Наръшки надпис

Наръшки надпис

(някои съображения)

боцман

Увод

Даденостите:

3.     „Лето 6412 от сътворението на света, индиктион 7. 
 граница на ромеи и българи 
 при Симеон, архонт от бога на българите, 
 при Теодор олгу таркан и 
 при Дристър комита.”

4.  „Известия русскаго археологическаго института”, Константинополе, т.III, Софiя, 1898 г. На стр. 184 четем : Пограничный столбъ между Византiей и Болгарiей при Симеоне”.

5. Близо до тази колона е намерена още една със следния надпис:

Изложение

Координати на хълма, където е намерена граничната колона по Google map: 40.808693,  22.849846 (стрелка № 1 или линк: http://maps.google.es/maps/place?ftid=0x14a833ab2a6ab91d:0x13014eb1c52e2750&q=40.808693,22.849846&ved=0CA0QgswAA&sa=X&ei=BYpsT7emDori4QTThPCJBA 
 

фиг. А

  

    Координати и снимки друг хълм на юг, за който Успенски споменава, че са част от граничната система  от фортове. 40.774432,22.827702 (стрелка № 2. Координатите се поставят на Google map  картата и тя дава местонахождението -  виждат се добре запазени помещения от форта.

    От изложението на Успенски, се вижда, че при съжденията си той говори за „граница на ромеи и българи” (точно както е изписано и на паметника), но още заглавието на материала е формулирано „Граница между Византия и България”. Ние не можем да не отчетем, тежненията на Имперската доктрина, на която служи Успенски в прокарването на линията, че Българската държава е плод на азиатски пришълци и съответно Е под културното ( под което се подразбира и военно контролирано) попечителство на Големият Брат. Въпреки това, когато говори за надписа, той го цитира правилно. Ние ще се спрем на по-неизвестните неща от статията на Успенски, а именно КЪДЕ е тази граница.

фиг. Б.

   Преди да разгледаме основанията на Успенски, трябва да погледнем с широко отворени очи – кой е Успенски ? Че е спец. по Римска история – несъмнено, че е коректен изследовател на текстовете – вече го потвърди с прочита и сравнението на наличните трудно различими надписи от двете колони, НО че Успенски е високо квалифициран разузнавач към Имперското руско ведомство е набива веднага на очи. По какво ? По светкавичната му ориентация и даване на квалифицирана оценка на всички плюсове и минуси на местността от военна гледна точка. Той веднага забелязва, че всеки хълм (като този на който е намерена колоната с въпросния надпис) има визуална връзка поне с още два по стратегическата линия към Солун и че тези хълмове са по протежение на една котловина по пътя за Солун, който е на двайсетина километра. От само себе си се разбира, че едно такова наличие на „кургани” се е използвало още от древни времена за укрепления. Опитното око на Успенски обаче забелязва, че гръцките карти са неточни с локализацията на курганите, че те имат и ями служещи за събиране на вода и т.н. На неговата карта, със стрелка №1 е отбелязан хълма, на който е намерен граничният камък и с червено сме обградили хълмовете, които формират граничната местност, пак според него.

Всички тези наблюдения говорят, че през X в. имаме една система от хълмове, които служат за граница – според двата надписа, които са запазане дори до 19 в.

                                                                           

На тази картинка 315. от XI – XII в. имаме поставяне на „граничен стълб”, но се съмняваме, това да е „граничен стълб” за нещо по-значително от граница на частен имот. Докато с разглежданите  граничните камъни нещата не стоят по този начин, те се намират в охраняеми каменни фортове, тяхната монолитност от 1.2м х 0.5м явно е предназначена да устоява на значително по дълго време от „граничния камък” на  горната рисунка. Професионалният  анализ на Успенски на околната местност и протежението на укрепената линия, ни дават основание да твърдим, че това е „границата на ромеи и българи”. Тя е същата както лимеса по Дунав на Римската империя – съседни опорни укрепени пунктове, път между тях, визуална видимост между фортовете и т.н. Т.е. „ромейско-българската” граница има направление Север-Солун.

Е, къде е територията на Симеон при това положение ?

-  Роман Лакапин в писмата си твърди, че Симеон завладял „целият запад”.

-  Военните действията на Симеон са предимно в Мизия и Тракия.

-  В църквата Св. Ахил, епархиите на българските епископи споменати в надписите от XI в. са на запад от тази линия – фиг. А и фиг. Б.

-  „България” на княз Михаил през IX в. (декларирана на  VIII Вс. Събор – ТИДЕ ) е на запад от тази линия.

