Този текст касае посещението на Павел във Филипи, като различията му от текстовете в бълг. издание на Библията са, че няма споменаване на Филипи или Филипопол а само на "филипяни".
неделя, 2 октомври 2011 г.
Апостол Павел ІІ
Тъй като въпроса за посещението на Ап.Павел на Балканите е любопитен и според нас недостатъчно изяснен въпрос според първоизточниците, то тук ще представим един материал от абатство Сен Гал, който сам по себе си представлява препис-копие на Ап. Павел, Деяния на апостолите, писма (3 от Йоан, две от Петър и т.н.) и Апокалипсис, написан в средата на деветия век в споменатото абатството.
Този текст касае посещението на Павел във Филипи, като различията му от текстовете в бълг. издание на Библията са, че няма споменаване на Филипи или Филипопол а само на "филипяни".
Този текст касае посещението на Павел във Филипи, като различията му от текстовете в бълг. издание на Библията са, че няма споменаване на Филипи или Филипопол а само на "филипяни".
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Philipopolis ad Pontus fluvius
Опит за откриване на развалините
bozman
Местоположение:
( Google Earth )
410 28 I 12.05 II N
230 15I 34.54 II E
В синьо: Струма - на 96 м. надморска височина.
В тъмно зелено: „Предградия” – на 115 - 123 м. надморска височина.
В светло зелено: Петрички Филипопол – 100-118 м. надморска височина.
Разстояние от „предградията” и крепостта до Струма – 800 -1000 м. От крепостта до „предградията” – около 40-50 м.
В светло кафяво: пл. Кожух.
В червен правоъгълник: църква Св. Петка на Рупите построена със средства на пророчица Ванга.
В тъмнo кафяв пунктир: предполагаем изкуствен строеж – зид или изкоп.
Недостатъци:
Несъвпадащи координати с положението на Philipopolis представено от картата по-долу.
----------------
Симчо: Градът който се споменава, не е ли Пловдив, все пак??!
--- Стига името "плъ‘п’дивı" да е град, защото такъв град няма в "наличност" през І - ІІ в. По аналогия с македонската "Вериi" (Берое, която съществува като град в този период и дори е спомената в Библията) може да се МИСЛИ за град, но нищо не му пречи да е някакво нарицателно, сложносъставно име, една от съставките на която е "диве" - божество, сакралност. Така, че плъ‘п’дивı да е име на град е 50 на 50 към възможността да не е. Както казах, лексема "плъп" все още няма индикирана в стрб. речник на Миклошич, който е най-изчерпателният по отношение на наличния словесен стрб. фонд. Писането на "плъ‘п’дивı" пък с главна буква не е от коректните маниери за втълпяване на спорни внушения. Ако ще и 1 м. да е голямо П-то, то от това "плъ‘п’дивı" град няма да стане.
Напълно е възможен и реален вида на текста ето такъв:
"аплъ многъи печали приимъ във Верии и въ плъп, диве македонскемъ",
което се превежда като "апостолът много мъка прие от Бероя и "плъпъ" ритуалите (или земите) македонски, подразбира се и от Коринт също . . . ".
За мен в този момент (нататък ще видим) плъпдиве индикира някакви македонски местности в които е налична и изповядвана някаква друга вяра, която допринася за "мъките апостолски". ИЛИ Също така, това може да е освен нарицателно име на местности, също така и нарицателно име на обредни разбирания от местното население, които са донесли "мъки" на Апостолите на Исус. Тези местности с друга "особена вяра" или определянето на плъ‘п’дивı , като особена нородопсихология приложена насилствено към Апостолите е индикирана и в текста: На филипяните ЙМ е излязла дума, за неверници (veritatis prestiter infide) и следствие на това,в текста на E. Kaužniački, с "плъ‘п’дивı" да се указват именно тези райони или това определение на "неверност". От тази гледна точка, гръцкото Филипи, с неговата близост до най-големите македонски градове, по-трудно може да бъде прието на упоменатият град, отколкото Петричкият Филипопол в земите на медите-траки.
вторник, 27 септември 2011 г.
Апостол Павел
Апостол Павел
bozman
І.
Ще разгледаме тази част от битието на Ап. Павел (Савел) тъй като тя засяга и нашата история. Д-р Чилингиров във „Филипи или Филипопол” постави акцента върху града, където е бил Павел, като остави на самотек презумцията на църковните деятели, че Ап. Павел е проводника на християнството в Европа. В материала „Петричкият Филипопол” добавихме още един град претендент за ореола, който се носи с Апостол Павел и неговата дейност. В Библията, обаче попаднахме на сведения, които дават по друга представа за дейността и обектите на тази дейност на Павел и ще се постараем в тази статия да онагледим чрез факти тази дейност по данни от „Деяния на Светите Апостоли” от „Библия сиреч книгите на Св. Писание на Вехтия и Новия завет”, изд. на Св. Синод на БЦ, Сф., 1925г.
1. Гл. І, 4. : „ и като се събираше с тях, Той ( Исус – б.м.) йм заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене. 5. Защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий”.
Виждаме какви са заповедите на Исус – да не се напускат околностите на Йерусалим от Апостолите, както и очакваното Кръщение от самият Отец. Очевидно става въпрос за Края на Света и Божието Пришествие, една основна тема в юдейската религия, като Кръстителят ще бъде самият Бог.
Какво прави Ап. Павел по отношение на тези наставления – прави точно обратното. Напуска околностите на Йерусалим и се заема с „работа”, за която Исус Христос указва, че ще бъде извършена от самият Бог – кръщаване в Св. Дух. Оттук можем да си направим изводите, кои могат да бъдат тези юдеи, които се опитват да убият Ап. Павел при неговите странствания в Македония, Мала Азия и островите. Това могат да са както фарисеи, така и ТОЧНО ТЕЗИ ,които стриктно спазват Исусовите разпоредби към Апостолите
2. В гл. ІІ пише как Св. Дух навестява дванайсетте Апостоли, като на мястото на Йуда, { (който не се е самоубил като се е обесил на смоковница (смокиня), а по думите на Петър „като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа”) е избран Матей.}:
Гл. ІІ, 17, 18 : „ И ето в последните дни, казва Бог . . . върху робите МИ и робините МИ ще излея от моя Дух, и ще пророчествуват.” . Т.е. пророчеството е заявено като Божие Предопределение. Но Павел не го смята такова и лишава от пророчески дарби робинята от Филипи ( гл. 16 и 17 ) в името на Исус Христос, точно в името на този, чийто разпоредби пренебрегва. Повсеместно втълпявано е, че Павел ( Савел) гонел християните. Какво казва Библията:
„А Савел дишещъ (дишащ – б.м.) още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеницика, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото които намери да следват томва учение, мъже и жени, вързани да ги зовезе в Йерусалим” .Гл. ІХ., 1 и 2.
