De Bolgaria qui primus . . .

„De Bolgaria qui primus venit in isto monasterio, nomen eius Sondoke et uxor eius Anna et pater eius Johannes et mater eius Maria et filius. . . Mihael et alius filius eius Vuelecneo (Velegnêvъ) et filia eius Bogomilla et alia Kalîa et tercia Mar(tha? et quarta) Elena et quinta Maria; et alia uxor eius Sogesclava (Soběslava). Et alius homo bonus Petrus. . . et Georgius.”
C. L. Bethmann, Die Evangelienhandschrift zu Cividale, стр. 121, 122

„...От България, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаил, и другия му син Велегнев, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Марта, и четвъртата Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Собеслава. И другия знатен мъж Петър... и Георги. Петър и жена му София..”

https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxydW5peWlzdG9yaWFib3ptYW58Z3g6MThlYmIxODIzMDFiYjQ0Ng


Превод от другата страница, за която не разполагаме с фотокопие:

„ Hic sunt nomina de Bolgaria. Imprimis rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater Gabriel, et uxor eius Maria et filius eius Rasáte (Хрьсата?) et alius Cabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob, et filia eius dei ancella Praxi (Eupraxia?) et alia filia eius Anna ”.


І. Някои съображения по официалният превод от първа страница:

1. Всички имена от тази допълнително писана притурка към Чивидалското според първите й оповестители К. И. Иречек, Miklosich и С. L. Bethmann СА славянски и лангобардски имена. Без да търсим как се определи кои са славянски и кои лангобардски имена, което си е обект на друга тема, ние питаме ПО КАКВИ КРИТЕРИИ тези имена се приобщават към българското племе КАТО СЛАВЯНСКИ ИМЕНА, а не като ЛАНГОБАРДСКИ ? В приложените преводи такава селективност няма изложена и тя ЯВНО не се съдържа в текста, а Е допълнително ДОИЗЯСНЯВАНЕ почиващо върху съображения, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА СА СЛАВЯНИ, А НЕ ЛАНГОБАРДИ. Едно „доизясняване”, което е обект на столетна манипулативност по отношение на българското име от страна на Господстващите Исторически Школи.

2. Името „Сондоке” (синьо каре) , е очевидно „Сондике”, тъй като латинско „о” трудно може да се сбърка с „i”.


3. Името „Богомила” също е пределно ясновидно, че е изписано „Богумила”, като „u” е точно по маниера на изписване на „ужицата”, което е характерно за латински манускрипти от ІХ – Х в. и по-късни. Една тема която разгледахме в материала „Кирил или Курил”. Този изпис „Богумила” е абсолютно доказателство, че името на богомилите не идва от някакъв митичен поп Богомил измислен за удобство на фанариотската историография, който „открил и разпространил” богомилството в потайна доба, а идва от сложното понятийно име „Мили на Бога”, „Богу Мили” („кому?” са мили последователите на учението - Богу, като явно се визира, че те не са „мили” на официалната попщина, а единствено на Бога).
Няма да търсим тук КОЙ е Бога.

4. Същото У от Богумила ( в жълтото каре) виждаме изписано и в името на Петрус ( зеленото каре), като при „Богумила” много ясно се забелязва къде е свършил изписа на латинското У, тъй като калиграфа е задържал перото и се е получила точка върху листа. При изписа на Петрус, мастилото се е свършило някъде около „долна мъртва точка” и достигайки мястото на точката от „Богумила” без изписана дъгичка, той е топнал в мастилницата и е изписал дясната дъга на У-то отгоре-надолу. Движения абсолютно съответстващи на законите при изписа при европейските графеми – „отляво-надясто” и „отгоре –надолу – нагоре”.