-  Симеон е син на княз Михаил, въпреки че има сведение, че е син на Владимир управляващ край Дунав.

- В третото си посещение при Симеон, Лъв Хиросхакт договаря връщането на Солун във владение на КПол (по сведения на Арет – „Виз. пол. деятели”,Шангин, „Виз. Сб.” 1945г., стр. 232)

    С този кратък преглед  на „Наръшкия надпис” ние смятаме, че тази „ромейско-българска” граница Е граница на „България” на княз Михаил – ТИДЕ и останалата територия владяна от Симеон, като магистър-милитум на Римската империя. Именно  присъединяването на ТИДЕ, към неговата подопечна територия - Мизия и Тракия, като магистер-милитум от РИ,  МУ дава правото да се нарече Император на българи и ромеи. Именно тази територия е Родната дъщеря на РИ – България, част от РИ за КПолските Императори и единна „българска” територия за Симеон. Именно поради това, Солун въпреки, че има титула на отделна тема в римската административна уредба, не може да има територия, тъй като До и НАД него са българските територии, както тези от ТИДЕ, така и следващите – на Симеон и Петър I на запад от  ТИДЕ – България.

К р а й

SANCTI GREGORII PAPAE

SANCTI GREGORII PAPAE DIALOGORUM LIBRI IV, DE VITA ET MIRACULIS PATRUM ITALICORUM, ET DE AETERNITATE ANIMARUM. LIBER PRIMUS CAPUT XXVI. боцман (фиг.1) (фиг.2) Ето какво е казано според българските научни кръгове и триъгълници в този паметник и  разпространявано под следната форма:  ‎"В същата къща беше настанен един спатарий (телохранител) на гореказания патриций Нарсес, по род българин. Той, отведен при него, му заговори на езика на българите. А онова момче, родено и отгледано в Италия, отговаряйки му, така заговори на същия варварски език, щото стана ясно, че е родом от същия народ." превод от гръцки - Димитър Илиев. Ще подходим по обратен начин и ще потърсим даденостите по реда на тяхното появяване на „бял свят”.  Като такъв несъмнено е преписа от V в. (фиг. 1 –  St. Gallen, Stiftsbibliothek, Cod. Sang. 213, стр. 121) http://www.e-codices.unifr.ch/en/csg/0213/121/small  текста между двете стрелки: DICTI · NARSI · SPATARUS  ·VULGAR · MANEBICТ · QUI · SESTINE · UDEGRUM·DEDUCTUS · ES · VULGARIA · LINGUA · LOCUTUS· .   .   .   От този надпис единствено графемата  М (в червено) не може да се разчете от тази снимка, поради пришиването на листа. Нека разгледаме и преписа от VIII в.(фиг. 2):  .   .   .   DICTI  NARSI  SPATARIUS  VULGARUS  MANEBAT  QUI SESTINE AD EGRUM DEDUCTUS · ES  VULGAICA  LINGUA  LOCUTUR  EST  .  .  .    Анклав: В тези два документа са използвани следните съкращения:    което се чете  rum; вж. по-горе VE  -verum и т.н.  -  pre. При този случай за нашата история е важен факта, че другото съкращение на pre, което се среща в други ръкописи от същата библиотека на St. Gallen има вида  . В този си вид съкращението се намира в надписи, касаещи българското име, например в Чивидалското евангелие, в надписа на колоната на Омуртаг – „κανασΥβιγι”  и т.н. Дали освен съкращение на „пре” няма и друго значение, например „преподобен” ще отговорят запознатите с църковните старинни надписи. Край на Анклава.      От първият препис имаме термина VULGARIA · LINGUA. Този термин в този си вид има значение, прост, обикновен. Ще припомним поговорка  от Horatius Flaccus – „Jejenusstomschus raro vulgaria temnit” – „Гладен стомах не пренебрегва проста храна”. Така, че в този си вид, термина очевидно значи прост, обикновен език, както в преписа от  V в., така и в по—новият от VIII в.     Ето това пише в представените манускрипти (ръкописи)и нищо друго.   Какво имаме в електронното издание на манастира Свети Гал – текст в болд шрифт:   Cui tunc Graece dominus suus locutus est, atque ita ille in eadem lingua respondit, ut cuncti quiaderant, mirarentur. In ea quoque domo praedicti Narsae spatharius Bulgar manebat: qui festine ad aegrum deductus,  ei Bulgarica lingua locutus est; sed ita puer ille in Italia natus et nutritus, in eadem barbara locutione respondit ac si ex eadem fuisset gente generatus.       VULGAR/ VULGARUS  (в другият препис) и  VULGARIA/ VULGAICA се закичват с главни букви, използва се реформата в правописа V да се изписва с B и . . .  името на българите тръгва да обикаля по света, като синоним  на простаци и глупаци.     От това разбира се веднага се възползва и фанариотската църковна мисъл и текста добива вида τοῦ προλεχθέντος πατρικίου Ναρσῆ ἦν ἀπληκευμένος, τῷ γένει Βούλγαρος· οὗτος πρὸς αὐτὸν ἀπενεχθεὶς, τῇ τῶν Βουλγάρων γλώσσῃ ἐλάλησεν αὐτῷ., който се добавя в  двуезичното издание  на манастира, където освен друг смисъл, освен „българи в Италия”, не се допуска – предполагателно  като прислужници и диваци -  естествено -  какви ще са тези българи в Италия, ако не роби и слуги !?  По този гръцки текст, е направен и превода на Димитър Илиев, който поместихме в началото. Каква е целта на тази машинация – според нас – елементарна. Българите през      VIII в. не трябва да владеят Илирия, Тесалия, Дардания и двата Епира от V в., а да са тълпа азиатски цигани, които са се пръснали с талигите, конете и езика си по цяла Европа. Една смайващо елементарна  аранжировка, която се спазва и повтаря  изумително точно от българските „учени”. Край

