettensis, а е допълвана от Einhardi Annales ( 741 - 829), Einhardi Fuldensis annales 24 В ( 680 – 838) коригирани в annales Fuldensis (680-901), Regionis chronicon 1- 906. tab III. и т. н.
8.2.3.4. Johann Karl Ludwig Giesler и John Winstanley съобщават в Compendium of Ecclesiastical History, t. 2, Edinburgh, 1859., стр. 213 преписванията, а от там и измененията на кодекси:
а). Annales Laurissenses 741-829 ( наричани още Plebeji или Loiseliani) от 788 г. нататък са приведени в ред ( composed !) от Einhard.
в). Annales Fuldenses 680-901 в оригиналната версия завършват на 830 г., но са осъвременявани няколко пъти съответно до 838, 863, 882, 887, и 901 г.
c). Annales Bertiniani 741-882 в оригиналната си версия повествованията завършват на 830 г., като от 836 до861 са допълнени от епископ Prudentius на Troyes, а от 861 до 882 са допълнени от Hincmar архиепископ на Rheims.
Като заключение Johann Karl Ludwig Giesler и John Winstanley заявяват, че всички тези издания най-добре са предадени от Georg Heinrich Pertz в книгата му, която споменахме в т. 8.2.3. Да видим сведенията на Pertz във въпросното издание:

9. ENHARDI FULDENSIS ANNALES A. 810-813, p. 355, 29-31. Niciforus imperator Graecorum, post multas victorias et res prospere gestas a Vulgaribus occusus Michahelem successorem accepit.
За термина Vulgaribus е указано под линия, че е изписан vulzis в първоизточника, т.е. в най-ранният препис.

9.1. EINHARDI ANNALES A. 811 – 812. P. 199., 25-26. Niciforus imperator post multas et insignes victorias in Moesia provincia commisso cum Bulgaris proelio moritur …
9.2. REGIONIS CHRONICON. A. 868-869. Този цитат е същият като в т. 8. Сведенията на Pertz за термина bulgar обаче са малко по-различни от тези на Frigeric Kurze : 1. vulgarorum в Codex S. Godehard., ulgorum 7. vulgarum 9-12., bulgarum 1.5., bulgarorum 5d.
Смятаме да привършим тази глава, където накратко проследихме как термина bulgari и производните му с течение на времето излиза от първоначалното си разбиране за епитет и се употребява предимно за индикация на нацията българи, акумулирайки в себе си по-древния термин burgarii. Виждаме как от едно-единствено споменаване в Codex Florentinus Laurentianus 89, 23.(28A) който е препис от XIII в. (вж. т. 1.1.2./а.1.) термина búlgaros еволюира в десетки преписи, под най-различни изписи, като с него се отъждествяват различни обекти при преписи дори на по-ранни кодекси. При едно по-подробно изследване на този термин в старите издания, материала може да надмине и 100 страници, а с време за такова изследване ние не разполагаме, но се надяваме, че резултатите и съответно изводите да бъдат същите.


Други сведения на burgares/bugares.

А. Los vascos (29), Ediciones Astmo,s.a.1971, Madrid, aut. Julio Caro Baroja, p. 226:
En cambio, en Alava, se llama «burgari» al vecino que gratuitamente turna como guarda de campo en los lugares pequeños (F. de Baraíbar, «Vocabulario de palabras usadas en Alava» (Madrid, 1903), p. 58) - … в Алава burgari се нарича съсед, който без възнаграждение пази в полето малки часни стопанства...
А.1. bugarii = guardias de los castillos en el bajo Imperio, o habitantes de los burgos ( S. Isidoro, “Etim”, IX, 4, 28.)

B. Neue historische Abhandlungen der churfürstlichen baierischen, Vol. 1, George Lennep, Srandffurtt und Leipzig, 1777.
p. 51 … Hoc pertinent burgarii, burgenses, urbici, opidadi …
p. 438 … wurden sie zum Unterschied von den serviscolonis, màssariis &c. im eigentlichen Versande genannt: coloni, Landsiedel, mansuarii, mansarii, mansionarii, absarii, hobarii, Hoboder Hofleute, Barscalci, Burgarii, Villani, Adscriptitii, Hospites…

C. Francisci Pubitschka Priesters von der Gesellschaft Jesu ..., Vol. 1-2, František Pubička (1722–1807), (Geschichte Fohmens unter den Slaven. Franz Augustin Höchenberg und Compagnie, Leipzig, 1770. (43) )
p. 192. … Vermuthlich haben sich vaseibst die Bulgares niedergelassen, den sie murden auch Burgari genannt… František Pubička ( Франтишек Пубичка) следвайки текстовете на Мураторий, също извежда Bulgares от Burgari.


Part II

I. Bugrari/bugares – bulgares/bulgari като индикатори на територии и крепости.

1. DOCUMENTI ILLUSTRATIVI PER LA STORIA DELLA CITTA E CAMPAGNA DI MILANO (23.А.) DEL CONTE GIOGGIO GIULINIQ DAL SECOLO VIII AL XV. VOL. VII, MILANO, 1857.
Споменахме този документ по-горе, по повод писанията от Иван Петканов.
1.a. p. 505. Era dunque divisa la nostra campagna in nove contadi , e questi erano il contado proprio di Milano, e quelli della Burgaria, dell'Ossola…
1.b. p. 517. BULGARIA. BURGARIA COMITATUS — CONTADO DELLA BURGARIA (24.G.) . II contado della Burgaria conteneva otto pievi, cioè cinque nella nostra diocesi, una nella diocesi di Pavia, e due nella diocesi di Novara. Le prime cinque erano le pievi di Dairago , di Corbetta , di Rosate, di Casorate e di Decimo. Nella diocesi di Pavia v'era il vicariato di Settimo, e in quella di Novara la pieve di Trecate, e quella di Oleggio o in tutto, o almeno in parte.
1.c. p.103 (GENERALE). GALLIATE, terra milanese di là dal Tesino nel contado di Burgaria…

2. Seprii et Bulgarie, quam dilecto secretano nostro Domtnicho de Ferufinis duximus concedendain, sitque camera nostra vel, idem Dominicus r especi u ipsius notarle in eo gradu, et stalu in quo et prò ut fuit per tempora relroacta (25) .
2.1. SEPRIO. - Si designava nel Medioevo con questo nome un territorio a nord-ovest di Milano. I suoi confini sono indicati con precisione nel trattato di Reggio dell'11 febbraio 1185, col quale l'imperatore concesse ai Milanesi le regalie che l'impero aveva nell'arcivescovato di Milano e nei contadi del Seprio, della Martesana, della Bulgaria, di Lecco e di Stazzona: Comitatum autem Seprii (26) . Окръзите Серпио, Мартезана, Булгариа, Леко и Стацона.
DAL SECOLO Vili AL XV. Burgaria, Burgària o Burgarìa fu un antico contado dell'alto Medioevo, corrispondente all'attuale territorio occidentale e nord-occidentale della provincia di Milano (l'Altomilanese). Era uno dei contadi in cui si suddivideva la Marca di Lombardia sotto la dominazione dei longobardi e dei franchi … Burgaria, Burgaría или Burgària е името на древна периферна зона на римската провинция l'Altomilanese, като и марка на лангобарди и франки...
Днес това е провинция Seprio. Термина Burgarìa е contado, което значи крайградска, периферна област.
2.2.(27). Seprio, Ticino alla Val d'Intelvi, e dal Contado di Burgaria (l'odierno Alto Milanese) fino al Sotto Ceneri, nell'attuale Canton Ticino. Dal 961 il Contado è retto da una discendenza di legge salica, i Conti diCastelseprio, il cui capostipite è il conte Nantelmo, figlio di Rostanno.Тичино Val d'Intelvi е от страната на Burgaria (днес над Милано ) , това което сега е кантон Тичино. От 961 провинцията се управлява от потомък на Салическия закон, броя на Castelseprio, чийто основател е Nantelmo, син на Rostanno.
2.3. Rosate, Rosate è un comune di 5.246 abitanti della provincia di Milano. Storia Borgo importante durante il Basso medioevo, fu uno dei capoluoghi storici del Contado diBurgaria, una delle contee che suddividevano la Marca di Lombardia, durante le dominazioni diLongobardi, Franchi e in parte sotto il Sacro Romano Impero Germanico. Град Rosate е в провинция 5,246 жители. История на селото през късното средновековие, това е един от най-исторически столици на природата на Burgaria, една от областите, които разделят марката на Ломбардия.
2.4. Arconate, Longobardi datato all'anno 568. Arconate era parte del Contado di Burgaria. In questo periodo si andava completando la diffusione del Cristianesimo a scapito della religione pagana romana e furono edificate numerose chiese, facenti capo alla Pieve di Dairagо. Лангобардите от 568 година. Арконате е част от околностите на Burgaria. През този период завършва на разпространението на християнството за сметка на Римската езическа религия.
2.5. Dairago e la caduta dell'impero d'occidente, Dairago conobbe un nuovo periodo di splendore nel basso medioevo, quando fu capopieve ed uno dei capoluoghi storici del Contado di Burgaria, una delle contee che suddividevano la marca di Lombardia, durante le dominazioni di Longobardi, Franchi e in parte sotto il Sacro Romano Impero Germanico. Дайраго е един нов период на разкош в края на Средновековието, когато е било църковен център и една от историческите столици на природата на Burgaria, една от областите, които разделят марката на Ломбардия по време на управлението на лангобардите, на франкска и частично под Свещената Римска империя.
2.6. Crivelli, collaterale dei Sanbonifacio. I due casati vengono considerati famiglie di origine franca, perché si attenevano alla Legge Salica. Proprietari latifondisti in principio, divennero Feudatari Imperiali e Valvassori durante la prima metà del XII secolo, fino a comparire nel 1377 tra le matricole delle famiglie nobili milanesi, come Conti reggenti del Contado di Burgaria o di Parabiago.
Собственици земевладелци в началото, стават имперски и феодални господари Valvassori през първата половина на 12 век, до появяването през 1377 сред елита от благородни семейства в Милано, като водят сметките на регентите на Burgaria окръг или на Парабиаго.
2.7. Canegrate, еl 568 e Milano fu occupata nel settembre del 569. Dal 774 all'888 il territorio di Canegrate fece parte dell'impero carolingio; durante questi anni possiamo immaginare il paese come un piccolo villaggio costituito da case in argilla attorno alle quali si estendevano coltivazioni di cereali, ortaggi e viti. Successivamente Canegrate venne compresa prima nel contado di Burgaria e poi nel contado del Seprio, due delle "contee" in cui venne diviso il territorio di Milano nel basso medioevo.... ... окръг Burgaria и след това окръг Сеприо, два от окръзите на които е разделена територията на Милано в края на Средновековието . . . За 8 – 9 в. става въпрос.
2.8. Trecate, furono dette "comitati". I comitati franchi in territorio novarese furono quelli dell'Ossola, Lomello, Stazzona, Pombia e di Burgaria (collocato sulla riva sinistra del Ticino), a cui appartenevano anche i territori ora occupati da Trecate. L'appartenenza di Trecate al Contado di Burgaria è documentata nel testamento dell'imperatrice Anghelberga, vedova di Ludovico II. Франкски комитати на територията на Новара са тези в Осола, Ломело, Ромбия и Бургария (намира се на левият бярг на р. Тичино) . . . . Наличието на Трекате в окръг Бургария е е документирано в завещанието на императрица Anghelberga, вдовицата на Лудвиг II.
2.9. Parabiago, dominazione dell'Impero Romano (I secolo a.C. - V secolo d.C.), del quale sono giunti ai giorni nostri alcuni reperti archeologici, di cui il più importante è senza dubbio la Patera di Parabiago (IV secolo). Medioevo Tra i secoli VI, VII Parabiago è capoluogo di un contado autonomo denominato Comitatus Parabiagi, probabilmente corrispondente alla Burgaria, retto dai Conti Sanbonifacio; durante questo periodo la Regina longobarda Teodolinda concede il permesso di aprire un piccolo corso . . . През средните векове между VI и VII, Парабиаго е автономен окръг седалище на комитатуса Парабиаджи, вероятно съответстващо на Burgaria.
2.10. Castano Primo, Castano Primo (Càstan in insubre) è un comune di 10.781 abitanti della provincia di Milano. Storia Castano fu innanzitutto borgo romano ed in seguito appartenne al contado della Burgaria, poi ai conti diBiandrate che vi eressero una rocca militare, indi passò ai Visconti. Кастано Примо е община с 10,781 население в провинция Милано. Кастано първоначално е римско село и след това принадлежи към местността Burgaria . . .
2.11. Borsano, territorio era suddiviso nei tre comuni censuari di Borsano (comune dominante), Custode e Rasino. Nel Medioevo Borsano (Brossianum) faceva parte della pieve di Dairago. Dal punto di vista amministrativo, apparteneva al Contado della Burgaria, uno dei quattro contadi in cui era diviso il Ducato di Milano, e con questa fu incluso nel feudo che Federico Barbarossa attribuì il 9 giugno 1164 a Rainaldo di Dassel, arcivescovo di Colonia e arcicancelliere dell'Impero. Fu proprio qui che si combatté... През Средновековието Борсано (Brossianum) е част от общината Дайраджо. ... Административно принадлежи на окръг Бургариа, един от четири окръга, на които е разделено херцогство Милано . . .