Написано е пределно ясно, че става въпрос за вътрешно юдейски проблеми, които се санкционират от еврейската синагога.
„ И веднага започна на проповядва в синагогите за Исуса, че той е Син Божий”.
Гл. ІХ., 20.
Не виждаме никакви причини да продължим да прилагаме още свидетелствата от тази част на „Деяния на Светите Апостоли” – връзката на Павел с еврейската община и нейната отцепила се секта са точно и пределно ясно изказани. Нека видим дейността му в Азия, Македония т.е. на Балканите, с какво е свързана – с проповядване на християнство или с проповядване на еврейската Исусова секта сред евреите, добила много по-късно изражение на нова религия и нова вяра, различна от юдейската.
ІІ.
Нека видим какво говори Павел пред един от първите, който не е евреин, но готов да приеме посланието на Бога чрез Павел.
„ . . .Вие знаете за станалите по цяло Йудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Йоан . . .”. гл. Х., 37
Няма никакво съмнение, че началото на тази секта е поставена от Йоан, който „не проповядва” както твърди Павел, а реално кръщава в името на Бога. Ето е интерпретацията на Павел по нея :
„..Него Бог възкреси на третия ден и даде му да се явява – не на целият народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него, след възкресението Му от мъртвите.” гл. Х., 40, 41.
Виждаме, че Павел най-откровено лъже и си приписва заслуги каквито никога не е имал – че е един от 12 Апостоли. Това в реален план означава своего рода самоназначаване за „Апостол на Исус” от Йерусалимската – галилейска група апостоли. Както ще видим това не му е признато.
В Гл. ХІ се говори Словото Божие се разпространява и сред не юдеите, което Йерусалимската група Апостоли приемат с думите : „тъй Бог и на езичниците даде покаяние за живот”. Гл. ХІ., 18.
Тук обаче имаме едно уточнение в т. 19, за тези които са свидетели на убийството на Св. Стефан, на което присъства и Павел като пасивен съучастник : „ А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало след убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото , освен на иудеи”.
Като цяло се оформят две групи, една която проповядва само на юдеи и друга, водена от Петър която проповядва и на не-юдеи. Нека видим към кои се отнася Павел (Савел).
ІІІ.
1. В Антиохия: „Като отплуваха от Пафос, Павел и ония които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска . . .и като заминаха от Пергия стигнаха в Антиохия Писидийска и съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.”. Гл. ХІІІ., 13 и 14.
„. .първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците” Гл. ХІІІ., 46.
Виждаме, че проповедите започват в синагогата, но тъй като Павел не може да намери достатъчно съмишленици за новите постулати на йудейската секта, проповядваща Вечен живот, се обръща към други народности. След което е прогонен от този град със съдействието на иудейската община.
2. В Икония: „ те влязоха заедно в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха” . Гл. ХІV., 1.
3. От там Павел и другите отиват в Листра и Дервия, и проповядват, но идват евреи от Антиохия и Икония и провеждат контра проповед, след което народа набива „Павла с камъни” и го „извлякоха извън града мислейки го за мъртъв”. В гл. ХV се обясняват някои разногласия между Апостолите на които няма да се спираме, но че Павел твърдо върви по пътя да проповядва сред йудеите говори и факта, „Него (Тимотей – б.м.) поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе обряза го заради иудеите които бяха по тези места; защото всички знаеха, че баща му беше елин”. Гл. ХVІ., 3.
4. В Филипи: „а в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят”.Гл. ХVІ., 13. Тук не е казано, кои имат обичай да се молят, но че молитвата е в съботния ден определено индикира еврейската общност.
5. В Солун: „дойдоха в Солун, дето имаше юдейска синагога. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред йм говореше от Писанията”. Гл. ХVІІ., 1, 2.
6. В Берия: „А братята веднага през нощта отратиха в Берия Павла и Сила, които като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога”. Гл. ХVІІ. 10.
7. В Атина: „Докато чакаше в Атина . . .той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните и всеки ден на тържището с които случеше”. Гл. ХVІІ., 16, 17.
8. В Коринт: „и като намери един иудеин на име Акила . . . дойде при тях. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.” Гл. ХVІІІ., 2,3 и 4.
9. В Ефес: „Като стигна в Ефес, остави ги там ( Акила и Прискила – б.м.), а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.” Гл. ХVІІІ., 19. Тук в Ефес, Павел се среща с „ученици” за които не е уточнено чии ученици са, които са кръстени в „Йоановото кръщение” и „нито са/сме и чули дали има Дух Светий”. Очевидно е че маршрута на Павел следва пътя на друг Апостол проповядвал кръщение с вода, за когото „Деяния на Св. Апостоли” нищо не споменава.
10. Второ идване в Ефес: „А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие”. Гл. ХІХ., 8.
„Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса”. Пак там., 10.
11. В Йерусалим: Яков казва: „Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи и те всички са ревнители на закона. А за тебе мвного йм е говорено, че учиш всички иудеи които са между езичниците, да отстъпят от Мойсея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичая. . . а на повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да съ въздържат от от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство”. Гл. ХХІ., 20 – 25.
До тук, обекти за проповед на Павел са еврейските общности и само когато е прогонен или бит от тях се обръща и към неюдеи или ако тези неюдеи са посетители на синагогите. Иначе с месеци не излиза от синагогите.
