Седемнадесето сведение за Михаил-Борис

    "Също така се говори, че владетелят  Богор (Βωγωριν) и поискал да му се нарисува ловна сцена в една  хижа в която често отсяда по време на лов за да й се наслаждава денем и нощем когато почива там. Това желание така го завладяло, че той извикал един монах художник от нашите римляни на име Методий и му наредил да нарисува такава картина. Но по Божие провидение, владетелят наредил да се нарисува не бойна сцена или лов на зверове и дивеч, а нещо което сам монаха да измисли, но такава, че да хвърли в изумление и страх, който я съзерцава. Тъй като монаха знаел, че нищо не хвърля човеците в такъв страх, както Второто Пришествие, той нарисувал именно него. Изографисал как праведниците получават награда за своя труд, а грешниците жънат плодовете на своите деяния и сурово са наказани в предстоящото възмездие. Когато владетелят видял завършената картина, обхванал го страх от Бога, приел божествените наши тайнства и в късна доба приел божественото кръщение. Това станало известно на народа, който възнегодувал и се вдигнал на въстание".

Продължителя на Теофан, „Животоописание на византийските царе”, кн. IV, 15.

..............

--------------

"TEOPHANES CONTINUATUS, IOANNES CAMENIATA, SYMEON MAGISTER,GEORGIUS MONACHUS"

EX RECOGNITIONE

IMMANUELIS  BEKKERI

BONNAE

MDCCCXXXVIII

     В това известие имаме архонт Богор (Βωγωριν) от Продължителя на Теофан, което име Имануел Бекер преиначава на принц Богорис (Bogoris). Кръщавките обаче не свършват до тук и от принц Богорис, архонта на българите става на цар Борис в дълбоките и велики преводи на БАН - ГИБИ, ЛИБИ и други подобни пост упражнения. Преданието което разказва Продължителя на Теофан е индикирано във времето с глагола "разказват, говори се". Това е доста странна формулировка, защото делегираната България от княз Михаил на пренията след VIII Вс. Събор са точно от времето на Прод. на Теофан и той им е съвременник. Тази България липсва за Прод. на Теофан, той споменава България с теритоии Дебелт и Загора, градове дълбоко в територията на Тракия, които били подарени на ромеите за благодарност. И за всичко това се говори, като за нещо дочуто от трети лица. 

   Да се идентизиза Богор с Борис, за нас е израз на пожеляния и желателни историографски аналолигии, които да подкрепят едно мнение за "княз Борис". Такъв няма в сведението на Прод. на Теофан.

   Тези събития са обяснени много добре от  д-р Ценов преди 100 г. и ние ще приложим страниците от книгата му "Произхода на българите . .  .":

     От текста на д-р Ценов е видно, че "покръстването" е късна фанариотска измислица, целяща фаворизиране на КПолското християнство, като повсеместно, единствено и т.н. По това време българската империя се простира на три морета и подобни "запазени" писания за нас показват по скоро опит за реставрация на едно смазано самочуствие и фанариотска църковна нищожност, отколкото съвестно и правдоподобно описание на исторически събития. Корените за това се крият в констатациите на Анастасий Библиотекар, че княз Михаил получава църковната си първоначална баптизация от Римската църква, а не от столичната КПолска. Въпроса е сложен и многолик, но каквато и да е била действителността тогава, Прод. на Теофан НЕ ГОВОРИ за "княз Борис", като дори името му споменато като βορισιν споменето от по-ранни писатели не му е известно. С една дума - голяма доза свободно съчинение, лансиращо ласкателства и хвалебствия за КПолската олигархия. Маниер, който се използва с голям успех до ден днешен от наследниците на Православното войнство от XI в.

   Като заключение - княз, цар и т.н. Борис, няма в сведението на Прод. на Теофан.