3. Memorie spettanti alla storia : al governo ed alla descrizione della città e campagna di Milano ne' secoli bassi, t. VII, 1854, един от авторите conte Giorgio Giulini (1714-1780), изд. Massimo Fabi, стр. 37: „Burgaria, contado, I, 290, 579. Suoi confini, 289; III, 641 e seg., 647 e seg., IV, 180. Sottoposo interamente a Milano, III, 797; IV, 11 e seg.”. С римски цифри са обозначени томовете, където се намира термина Burgaria, като име на област. Стр. 37. „BULGARO, terra, I, 683” и т.н.
3.1. Същият този автор на стр. 436 в т. № IV за година 1100 пише: Pure quantunque la partenza feguisse cosi tardi, suppli la prestwzza dellˊ esersito nel marciare, poichè quince a prendere i quartieri dˊinverno nelle Citta della Bulgaria. Lo afferma tratando deˊfatti de questˊ anno lˊAbate Annalista Sassone, dicendo così : Ex Langobardis, cum Mediolanensi, Papiensi Episcopis, quinquaginta millia ad Hyerosolimitanam profectionem signati in Bulgariæ Civitatibus byemaverunt. Български градове – Bulgariæ Civitatibus.
3.2. На стр. 527 в същият четвърти том за година 1107 изброява различни contadi – comitatus ( графства (25.А.)) : Contadi Rurali, Contado de Cómo... Il Contado della Bulgaria e quelo della Bazana o Bazaria – Графство Bulgaria и също графство Bazana или Bazaria.
3.3. В т. I, стр. 579 се съобщава сведение от Flаmma Chron. Maj. Cap. 700, MS.( Fratris Galuagni de la Flamma Cronica ordinis praedicatorum ab anno 1170. usque ad 1333, Benedictus Maria Reichert,Monumenta Ordinis Fratrum Praedicatorum historica ): … Imperatore Otone allora dono allarelvescovato di Milano il ducato di Bulgaria, il maretresato di Martesana, il contado di Sebrio, di Bazarla и т.н. В този случай Bulgaria е наречена дукатство (26.А.) подмандатна територия на екзархия Равена.
3.4. На стр. 598, т. I : … “contadi de Bulgaria, di Lomello, di Pombia, de Milano, dˋIvrea, di Piacenza e di Parma. In Comitatibus Bulgariensi, Laumeliensi, Plombiensi, Mediolanensi, Evortensis, Papiensi, Plasentino, Parmensi. La Bulgaria dunque aveva tuttavia il titulo du contado, e non di ducato, come vorreble altibbiarci il Flamma; ed e notable che quentunque fosse parte del Milanese, pure il contado di Bulgaria è distinta dal contado di Milano”. Тук Massimo Fabi дава критически разяснения защо Bulgaria е графство (contadо), а не херцогство (ducato), както е записано в Flаmma Chron. Maj. Cap. 700, MS., т.е. Bulgaria в североизточна Италия е територия без никакво съмнение.

4. Consiliorum celeberrimi, atque famigeratissimi iurisconsulti ..., Volúmenes 1-2. p. 276.
Ioan. Francisci Purpurati, CONSILIVM CLXXXIII … In praesenti causa filiorum, & hæredem S. domini Bernardi ex condominus Ropatiæ, & condominus Bulgari constat pub. instrumento, quod Petrus Cassassote de anno 1522. & die 23.Ianuarii conduxit molendina Burgari sub pensione fextariorum ducentorum triginta & quinque grani, flumenti … Територия Burgari на която има мелница на Petrus Cassassote и т.н. Има още няколко споменавания на територията Burgari в следващите страници, които е излишно да прилагаме.

5. Chroniques d'Amadi et de Strambaldi Publiées par René de Mas Latrie, aut.Stambaldi Dioméde, Paris, Imprimerie Nationale, 1891.
p. 460 …non osano pasar il passo che tenivano i Burgari, et piu volte hanno provato de passarlo ,
p. 478 … et li seva vegnir ad un ad un li Burgari, et li trabocava . . . и т.н.


6. De historia medica mirabili, libri sex, Marcello Donati, Francofvrti ad Moenvm, tipis Erasmi Kempfferi, anno MDCXIII, стр. 161:
… Primum sui vocatus ad Castrun Burgari Masini pro Domino Sthefano ex Nobilibus eiusdem Castri… Крепост Бургари Масини . . .


7. Storia ecclesiastica di monsignor Claudio Fleury ... tradotta ..., Volumen 31, Claude Fleur,
p. 320 … che fecelo de notte tempo condurre con un deˊsuoi falsi Cardinali al suo castello de Burgari ( Vading. 1328. N. 10) trentacinque miglia o dieci leghe distante da Pisa. Замък/крепост Бургари.


8. Notae et observationes ad Antonii Matthaei libros quatuor, de nobilitate, libros quatuor... Jano Jacob Van Hasselt, Antonius Matthaeus, Trajecti ad Rhenum, Academiae Typographum, anno MDCCLXXVII.
p. 22, Notae in Antomoni Mattaei: … De Burgus bourg, petite ville, vient Bourg grave Gouverneur, Voorburg faunbourg, Burgari, Burgenses, Burgers, bourgeois, Burgwardium territoire…
Според Antomoni Mattaei Burgari и Burgenses са синоними – нека видим Burgenses-ите на Британските о-ви през XIV в., те са жители на крепостите :
8.1. A STATUTE OF THE FORTIETH YEAR OF KING EDWARD III., ENACTED IN A PARLIAMENT HELD IN KILKENNY, A. D. 1367, BEFOBE LIONEL DUKE OF CLARENCE, LORD LIEUTENANT OF IRELAND. DUBLIN : FOR THE IRISH ARCHAEOLOGICAL SOCIETY. MDCCCXLIII.
p. 137/138: …Major et ballivi ville de Gallwy, burgenses electi ibidem, Jonoke Lynce et Petrus Lynce. Major et ballivi ville de Youghill, burgenses electi ibidem, Johannes Walsche et Jo hanne Portyngall. Major ville de Cragfergus, burgenses electi ibidem, Jacobus Wingfelde et Humfredus Waren. Superior et prepositus ville de Kilkenn. burgenses electi ibidem, Robertus Bethe et Walterus Archer. Superior et prepositus ville de Kinsale, burgenses electi ibidem, Johannes Alenmiles, et Francis Agarde, armiger. Superior et ballivi ville de Wexford, burgenses electi ibidem, Johannes Hassane et Richardus Talbot. Superior et prepositus ville de Rosse, burgenses electi ibidem, Nicholaus Heron et Willielmus Dormer, burgenses. Ballivi ville de Dundalk, burgenses electi ibidem, Xpoferus More et Patricius Stan ley, de eadem. Ballivi ville de Carlingford, burgenses ibidem electi, Henricus Radclief, miles, et Jo hannes Neile. Superior ville de Clonmell, burgenses electi ibidem, Johannes Stridche et Henricus White. Superior ville de Kilmallock, burgenses electi ibidem [ ] Superior ville de Fiderth, burgenses electi ibidem, Nicholaus Hacket et Theobaldus Nasshe. Superior ville de Thomaston, burgenses electi ibidem, Franciscus Cosby et Henricus Cowlye. Superior ville de Athanry, burgenses electi ibidem, Andreas Browne et Thomas Cusake, miles. Superior ville de Nase, burgenses electi ibidem, Henricus Draicot et Johannes Sherlocke. Superior ville de Kildare, burgenses electi ibidem, Johannes Abelles et Johannes More. Superior ville de Kelles, burgenses electi ibidem, Thomas Shiele et Nicholaus Ledwiche. Prepositus ville de Tryme, burgenses electi ibidem, Johannes Parker, armiger, et Patricius Martell. Prepositus ville de Athboy, burgenses electi ibidem, Michael More et Jacobus Blake. Prepositus ville de Navan, burgenses electi ibidem, Patricius Waring et Johannes [ y] de eadem. Prepositus ville de Athird, burgenses electi ibidem, Walterus Dowdall et Walterus Babe. Prepositus ville de Molyngear, burgenses electi ibidem, Nicholaus Casy et Jacobus Relyng, de eadem. Prepositus ville de Athie, burgenses electi ibidem, R [ ] Mothill et Rolandus Cussyn. [p ] de Dungarvan, burgenses electi ibidem, Henricus Gyfford, armiger, Johannes Chellyner.... и т. н.

8.2. Такова е разбирането за Burgari/Burgenses и в Германия: Auserlesne historisch-bayerische altund neue Nachrichten ..., Kuserleſte Siſtoriſch-Bayeriſche, Kachrichten Von allerhand geſammlet und mit Notis beleuchten… Drenzehende Relation Mensis Octobr. Anno 1752.
Р. 302., обяснение под линия: Man könnte fragen, wem die Jura Superioritatis einer Reichs Stadt conferieret worden? einem Rath allein, oder der Burgerſchafft allein, und die andere, einem Rath und Burgerſchafft zugleich, dar aus die Form eines Stadt-Regiments ohnzweiffentlich zu beurtheilen; Daß aber derley Privilegiadenen Burgenibus civibus & incolis einer ſolchen Stadt allein gegeben senn, wollen einige beweiſen aus denen Di plomatibus Kaysers Friderici I. und II. daß neinlichen das Wort Burgenfes, Burgari, Burgeri in keinem andern Verſtande geweſen, als der Burger und Einwohner . . .

9. Caroli Sigonii Historiarum de regno Italiae libri quindecim ( HISTORIARVM DE REGNO ITALIAE …) ..., BONONIÆ, ANNO MDLXXX,... Carlo Sigonio.
p. 305: … Contra Otho, ne liberalirate fuperaretur , archiepiscopum multis , iisq. amplis beneficiis ornat, in primis tres illi in agro Mediolanensi ditiones subiiciens, quæ eousq. regibus fuerant subditæ, Comitatum Parabiagi, Seprij, & Bazariæ, Ducatum Burgariæ, marchiamq. Marthesii . ac ciuium alios in tribubus vrbis, quas illi portas vocabant, & agri pagis … Дукатство Бургария.