Четем, че проповедите на Павел са отхвърлени от „централата” в Йерусалим и тя в лицето на Яков е изпратила писмени „контра” разпореждания, отхвърлящи проповедите на Павел - „да не пазят те нищо такова”. Брожението и разправиите които възникват, между евреите са описани подробно от ХХІІ, до последната ХХVІІІ, когато Павел пристига в Рим. Ние няма да се спираме на тях, само ще отбележим, че това са еврейски разправии за новото учение разпространявано от Павел и загатнато и от Петър. Те са свързани с Римската власт, доколкото Рим осъществява силово управление на провинциите и няма отношение към религиозните въпроси. Е, питаме ние, къде е християнството проповядвано от Павел в Европа, след като той преди всичко се обръща към еврейската общност и общини ? Какво смятат православните и католическите течения в християнството нас изобщо не ни засяга, тъй като черпим информация директно от Библията, а не от попските инсинуации, разтягани чрез институциите йм. Ние такова християнство не виждаме и оттук въпроса, дали е бил Ап. Павел във Филипи или във Филипопол е преди всичко проблем на еврейската секта, която в този момент НЕ Е християнство, а по скоро проблем между садукеи и фарисеи ( „защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни Дух, а фарисеите признават и едното и другото.” Гл. ХХІІІ., 8. Доколко тази секта е придобила наименование за „християнство” и облик на отделна религия, е късен въпрос и никак не засяга дейността на Ап. Павел в Европа и Азия през І – ІІ в., тъй като той работи по вътрешните проблеми на иудейските общини. Как от тази де факто "фарисейска секта" се разви християнството е въпрос за който Павел не е допринесъл умишлено и преднамерено, а по скоро случайно и несъзнателно. Така, че дали е проповядвал на евреи във Филипи край Кавала или в Пловдив, или Петричкият Филипопол лично нас не ни засяга. Ап. Павел проповядва разновидност на юдаизма и никога никъде не е заявявал, че неговите послания са нещо различно от основните постулати на същият. Да се твърди, че проповедник на юзаизма е основоположник или разпространител на християнството ни се струва недоразумение.
..............................................
Допълнение
към темата „Апостол Павел”
Bozman
Тъй като разсъжденията по тази тема бяха върху основания от настоящият вид и съдържание на Библията и по-точно в нейният български вариант, нека видим какво казват и други древни писания по тази тема.
Ето карта която дава приблизителна представа за границите на Македония и Одриското царство (границите му са в кафяв контур) до 45 г. от н.е.:
Извън темата искам да обърна внимание на факта ( един много тъжен факт за усвояване и евентуално запаметяване от фанариотските среди в българско), че територия именува „Гърция” или „Елада” НЯМА на територията на Балканите. Тези територии са именувани Македония, Епир и Ахая, като съответно обитателите йм са съответно македонци, епирци и ахайци.
Ето какво пише за македонците, един стар документ от средата на ІХ в., на стр. 114, съдържащ послания на Св. Павел, „Деяния на Апостолите” и още няколко писма от Св.Йоан, Св. Петър и т.н.,съставен в абатство Св. Гал:
Филипополците (филипяните, филиповците) СА македонци !
Ето къде е Македония през разглеждания период ( времето на Ап. Павел):
http://www.epop3.com/user/nbajammer/School/BHC/BE171/FinalProject/index.html
Дали е посещавал Филипи край Неапол или Петричкият Филипопол ще проследим този въпрос по-нататък, но че жителите на тези градове СА македонци, е известно и документирано в представеният цитат от откъса „Деяния на Апостолите” от ІХ в. по документа от Абатство Сен Гал.
Поздрави.
bozman
І.
Ще разгледаме тази част от битието на Ап. Павел (Савел) тъй като тя засяга и нашата история. Д-р Чилингиров във „Филипи или Филипопол” постави акцента върху града, където е бил Павел, като остави на самотек презумцията на църковните деятели, че Ап. Павел е проводника на християнството в Европа. В материала „Петричкият Филипопол” добавихме още един град претендент за ореола, който се носи с Апостол Павел и неговата дейност. В Библията, обаче попаднахме на сведения, които дават по друга представа за дейността и обектите на тази дейност на Павел и ще се постараем в тази статия да онагледим чрез факти тази дейност по данни от „Деяния на Светите Апостоли” от „Библия сиреч книгите на Св. Писание на Вехтия и Новия завет”, изд. на Св. Синод на БЦ, Сф., 1925г.
1. Гл. І, 4. : „ и като се събираше с тях, Той ( Исус – б.м.) йм заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене. 5. Защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий”.
Виждаме какви са заповедите на Исус – да не се напускат околностите на Йерусалим от Апостолите, както и очакваното Кръщение от самият Отец. Очевидно става въпрос за Края на Света и Божието Пришествие, една основна тема в юдейската религия, като Кръстителят ще бъде самият Бог.
Какво прави Ап. Павел по отношение на тези наставления – прави точно обратното. Напуска околностите на Йерусалим и се заема с „работа”, за която Исус Христос указва, че ще бъде извършена от самият Бог – кръщаване в Св. Дух. Оттук можем да си направим изводите, кои могат да бъдат тези юдеи, които се опитват да убият Ап. Павел при неговите странствания в Македония, Мала Азия и островите. Това могат да са както фарисеи, така и ТОЧНО ТЕЗИ ,които стриктно спазват Исусовите разпоредби към Апостолите
2. В гл. ІІ пише как Св. Дух навестява дванайсетте Апостоли, като на мястото на Йуда, { (който не се е самоубил като се е обесил на смоковница (смокиня), а по думите на Петър „като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа”) е избран Матей.}:
Гл. ІІ, 17, 18 : „ И ето в последните дни, казва Бог . . . върху робите МИ и робините МИ ще излея от моя Дух, и ще пророчествуват.” . Т.е. пророчеството е заявено като Божие Предопределение. Но Павел не го смята такова и лишава от пророчески дарби робинята от Филипи ( гл. 16 и 17 ) в името на Исус Христос, точно в името на този, чийто разпоредби пренебрегва. Повсеместно втълпявано е, че Павел ( Савел) гонел християните. Какво казва Библията:
„А Савел дишещъ (дишащ – б.м.) още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеницика, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото които намери да следват томва учение, мъже и жени, вързани да ги зовезе в Йерусалим” .Гл. ІХ., 1 и 2.
Написано е пределно ясно, че става въпрос за вътрешно юдейски проблеми, които се санкционират от еврейската синагога.
„ И веднага започна на проповядва в синагогите за Исуса, че той е Син Божий”.
Гл. ІХ., 20.