Въпроси към автора на "Римската теза"

На които той ще отговори по подобащ се Божи начин на питанията на любознателните

1.       Кой, къде, в коя хроника, е отразил тази роля и функция на носителите на термина (служебното название) "bulgari" в РИ?

Това е отразено в писанието на Божият раб боцмана РТ в лето ЗФАГ от Сътворението на Света. ISBN  987-954-9447-30-9

2.      Какво именно се влага в понятието "федерати"?

По тези въпроси братята от Черните манастири са забранили на боцмана да дава обяснения. Желаещите могат да посетят Манастирската книжарница и да се осведомят по тези въпроси, а не да губят от времето за молитва на вярващите.

3.      Къде е отразена федеративната функция на българите (bulgari) за преходния според Римската теза период IV-VI век?

Тези български дела по това Божие време са изписувани на листи АΘ, ВГ и так далее по четивото. Виждаме че любопитните забравиха да питат за  „граничарите българи  „, дали от притеснение или вълнение, но ние ще дадем данни от другоземеца  Kenneth M. Setton в Speculum, Vol.25, No.4, pp.502 -543 ,който се позовава на Du Cange, Gloss.lat.I (reimpr.1937), p.772,:

Name aplied to them by the Greeks. Jhe garrison existence of so many “Bulgars” in isolated military colonies, without women, led to their being bougres and practicing bougrerie...

4.      Как така РИ, една робовладелска държава, която е завземала и слагала под властта си територии и народи, е давала изобщо федеративен статус на когото и да е за каквото и да е?

По тези въпроси хортува отец Инокентий в килийното училище дето е на царския път. В нашият манастир монасите недолюбват подобни ничтожни занимания.

5.      Къде са отразени тези федерати в аналите и хрониките?

Преди да станат федерати или лимитанеи, българското племе е редовна войска в римската армия и е неуместно в този начален период, те да се третират като дошляци в Римското царство. Те са под ръководството на магистър милитум Сабиан, лист ВГ от четивото – те са били Р пъти по Р человека. Те са началници – комити в област Септимания от Римското царство,  според визиготски писма от ХI година от РХ – Bulgar comes Sptimanie.

6.       Защото . . . Логично е, щом веднъж са дали статуса "федерати" на българите,

В този щести въпрос питащите сами си задават въпроси и сами си отговарят, и ние в никакъв случай не можем да прекъснем дълбокомислените йм сънотворения. Като пример сме оставили само курсива: Как може да се обясни нещо на човек, на когото „българите” придобиват статут на федерати – това може да стане само с омайно биле, но на нас ни е забранено от игумена да го ползваме.

7.      Римската империя има много граници. Дунав-Рейн е важна, голяма и добре укрепена граница, но! Тя не е даденост, а е дълъг и мъчителен процес. Къде са другите "булгари" по линията Дунав-Рейн? извор, хроника, автор, година, цитат, линк, факсимиле?