10. HISTORE ECCLESIASTIQUE par. Mr. FLEURYQ pretre, Priur dˊArgenteuil, & Conseffeur du Roy. TOME DIX-NEUVIEME. Depuis lˊan 1300 jusques a lˊan 1339, A BRUXELLES, Chez EUGENI HENRY FRICK, 1718.
…qui le fit conduire de nuit avec un de ses faux cardinaux á son château de Burgari àtrente-cinq milles ou dix lieuës de Pise… Замък Бургари.


11. Doctrinale Alexandri cum sententii: notabilibus et vocabuloru[m] lucida ..., Ed. Alexander de Villa Dei, BIBLIOTHECA REGIA MONACENSIS, 1501.
…Burgensis – Ute burgs et burgi. i. castru vel foztalisii. Unde burgesis vel burgaris .i. castrensis vel oppidans … Burgs и burgi са крепости или укрепления. Както burgesis или burgari жители на крепостите и граждани…
След такова изявление е нужно да попитаме – кой е Alexander de Villa Dei (44) ?
За него се знае, че е предал цялото съдържание на Библията в хекзаметри (45) , описание на годишните празници в стихове (Massa computi), астрономия в стихове (De sphaera), аритметика в стихове (De arte numerandi), действия с цели числа в стихове (Carmen de Algorismo) и др. Фундаментален труд е Doctrinale Puerorum [ ок. 1200 г., в който ползва за първообраз граматиката (Institutiones Grammaticae) на Присциан Цезарейский (Priscianus Caesariensis) — римски граматик от Мавритания, живял около 500 г. от н. е], където в 2660 хекзаметра са изложени формите, словообразуването, синтаксиса, метриката и ударението в латинският език, книга която до 1514 г. се счита за най-необходима книга в немските, френските и италиански училища. Така, че на човек, чийто произведения са еталон в науката и литературата на християнска Европа в продължение на 300 години може да му се има доверие и да сме уверени, че burgari-те са именно жители на укрепените градове в Европа.


12. Vercelli tra Oriente ed Occidente tra tarda antichità e Medioevo: atti delle Giornate di studio : Vercelli, 10-11 aprile 1997, 24 novembre 1997.
Стр. 117. 1.0. ...XII in poi, В следваща глава II, т. 16, 2.4.3. по изданието споменаваме този пасаж, където е индикирана жена с име Romana de burgari впоследствие изписвана като Romana de bulgari:
2.3.4. Come si vede, nella documentazione dei secoli X-XII, riguardante lˋattuale Borgo Vercelli, lˋalternanza L/R e attestata con certezza solo nellˋatto del 1175 ( donna Romana de burgari … in loco bulgari), ove comunque il toponimo rimane Bulgari, mentre sulls forma del cognpme …
Стр. 118: ... nostri Bulgaro, od anche Borgaro ( Bolgare in quel di Bergamo, ed i vari Borgari e Boigheri di Toscana …)debbano essere ricondotti piuttosto che ai Bulgari a una forma dimonutiva di burgus ( Olivieri, 1960)
Стр. 126: … nostro avviso e la netta distinzione nel documento del 1171 tra Buggo Vercellis (vedi sopra) e il nostro Bulgaro che anche nel sec. XIII ( 1232) continuava ad essere nominato Castro Bulgari…


II. Bugrari/bugares – bulgares/bulgari в лични имена и фамилии.

1. Bulgaranus comes (27.А.). Bulgaranus comes sub Gundemaro rege, biennium his Gothis, usque ad annum 612 imperavit, Galliæ Narbonensis præfectus… Комита Булгаранус под управлението на Гундемар, префект на Галска Нарбона. Пише три послания до епископи на франките по поръка на Гундемар. Очевидно Bulgaranus е лично име.

2. Burgari. Entdeckte Geheimnisse von Liqueurs, Aquaviten und allerley köstlich gebrannten Wassern , автор I. Burgari, Danzig und Leipzig, 1784 г. Една книга с алхимични рецепти от XVIII в.

3. Sotirios Boulgaris (34) (Greek: Σωτήριος Βούλγαρης, pronounced [soˌtirʝos vulˈɣaris]), born in an Aromanian village known as Kalarites began his career as a jeweller in his home village Paramythia (Epirus, Greece), where his first store can still be seen. In 1877, he left for Corfu and then Naples. In 1881 he finally moved to Rome, where in 1884 he founded his company and opened his second shop in Via Sistina. The store in Via Sistina was then replaced by the current flagship store in Via dei Condotti opened in 1905 by Bulgari with the help of his two sons, Costantino (1889–1973) and Giorgio (1890–1966). Бижутерийно-парфюмерийната верига от магазини BVLGARI, не се нуждаят от специално представяне.

4. Albero et istoria della Famiglia de conti di Marsciano... (35) , Roma, стр. 24, Stampa ... autor Ferdiandus Ughelli.
… Anno Domini Millesimo CCCCXIV [CCCCXIIII]…Ciuitatis pro quibuscumque malesicijs contra nobiles viros de Parrano, videlicet Vguccionem, & Vgolinum Domini Burgari, Azzonem, & Federicum Bernardini …. Нотариална сделка страна в която е персона с фамилия Burgari.
Наследници на въпросната персона са индикирани по-късно: Quello che si può considerare come il capostipite della famiglia viene identificato in Bernardo di Bulgarello che nel 1118 per primo riceve in feudo dal Vescovo di Orvieto il castello di Parrano, primo insediamento umbro.
Подробни сведения за фамилия Bulgarello /Bulgarelli дава Maria Grazia Nico Ottaviani (36) A stampa in Albero et istoria della famiglia de’ Conti di Marsciano” di Ferdinando Ughelli. Storia di una famiglia signorile dalle origini ad Antonio conte di Marsciano, Parrano e Migliano, ristampa anastatica a cura di M. G. Nico Ottaviani, Perugia 2003 © dell’autrice - Distribuito in formato digitale da “Reti Medievali”.
На стр. 6 тя твърди, Guglielmo detto anche Bulgaro, Uguccione, Bulgaro o Bulgarello e Bernardo, con il quale saremmo già “ben dentro” alla dinastia marsciana (37) ... че имената Bulgaro, Uguccione, Bulgarello и Bernardo са присъщи на фамилията Marsciano. Представители на тази фамилия с име Bulgaro и производните му през вековете са:
4.1. Bernardo di Bulgarello – 1118 г.
4.2. Bulgarello di Raniero – 1216 г.
4.3. Raniero di Bulgarello – 1235 г.
4.4. Bulgarello e Bernardino di Raniero – 1263 г.
4.6. Nardo di Bulgaruccio – 1280 г.
4.7. Bulgaruccio di Ugolino – 1296 г.
4.8. Bulgaruccio di Ugolino – 1310 г.
4.9. Bulgaro di Tiberuccio – 1350 г.
4.10. Uguccione di Bulgaro – 1414 г.
4.11. Един от последните известни на историята представители на тази фамилия е военен от Кампания – капитан Bulgaro живял, през 1610 г. За него е известно само, че е имал сестра графиня Marianna Carcano Testa и съпруга маркиза Lucrezia Marcellini. Тъй като в късното средновековие неравнойстойни бракове са по принцип невъзможни в католическа Италия, то почти е сигурно, че въпросният капитан Булгаро е бил маркиз по титла. Тъй като маркизите притежават подопечна територия, която управляват с благословията на краля, то не е далече истината, че въпросният капитан е приел името на територията по привичките на времето, която му е предоставена за управление и надзор. Примери безброй – Marquesado de Valdecarzana (Sancho Fernández de Miranda, номиниран от Felipe IV на 1.юни 1639), marqués de Santillana (Íñigo López de Mendoza – 1398-Guadalajara, id., 1458), маркиз де Гриньон (Marqués de Griñón) и т.н.

5. STANLY, DARK GENIUS OF AFRICAN EXPLORATION, Frank McLynn, “Splendid deep-delving biography”, Guardian. Published by Pimlico 2004.
… The theft of a goat led to the arrest of the Sudanese soldier Burgari Mohammed. He received 150 strokes then, since he had tried to implicate another man, was fined nine months' pay and sentenced to another flogging as soon as he had … Кражбата на коза доведе до ареста на суданския войник Burgari Мохамед. Той получи 150 удара след това, тъй като той се е опитал да се замеси друг мъж …

6. Sobre el maniqueísmo y otros ensayos (39), p. 304, Henri-Charles Puech, ed. Flammarion. Paris, 1979. Превод на испански Maria Cucurella Miquel.
…Uno de los hombres dados en Francia a los heréticos durante el siglo XIII era el de “búlgaros” o “bougres” ( Burgari, Bugari, Bugares o Bulgri ). Едни от хората считани във Франция за еретици през 13 в. са búlgaros или bougres. Като се пояснява в скоби, кои са тези búlgaros и bougres – това са тези, наричани Burgari, Bugari, Bugares и Bulgri.

7. Situacion de la isla de Menorca, su extension y perímetro, distancia respectiva de sus poblaciones y vecindario de ellas según el senso 1805 incluso el de sus Terminos. Segunga edición. Mahon: Imprenta de Serra Cuesta den Deya n.º 2. año 1816.
Описание на имоти от XVI в. град Ciudatela, о-в Менорка, Балеарски о-ви : „ De Guillemo Uguet … Una casa propia del dueño alodial, otra de Agustin Burgarì (40) y otra del Magnifico Lorenzo Gomila, situadas todas en la calle mayor de Ciudatela frente la plazuela de la carnicería.

8. Memorie storico-diplomatiche appartenenti alla cittá ed ai marchesi di... стр. 257 (STORIA DI SALUZZO (41) E DEˋ SUOI MARCHESI CON DOCUMENTI, Delfino Muletti, t. IIq ed. Carlo Muletti, Saluzzo, MDCCCXXIX. ). Сборник с документи от периода 1130 – 1296 г. На въпросната страница се цитира документ от 12 август 1227 г. на нотариус Manfredo Vola в който са упоменати фамилии Burgari и Carmagnolie.
… et fecit dividi per homines Carmagnolie et Burgari Carmagnolie una cum dominis ipsius loci fines Burgari a finibus Carmagnolie…
Този текст е препис от Estratto dal citato insrumento di confermazione del 23 gennaio 1437. ( 23 януари 1437 г.).

9. Vite de' santi, e beati dell'Vmbria, e di quelli, i corpi de ..., Volumen 2, p.390, In Foligno, Appresso Agostino Alterij, 1656.
…La detta Sora Francesca sua Compagna su siglia del Conte Lamberto, del Conte Azzo Burgari, del Conti di Marciano di Perugia . . .
Отбелязано е също и една грешка от издателството за този втори том – вместо Giacomo di Binnolo di Ranieri Burgari е написано Giacomo dˋAngiolello Burgari.

10. Annales camaldulenses ordinis Sancti Benedicti . . . D. Johanne Benedicto, Giovanni Benedetto Mittarelli, p. 70. ANNALIUM CAMALDULENSIUM
Anno Chr. 1177…. Imelda uxor olim domni Burgari gravi infirmitate gravata sui corporis per se suosque bæredes in perpetuum pro Deo… Имелда, съпруга на господин Бургари ...
По-надолу летописеца се застрахова за името на мъжа на Имелда като пише De lmelda uxore Burgari seu Bulgari ... – Имелда, съпругата на Burgari или Bulgari ...