Нека прочетем какво казва един от динозаврите на Виенската школа, чийто несвестно мнение и до днес се разпространява от българската папагалска историография и е основно четиво за манипулиране на общественото съзнание:

К. И. Иречек:
„ .. . При тия преговори дипломати на княз Борис били болярите Петър, Сондоке и Зергобулас. През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в., който много се ценял, понеже се предполагало, че евангелието от св. Марко било собствен автограф на евангелиста. Тоя едва недавна открит списък принадлежи към любопитните паметници на старобългарската история. [16] През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград….”

1. С израза „При тия преговори” Иречек визира изпратените от българския владетел Михаил легати при папското наместничество в Рим. В НИТО ЕДИН ПЪРВОИЗТОЧНИК не е указано името Борис, като изпращач на тази делегация. Иречек обаче играе в отбора, който трябва да пласира ХАН БОРИС, като току що дошъл от Азия и водещ азиатски диваци, на които трябва да се даде насока от Виенската и Московската Високопоставени Школи. И ето тук си оправдава заплатата подсигурена от чичо му Шафарик. ХАН Борис – Покръстителя !
2. „..През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в…” – казва Иречек. Никъде обаче не е упоменато, че тези допълнения са вписани от външни хора, минали и заминали през манастира. Дори напротив – указано е че това Евангелие се е смятало ( и се смята) за лично написано от Св.Марко и е от V –VІв. Приемането като предположение, че вписването в него на личности, които са една обикновена делегация, от десетките шарещи попски делегации, мисии и т.н. из Европа по това време е просто шокиращо. Това е все едно някоя от десетките български делегациите до Гърция да мине ей така през Зографския манастир и да получи разрешение да се впише под Паисиевата история, след купон в Атина, за да се увековечи. Лично на нас ни се струва, че това може да бъде мнение само на дълбоко депресирана личност, от рода на тези, които пръскат с шпрейове всяка чиста стена, за да добие известност.
3. Наречения Сондоке, като за пратеник на измисленият цар Борис е шокиращо и от гледна точка на самата фактология на надписа.
Сондоке има две жени и едната му дъщеря се казва Богумила! Т.е. Сондоке, високопоставеният пратеник е ТОЧНО ОТ ОНЕЗИ ЛИЧНОСТИ, заради които „Борис І ослепил сина си” и избил десетки болярски родове. И като свършил всички тези „богоугодни работи” изпраща човека с богомилски разбирания Сондоке многоженеца за свой представител при папата в Рим !
Чудесии Иречекски !

Анклав:
Тук ще приложим правило № 3 от VI Вс. Събор:
„Понеже благочестивият и христолюбив наш цар предложи на тоя свети и вселенски събор да има грижата да направи ония, които се числят в клира и които и на други преподават божествените дарове, да са чисти и непорочни служители и достойни за мислената жертва на Великия Бог, Който е жертва и Архиерей, и да се очистят от онова черно петно, което са сложили върху им незаконните бракове, от една страна, а, от друга тъй като по този въпрос се яви разногласие, а именно принадлежащите към светата Римска църква предлагаха да се спазва всичката строгост за правилата, а подвластните на престола на този богохраним и царстващ град правилото на човеколюбие и снизхождение, за това ние отечески и боголюбно като съединихме и едното, и другото в едно, за да не оставим нито кротостта слаба, нито строгостта жестока, особено когато грехопадението, поради незнание, е обхванало не малък брой хора, по съгласие постановяваме: да се подхвърлят на каноническо низвергване ония, които са се свързали с втори бракове и до петнадесетия ден на изтеклия месец януари от миналия четвърти индикт шест хиляди сто и девета година са останали под ярема на греха, без да искат да се отрезвят от него (болд мой). Колкото се отнася до ония, които са паднали в такъв грях на второбрачие обаче, преди това наше определение са познали полезното и са отклонили злото от себе си, прекъсвайки тази несвойствена и незаконна връзка, или на които жените от втори брак са вече умрели, или пък които сами са обърнали поглед към обръщане и се поучават на целомъдрие и в късо време са забравили предишните си беззакония такива, били те презвитери или дякони, определяме, след като прекарат под епитимия определено време, да престанат от свещенослужение или действие, но да се ползват с честта на седалище и стоене, задоволявайки се с първенството и плачейки пред Бога да им прости греха на незнанието, защото несъобразно е да благославя другиго оня, който трябва да цери собствените си язви. А ония, които са имали една жена, но вдовица, също така и ония, които след като са се ръкоположили са встъпили в един незаконен брак, т.е., презвитери и дякони такива, след като се отстранят от свещенослужение за известно време и след като изтърпят епитимия, нека се върнат в иерархическите си степени, но без да се произвеждат в друга, по-висока степен, разбира се, след като се разтрогне незаконното им съжителство. Но всичко това ние постановихме за ония духовни лица, които, както казахме до петнадесетия ден на месец януари от четвъртия индикт са изобличени в горните престъпления; а от сега занапред определяме и възстановяваме правилото, което гласи: който след свето кръщение е бил свързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито въобще в свещения чин, така също и другото правило: който вземе за съпруга вдовица или разведена, блудница, робиня или опорочена, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито дякон, нито пък въобще в свещения чин” .
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=universe_sum.xml#5

