bozman
І.
Ще разгледаме тази част от битието на Ап. Павел (Савел) тъй като тя засяга и нашата история. Д-р Чилингиров във „Филипи или Филипопол” постави акцента върху града, където е бил Павел, като остави на самотек презумцията на църковните деятели, че Ап. Павел е проводника на християнството в Европа. В материала „Петричкият Филипопол” добавихме още един град претендент за ореола, който се носи с Апостол Павел и неговата дейност. В Библията, обаче попаднахме на сведения, които дават по друга представа за дейността и обектите на тази дейност на Павел и ще се постараем в тази статия да онагледим чрез факти тази дейност по данни от „Деяния на Светите Апостоли” от „Библия сиреч книгите на Св. Писание на Вехтия и Новия завет”, изд. на Св. Синод на БЦ, Сф., 1925г.
1. Гл. І, 4. : „ и като се събираше с тях, Той ( Исус – б.м.) йм заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене. 5. Защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий”.
Виждаме какви са заповедите на Исус – да не се напускат околностите на Йерусалим от Апостолите, както и очакваното Кръщение от самият Отец. Очевидно става въпрос за Края на Света и Божието Пришествие, една основна тема в юдейската религия, като Кръстителят ще бъде самият Бог.
Какво прави Ап. Павел по отношение на тези наставления – прави точно обратното. Напуска околностите на Йерусалим и се заема с „работа”, за която Исус Христос указва, че ще бъде извършена от самият Бог – кръщаване в Св. Дух. Оттук можем да си направим изводите, кои могат да бъдат тези юдеи, които се опитват да убият Ап. Павел при неговите странствания в Македония, Мала Азия и островите. Това могат да са както фарисеи, така и ТОЧНО ТЕЗИ ,които стриктно спазват Исусовите разпоредби към Апостолите
2. В гл. ІІ пише как Св. Дух навестява дванайсетте Апостоли, като на мястото на Йуда, { (който не се е самоубил като се е обесил на смоковница (смокиня), а по думите на Петър „като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа”) е избран Матей.}:
Гл. ІІ, 17, 18 : „ И ето в последните дни, казва Бог . . . върху робите МИ и робините МИ ще излея от моя Дух, и ще пророчествуват.” . Т.е. пророчеството е заявено като Божие Предопределение. Но Павел не го смята такова и лишава от пророчески дарби робинята от Филипи ( гл. 16 и 17 ) в името на Исус Христос, точно в името на този, чийто разпоредби пренебрегва. Повсеместно втълпявано е, че Павел ( Савел) гонел християните. Какво казва Библията:
„А Савел дишещъ (дишащ – б.м.) още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеницика, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото които намери да следват томва учение, мъже и жени, вързани да ги зовезе в Йерусалим” .Гл. ІХ., 1 и 2.
Написано е пределно ясно, че става въпрос за вътрешно юдейски проблеми, които се санкционират от еврейската синагога.
„ И веднага започна на проповядва в синагогите за Исуса, че той е Син Божий”.
Гл. ІХ., 20.
Не виждаме никакви причини да продължим да прилагаме още свидетелствата от тази част на „Деяния на Светите Апостоли” – връзката на Павел с еврейската община и нейната отцепила се секта са точно и пределно ясно изказани. Нека видим дейността му в Азия, Македония т.е. на Балканите, с какво е свързана – с проповядване на християнство или с проповядване на еврейската Исусова секта сред евреите, добила много по-късно изражение на нова религия и нова вяра, различна от юдейската.
ІІ.
Нека видим какво говори Павел пред един от първите, който не е евреин, но готов да приеме посланието на Бога чрез Павел.
„ . . .Вие знаете за станалите по цяло Йудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Йоан . . .”. гл. Х., 37
Няма никакво съмнение, че началото на тази секта е поставена от Йоан, който „не проповядва” както твърди Павел, а реално кръщава в името на Бога. Ето е интерпретацията на Павел по нея :
„..Него Бог възкреси на третия ден и даде му да се явява – не на целият народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него, след възкресението Му от мъртвите.” гл. Х., 40, 41.