11. Ursprung, Aufleben, Grösse, Herrschaft, Verfall un jetzige ..., Vol. 2, Ferdinand von Biedenfeld,
p. 191 …Sie war eine Tochter des Jakob von Montemarte, Graf von Corbaro und jTisiguiano und der Anna von Burgari aus dem Haus der Grasen von Marsciano und wurde 1377 zu Monte Giove bei Orvietto geboren. Gegen ihres frommen Herzens… Ана Бургари от същата фамилия Marsciano, която разгледахме в т. 4.

12. Giornale di Venezia: 1815, № 179.
В този вестник се съобщава, че на 29 юни капитан Constantino Burgarj e на път от Bergantino (Англия) през Корфу за Палермо.

13. Entdeckte Geheimnisse von Liqueurs, Aquaviten und allerley köstlich gebrannten Wassern, Dem Publico zum Ruben berausgegeben von I. Burgari. Danzig und Leipzig, 1784 (50)
Освен името в заглавието, няма друго известие в книгата за Ι. Βurgari.


14. El Derecho y el Mar en la España Moderna, Carlos Martínez Shaw, Universidad de Granada y Centre d'Estudis d'Història Moderna Pierre Vilar, 1995.
... El 6 de octubre de 1677 el marinero Francisco Burgari viaja de sobrecargo en el bergantín Santa Creu...


15. Atti delle assemblee costituzionali italiane dal Medio Evo al 1831, Zanichelli, 1980 – Актове на италианските конституционни събрания от Средновековието до 1831.
Стр. 412... Burgari Gaddo (Gaddus Burgari), ser, è eletto « superstitis ad portam Sancti Cervasii »,
Стр.192. Burgari Mea (Mea Burgari), vedova di ser Gaddo Burgari, sua petizione di assoluzione...


16. Vercelli tra Oriente ed Occidente tra tarda antichità e Medioevo... Vittoria Dolcetti Corazza, 1998.

Стр. 125 ... nomi di famiglia che per prima volta in un documento originale si osserva la forma 'burg-', alternata con il solito 'bùlg-' nel toponimo: donna Romana de burgari ... in loco bulgari ...


17. ... WAHID BUX BURGARI .... DOST MUHAMMAD BURGARI... ARARO BHURGARI… JUGO BHURGRI…
Имена от статистически списък от провинция Sindh, Пакистан.



III. Bugrari/bugares – bulgares/bulgari като термини за църковна квалификация – еретизъм.

А. Bulgarus or bougre is not applied to heretics before 1200. As a person's name, it is already used at the beginnings of the VIIth century in Septimania. As a people's name, it connotes ferocity until the end of the first Bulgarian empire, then looses its strength ; in spite of the empire's renaissance at the end of the XIIth century, the name is not always known by western authors of the XIIIth century. As a heretical land, Bulgaria did not hold a special place in polemicists' and inquisitors' writings before 1250. The name is applied to heretics for the first time, in Latin in 1201 by Robert d'Auxerre who forsook it when he began to write on the albigensians ; in French, before 1230, by Raoul de Houdenc in the Songe d'Enfer. Seldom encountered until then, the word became frequent in the texts describing the rapid spread of the inquisition in the north of France from 1235 to 1239. A link between sodomy and heresy, but not especially bougrerie, is already noticeable in Raoul de Houdenc's poem. One must wait for Etienne de Bourbon and 1250/60 to find the idea that heretics are named bulgars because they appeared in Bulgaria. The word lends itself to amalgamation and met with success where and when the Church dealt more and more with heresy on the basis of phantasms rather than of rational considerations (38).
Този цитат от Monique Zerner, като че ли е единственото рационално място, което може да се извлече от неговият труд основан най-вече на късни автори. Той твърди, че термините bulgarus и bougre се явяват като имена на еретици след 1250 г. най-вече под верския фанатизъм на Светата Инквизиция, а не на рационални съображения (when the Church dealt more and more with heresy on the basis of phantasms rather than of rational considerations).

В. MAGNA BIBLIOTECA VETERUM PATRUM et antiquorum scriptorvm ecclesiasticorum. PRIMO QVIDEM A MARGARINO DE LA BIGNE SORBONICO IN ACADEMIA PARISIENSI THEOLOGO….TOMUS DECIMVS TERTIVS, CONTINENS SCRIPTORES SÆCULI XII. ID EST AB ANN.CHRISTI 1200 VSQ. ADANN. 1300. Coloniæ Agrippinæ, anno MDCXVIII.

В. 1.Continens Scriptores sæculi XIII. id est, ab Ann. Christi 1200 ..., Volumen 13, anno 1618. p. 289., Cap.II, DeWaldensibus, pauperibus de Lundino, Leonistis Gazaris & Catharis (42).

В.1.1. p. 290, Bulgarus seu Bugarus; De ijsdem idem Historicus Anno MCCXXXVI. Circa dies illosinualvit hæretica prauitas eorum, qui vulgariter dicuntur Paterini & Bugares [Paterini е синоним на павликяните], in partibus transalpinis, de quorum erroribus malotacere, quam loqui; adeo, quod fidei puritatem in finibus Franciæ & Flandriæ ausi sunt perturbando violare. Sed diligenti ministerio, & indefesså prædicatione Minorum, & Prædicatorum, & Theologorum, præcipue Fratris Roberti de Ordine Prædicatorum ( qui, cognomento Bugre dicebantur; quia abillo couverfus habitum suscepit Prædicatoris ) Qui malleus hęreticorum dicebatur,confusa est eorum ſuperstitio, & error deprehensus. Quam plures autem ex vtroq; fexu ad fidem converti resutantes, fecit incendio conslagari: ita quod infra duos, vel tres menses circiter quinquaginta fecit incendi,vel vivos sepeliri.

В.1.2. p. 290, Per Burgares igitur seu Burgaros intelligendi funt viri Bugari, a regione quam hodie que incolunt, sic nominati.Cronicon Monachi Altissiodorensis de Hugone Episcopo eiusdem civitatis. Hæreticos, quos Bulgaros vocant, vehementer studuit insectari, eiusque instantia actum est,…

B.1.3. p. 290, Addit Calvinista. Patarenos etiam Burgares dictos. Unde hoc probat? Ex Matthæo Parifienfi. Et tamen paulo ante adducta Matthæi verba id non evincunt, que sunt ista Circa diez illos, invaluit hæretica pravitas eorum,qui vulgariter dicuntur Paterini & Bugares. Ex quibus non magis colligas Paterinis Bugarum, seu Bugarorum nomen suisse, ac Lutheranis nomen Calvinistarum, siita loquar. Circa illos diez invaluit hæretica pravitas eorum, qui vulgo nominantur Lutherani & Calviniani.
Adde, quod Fridericus Imperator [Фридерик Втори] in sua Constitutione Burgaros diserte à Paterinis distinguit. Sunt autem Bugares seu Burgari fecta Catharorum, quorum Ecclesiam, vel potius Synagogam, memorat Reinerus cap. 6. sub Bulgariæ feu VVulgariæ nomime. Sed quinam isti Bulgari? Erat, cum suspicarer Bugares seu Burgaros iſtos esse Italicorum Alpium vel Lombardiæ inquilinos. Audio enim hodie etiam superesse circa Tridentum, qui vocentur Burgari, Germanice, Bulgenraiter. Et Merula p.2. Cosmographiæ fuæ ad Lævam Mediolani in montibus, collocat Borgoro. Et similiter in Oronælæva Borgoro.Verum ne in hac sententia persisterem fecit lectio Matthæi Parisii, qui Anno Domini MCCXXIII, expresse scribit, Albigenſes,qui &VValdenſes penetrasse in Bulgariam, quæolim Mœsia vocabatur.

Audi Matthæum: Circa diez ıstos, hæretici Albigenfes constituerunt sibi Antipapam in finibus Bulgarorum, Croatię & Dalmatiæ, nomine Bartholomæum.In quibus partibus error ille adeo invaluit, vt etiam Epifcopos,& alios multos regionum illarum ad fuam allexerit pravitatem. Contra quem C. Portuenfis Epifcopus, & in partibus illis Apostolicæ ſedis Legatus, Rhotomagenfi Archiepiſcopo, scripsit in hæc verba …

Документ, който потвърждава изводите на Monique Zerner по-горе и освен това казва доста интересни неща:
В.2. Този авторитетен източник на Френската Сорбона от нач. на XVII в., казва, че еретиците във Франция и Фландрия през 1236 г. са наричани „патерини” и „бугарес” (Patarenos etiam Burgares- В.1.3. ), а бугари било интелигентното наименование на Burgares, които пък от своя страна са наричани Bulgarus (В.1.1.). Освен това, в В.1.3. се съобщава, че Мизия по това време се нарича България.

В.3. Още се казва, че Bugares или Burgari са секта на катарите (fecta Catharorum – В.1.3.) и това е писано в Конституцията на Фридерик Втори, където те са наречени и павликяни (Paterinis). Важно в това съобщение е не приравняването ( без значение дали е вярно или не) на павликяни и катари като сектански течения, а указанието, че църквите на тези сектанти са наречени синагоги (quorum Ecclesiam, vel potius Synagogam).
И какви са българите при това положение, както се пита и в самият документ - Sed quinam isti Bulgari? ( В.1.3.).

В. 4. Поради самият факт, че Bugares или Burgari са имена на павликянски или катарски секти във Франция и Фландрия и поради това, че тези секти имат свои центрове, наречени още през XIII в. синагоги, според изданието на Сорбоната, което разглеждаме, то извода по нашето търсене е само един:
За българската нация е без значение как се наричат по синагоги и църкви тези сектански течения от юдеи, франки, гали, баварци, бохемци, лютерани и калвинисти (Ex quibus non magis colligas Paterinis Bugarum, seu Bugarorum nomen suisse, ac Lutheranis nomen Calvinistarum, siita loquar – В.1.3.) и т.н. Тези имена, съставляващи сектите имат две вероятни етимологии. Едната е обикновени граждани от крепости и фортове - Bugares или Burgari, а другата е значението на тези думи като народ, простолюдие. Какъвто и да е извода, без значение, че тези термини се отъждествяват по-късно с народа в Мизия, наречена България, имената на тези секти нямат историческа връзка с българската нация, а само по име. И то по речевото развитието на това име, което наместо Bugares или Burgari, започва да се изписва като Bulgares и производните му от монаси, епископи и т.н. Дори е известно името на един от тези съчинители – епископ Hugo - Юго (Сronicon Monachi Altissiodorensis de Hugone Episcopo eiusdem civitatis. Hæreticos, quos Bulgaros vocant – В.1.3.).
Защото освен Bulgares , тези хора се наричани още Germanice и Bulgenraiter (Audio enim hodie etiam superesse circa Tridentum, qui vocentur Burgari, Germanice, Bulgenraiter – В.1.3.). Ако Bugares и Burgari днес се приравняват с българите, то би трябвало 90 милиона германци да се идентифицират с Bugares/Burgari и . . . днес да се наричат българи.

C. Arnold of Brescia, G. W. Greenway, Cambrigge at the University press, 1931.
На стр. 197, Greenway цитира списък на еретици на доминиканският инквизитор Стефан Бурбонски ( Stephen of Bourbon/ Etienne de Bourbon) от книгата му Anecdotes Historiques, p. 281, (ed. Lecoy de la Marche, Paris, 1877):
... Arnoldiste, Speroniste, Leoniste, Cathari, Patarini, Manichei sive Burgari . . . . Катари, павликяни, манихеи или бургари .

D. Glossarium mediae et infimae latinitatis, éd. augm., Niort : L. Favre, 1883‑1887, t. 1, col. 772b. (par C. du Cange, 1678).

D.1. Bulgari, Bugari, Bugeri, Hæretici, qui vulgo Albigenses in Francia, alibi Paterini, Cathari, etc. Manichæorum asseclæ. Matth. Paris ann. 1238.
De quodam Roberto Dominicano scribens, qui in Flandriam missus est cum officio Inquisitoris :
Ipsos autem nomine vulgari Bugaros appellavit, sive essent Paterini, sive Joviniani, vel Albigenses, vel aliis hæresibus maculati.