Не виждаме никакви причини да продължим да прилагаме още свидетелствата от тази част на „Деяния на Светите Апостоли” – връзката на Павел с еврейската община и нейната отцепила се секта са точно и пределно ясно изказани. Нека видим дейността му в Азия, Македония т.е. на Балканите, с какво е свързана – с проповядване на християнство или с проповядване на еврейската Исусова секта сред евреите, добила много по-късно изражение на нова религия и нова вяра, различна от юдейската.
ІІ.
Нека видим какво говори Павел пред един от първите, който не е евреин, но готов да приеме посланието на Бога чрез Павел.
„ . . .Вие знаете за станалите по цяло Йудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Йоан . . .”. гл. Х., 37
Няма никакво съмнение, че началото на тази секта е поставена от Йоан, който „не проповядва” както твърди Павел, а реално кръщава в името на Бога. Ето е интерпретацията на Павел по нея :
„..Него Бог възкреси на третия ден и даде му да се явява – не на целият народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него, след възкресението Му от мъртвите.” гл. Х., 40, 41.
Виждаме, че Павел най-откровено лъже и си приписва заслуги каквито никога не е имал – че е един от 12 Апостоли. Това в реален план означава своего рода самоназначаване за „Апостол на Исус” от Йерусалимската – галилейска група апостоли. Както ще видим това не му е признато.
В Гл. ХІ се говори Словото Божие се разпространява и сред не юдеите, което Йерусалимската група Апостоли приемат с думите : „тъй Бог и на езичниците даде покаяние за живот”. Гл. ХІ., 18.
Тук обаче имаме едно уточнение в т. 19, за тези които са свидетели на убийството на Св. Стефан, на което присъства и Павел като пасивен съучастник : „ А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало след убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото , освен на иудеи”.
Като цяло се оформят две групи, една която проповядва само на юдеи и друга, водена от Петър която проповядва и на не-юдеи. Нека видим към кои се отнася Павел (Савел).
ІІІ.
1. В Антиохия: „Като отплуваха от Пафос, Павел и ония които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска . . .и като заминаха от Пергия стигнаха в Антиохия Писидийска и съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.”. Гл. ХІІІ., 13 и 14.
„. .първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците” Гл. ХІІІ., 46.
Виждаме, че проповедите започват в синагогата, но тъй като Павел не може да намери достатъчно съмишленици за новите постулати на йудейската секта, проповядваща Вечен живот, се обръща към други народности. След което е прогонен от този град със съдействието на иудейската община.
2. В Икония: „ те влязоха заедно в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха” . Гл. ХІV., 1.
3. От там Павел и другите отиват в Листра и Дервия, и проповядват, но идват евреи от Антиохия и Икония и провеждат контра проповед, след което народа набива „Павла с камъни” и го „извлякоха извън града мислейки го за мъртъв”. В гл. ХV се обясняват някои разногласия между Апостолите на които няма да се спираме, но че Павел твърдо върви по пътя да проповядва сред йудеите говори и факта, „Него (Тимотей – б.м.) поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе обряза го заради иудеите които бяха по тези места; защото всички знаеха, че баща му беше елин”. Гл. ХVІ., 3.
4. В Филипи: „а в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят”.Гл. ХVІ., 13. Тук не е казано, кои имат обичай да се молят, но че молитвата е в съботния ден определено индикира еврейската общност.
5. В Солун: „дойдоха в Солун, дето имаше юдейска синагога. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред йм говореше от Писанията”. Гл. ХVІІ., 1, 2.
6. В Берия: „А братята веднага през нощта отратиха в Берия Павла и Сила, които като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога”. Гл. ХVІІ. 10.
7. В Атина: „Докато чакаше в Атина . . .той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните и всеки ден на тържището с които случеше”. Гл. ХVІІ., 16, 17.
8. В Коринт: „и като намери един иудеин на име Акила . . . дойде при тях. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.” Гл. ХVІІІ., 2,3 и 4.
9. В Ефес: „Като стигна в Ефес, остави ги там ( Акила и Прискила – б.м.), а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.” Гл. ХVІІІ., 19. Тук в Ефес, Павел се среща с „ученици” за които не е уточнено чии ученици са, които са кръстени в „Йоановото кръщение” и „нито са/сме и чули дали има Дух Светий”. Очевидно е че маршрута на Павел следва пътя на друг Апостол проповядвал кръщение с вода, за когото „Деяния на Св. Апостоли” нищо не споменава.
10. Второ идване в Ефес: „А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие”. Гл. ХІХ., 8.
„Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса”. Пак там., 10.
11. В Йерусалим: Яков казва: „Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи и те всички са ревнители на закона. А за тебе мвного йм е говорено, че учиш всички иудеи които са между езичниците, да отстъпят от Мойсея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичая. . . а на повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да съ въздържат от от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство”. Гл. ХХІ., 20 – 25.
До тук, обекти за проповед на Павел са еврейските общности и само когато е прогонен или бит от тях се обръща и към неюдеи или ако тези неюдеи са посетители на синагогите. Иначе с месеци не излиза от синагогите.
Четем, че проповедите на Павел са отхвърлени от „централата” в Йерусалим и тя в лицето на Яков е изпратила писмени „контра” разпореждания, отхвърлящи проповедите на Павел - „да не пазят те нищо такова”. Брожението и разправиите които възникват, между евреите са описани подробно от ХХІІ, до последната ХХVІІІ, когато Павел пристига в Рим. Ние няма да се спираме на тях, само ще отбележим, че това са еврейски разправии за новото учение разпространявано от Павел и загатнато и от Петър. Те са свързани с Римската власт, доколкото Рим осъществява силово управление на провинциите и няма отношение към религиозните въпроси. Е, питаме ние, къде е християнството проповядвано от Павел в Европа, след като той преди всичко се обръща към еврейската общност и общини ? Какво смятат православните и католическите течения в християнството нас изобщо не ни засяга, тъй като черпим информация директно от Библията, а не от попските инсинуации, разтягани чрез институциите йм. Ние такова християнство не виждаме и оттук въпроса, дали е бил Ап. Павел във Филипи или във Филипопол е преди всичко проблем на еврейската секта, която в този момент НЕ Е християнство, а по скоро проблем между садукеи и фарисеи ( „защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни Дух, а фарисеите признават и едното и другото.” Гл. ХХІІІ., 8. Доколко тази секта е придобила наименование за „християнство” и облик на отделна религия, е късен въпрос и никак не засяга дейността на Ап. Павел в Европа и Азия през І – ІІ в., тъй като той работи по вътрешните проблеми на иудейските общини. Как от тази де факто "фарисейска секта" се разви християнството е въпрос за който Павел не е допринесъл умишлено и преднамерено, а по скоро случайно и несъзнателно. Така, че дали е проповядвал на евреи във Филипи край Кавала или в Пловдив, или Петричкият Филипопол лично нас не ни засяга. Ап. Павел проповядва разновидност на юдаизма и никога никъде не е заявявал, че неговите послания са нещо различно от основните постулати на същият. Да се твърди, че проповедник на юзаизма е основоположник или разпространител на християнството ни се струва недоразумение.