Виждаме, че Павел най-откровено лъже и си приписва заслуги каквито никога не е имал – че е един от 12 Апостоли. Това в реален план означава своего рода самоназначаване за „Апостол на Исус” от Йерусалимската – галилейска група апостоли. Както ще видим това не му е признато.
В Гл. ХІ се говори Словото Божие се разпространява и сред не юдеите, което Йерусалимската група Апостоли приемат с думите : „тъй Бог и на езичниците даде покаяние за живот”. Гл. ХІ., 18.
Тук обаче имаме едно уточнение в т. 19, за тези които са свидетели на убийството на Св. Стефан, на което присъства и Павел като пасивен съучастник : „ А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало след убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото , освен на иудеи”.
Като цяло се оформят две групи, една която проповядва само на юдеи и друга, водена от Петър която проповядва и на не-юдеи. Нека видим към кои се отнася Павел (Савел).
ІІІ.
1. В Антиохия: „Като отплуваха от Пафос, Павел и ония които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска . . .и като заминаха от Пергия стигнаха в Антиохия Писидийска и съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.”. Гл. ХІІІ., 13 и 14.
„. .първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците” Гл. ХІІІ., 46.
Виждаме, че проповедите започват в синагогата, но тъй като Павел не може да намери достатъчно съмишленици за новите постулати на йудейската секта, проповядваща Вечен живот, се обръща към други народности. След което е прогонен от този град със съдействието на иудейската община.
2. В Икония: „ те влязоха заедно в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха” . Гл. ХІV., 1.
3. От там Павел и другите отиват в Листра и Дервия, и проповядват, но идват евреи от Антиохия и Икония и провеждат контра проповед, след което народа набива „Павла с камъни” и го „извлякоха извън града мислейки го за мъртъв”. В гл. ХV се обясняват някои разногласия между Апостолите на които няма да се спираме, но че Павел твърдо върви по пътя да проповядва сред йудеите говори и факта, „Него (Тимотей – б.м.) поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе обряза го заради иудеите които бяха по тези места; защото всички знаеха, че баща му беше елин”. Гл. ХVІ., 3.
4. В Филипи: „а в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят”.Гл. ХVІ., 13. Тук не е казано, кои имат обичай да се молят, но че молитвата е в съботния ден определено индикира еврейската общност.
5. В Солун: „дойдоха в Солун, дето имаше юдейска синагога. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред йм говореше от Писанията”. Гл. ХVІІ., 1, 2.
6. В Берия: „А братята веднага през нощта отратиха в Берия Павла и Сила, които като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога”. Гл. ХVІІ. 10.
7. В Атина: „Докато чакаше в Атина . . .той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните и всеки ден на тържището с които случеше”. Гл. ХVІІ., 16, 17.
8. В Коринт: „и като намери един иудеин на име Акила . . . дойде при тях. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.” Гл. ХVІІІ., 2,3 и 4.
9. В Ефес: „Като стигна в Ефес, остави ги там ( Акила и Прискила – б.м.), а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.” Гл. ХVІІІ., 19. Тук в Ефес, Павел се среща с „ученици” за които не е уточнено чии ученици са, които са кръстени в „Йоановото кръщение” и „нито са/сме и чули дали има Дух Светий”. Очевидно е че маршрута на Павел следва пътя на друг Апостол проповядвал кръщение с вода, за когото „Деяния на Св. Апостоли” нищо не споменава.
10. Второ идване в Ефес: „А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие”. Гл. ХІХ., 8.
„Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса”. Пак там., 10.
11. В Йерусалим: Яков казва: „Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи и те всички са ревнители на закона. А за тебе мвного йм е говорено, че учиш всички иудеи които са между езичниците, да отстъпят от Мойсея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичая. . . а на повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да съ въздържат от от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство”. Гл. ХХІ., 20 – 25.