D.2. Vide Matth. Westmonast. ann. 1236. Et infra in voce Pifli. Monachus Altisiod. ann. 1201 :
Evraudus Miles, hæresis illius, quam Bulgarorum vocant, coram Legato arguitur.

D.2.1. Idem ann. 1206 :
Hæreticos, quos Bulgaros vocant, vehementer studuit insectari, ejusque instantia actum est, ut plerique rebus suis exinanirentur, exterminarentur alii, alii cremarentur.

D.2.2. Anno denique 1207. satis docet idem Scriptor, eosdem fuisse Bulgaros cum Albigensibus :
Per idem tempus Bulgarorum hæresis execranda, errorum omnium fæx extrema, multis serpebat in locis, tanto nocentius, quanto latentius ; sed invaluerat maxime in terra Comitis Tolosani, et Principum vicinorum.

D.3. Adde Nangium in Chron. eod. ann. 1027. Hist. Francorum MS. quæ exstat in Bibl. Memmiana, ann. 1223. de Philippo Aug. :
Envoia son fils en Albigeois pour destruire l'heresie des Bougres du pays.

D.4. Alia, quæ desinit in ann. 1322. ad ann. 1225 :
En cest an fist ardoir les Bougres freres Jeans, qui estoit de l'Ordre des Freres Prescheurs.


E. Bulgarorum hæresim a detestando Manichæo originem sumpsisse, auctor est Albericus in Chronico MS. ann. 1239. Ubi ejusmodi hæreticos in Campania ignis supplicio damnatos refert : sic enim obtinuit S. Ludovico imperante. Stabilimenta ejusdem S. Ludovici lib. 1. cap. 83 :
Se aucuns est soupeçonné de Bouguerie, la Justice le doit prendre, et l'envoier à l'Evesque ; et se il en estoit prouvez, l'on le doit ardoir.

F. Episcopus Portuensis in Epistola apud Matth. Paris ann. 1223 .
Bulgaros vero Albigenses hæreticos appellarunt nostri, quod Bulgari eorum hæresi maxime infecti essent, qui eam ab Orientalibus et Græcis Manichæis hauserant, Basilio Macedone imperante, uti fusius narrat Petrus Siculus in Hist. Manichæorum statim initio : deinde quod eorum summus Pontifex, cui cæteri ejusdem sectæ ministri obnoxii erant, in Bulgaria sedem fixisset.:
Ille homo perditus, qui extollitur supra omne quod colitur, aut quod dicitur Deus, jam habet perfidiæ suæ præambulum hæresiarcham, quem hæretici Albigenses Papam suum appellant, habitantem in finibus Bulgarorum, Croatiæ, et Dalmatiæ, juxta Hungarorum nationem. Ad eum confluunt hæretici Albigenses, ut ad eorum consulta respondeat...

G. GLOSSARIUM NOVUM AD SCRIPTORES MEDII AEVI, CUM LATINOS TUM GALLICOS, SEU SUPPLEMENTUM AD AUCTIOR EM GLOSSARII CANGIANI EDITIONEM. T. PRIMUS, PARISIIS, ANNO MDCCLXVI. p. 667
BULGARI, Hæretici, quivulgo Albigenfes. adde : quorum hærefis Borguezie appellatur, in Chron. S. Dion. lib. 3. cap. 14. Quant liéveſque ot la Borguezie entendu, &c. Dicti praeterea Bulgari, puerorum corruptores: unde Bougeronner, cum pueris rem habere, in Lit, remiſſ. an. 1477, ex Reg. 206. Chartoph. reg. ch. 1115. Fut rapporté & eſtoit commune renommée, que icellui Lombart Bougeronnoit, ou s'efforçoit Bougeronner aucuns des ensans , qui gardoient avec lui aux champs le beſtail. Hispan. Bujarron, masculorum concubitor.
Haud scio an huc pertineat vox Boullacre , quæ grave convicium est apud Sanctones. Lit. remiff. an. 1417 in Reg. 170. ch. 10. Lequel Noulin demanda à icellui Guillot , où estoit ce ribault Boullacre, en parlant de Jehan Girault; ....... lequel mot Boullacre esloit tenu & reputé moult injurieux au pais (de Saintonge). Alia videtur prorfus à vulgari Pouacre , qua homo spurcus significatur.
G.1. P. Carpentier, 1766. :
Reinerus lib. contra Valdenses cap. 6. recensens Ecclesias, uti vocabant, Catharorum, qui iidem sunt cum Valdensibus et Bulgaris, Ecclesiam Bulgarorum nominat, a qua cæteras profluxisse ait pag. 71. et cui præfuisse subdit Episcopum et Filium majorem Ecclesiæ Bulgariæ appellatum, pag. 78. Vide Marcam lib. 8. Hist. Beneharn. n. 2. et seqq.

H. Lit. remiss. ann. 1477. ex Reg. 206. Chartoph. reg. ch. 1115. Dicti præterea Bulgari, puerorum corruptores : unde Bougeronner, cum pueris rem habere:
Fut rapporté et estoit commune renommée, que icellui Lombart Bougeronnoit, ou s'efforçoit Bougeronner aucuns des enfans, qui gardoient avec lui aux champs le bestail.

J. “Interdum Bulgari, seu Bougres, dicti ϰτηνοϐάται”. Regestum Arestorum Parlamenti :
Bougrerie, si est habiter avec les bestes.

K. Matthæus Paris ann. 1255, Denique Bulgaros vocabant nostri usurarios omnes, quia ejusmodi hominum genus usurariis mercimoniis operam dabant:
Ipsi usurarii, quos Franci Bugeros vulgariter appellant.

L. Vetus Rotulus ann. 1233 :
Pro rebus saisiendis Caorsini capti propter Brogrisiam 7. libr.

M. Glossarium mediae et infimae latinitatis, éd. augm., Niort : L. Favre, 1883‑1887, t. 1, col. 773a.:
Bulgri, iidem qui Bulgari, in Vita S. Ludmillæ tom. 5. Sept. pag. 355. col. 1. Vide supra Bolgri.

N. Glossarium mediae et infimae latinitatis, éd. augm., Niort : L. Favre, 1883‑1887, t. 8, col. 395a.
Sirmondo ad calcem Supplem. Conc. Gall. pag. 345. dicitur id quod est commune omnibus villæ incolis, videlicet prædia quædam seu prata, queis utuntur indivisim ; apud nos les Communes. Vide Communia 2. Leo III. PP. Epist. 10:
Unde et jussistis ut nullus quilibet homo in posterum conquassare, aut in judicio promovere præsumeret, tam de Vulgaria, quam etiam de mansis, quod per vestrum dispositum Herminus.... nobis reconsignavit.

Р. Нека се върнем пак към Анастасий Библиотекар от т. VIII.
Графологията на термините използвана при препредаване текстовете на Ан. Библиотекар се различава от предаваните извори:
Р.1. Официалната „История на България, Т. II”, Създаване на независима българска държава, стр 219-228, разказва небивалици предназначени за хора незапознати с историческите източници и изучаването ѝ е интелектуален талаш предназначен за българското общество.
Р. 2. Д-р Г. Ценов в две книги се опитва да коригира тези измислици, но също не достига до сърцевината на сведенията (61) .
Р.3. Нека се върнем към първото издание на VIII Вс. Събор {ΤΩΝ ΑΓΙΩΝ ΟΙΚΟΥΜΕΝΙΚΩΝ ΣΥΝΟΔΩΝ ΤΗΣ ΚΑΘΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ, Τ. ΤΡΙΤΟΣ (22) ( CONCILIORVM GENERALIVM ECCLESIAEÆ CATHOLICÆ, T.Tertius, PAVLI V. PONT. MAX. AVCTORITATE, ROMÆ, MDCXII )}, там четем:
Р.3.1. стр. 185(6) ... iam memorata Vulgarorum gens protinus irruit, et universa circa Danubium occupat...
P.3.2. стр. 185(13) … iam memórato Principi Vulgarorum,…
P.3.2. стр. 185(13) … totamq. iam memoratorum Vulgarorum patriam…
P.3.2. стр. 185(23) … Omnes primates et cuncti populi Vulgarorum terra cognoscant …
P.3.3. p. 185(31) … Ignatium Constantinopoli disceptatio fuiscet canonice ventilata; et coniunctu Romanis Orientis sedium loci servatores iudicaverint Vulgarorum diœcesim illi Vrbi forte subijciendam cui ante Vulgarorum adventum subdebatur : … alia in Ecclesiasticus dispositio iuris et quammuis regio illa gracis fuerit …
P.3.4. p. 185(42) … Romani loci servatores et Vulgarorum missi cum Imperatore … и т.н.
P.3.5. p. 185(45) … nec Vulgares missi intelligerent … и т.н.
Тези сведения имат малки правописни различия с представеният латински текст от издателите на книгата на Г. Ценов, но имаме опасения, че превода на д-р Ценов има смислови различия с латинския наличен текст. Смятаме, че изписа Vulgares и производните му e твърде съмнително да индикират българска нация, тъй като са графологично свързани със значението на термина Vulgar, примери за който посочихме в т. VIII, А.1, А.2. и др.
Защо ?
Р.4. Първо, представения текст е от 1612 г., одобрен от самият папа Павел V (Camillo Borghese), чийто родово име кореспондира директно с burgensis, който термин е репит на burgarii. Вероятно честолюбивият папа сам да е считал burgarii-те за древен род от V в. и това да е повлияло по някакъв начин на издателствата при реализацията на текстовете на Анастасий Библиотекар в печатен вид, които са контролирани много внимателно от Понтифекса и помощниците му в Рим. Този църковен контрол между впрочен е изписан внимателно още в заглавните страници на въпросните книги, вероятно да не стане някаква грешка и автора да потъне в подземията на Инквизицията.
Р.5. Ако през средата на 9 в. се е осъществила някаква християнизация на въпросните райони ( Дакия, Илирия, Тесалия и т.н.) то е пълен абсурд по същото време да има или да са се появили български диоцези, т.н. християнски църковни области с българско население. Самият папа Николай свидетелства в Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum, че това може да стане постепенно, при обособяване на християнска общност обслужвана от свещеници и монаси, после при разрастване на църквите да се назначат епископи и много по-късно архиепископ, който да е глава на цялата общност. Той не отговаря на българи, дами и господа, защото един папа никога няма да пренебрегне владетелят и да се обръща към подчинените му – това е абсурд и при тогавашните нрави и обичаи, също и при днешните. Той отговаря на населението в градовете на Илирия, Тесалия, Епири, Дардания и т.н. - бургариите, което е било пагани, т.е. несъгласни или незапознати с църковните догми и промени, които както знаем се извършват със все по-голяма интензивност във времето от самовлюбени императори. Тъй като е недопустимо църковен глава да пренебрегне владетеля или първосвещенника и да се обърне директно към населението, митрополит Симеон по поръка на Васил Златарски манипулира безсъвестно друг източник – Посланието на Фотий, като на всяка страница се изписва най-отгоре, че отговорите са до българският княз Борис (64.А.) .
Това население с развитието на цивилизацията строи все по-здрави крепости срещу съседи и външни нашественици, а нуждата от някаква търговия едва ли е било определяща за формиране на обществото. И. М. Дьяконов дава точни сведения, че производителните сили на крайградското население ( което де факто храни населението на крепостите) не се епроменя със столетия – плугове, мотики, търнокопи, двойка волове и т.н. са с едни същи в продължение на векове. От друга страна, това население съставено от мизи, траки, гети и т.н., какъвто и език да е говорило, то това не е бил латински език, а още по-малко, гръцки – за това свидетелстват десетки паметници, както за императори родени на Балканите справящи не трудно с гръцки и латински (дори за Александър Македонски и неговият военоначалник, живяли 1100-1200 г. преди въпросното време), така и самите лингвинистични закони, които обуславят запазването на майчиният език в семейството и близката околност срещу активни външни езикови инвазии. Културата на два големи района в Европа ( Балканския и Иберийски п-ви, също и Северна Африка, където се говорят древни номадски езици във вътрешността, въпреки хилядолетната арабска езикова предопределеност на основното население ) доказва точно обратни тенденции – при нашествие на чуждоезична популация и продължителната ѝ окупация на съответните територии в продължение на векове, местната реч се капсулира в херметизираните семейства и родове на завареното население и дори продължава своето културно лингво-морфологично развитие. Преплитането на родови корени и вливането на чуждоезични елементи в езика на завареното население е осезателно, но никога не води до асимилиране или промяна на вектора на културната езикова еволюция на тези райони.
Р.6. Тъй като в т. 5 изказахме мнения, то е редно да се спрем и на самия текст от Анастасий Библиотекар:
Р.6.1. Самият факт, че въпросният текст е наличен единствено и само в късни варианти на църковни издателства от XVII, XVIII и etc. векове, дава основаниe за солидна подозрителност в намеренията на църковната общност от най-високо ниво, да запознае публичното и научно пространство с реалните съхранени текстове от Анастасий Библиотекар. И ако е невероятно, но възможно в продължение на 960 години не се намери нито един ръкописен препис от Анастасий Библиотекар за текстуално изследване, то за последните 30 години, когато са дигитализирани десетки хиляди ръкописни книги на църковна тематика, такъв препис също липсва. Ние считаме тези явления за преднамерена църковна политика, коята има своите резерви по тези текстове и по тази причина не ги прави публично достояние.
Р.6.2. Друг вероятен проблем е текста от изданието от 1612 г., където в глава CAVSAE ЕТ PRAEFATIO CELEBRATAE OCTAVAE SYNODI HISTORICO STYLO DEPROMPTA, DOMINO SANCTO ET COANGELICO PATRI PATRVM ADRIANO SVMMO PONTIFICI, ET VNIVERSALI PARAE. EGO FAMVLVS VESTER ANASTASIVS PECCATOR ABBAS ЕТ SVMMAE VESTRAE APOSTOLICAE SEDIS BIBLIOTHECARIVS, стр. 179 ( № 900 по бр.) още в началото е делегирано, че текстовете били на гръцки и едва сега са преведени на латински (Greca sere omnia Latina pleraque nunc primum prodeunt, ex antiquis exemplaribus omnia diligenter recognita). Това, че текстовете били щателно изучени, не внася яснота по нашето търсене, тъй като изписа на гръцки, по никакъв начин не може да даде представа, какъв е бил първоначалният изпис на латински представен от Анастасий Библиотекар и съответно неговото етимологично значение.