..............................................
Допълнение
към темата „Апостол Павел”
Bozman
Тъй като разсъжденията по тази тема бяха върху основания от настоящият вид и съдържание на Библията и по-точно в нейният български вариант, нека видим какво казват и други древни писания по тази тема.
Ето карта която дава приблизителна представа за границите на Македония и Одриското царство (границите му са в кафяв контур) до 45 г. от н.е.:
Извън темата искам да обърна внимание на факта ( един много тъжен факт за усвояване и евентуално запаметяване от фанариотските среди в българско), че територия именува „Гърция” или „Елада” НЯМА на територията на Балканите. Тези територии са именувани Македония, Епир и Ахая, като съответно обитателите йм са съответно македонци, епирци и ахайци.
Ето какво пише за македонците, един стар документ от средата на ІХ в., на стр. 114, съдържащ послания на Св. Павел, „Деяния на Апостолите” и още няколко писма от Св.Йоан, Св. Петър и т.н.,съставен в абатство Св. Гал:
Филипополците (филипяните, филиповците) СА македонци !
Ето къде е Македония през разглеждания период ( времето на Ап. Павел):
http://www.epop3.com/user/nbajammer/School/BHC/BE171/FinalProject/index.html
Дали е посещавал Филипи край Неапол или Петричкият Филипопол ще проследим този въпрос по-нататък, но че жителите на тези градове СА македонци, е известно и документирано в представеният цитат от откъса „Деяния на Апостолите” от ІХ в. по документа от Абатство Сен Гал.
Поздрави.
петък, 9 септември 2011 г.
Bronze de Botorrita III
Decoder Letra runa-letra kirilica
Заглавие - Titulo
Р А М В Щ Н Д : Л Ъ М Ф Р В А В
РАМ - име Рама - Ведите - Ram, nombre propio
ВъЩъ - вещ,опитни - experiencia
НЧ - НаЧъ - започна - ineciar
ЛЪМаФ - лом, ломи, разби - derotar
РВАВ – откъсва, изтръгва - arancar, erradicar, estrujar
К Р В О У В А : И Н Т А З В : В Т З В И Ш
КъРъВ – кръв - sangre
ОУВА - оува-диал., на всички – postfinitivo en total
ИНТА - инат,ината-диал.,упорство – testarudes, terquedad
- Индра – богиня на войната – Indra, dios de guerra
ЗъВъ - зова, призовавам, - exhortar
ВТъЗ - в тъзи,тази - en este, en esta
ВИШ - вис, небе, вселена - cielo, espacio cosmos.
Финал на колона № 4 – Final de columna 4
4.35 САЩИВ : ДИДАЗМОУЖ
САЩИ ВиДИ ДА ЗъМОУЖ
–истински облик, (образ, живот) да вземеш – adoptar, adquirir rostro, cara verdadero/a
4.36 ЛЪЗИНМ : ОУЪЗНИЩОУЖ
ЛЪЗИ НаМ ОУЪЗНИЩОУЖ
- лъжите наши да унищожиш - que destruyas nuestras mentiras
4.37 ЖТИАД : ТЪРЗВАЗНОУЖ
ЖъТИАД ТЪРЗи ВАЗНОУЖ
- житие,(живот) търси важно(смислено) – buscar vida, camino vital, con sentido (que tenga sentido)
4.38 ФРЗИНМ : ДРВИАОУЖ
ФРаЗИ НаМ ДРВИА ОУЖ
- врази наши ДРВИА още(също) – nuestros enemigos “DRVIA” y así aun
4.39 ФТЗЪМА : ОУМЩОУЖ
Фъ Тъ ЗЪМА ОУМ ЩОУЖ
- да те вземе(да го имаш) ум, що уж (умножи го) – si tienes, de tener saber, multiplicarlo
4.40 ДТЗРАИН
Дъ Тъ ЗаРАИНи
- да те зарине(затрупа) - que te cubra (del todo), que te hunda bajo
Други съвпадения – Otras coincidencias
1.4., 2.26. САЩИВ – същи, като - como cual, el mismo, igual a ; 0.1. ВАВ – във – dentro de, en ; 0.1. ВИШ – свят - mundo ; 3.4., 2.34., 4.10. САЩИВОУЪ – същински – el mismo, esencial ; 1.4 и 1.5. ВЛЪАЗТ – власт - poder ; 1.11. ПРАВ – прав(правилен) или пръв, първи - recto, derecho y primero ; 1.13 ЪИМА – има – hay, tener; 1.29. ЛАЗИ – лази(гази) - arrastrarse, gatear ; 1.38. ПИА – пия, пя - beber,cantar 59. и 3.17. РИВА – рева - llorar, rugir ; 2.57, 3.51. ЪИМА ОУЖ – има още - tener mas ; 4.15. ВИТ – вит, добре сложен - elegante, bien puesto ; 0.1. РВАВ – откъсна, изтръгна - arancar, erradicar, estrujar ; 0.1. ВИШЪМХИА – визша магия - magia superior; 1.3. РЪД ХИНМ – род (родът) на хините (хуните?) – clan, genero hinas (hunas?); 1.6. ТИА – тия, тези - estos, estas ; 1.6. ДСАД – десет - diez ; 1.7. МЪЗЛ – мисъл, мисли - pensamiento ; 1.8. ЖЪЛ – жал, болка - pena, dolor ; 1.9. и 1.10. Ж-ЪЛОУВ – жалей, жалеейки, - pena, dolor 1.9. ДЛНОУ – дълго, продължително – largamente, a largo plazo, prolongado 1.10. РВА – извади - extraer, sacar 1.10. НОУЖ – нож – cuchillo, navaja ; 1.13. ОУЖ – още, може – aun, puede ; 1.13. МЪС – мъст - venganza ; 1.14. МЪСИЩ – мъстящ, отмъщаваща - vengar ; 1.14. ТДИАОУЖВАТ – тъдиаоу жъват – тъдява(там някъде) живеят – alli en alguna parte estar viviendo 1.15. МТРВ – мътъръвi – мъртъв, мъртви- muertos, fallecidos 1.14 + 1.15. се получава – se hace, sale, resulta ; Там някъде живеят мъртви - Alli en alguna parte viven fallecidos. 