До тук, обекти за проповед на Павел са еврейските общности и само когато е прогонен или бит от тях се обръща и към неюдеи или ако тези неюдеи са посетители на синагогите. Иначе с месеци не излиза от синагогите.
Четем, че проповедите на Павел са отхвърлени от „централата” в Йерусалим и тя в лицето на Яков е изпратила писмени „контра” разпореждания, отхвърлящи проповедите на Павел - „да не пазят те нищо такова”. Брожението и разправиите които възникват, между евреите са описани подробно от ХХІІ, до последната ХХVІІІ, когато Павел пристига в Рим. Ние няма да се спираме на тях, само ще отбележим, че това са еврейски разправии за новото учение разпространявано от Павел и загатнато и от Петър. Те са свързани с Римската власт, доколкото Рим осъществява силово управление на провинциите и няма отношение към религиозните въпроси. Е, питаме ние, къде е християнството проповядвано от Павел в Европа, след като той преди всичко се обръща към еврейската общност и общини ? Какво смятат православните и католическите течения в християнството нас изобщо не ни засяга, тъй като черпим информация директно от Библията, а не от попските инсинуации, разтягани чрез институциите йм. Ние такова християнство не виждаме и оттук въпроса, дали е бил Ап. Павел във Филипи или във Филипопол е преди всичко проблем на еврейската секта, която в този момент НЕ Е християнство, а по скоро проблем между садукеи и фарисеи ( „защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни Дух, а фарисеите признават и едното и другото.” Гл. ХХІІІ., 8. Доколко тази секта е придобила наименование за „християнство” и облик на отделна религия, е късен въпрос и никак не засяга дейността на Ап. Павел в Европа и Азия през І – ІІ в., тъй като той работи по вътрешните проблеми на иудейските общини. Как от тази де факто "фарисейска секта" се разви християнството е въпрос за който Павел не е допринесъл умишлено и преднамерено, а по скоро случайно и несъзнателно. Така, че дали е проповядвал на евреи във Филипи край Кавала или в Пловдив, или Петричкият Филипопол лично нас не ни засяга. Ап. Павел проповядва разновидност на юдаизма и никога никъде не е заявявал, че неговите послания са нещо различно от основните постулати на същият. Да се твърди, че проповедник на юзаизма е основоположник или разпространител на християнството ни се струва недоразумение.
..............................................
Допълнение
към темата „Апостол Павел”
Bozman
Тъй като разсъжденията по тази тема бяха върху основания от настоящият вид и съдържание на Библията и по-точно в нейният български вариант, нека видим какво казват и други древни писания по тази тема.
Ето карта която дава приблизителна представа за границите на Македония и Одриското царство (границите му са в кафяв контур) до 45 г. от н.е.:
Извън темата искам да обърна внимание на факта ( един много тъжен факт за усвояване и евентуално запаметяване от фанариотските среди в българско), че територия именува „Гърция” или „Елада” НЯМА на територията на Балканите. Тези територии са именувани Македония, Епир и Ахая, като съответно обитателите йм са съответно македонци, епирци и ахайци.
Ето какво пише за македонците, един стар документ от средата на ІХ в., на стр. 114, съдържащ послания на Св. Павел, „Деяния на Апостолите” и още няколко писма от Св.Йоан, Св. Петър и т.н.,съставен в абатство Св. Гал:
Филипополците (филипяните, филиповците) СА македонци !
Ето къде е Македония през разглеждания период ( времето на Ап. Павел):
http://www.epop3.com/user/nbajammer/School/BHC/BE171/FinalProject/index.html
Дали е посещавал Филипи край Неапол или Петричкият Филипопол ще проследим този въпрос по-нататък, но че жителите на тези градове СА македонци, е известно и документирано в представеният цитат от откъса „Деяния на Апостолите” от ІХ в. по документа от Абатство Сен Гал.
Поздрави.