Р.6.3. По нататък следва история на Осмия събор ( Historia Octauæ Synodi ) на латински език и именно там е описано църковното прение, което е обект на нашето изследване и подробно представено в книгите на Г. Ценов. Изданието от 1612 г. не пояснява дали и то е било на гръцки език и е преведено на латински или изначално си е на латински в старите им анали, които църковните деятели така усърдно държат заключени в хранилищата на Ватикана. Термините Vulgarorum patriam (българската родина),Vulgarorum terræ (българската земя), Vulgarorum missi (българската мисия) и т.н., са преведени в българоезичното и чуждоезично пространство като термини индикиращи българската нация. Много хубаво. Ако имаме пред вид обаче, че термина Vulgar, който разгледахме по-горе, не индикира българска нация в средновековните текстове, а има смисъл на народ, общност и т.н., то смисъла на тези термини може да е имал съвсем друго значение и други групови обекти в първоначалните неизвестни за нас текстове от Анастасий Библиотекар, а именно, като термини на народа, локализиран в крепостите и укрепените места на територията наречена Vulgaria, като репит на същите тези burgarii, дали имена на териториите в Италия, Германия и т.н. и оформили се политически като независи феодални владения в рамките на Източната римска империя с средата на IX в.

Р.6.4. По тази линия на разсъждение, това прение се превръща във вътрешнополитическа римска история, в която деленето на източни и западни диоцези дърпа да разкъса църковната цялост на империята, чието църковно преразпределение е поставено още от Юстиниан с формирането на църковният диоцез Първа Юстиниана и като че ли точно тази Първа Юстиниана (64) е ябълката на раздора, тъй като Юстиниан и делегира независимост от Рим и КПол. Събитие крайно болезнено за християнската църковна общност за която съгласието и съгласуваността с централната власт и дори имплантирането с нея е от жизнено значеине за просперитета и съществуването на тази общност. Тази линия на оцеляване се оказва печеливша дори при наличието на централна власт в КПол от друго верско изповедание

Р.6.5. Ако това е било така, то термините, че „българите с огън и меч” налагали Фотиевата версия на църковна управа не е никак странна и различна от нашето търкувание.

Р.6.6. Не е странно, че области военно отцепили се от централното управление в КПол през 9 в. , ще търсят някакво църковно общение с една от двете митрополии – КПолската и Римската. Тези области имат различни царе, които имат собствено политическо управление, но административно са свързани с централната власт – нещо подобно на днешните автономни области в Русия, Испания, Канада и т.н. Всеизвестни са опитите на властите в Квебек, Каталуния, Чечня, Страната на баските (Pais Basco) и т.н. да се откъснат от централната опека и виждаме колко кръв се проля и се пролива по този въпрос до ден днешен. В нашият случай такова откъсване вече е осъществено от българските принцове през IX в., но нуждата от канонично църковно ръководство очевидно е било твърде необходимо на тези принцове, тъй като никой не може насила да ги накара да отидат в КПол и да търсят приобщаване към тази или онази църковна централа, ако това не е в техен управленчески интерес.

Р.6.7. Каквото и да е писано в неизвестните първи анали на Анастасий Библиотекар, папската канцелария в началото на 17 в. приема тези термини за индикация на нация. Тази нация обаче я няма според Юстиниан Велики ; цялото му име и титули в обръщение към Сената на КПол от кодекса му : … imperator caesar flavius ivstinianvs alamannicus gothicvs francicvs germanicvs alanicvs vvandalicvs africanvs pivs felix inclitvs victor ac trivmphator Semper avgvstvs … ( вж. стр. 4/176 по бр. на линка от притурка т. 64 ) Ако някаква българска нация е преминала Дунав през IV в. както твърди д-р Ценов ( и както перефразират църковните деятели в нач. на 17 в. ) и е заела Тесалия, Дардания, двата Епира, Илирия ( т.е. почти половината Баълкански п-в ), а тези провинции заедно с двете Дакии, о-в Крит, Ахая и Сев. Африка са под църковното попечителство на Рим, според твърденията на папа Дамас, то Юстиниан едва ли би пропуснал да ги включи към титлите си, сред които се намират например антите, за които не е чувано да са постигали някакви значителни военни победи. Такава нация в титлите на Юстиниан липсва и едва ли е пропусната поради недоглеждане или непознаване на историческите събития.

Р.6.8. Цялата тази църковна бъркотия най-добре е представена от кардинал Бароний (CAESARIS BARONII) в ANNALES ECCLESIASTICI, TOMUS QUINTUSDECIMUS (65) .
А. В книгата си той пише за година 867: DCCCLXVII. 1-3. Legati Apostolici in Bulgaria fidem Catholicam optime constituunt., 868: DCCCLXVIII. 4-6. Hadrianus legatos mittit ad Bulgaros, 878: DCCCLXXVIII.1-7. Joannes papa mittit legatos Constantinopolim cum litteris ad imperatorem de tollendis dissidiis, et ad Igmatium patriarcham exprobrans occupationem dioecesis Bulgarorum и т.н.

В. По нататък ползва термини Vulgarorum (Unde factum est, ut quidquid Romami assererent, nec Orientis lociservatores, nec Vulgares intelligerent. Et rursus quidquid Orientales legati dicerent, nec Romani lociservatores, nec Vulgarum missi cognoscerent . . . ) след това пак преминава на Bulgarorum и т.н. Графологията за тези термини при него няма особено значение, въпреки че на едно място пояснява, че под Вулгарум разбира Булгарум: 73. ... 0mnes primates, et cuncti populi Vulgarum (Bulgarorum) terræ cognoscant, ...