1.16. ЖТ – ще те – “te” más (tiempo futuro sin verbo) ; 1.16. ДРАМОУЖ – дърам оуж – даря(диря) още – donar mas, o buscar mas 1.17. МЛЪА – мълъа- мала, малка - pequeña ; 1.17. КРТИА – кърътиа – къртя, земята ти е - romper, tu terra es…; 1.19., 2.24., 2.52. ЛЪШИД – лоши, лошавината - malo, maldad ; 1.19. ВШОУЖ – въшо уж – ваша(и) още – vuestra (y) más 1.22. МЪСИЗНМ – но си зная, но си знам - pero yo se 1.23. и 2.10. ПРЗТ – пъръзът – пръст - tierra 1.23. ФАТВИ – фатъви – хваща ви - os coge, os agarrar 1.23.ЩОУЖ – щъоуж – за което още, което е, каквото ни – para lo que más, lo que es, lo que nos; 1.24.ПЛАГМ – плагъм – плакам, плача - llorar 1.25. ЖВАЛА – живяла – vivir (en tiempo pasado) 1.27. ЖЪЛЖВИАНМ – жъл жъвиа нам, жължъ Вианам – жал жалостива наша, жалея вианите ( име ?) – nuestra pena, dolor, nos duele por vuestras culpas 1.32. ТАЗТМЗОУЖ – тазъ тъмъз оуж – тази там още – esta allí mas… 1.33. - 1.34. ЛЪМ-ВИВ – трошейки, чупейки - rompiendo, partiendo 1.34. ТЪРЗВАЗНОУЖ – търсъ вазноуж – търся най-важните – busco los mas importantes… 1.34-1.35 ВЛ-МВИАНИ – вълъм виани –искам,заповядвам на Виани – querer, ordenar a Viani? 1.37. ВЛВМОУЖ – волъвам оуж – заповядвам ви още – os mando mas y… 1.41. ВРВАНОУЖ – въръван оуж –изваден (вярван?) още - creído aun 1.43. ВАТОУЪ – в този - en este ФЛДМОУ – фълъ дъмоуъ – хваля димът(хваля на вятъра, напразно) – elogiar,alabar en las nubes, en lo vacío 1.44-1.45. Ж-ЪЛВЗТИВ – жъл взатив – отнемайки мъката, горестта – arrebatar el dolor, la tortura 1.46. ЛНТДИА – Лънтъдия(име?) - nombre? 1.46. и 2.4. ЖЪЗТЪХИНМ – жъ зъ тъ Хинам – че затова Хините, Хиновете - que por esto Hinas… 1.48.-1.49. ЖВЪМ СОУЖ – АТИ МЩ + - жъвъм соужати – живи изгорени мощи – cuerpos quemados vivos 1.55. ВТВЛНМ СРЩСМ – въ тъ вълъ нам съръщъ съмъ – в това волята наша среща само(сама?) – en esto nuestra voluntad encuentra solo (sola?) 1.57. ДАВАШМЛАДОУЪ – давашъ младоуъ – даваща младост – juventud que da 2.3., 2.25. ХИЩМОУЪ – хищен, хищнически – rapaz, feroz 2.4. ДРВИАОУЖ – дър ви а оуж – дар ви е още – os es aun un obsequio, regalo 2.5. ЖЪЛТ – жълътъ – жълт, жълъд, жилата – amarillo, filon, el fruto del roble (se refiere al nombre de este) 2.6. ТАМЗОУЖ – тамъз оуж – там още - aun alli 2.10. ПРЪСТ-ОУЛЪТ – пръст+ол (над,върху) – престолът - el trono 2.11. и 2.23. МЪЗЛНМОУЪ – мъзъл нъ моуъ – мисъл на моята – pensamiento a mi 2.14 и 2.19. ФРАЗИНМ – фрази нам – враговете ни – nuestros enemigos 2.15. ТМЪАЗТИНМ – тъ мъазти нам – да ни отмъщава – vengarse de nosotros 2.16-2.17. ДРТЖНОУЖ –ЪЛ – дар тъжъноу жъл ? – obsequio, regalo 2.17., 2.18., 2.27. РНФИВИС – ЪЛОУВИНМ – рънъф и висълоуви нам – ранявайки ни улови – hiriéndonos nos atrapo 2.19. ФЛВМНОУЖ – фалъ въ мноуж – хвали ви много – os alaba mucho 2.20. ДРВОУ – дъръвоу –дарът, дървото ? – el obsequio, el arbol ; 2.20. ДЪАЗТИНМ – дъасти нам - да даде на нас - que nos de a nosotros 2.22. ЩРДОУЪ – щъ ръдоуъ – що родиха, чийто род, които се родееха – los que dieron a luz, parieron, cuyo clan, ancestros, los que se consideraban el mismo clan con… 2.25. ДРЪИК – дъръик –Дарик ? – he donado, dado, regalado 2.30. МИВЗАТЪИШМ – ми въ затъишъм – ами се успокои, ами се притаи - pues se tranquilizo, pues se silenció 2.35. ЛАЗИНМ – пълзи към нас – se arrastra hacia nosotros 2.37. ДРЪМ – дъръм – даром, друм ?