а.Това правило няма промени през следващите Събори на, така че двуженството е санкционирано още през VII в. и би било твърде наивно да се смята, че човек с две жени, вписан в полето на Евангелието е официален представител пред когото и да било.
в. От друга страна, това двуженство много категорично посочва, че това е надпис
от същият този VII в. и по-рано, и не може да се трансплантира върху по-късни периоди от време и събития, дори да има някакво повторение на имената.
с. Като цяло - стратификацията на надписа спрямо църковните правила и канони, определено сочи неговата несъвместимост с църковната реалност на VIII в., тъй като посочените лица явно не са от толкова висок ранг (например от императорско семейство) та да надскочат църковните ограничения на времето си. Този надпис е отпреди VI Вс. Събор (ноевмри 680- септември 681) и пренасянето му във времената на княз Михаил е насилване на фактологията за създаване на удобни картинки от измекярската историография.

Край на анклава.

4. Името Vuelecneo (Вуелекнео, Велекно) се превежда със завъртяното Велегнев, след като нито С може да се прочетене на латински като Г, нито ЕО, като В. За това, че пределно ясно се вижда, че първата буква не е V а L, и е изписано Лекнео…
5. Иречек открива, че „През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград….”, като под „тримата” разбира Сондоке, Петър и Зегкобулас. факта, че „от тримата” в текста присъства само Сондоке (петровците са двама, а „зеркобулас” очевидно не е лично име, а титла), никак не притеснява Иречека. Това не притеснява и българските официози.
6. Като десерт на целият „прочит”, преди началните думи „От Болгариа” има още поне 5, 6 думи на горният ред, като поне 5 от тях могат да се разчетат, защото са с различима калиграфия и могат да се разчетат само с ултравиолетово фенерче.. Явно те не се вписват с предложения по-долу превод и за „забравени” от откривателите на преписката към Чивидалкото Евангелие, „където било описано семейството на цар Борис”.


ІІ. Съображения по официалният превод от втора страница:

1. На първо място е изписан „ Кралят на илирийците Михаил”.
2. Същият този Михаил, който владееше ТИДЕ през 870г., и по името на чийто бойци-българи, Илирия се нарече България.
3. Ето този „Крал на Илирийците”, беше наречен „Крал на българите” във същото това време – 860 – 870г., пренията след VІІІ ВС. Събор.
4. Ето този Михаил е спрягян всячески и всякакси да бъде „ Св. Борис І Покръстителят” на диваците дошли от Азия.

Това са наличните сведения за Борис І внесени в Чивидалското Евангелие през VIII и IX в. в упоменатото Евангелие от V –VІ в.
Както можаха да се убедят четящите, име Борис и репитите му липсват в графемите на Евангелието, а съществуват само в умосакатите мозъци на Азиатските радетели на българщината..

Край