Р.7. Да обосновем съмненията, които изказахме в т. Р.3.5. за преводите на д-р Ценов през :
Р.7.1. А. Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква, стр. 201: Анастасий Библиотекарят ни пише, че българите са се покръствали във време на княза си Михаила, т.е. в девети век, .... Porro legatis ejusdem jam nomine Michaelis Bulgarici regis a sancto papa receptis ...
В. Същото е и при gesta pontificvm romanorvm ab evgenio ii, vsque ad cœlestinvm iv, vol. Secvndvm, venetiis, mdclxxxviii [ 1688 ], при Sacrosancta concilia ad regiam editionem exacta quae nunc quarta parte prodit auctor…t. octavus, ab anno dcccxlvii ad annum dccclxxi, lutetiÆ parisiorum, anno mdclxxi [1671] и повечето издания с този текст.
С. При liber pontifis seu de gestis romanorum pontificum cum codd. Mss. Vaticanus … suplevit joanes vignolum, bibliotecæ vaticanÆ olim prÆfectus alter…interpretatio vocum ecclesiasticarum onuphrii panvinii. Rome, mdcclv [1755] Имаме следните уточнения за разлика от горните издания:
С.1. За израза …vel quid erga reliquum Bulgaricum adhuc baptismo oporteret… ( стр. 210) е указано, че вместо reliquum Bulgaricum ( за по-нататъшното покръстване на българите ) във Ватикански томове първи и шести (Vat. I & VI ) стои израза Vulgaricum populum ( по нататъшното покръстване на обикновеният народ ), и по-долу наместо Bulgarici regis е изписано Vulgarici, еднакво и за двата ръкописа Vat. I & VI.
С.2. Тези термини не са ли остатъци от древни манускрипти, които са имали предвид съвсем други обекти. Кои може да са били те ?
D. Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква, стр. 214: „Super quibus recipiendis ideo apostolica sedes nullam reperitur fecisse querelam quoniam mox has, ut praedictum est saep memorata Vulgarorum natio adit et sibi jure potestatis omnia vindicaret: Превод (Върху тяхното повръщане, прочее не се намира, че Апостолското седалище е правело някакви оплаквания, понеже в тях веднага дойде често пъти споменаваният български народ, както по-горе споменахме, за да си ги освободи всички чрез правото на силата”.
D.1. Vulgarorum natío не значи български народ. Народ е gentes (populi, plebs, и т.н.) Natio може да значи произход, но само в неговият класифициращ компонент – от къде произхожда, как е роден и т.н. С natio в лат. език се индикира съсловие, йерархическа каста, класа в обществото, разряди във военната йерархия и т.н. , нация не значи народ дори в българският език. Според нас Vulgarorum natío индикира простонародно съсловие, народа в неговата широка, некласифицирана по образование, класа, произход и т.н. критерии същност.
D. 2. Adit не значи веднага дойде, Adit е глагол означаващ неактивно движение, освен ако не се употребява във военен смисъл за внезапно нападение. В случаят е разпореждане, достигане, пребиваване, вземане под опека и т.н. на териториите до Дунав, след като е ликвидирана със сила централната власт в КПол. Това вземане под контрол не става от север на юг, а от юг на северозапад с разрастването на самокотролиращите се феодални територии. Това не е станало по метода на атаки със звездни коне и външна номадска окупация – дори племенната империя на Атила не е могла да го стори с масирани войнѝ. Това е десетилетна и дори столетна постепенна инвазия на федеративни или местни военни съединения от крепости и укрепени пунктове над околните земи, докато КПолската власт в края на краищата губи административен и както виждаме от тези текстове, църковен контрол над тези райони. Началото на това завладяване, както споменахме най-вероятно е създаването на Първа Юстиниана с нейните особени привилегии. Точно по същите закони на общественото развитие се оформят като независими феодални владения, наричани малко пресилено държави и други федеративни формирования в империята – франкската, словенската, остроготската, лонгобардската и т.н. Някои веднага се делегират като държави, до други се колебаят между правните норми или изчезват от политическите средновековни сили и т.н.
D.3. Така, че за никакво нахлуване на когото и да било не става въпрос в пренията след Осмия Вс. Събор. Става въпрос за обособили се територии с местно военно управление, които внасят неяснота в класификациите на църковните писатели, как да нарекат тези територии без да навредят на църковната кауза. Опитите с термина авари, постепенно затихва и излиза от обръщение, но затова пък термините vulgari, bulgari т.н. след десетилетни предъвквания продължава да се ползва от църковните служители, поради липса на квалитетни термини, които няма да подронят устоите на църковната власт, а че става въпрос именно за църковна власт, няма две мнения по въпроса. Тази власт дори поема напълно функциите на държавата в определени територии на Европа и т.н.
D.4. Какъв интерес биха имали църковните власти с нарочването на определени области за завладяни от варвари или еретици ? Тези интереси са много:
D.4.1. Не се подронва по никакъв начин местната християнска йеруспруденция – били дошли авари, ами дошли – Божа работа, победили воените в половин Европа и се разположили по имперските земи – църквата е невинна; след 20 години няма нито един авар по тези места – покосила ги е тъмна дяволска сила. Дошли неизброими пълчища манихеи, павликяни, патерини и т.н. от Азия и народа се подлъгал по тях – официалната църковна власт е невинна, въпреки че пече, сече и т.н. подлъганите с пълни сили, разбира се чрез ръцете на силовата власт първоначално. То късно на Запад сама организира свои институции за такива църковни регулации.
D.4.2. Църконтие канони и правила се сменят със всяка смяна на римските императори и църквата естествено и винаги е на страната на актуалният император – всички останали извън екстремният църковен вираж и неадаптирали се съобразително към новите схващания на съответния император се нарочват за еретици. А такива императори дал Бог – Юстиниан, Константин Погонат, Анастасий и т.н. Оправданието е, че еретиците идват от Мала Азия, от Армения, от България и т.н. Църквата е обект на външни атаки и се самозащищава – тя е невинна и в този случай.
D.4.3. Как се осъществява тази политика на невинност и вечна правдивост ?
Много просто – тя се осъществява терминологично с писане и преписване на съответни издания, одобрени от върховната църковна власт – на модерен език това се нарича пропаганда, въпреки че звучи малко грубо. Веднъж burgarii-те са гарнизонни охранители на крепости, след това същите тези хора се нарочват за обикновен народ и простолюдие според случая, при търсене на поводи се нарочват за еретици, друг път за дошли от степите на Сарматия и Таврия и т.н. Търсените от нас предположително твърди термини bugrari/bugares – bulgares/bulgari всъщност се оказват терминологично-гъвкави различия на един от многото термини с които църковната християнска общност е бранила и брани своите внушения за да поддържа цялата тази власт, различна от силовата, но несъмнено по удачна и несъкрушима от нея, защото нейното оръжие е невидимо, то е словото изразявано по стотици най-различни начини, но в унисон с главните църковни християнски повели – винаги на страната на владетелите и винаги делегиращи своята вечна правдивост, без значение, че нейните формулировки са се променяли и се променят дори в рамките на един човешки живот.


IV. Bugrari/bugares – bulgares/bulgari като служебни/нарицателни имена употребявани по отношение на други имена или термини.

A. AIMOINI MONACHI INCLYTI COENOBII DE GERMANI A PRATIS. LIBRI QVINQVE DE GESTIS FRANCORVM (44) . PARISIIS, Apud Ambrosivm & Hieronymvm Drovart, anno MDCIII. (AIMOINI MONACHI SANCTI GERMANI A PRATIS IN FRANCORVM, Historia m, ad Abbonem, Abbatem Epifiola nuncupatoria. Domino venerabili & in Christi dilectione fundato, Abboni Abbati, totius gregis illi à Deo commissi minimus Aimoinus, perpetuaæ felicitatis munus.)

В този труд много ясно е заявено, кой как се нарича, термини напълно пренебрегвани в тяхната разнозначност от българската официална историография:
Стр. 172: Francorum Lib. IV (IIII), De contentione inter Auares Hunos et Bulgaros de rege deligedo: de Bulgaris expulfis à patria Franciam inuadere parantibus una, nocte cæsis.,
Cap. XXIIII. His diebus inter Avares cognomento Hunos, & eos qui Burgari dicuntur, magna surrexit contentio, cui deberetur regni successio: utrum ex Bulgaris orto, an ex Avarum semine procreato. Lis usque ad arma deducta, Hunis victoriam peperit. Victi Bulgari, & à propriis exules terris , Dagobertum expetunt regem Francorum , poscentes vacantem tellurem sibi concediad habitandum…
His diebus inter Avares cognomento Hunos, & eos qui Burgari dicuntur, magna surrexit contentio – През тези дни между аварите, с прозвище хуни и тези наричани Burgari, стана голяма свада... Т. е. свадата е между авари, едните се наричани хуни, а другите бургари. За бургарите вече знаем кои са. За хуните е казано, че са авари, но наричани хуни, защо са наричани хуни е отделен въпрос, но за самото име хуни вече сме писали – то е нарицателно име (47), точно както е определено от Aimoini.

A.1. В изд. от 1567 г. ( вж. пояснение в т. 44), стр. 535 ( FRANCORUM LIB. IIII ) четем:
Bulgari quoque Sclauos iu Pannonia sedentes, misso per Drauum nauali exercitu, serro & igni vastauerunt…
Кодов израз тук е misso per Dravum navali exercitu, който се превежда изпратиха по Драва военен флот, буквален превод военноморски войски. Действието се развива през 827 г. Този военен флот срамежливо се превежда от специалистите от БАН като изпратили войска на лодки ( ЛИБИ, т. 2, стр. 38), като чекистите очевидно разчитат на прозорливостта на читателите да се досетят, че става въпрос за лодки еднодръвки. Иначе откъде номада хан Омуртаг ще има флот и то военен !? Обаче се заблуждавате дами и господа, ако мислите българите няма да се досетят за какво става въпрос, българската интелигентност надминава всички други национални интелигентности. Едни от първите са Chitanka (46), веднага се досещат и споделят: „ЕДНОДРЪ̀ВКА ж. Обикн. в съчет.: Лодка еднодръвка. Лодка, направена от дънера на голямо дърво; члун. Не след дълго българските дружини с лодки еднодръвки и салове преминаха Дунава. Д. Линков, ЗБ, 13. Славяните познавали и различни занаяти. Издълбавали удобни лодки еднодръвки от стъблата на големи дървета, които ги издълбавали. Ист. VI кл, 34”. Вярмаме, че читателите забелязаха блестящият стил и граматическа подреденост на последното изречение – бързи са в Chitanka с досещането, но нещо българската реч ѝм куца с двата крака, дясната ръка и лявото ухо . . .
Стр. 525 De Bulgarorum legatione audita, стр. 527 De bulgari postulatis…, Baldrici de Bulgaris denuntiatione, стр. 528 Cum regi Bulgarorum legati sui quid и т.н. термина е само Bulgari и производните му. Тези Bulgari обаче нямат нищо общо с нацията която днес се нарича така, това са военни или граждански съсловия burgari от крепостите и феодалните владения в околностите на княжество Carantania, останки от териториалната структура на Римската империя, където се преплитат териториалнигранични претенции на авари, франки, ломбарди, баварци и т.н. Точно тези burgari, които бяха в източниците от 13 в., и чийто наименование с течение на времето се промени в bulgari. Такава промяна търпи и друг латински термин – comitat. От термин на римска териториална военна единица и съответно име на военен началник в Римската империя, този термин се променя в българската реч като символ и синоним на хайдутин или въоръжен народен закрилник.

А. 2. След 186 г. в изданието на Joseph Pichler Historia Imperatorum Romano-Germanicorum in Universitate Viennensi methodice...,Tip. Joannis Thomæ Trattner, Univ. Typogr., 1753 (46.A.). въпросният кодов текст от А.1., както го нарекохме добива вида :
стр. 454 – “ … Moras itaque pertæsus Ormotagus, Misso per Dravum navali exercitu in Slavorum, Ludovico subjectorum …”
Виждаме нагледно как се фризира историята за нуждите на политиката от ново време – Sclavos станаха Slavos ( т.е. роби), появи се юнака-хан Ормотаг и от тук до еднодръвките на Д. Линков и учебниците за 4 кл. в Република България има само една крачка. Ние виждаме, че не само една крачка е направена, но е построена Ж.П. линия за вагоните с измислици по българската история – табуни звездни коне ( въпреки, че българин на кон няма записан в световната история до 14 в. ), български империи по цялото земно кълбо – от Малайзия до Гватемала и т.н.
Можем само да отметнем, че в скоро време ще е нужен втори коловоз по нужното направление . . .

В. NOMENCLATOR, OMNIVM RERVM PROPRIA NOMINA SEPTEM DIVERSIS LINGV1S EXPLICATA, AVTORE HADRIANO IVNIO MEDICO, FRANCOFVRTI, ANNO MDXCVI (49).
През 16 в. България съществува само като територия в границите на Османската империя. Това се доказва от HADRIANO IUNIO, който пояснява на стр. 504, къде се намира Мизия - в България и Влахия – Mœsia inferior. Bulgaria et Walachia. Въпреки това когато обяснява на стр. 507 какви са трибалите, той пише – трибали, съседи на панонците. Бургари – Triballi, Pannoniis vicini. Burgari. България, Влахия и Панония се намират в границите на Османската империя през 16 в. (48) и ако в Панония са панонци, то по аналогична топонимия, същият автор би трябвало да пише, че трибалите са мизи, илири и т.н. Той обаче пише, че са бургари и името на тези бургари не произтича от името Bulgaria, а от латинският термин burgari – гражданите/населението от крепостите и укрепленията.

C. A. Midrash, който твърди, че евреи са служили в бургите (48.A) :

Burgi and Burgarii in Eretz-Israel /על Burgi ו-Burgarii בארץ-ישראל שמעון אפלבאום and S. Appelbaum ; Bulletin of the Israel Exploration Society /ידיעות החברה לחקירת ארץ-ישראל ועתיקותיה
Vol. 18.Abstract :

On the basis of Mishnaic and Talmudical material collected by Prof. M. Schwabe and G. Allon, and of archaeological parallels, it is suggested that the burgus might take the form of an enclosed yard surrounded by rooms within the wall. A Midrash shows the existence of burgi in the Flavian period on the roads to Jerusalem from the west; these can be connected with the "vineyards" of the emperors and Hadrian's "vineyard", which may have been the territory of the x Legion, later of Aelia. The Mishnah shows that Jews served as burgarii in the 2nd century. There were probably burgi in the Flavian period on the Limes of south Judaea, later imperial domains, and the parallel of the Brittones on the Upper German "Inner Limes" suggests that Jews served as burgarii here from the 2nd century onwards, as they were there in the 3rd. Here are found forts (Qasr el Juheiniye II) and road-stations of "enclosed yard" plan. This plan is very ancient in the country, and evidence of burgi from the Flavian period precedes similar evidence in other Roman provinces.