- por donación 2.44. ДЛАМНОУЖ – дъла мноуж – делата размножавай – multiplica las acciones, el hacer 2.44. ВЩИНМ – вещи нам – познати ни, добри за нас – conocidos a nosotros, buenos para nosotros 2.45. КРОУИ ПТР – къроу и пътъръ – кър и патер (земя и небе) – terra y cielo 2.47. МАХАВ – махайки - agitando 2.48 – 2.49. СИАОУЖ – сияещ - resplandeciente 2.51. ЖТИАДЪЛОУВОУЪ – жъ тиа дълоувоуъ – че тия дяволи ? – que estos diablos, satanas 2.51. САЩИВМ – сащи вам – сащински ваши - los mismos vuestros, los propios vuestros, lo de verdad vuestros 2.52. ФРЗИ НМ – фръзи нам – врагове наши - nuestros enemigos 2.52. ШТЩИАОУЖ – шътъщиа оуж – шетащи,правещи още – trabajadores, haciendo mas… 2.52, 2.60, 2.53. ЛЪШИ-ДДИНМ – лъшид динъм – лоши дни – días malos… 2.53. – 2.54. ПРАСТИАОУЖ – пърастиаоуж – пораснаха, израстнаха или простиха – crecieron,hacerse mayor o perdonaron –ЪЛВЗТИВ – жалостиви, милостиви – los que lastiman, comprenden, los bondadosos 2.55. ТОУЛА ОУЖ – Тоула още..- Toula mas… 2.56. ХД – Хъдъ, Ход (имена?) - Had, Hod (nombres?) - 2.59. ШЗНМВР – шъ зънам веръ – ще знам вяра – sabré de la fe o tendré fé en 2.60. ВОУАВ – воювайки – llevando guerra -
Archivos adjuntos (2)
Заглавие - Titulo
Р А М В Щ Н Д : Л Ъ М Ф Р В А В
РАМ - име Рама - Ведите - Ram, nombre propio
ВъЩъ - вещ,опитни - experiencia
НЧ - НаЧъ - започна - ineciar
ЛЪМаФ - лом, ломи, разби - derotar
РВАВ – откъсва, изтръгва - arancar, erradicar, estrujar
К Р В О У В А : И Н Т А З В : В Т З В И Ш
КъРъВ – кръв - sangre
ОУВА - оува-диал., на всички – postfinitivo en total
ИНТА - инат,ината-диал.,упорство – testarudes, terquedad
- Индра – богиня на войната – Indra, dios de guerra
ЗъВъ - зова, призовавам, - exhortar
ВТъЗ - в тъзи,тази - en este, en esta
ВИШ - вис, небе, вселена - cielo, espacio cosmos.
Финал на колона № 4 – Final de columna 4
4.35 САЩИВ : ДИДАЗМОУЖ
САЩИ ВиДИ ДА ЗъМОУЖ
–истински облик, (образ, живот) да вземеш – adoptar, adquirir rostro, cara verdadero/a
4.36 ЛЪЗИНМ : ОУЪЗНИЩОУЖ
ЛЪЗИ НаМ ОУЪЗНИЩОУЖ
- лъжите наши да унищожиш - que destruyas nuestras mentiras
4.37 ЖТИАД : ТЪРЗВАЗНОУЖ
ЖъТИАД ТЪРЗи ВАЗНОУЖ
- житие,(живот) търси важно(смислено) – buscar vida, camino vital, con sentido (que tenga sentido)
4.38 ФРЗИНМ : ДРВИАОУЖ
ФРаЗИ НаМ ДРВИА ОУЖ
- врази наши ДРВИА още(също) – nuestros enemigos “DRVIA” y así aun
4.39 ФТЗЪМА : ОУМЩОУЖ
Фъ Тъ ЗЪМА ОУМ ЩОУЖ
- да те вземе(да го имаш) ум, що уж (умножи го) – si tienes, de tener saber, multiplicarlo
4.40 ДТЗРАИН
Дъ Тъ ЗаРАИНи
- да те зарине(затрупа) - que te cubra (del todo), que te hunda bajo
Други съвпадения – Otras coincidencias
1.4., 2.26. САЩИВ – същи, като - como cual, el mismo, igual a ; 0.1. ВАВ – във – dentro de, en ; 0.1. ВИШ – свят - mundo ; 3.4., 2.34., 4.10. САЩИВОУЪ – същински – el mismo, esencial ; 1.4 и 1.5. ВЛЪАЗТ – власт - poder ; 1.11. ПРАВ – прав(правилен) или пръв, първи - recto, derecho y primero ; 1.13 ЪИМА – има – hay, tener; 1.29. ЛАЗИ – лази(гази) - arrastrarse, gatear ; 1.38. ПИА – пия, пя - beber,cantar 59. и 3.17. РИВА – рева - llorar, rugir ; 2.57, 3.51. ЪИМА ОУЖ – има още - tener mas ; 4.15. ВИТ – вит, добре сложен - elegante, bien puesto ; 0.1. РВАВ – откъсна, изтръгна - arancar, erradicar, estrujar ; 0.1. ВИШЪМХИА – визша магия - magia superior; 1.3. РЪД ХИНМ – род (родът) на хините (хуните?) – clan, genero hinas (hunas?); 1.6. ТИА – тия, тези - estos, estas ; 1.6. ДСАД – десет - diez ; 1.7. МЪЗЛ – мисъл, мисли - pensamiento ; 1.8. ЖЪЛ – жал, болка - pena, dolor ; 1.9. и 1.10. Ж-ЪЛОУВ – жалей, жалеейки, - pena, dolor 1.9. ДЛНОУ – дълго, продължително – largamente, a largo plazo, prolongado 1.10. РВА – извади - extraer, sacar 1.10. НОУЖ – нож – cuchillo, navaja ; 1.13. ОУЖ – още, може – aun, puede ; 1.13. МЪС – мъст - venganza ; 1.14. МЪСИЩ – мъстящ, отмъщаваща - vengar ; 1.14. ТДИАОУЖВАТ – тъдиаоу жъват – тъдява(там някъде) живеят – alli en alguna parte estar viviendo 1.15. МТРВ – мътъръвi – мъртъв, мъртви- muertos, fallecidos 1.14 + 1.15. се получава – se hace, sale, resulta ; Там някъде живеят мъртви - Alli en alguna parte viven fallecidos. 1.16. ЖТ – ще те – “te” más (tiempo futuro sin verbo) ; 1.16. ДРАМОУЖ – дърам оуж – даря(диря) още – donar mas, o buscar mas 1.17. МЛЪА – мълъа- мала, малка - pequeña ; 1.17. КРТИА – кърътиа – къртя, земята ти е - romper, tu terra es…; 1.19., 2.24., 2.52. ЛЪШИД – лоши, лошавината - malo, maldad ; 1.19. ВШОУЖ – въшо уж – ваша(и) още – vuestra (y) más 1.22. МЪСИЗНМ – но си зная, но си знам - pero yo se 1.23. и 2.10. ПРЗТ – пъръзът – пръст - tierra 1.23. ФАТВИ – фатъви – хваща ви - os coge, os agarrar 1.23.