Тук ще подходим по-различно към заблудения человек, като го попитаме: той може ли да представи документ – паспорт, лична карта, кръщелно свидетелство, акт за раждане, том, линк, дело, че той САМИЯТ е българин. Ние ще се удудуваме ако може да представи такива документи, и АКО не престави, значи е от проклетото циганско поганско племе.

8.     Границите на Римската империя не са само по лимеса Дунав-Рейн. Те са и Андриановата стена между Англия и Шотландия, и в Северна Африка, и в Близкия изток. Къде са "лимитанеите"-граничари-войскари "българи" там? Или там са я карали без войска и граничари, ей така, на добра воля и взаимно уважение? Извор, хроника, автор, година, цитат, линк, факсимиле имаш ли?

Ние не можем да обучим всички питащи, къде са границите на Римското царство, защото това също е към задълженията на отеч Инокентий от килийното у-ще край царския път. Виждаме, че человека си мисли за граниза, като за орна бразда и двама граничари с кучето Балкан, но не можем да му помогнем. Игумена все още си блъска главата над изобретение, наречено от него  „фуния „ с която щял да налива акъл. Ние обаче не сме я виждали, камо ли да я ползваме. Предполагаме че пиянства в мазето, а се прави на работещ по въпроса, но както и да е.

9.      Какво правим с българските владетели с корони, с войните с България, с обозначенията от различни автори за българи преди

Кога е това  „преди „ чебовеко, преди да дойде Червената чума ли в българско.

най-важното: ИЗВЪН каквито и да е граници на Римската империя, Западно-римската империя, или Източноримската империя?

Ние не сме чували за българи отпреди цар Константин да реорганизира войската си, като търсим всичко по книгите естествено. АКО человека е  „чувал „ за българи, то това е навярно край оная къща, където затравят лудите. Ако е чел някъде за българи преди четиристотен години след РХ. Нека го донесе в манастира да му се удивиме всинца.

10.  Какво правим с "градовете на българите" в 5 век според Захарий Ритор?

Няма писано за такива градове сине, по нашите прочити на превода. За по сигурно ще проверим пак в сирийските книги, ако ни даде Бог да ги намерим, но и без да ги намираме, твърдим по цялата реч, че няма  „бугари „ в писанието на Захарий Ритор.

11.   Какво правим и как РТ на Боцмана обяснява Манасиевата хроника и документа на Йоан Скилица, където българите и владетелите им са указани като василевси, има посланниците между българската и източноримската страна, градовете, крепостите и войските на ИРИ и българите изглеждат различно?

Този въпрос е пак към задълженията на брат Инокентий, че както виждаме – голямо блуждение витае сред людете в българско. Че не знаят да четат – вече се примирихме, но и да смятат да не могат – значи с подострената пръчица и на първия ред в килийното у-ще.

12.  Какво правим и с архитектурните разлики между римския строеж на крепостите с тухлени пояси и строежите с квадри у нас?

Тук ние се сещаме за врабчето, което къйлвало, кълвало но го стрелнала котката и хвръгнало на едни бани от римско време. И понеже се било изпонакълвало до насита, взело че се изцвръкало долу на зида. Погледнало и си рекло – Олеле, какъв зид съм изсрало, ако бях останало още да кълва, щях да ударя в земята китайските врабци. . .

С уважение брат Исихаст от Черните манастири

13.  Какво е това "словенски език" и по какво се различава от българския? Откъде се е взел този словенски език като произход, език на кои народи или на кой народ е?

Ние ще призовем родителите на този чиляк и най-строго ще ги нахокаме. Не може цял живот да го карат да оди зад овцете и козите и да не го пратят да научи поне малко четмо и писмо. Человек който не знае, що е това словенски език и що е това български език е половин човек. Не, прости ми Боже, но много дадох. Четвърт човек е.

14.  Какво правим

Нищо не правите сънароднико, ама абсолютно нищо. Само вдигате пушилка, но не като Белю Пушилката, ами като петле, къде рови в прахоляка.

и как обясняваме и как можем да натъманим според РТ всички тези и много други безспорни факти (документи), които ясно разграничават българи и ромеи не само като понятия, но и като дипломации, обичаи, материална култура, и, което е много по-важно: дават указания не само за българи, но и за български градове в територии, които никога не са влизали в рамките на Римската империя?

Ние като божии хора, не можем да искаме във бездушната Венера, да процъфтява живот както на Земята – това не е угодно Богу, ако беше така, нямаше да го има и килиното училище на брат Инокентий край царския път. Като поанта ще добавим : Нито бесния може някой да укроти, нито простия – да вразуми.

Лето две хилядо и дванайсето от РХ.