D. След нашето повърхностно търсене в древните европейски източници (основано само на източници налични в електорни книги – е-book ), като че ли е уместно да дадем пример с мътната девета вълна на Кремълската геополитическа машина и нейните методи на действие – създавайки нови терминологии и измислени нови документи за заместване на исконните източници по въпроса. Методи, които имплантираните агенти на Кремъл в БАН и поднаучните звена в България репродуцират с болшевишки порив, съответно финансово подрепяни от Империята на червената чума (51).

За вдигане на настроението ще приложим един материал, който доказвал битка на китайци с римляни и доказателството било, че китайците се срешнали с воини, които се прикривали със щитовете си под форма рибени люспи. И тъй като се прикривали по този начин, значи били римляни – нямало кои други да са . . . не е шега дами и господа, а научна Кремълска мисловност (51).


Е. Кипърци са наречени burgari (52). Chroniques d'Amadi et de Strambaldi: Chronique d'Amadi, Francesco Amadi, Imprimerie nationale, 1891.

… La regina ('1, quando si voleva partir da Cerines per Nicosia, dubitando del principe che era a Santo Hilarion con li Burgari, che non li assalisse al passo, el chiamò a Cerines, et lo fece giurar al corpo del Nostro Signor de haver bona pace...
p. 457 - … la Regina mandar 200 cavalli a Morpho per prender li burghesi et Burgari …


F. Термина vulgari като синоним на христианска общност:
F. 1. De vulgari sacrae scripturae phrasi, libri duo: quorum prior de peccato in spiritum sanctum ... tractat: posterior verò difficillimos quosque & obscurissimos vtriusque instrumenti locos ... explicat. Authore Patrick Cockburn, 1552. ( 53)
F. 2. Aera Christianorum vulgaris brevi commentatione exposita ..., Johann Christian Oertel; Johann Michael Lorenz, Typ. J.H. Heitzii, 1766. (54) .


G. Vercelli tra Oriente ed Occidente, tra tarda antichità e Medioevo. Atti della giornata di studio (Vercelli, 10-11 aprile e 24 novembre 1997), Curatore: V. Dolcetti Corazza, Ed. Edizioni dell'Orso, EAN: 9788876943416.

G.1. p. 117. “ 1.0. Nei nomi medievali dellˋattuale Borgo Vercelli è constante la componente “ bulg-ar- “ (loco Icastello bulgari o de búlgaro) che dalla metà del sec. XII in poi, si trova alternata con “burg-“ ( castro Bulgari e – forcé – castro Burgari in un atto del 1149, copiando nel sec. XIV; de burgari e loco …) ... Крепост Burgari от акт през 1149 г. е копирана през XIV в. като крепост Bulgari. Не е сложно да се досетим, че подобна съдба при преписване е сполетяла и термините обозначаващи обитателите на крепостите burgari-те.
G.2. p. 126. “ Come si vede, nella documentazione dei secoli X – XII, riguardante lˋattuale Borgo Vercelli, lˋalternanza “L/R” è attestata con certeza solo nellˋatto del 1176 (donna Romana de burgari…in loco bulgari), ove comunique il toponimo rimane Bulgari, mentre sulla forma del cognome …” В документ на Борго Верчели от 1176 г. името на госпожа Романа де Бургари на последните формуляри е изписано Романа де Булгари.
G.3. p. 118. “ …nostri Bùlgaro, od anche Borgaro ( Bolgare in quel di Bergamo, ed i vari Borgari e Bolgheri de Toscana…), debbano essere ricondotti piuttosto che ai Bulgari a una forma diminutiva de burgus”. ( OLIVIERI 1960 ) (56).

H. Francesco Osti, L'Epistola invettiva di Eutimio della Peribleptos (1050 ca.) nei codici a 840 e 604:
una versione breve e un rimaneggiamento L’opuscolo noto come Epistola invettiva contro gli eretici fundagiagiti o bogomili, redatto attorno al 1050 dal monaco Eutimio della Peribleptos, è giunto a noi in diverse versioni, sulle quali manca ad oggi uno studio sistematico. Nel nostro intervento ci concentreremo su due testi traditi da altrettanti manoscritti conservati alla Biblioteca Vaticana. Il primo, che si trova ai ff. 185r-188v del Vat. gr. 840, è stato fino ad oggi considerato una ‘versione breve’ o ‘epitome’ di altre versioni più lunghe dell’Epistola (edite da Gerhard Ficker, Die Phundagiagiten. Ein Beitrag zur Ketzergeschichte des byzantinischen Mittelalters, Johann Ambrosius Barth, Leipzig 1908, pp. 1- 86). Il secondo, conservato ai ff. 13v-14v del Vat. gr. 604, è invece una sorta di collage eresiologico che si compone di una serie di excerpta provenienti dal Synodikon dell'ortodossia e dall'Epistola invettiva, di cui può pertanto essere considerato un testimone indiretto.... Книгата е известна като гневна ода и нападки срещу еретици или богомили fundagiagiti, изготвена около 1050 от Монако Eutimio на Peribleptos. , Достигнал до нас в различни версии, на които липсва актуализирано системно проучване...


C o n c l u s I o

С този кратък преглед на средновековните паметници се постарахме да представим burgari /bulgari и съответно Bulgaria като термини ползвали се и ползвани с различни предназначения, индикиращи различни обекти и исторически събития. Днес термина bulgari означава нацията българи, но видяхме нагледно, че в миналото не е означавал само това. По тази елементарна причина, да се търсят народностни корени във и чрез едно променливо понятие във времето назад е causa perduta. Обяснение на исторически събития не може да става с етимологични тълкувания на термините, а с тяхната действителна роля в текстове от пергаментни, книжни и палеографски носители, съответно на езика на който са написани и според който имат смислово значение. Да се тълкуват надписи на един език, според етимологията на друг е крайно погрешно и дори бихме казали нездравословно състояние на духа и мисълта. Надяваме се, че представените материали правят по-разбираема „Римската теза за българското име”, че ТЕРМИНА BULGAROS (BULGARI, BULGARES, BULGARORUM И Т.Н. В РАЗЛИЧНИТЕ ПАДЕЖИ) ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ И ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ С РЕПИТИТЕ СИ – БУЛГАРИ, БОЛГАРИ, БЛЪГАРИ, БЪЛГАРИ И Т. Н. СЪЩЕСТВУВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТОТИЦИ ГОДИНИ КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА ВЪВ ВОЕННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА. и смехотворните материали откриващи български цивилизации и култури във вековете ще намалеят значително. Историята на днешните българи не е закотвена в термина българи, а се е променяла през столетия преминавайки от едни термини в други. Популярен и паразитен метод с невежо тълкуване на писана реч е да се идентизират понятия с доказано означена променлива приемственост, като :
1. Малала – „Пристигна с Атридите и Ахил със собствена войска от 3000 души, наричани някога мирмидонци, а сега българи” (καὶ ἁπῆλθε μετὰ τῶν Ἀτρειδῶν ὁ αὐτὸς Ἀχιλλεὺς, ἔχων ἴδιον στρατὸν τῶν λεγομένων Μυρμιδόνων τότε, νυνὶ δὲ λεγομένων Βουλγάρων).
Тези изречения се тълкуват от неграмотни индивиди по следният начин: В това свое изречение той казва, че сегашните граждани (т.е. по негово време) на града, основан от мирмидоняните, т.е. Мирмикия, са българи. Нищо повече (66) .
2. Друг пример с д-р Г. Ценов (67) :
В следващата, 1908 г. Аз написах друга работа, в която сравних разказите на Малала (VI в.) и Теофан (+ 817 г.) за делата на българите и хуните в Мизия и Тракия в 531 г., от което ясно се видя, че Теофан буквално е преписал Малала, с тази разлика само, че там, където Малала пише хуни, Теофан пише българи. Това се видя и когато се сравни Прокопий (VI в.) с Йордан (VI в.). Там, където Прокопий пишеше хуни, Йордан пише българи. А понеже Теофан е източникът, от който черпим сведения за основаването на българската държава, следва, че неговите българи не са нищо друго, освен хуните на Малала и Прокопий. Това обстоятелство накара Иречек да признае, че българите са хуни. Същото направиха и Нидерле, Златарски и Младенов...
Не може да се каже, че българите са хуни дами и господа, това варваризира по недопустим начин българската словесност, без знамение дали е изказано от Иречек, Златарски или от половината свят на тази земя. Ако Малала пише за хуни, а Теофан (който е копист на Малала ) пише за българи, то това не значи, че хуните са българи !
Това значи, че популацията наречена от Малала хуни, 200 г. по-късно е преименувана на българи от Теофан и това не значи че хуните са българи, това значи че хуните са били наречени българи и нищо повече от това.
Като се има пред вид, че хуни ( вж. 20) , а както проследихме в този материал и българи (Ούννοι/унои и βούλγαροι/вулгарои за въпросният пример) са само сборни термини на човешки популации, които в никакъв случай не индикират род, език, раса и т.н. в онези времена, то едно сборно понятие ( хуни) няма как да делегира нещо повече от сборно понятие и за българи. Освен това никак не е ясно, дали Теофан Изповедник употребявайки термина βούλγαροι има пред вид нещо друго, освен хунска популация или прави опит да представи латинския термин burgarii чрез гръцки репит и да актуализира текстовете на Малала. През VIII – IX в. когато живее Теофан, този термин е бил известен, ако не другаде поне в императорското образовано общество, а Теофан е обучаван в двореца и се предполага да е запознат с ръкописи съхранявани там, съдържащи въпросният термин, тъй като от военните реформи на Константин Велики , когато е въведено това понятие са изминали внушителните 500 г.! Освен това писанията на Теофан са толкова объркани хронологично, фактологично и стилово, че сериозен изследовател не би рискувал да разчита на тяхната достоверност (69) , извеждането на „Първо Българско царство” от текстовете на Теофан Изповедник е некадърна политическа измислица за наивници неподкрепена с нито един факт и т.н.
Aко по някакъв генетичен способ e възможно да се изведе и докаже, че генетични останки от погребан хун например, са идентични със съвременните генни показатели на абсолютно всички българите, то и това не е доказателство, че тогавашните хуни са днешните българи. Това е доказателство, че погребаният и считан за хун има родствени/генетични връзки с днешните българи. А дали считаният за хун покойник е роксолан, сармат, гет, гот и т.н. и дали мнозинството днешни българи имат генна родственост например с българите от Х в. е съвсем отделен и според нас нерешим към днешна дата въпрос. Тези дадености трябва да се изчистян езиково при представяне и осмисляне, да се обосноват историографски и едва тогава да се правят научни открития кои са българите.
Историята не може да даде коректен отговор за произхода или генезиса на който и да е народ, дами и господа, мечтаещи да разберете от нея кои са вашите далечни прадеди, това е приоритет на други науки – биология, генетика, анатомия и т.н. и то в научно възможните и обосновани лимеси на всяка една от тях. Историята само предава записани исторически събития, които трябва много съвестно и подробно да се диференцират и класифицират терминологично, да се отчетат авторските лични акцентии и еветуално да се сравнят с други такива от същото историческо време, да се прецени съответната авторска културна и езикова способност по отношение на описвания театър на действие, да се прецени кохерентността на съобщенията с артефакти от същата епоха и т.н. и т.н., и едва тогава и само тогава, да се извлекат тези термини, персонажи и събития, които ще дадат плът и кръв на старата история на днешната българска нация.
Това е пътя за българската историография и той още не е извървят.
F I n I s