ЩОУЖ – щъоуж – за което още, което е, каквото ни – para lo que más, lo que es, lo que nos; 1.24.ПЛАГМ – плагъм – плакам, плача - llorar 1.25. ЖВАЛА – живяла – vivir (en tiempo pasado) 1.27. ЖЪЛЖВИАНМ – жъл жъвиа нам, жължъ Вианам – жал жалостива наша, жалея вианите ( име ?) – nuestra pena, dolor, nos duele por vuestras culpas 1.32. ТАЗТМЗОУЖ – тазъ тъмъз оуж – тази там още – esta allí mas… 1.33. - 1.34. ЛЪМ-ВИВ – трошейки, чупейки - rompiendo, partiendo 1.34. ТЪРЗВАЗНОУЖ – търсъ вазноуж – търся най-важните – busco los mas importantes… 1.34-1.35 ВЛ-МВИАНИ – вълъм виани –искам,заповядвам на Виани – querer, ordenar a Viani? 1.37. ВЛВМОУЖ – волъвам оуж – заповядвам ви още – os mando mas y… 1.41. ВРВАНОУЖ – въръван оуж –изваден (вярван?) още - creído aun 1.43. ВАТОУЪ – в този - en este ФЛДМОУ – фълъ дъмоуъ – хваля димът(хваля на вятъра, напразно) – elogiar,alabar en las nubes, en lo vacío 1.44-1.45. Ж-ЪЛВЗТИВ – жъл взатив – отнемайки мъката, горестта – arrebatar el dolor, la tortura 1.46. ЛНТДИА – Лънтъдия(име?) - nombre? 1.46. и 2.4. ЖЪЗТЪХИНМ – жъ зъ тъ Хинам – че затова Хините, Хиновете - que por esto Hinas… 1.48.-1.49. ЖВЪМ СОУЖ – АТИ МЩ + - жъвъм соужати – живи изгорени мощи – cuerpos quemados vivos 1.55. ВТВЛНМ СРЩСМ – въ тъ вълъ нам съръщъ съмъ – в това волята наша среща само(сама?) – en esto nuestra voluntad encuentra solo (sola?) 1.57. ДАВАШМЛАДОУЪ – давашъ младоуъ – даваща младост – juventud que da 2.3., 2.25. ХИЩМОУЪ – хищен, хищнически – rapaz, feroz 2.4. ДРВИАОУЖ – дър ви а оуж – дар ви е още – os es aun un obsequio, regalo 2.5. ЖЪЛТ – жълътъ – жълт, жълъд, жилата – amarillo, filon, el fruto del roble (se refiere al nombre de este) 2.6. ТАМЗОУЖ – тамъз оуж – там още - aun alli 2.10. ПРЪСТ-ОУЛЪТ – пръст+ол (над,върху) – престолът - el trono 2.11. и 2.23. МЪЗЛНМОУЪ – мъзъл нъ моуъ – мисъл на моята – pensamiento a mi 2.14 и 2.19. ФРАЗИНМ – фрази нам – враговете ни – nuestros enemigos 2.15. ТМЪАЗТИНМ – тъ мъазти нам – да ни отмъщава – vengarse de nosotros 2.16-2.17. ДРТЖНОУЖ –ЪЛ – дар тъжъноу жъл ? – obsequio, regalo 2.17., 2.18., 2.27. РНФИВИС – ЪЛОУВИНМ – рънъф и висълоуви нам – ранявайки ни улови – hiriéndonos nos atrapo 2.19. ФЛВМНОУЖ – фалъ въ мноуж – хвали ви много – os alaba mucho 2.20. ДРВОУ – дъръвоу –дарът, дървото ? – el obsequio, el arbol ; 2.20. ДЪАЗТИНМ – дъасти нам - да даде на нас - que nos de a nosotros 2.22. ЩРДОУЪ – щъ ръдоуъ – що родиха, чийто род, които се родееха – los que dieron a luz, parieron, cuyo clan, ancestros, los que se consideraban el mismo clan con… 2.25. ДРЪИК – дъръик –Дарик ? – he donado, dado, regalado 2.30. МИВЗАТЪИШМ – ми въ затъишъм – ами се успокои, ами се притаи - pues se tranquilizo, pues se silenció 2.35. ЛАЗИНМ – пълзи към нас – se arrastra hacia nosotros 2.37. ДРЪМ – дъръм – даром, друм ?- por donación 2.44. ДЛАМНОУЖ – дъла мноуж – делата размножавай – multiplica las acciones, el hacer 2.44. ВЩИНМ – вещи нам – познати ни, добри за нас – conocidos a nosotros, buenos para nosotros 2.45. КРОУИ ПТР – къроу и пътъръ – кър и патер (земя и небе) – terra y cielo 2.47. МАХАВ – махайки - agitando 2.48 – 2.49. СИАОУЖ – сияещ - resplandeciente 2.51. ЖТИАДЪЛОУВОУЪ – жъ тиа дълоувоуъ – че тия дяволи ? – que estos diablos, satanas 2.51. САЩИВМ – сащи вам – сащински ваши - los mismos vuestros, los propios vuestros, lo de verdad vuestros 2.52. ФРЗИ НМ – фръзи нам – врагове наши - nuestros enemigos 2.52. ШТЩИАОУЖ – шътъщиа оуж – шетащи,правещи още – trabajadores, haciendo mas… 2.52, 2.60, 2.53. ЛЪШИ-ДДИНМ – лъшид динъм – лоши дни – días malos… 2.53. – 2.54. ПРАСТИАОУЖ – пърастиаоуж – пораснаха, израстнаха или простиха – crecieron,hacerse mayor o perdonaron –ЪЛВЗТИВ – жалостиви, милостиви – los que lastiman, comprenden, los bondadosos 2.55. ТОУЛА ОУЖ – Тоула още..- Toula mas… 2.56. ХД – Хъдъ, Ход (имена?) - Had, Hod (nombres?) - 2.59. ШЗНМВР – шъ зънам веръ – ще знам вяра – sabré de la fe o tendré fé en 2.60. ВОУАВ – воювайки – llevando guerra -
Archivos adjuntos (2)
Абонамент за:
Публикации (Atom)