СПЕЦИАЛНОСТ АРМЕНИСТИКА И КАВКАЗОЛОГИЯ СУ "Св.Климент Охридски" http://bit.ly/3braR2x Българите преди 681 г. според арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци доц. д-р П. Голийски, 14 Юни 2020 коментар bozman Ананиа Ширакаци е роден в първата половина на VII век, вероятно през 610 г., в село Анеанк в арменската област Ширак….……….Малко по-късно обаче в библиотеката на Венецианската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и от този от старите издания и през 1881 г. той е публикуван под заглавие „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“. Този вариант на географията днес е известен като разширена редакция на „Ашхарацуйц“ и представлява най-детайлният извор относно племенните наименования на българите северно от Кавказ между втората половина на VI век и разпадането на Велика България на кан Кубрат през 60-те години на VII век. По тази редакция е направен и преводът на български език по-долу. „АШХАРАЦУЙЦ“ Разширена редакция (Венеция, 1881 г.) “18. ОБЛАСТТА АЗИЯ. Сарматия е разделена наполовина – [Азиатска Сарматия] е ограничена на изток от планината Рипиа и реката Танаис,................ А техният цар е Хакан[xix] и царицата им, жената на Хакан – Хатун”. Превод от староарменски език – Петър Голийски БЕЛЕЖКИ: ==========[i] Тоест Коракс (Corax). [ii] В действителност у Птолемей се среща като Soanas. [iii] Тоест Кераунска. [iv] Тоест Конска, Хипийска. [v] Тоест Меотис, Азовско Море. [vi] Река Кубан. [vii] Същото като Курак, Коракс. [viii] Купи-булгхар означава „Кубански българи“. [ix] Тоест Аспарух, синът на Худбадр (Кубрат) [x] Дзиакерите, т.е. конеядците или хипофагите. [xi] Тоест Ра – Волга. [xii] По-горе – Меотис. Този „ръкав“ на Волга всъщност е река Дон. [xiii] Тоест барсилите. [xiv] Тоест Дариялският проход. [xv] По-горе записана като Армнай. [xvi] В други арменски източници – полето Ватнеан. [xvii] На арабски Баб ал-абваб. [xviii] Тоест Самандар. [xix] Подобно на ръкописа на Патканов на кратката редакция на „Ашхарацуйц“ и тук „Хакан“ е използвано като лично име, но е пропуснато уточнението, че царицата е от племето на барсилите. ………………… 1. Намерението ни е да проучим как се правят преводи от древният и загадъчен арменски език според практиката на квалифицираните кадри в СУ от специалност „Арменистика и кавказология“. За целта ще ползваме материала на доцент Голийски „Българите преди 681 г....“, http://bit.ly/3braR2x . Голийски (по-нататък абревеатура ПГ ) съобщава, че превода на „Ашхарацуйц“ е от староарменски от „разширена редакция“ от 1881 г., като уверява за извършването на такъв превод не само в тази публикация . Тъй като г-н доцента не дава никакви сведения за тази „разширена редакция“ се наложи да загубим десетина минута за отриване на това произведение. То носи фамозното име Géographie de Moïse de Corène d'après Ptolémée / texte arménien, trad. en français par le P. Arsène Soukry, Mekhitariste, Venise, Imprimerie Armrnienne, 1881. 2. Учудването ни е породено от самото заглавие, което съобщава, че въпросната Географията на Мовсес Хоренаци (Moïse de Corène) на арменски (texte arménien), според Птоломей (d'après Ptolémée) е преведена на френски (trad. en français) от P. Arsène Soukry (Արսէն Սուքրեան, род.. Istanbul Турция през 1851, поч. 1882) . Т.е. г-н доцента ще прави превод от староарменски, който вече е преведен на френски. 2.1. Задължени сме да направим следните забележки, че обявеното заглавие от ПГ „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“ не съществува, нито в оригинален вид, нито преведено като такова от какъвто и да е език – въпросното заглавие сме го поместили в т. 1. 2.2. Заявеният „кан Кубрат“ също не съществува в нито един исторически документ, той е патент само на историци обладани от тежки тюрколожки видения – Аllāhu ʾakbar ! 3. Преди да преминем към работата на ПГ е задължително да уточним някои факти, които не са изложени в този кратък материал на ПГ със заглавието „АШХАРАЦУЙЦ Разширена редакция, (Венеция, 1881 г.)“. 4. Първи превод на двете арменски издания на „АШХАРАЦУЙЦ“ (Աշխարհացույց) правят братя Gulielmus и Georgius Whiston през 1736 г. В този превод, на с. 9027 за израза „coloniam Bulgarorum“ те поясняват: Si veterem Armeniacæ linguæ pronunciationem , quæ nostra consuetudo est , hîc sequebamur, Hos oporteret Bullarios potiùs appellari, quos cum Armeniis recentioribus Bulgaros vocavimus ; cum еos hoc in loco intelligi verisimile sit , atque ex pravà pronunciatione scriptio mendosa sacilè potuerit оriri. Atque hinc qu de n (sic!) La Crozius scriptoris nostri antiquitatem addubitat. Utrum rectè an ſecus, id æquus atque eruditus Lector dijudicet. Nam tametsi hi populi non ante septimum à Christo seculum in Europam commigrabant, quin tamen sedes antiquitus in Sarmatiâ circa Volgam flumen habuerint, nulla nobis in præsentiâ subest dubitandi causa. Vide infra, c. VIII. Vide infrà, c. VIII. 5. Като блестящи познавачи на арменски, гръцки, арабски и персийки езици, братята поясняват също и някои неясни арменски думи - Ardzin > Aquilam (лат. орел); Mard dad (пер. праведливост, лат. – Virum Justitia) > арм. Ardar ( ) и т.н. 6. Французина Jean-Antoine Saint-Martin според нас праща в забвение двамата англичани с невероятното си критическо издание от два тома, имащо разкошното заглавие MÉMOIRES HISTORIQUES ET GÉOGRAPHIQUES SUR L'ARMÉNIE, Suivis du texte Arménien de l'Histoire des Princes Orpélians, par Étienne Orpélian, archevêque de Siounie , et de celui des Géographies attribuées à Moyse de Khoren et au docteur Vartan , avec plusieurs autres pièces relatives à l'histoire d'Arménie; le tout accompagné d'une traduction Françoise et de notes explicatives, par M. J. Saint-Martin . 7. Неговите глобални палеографски анализи и съпоставки между арменски, турски, грузински, арабски, сирийски, латински и гръцки термини водят до неопровержими изводи, че „АШХАРАЦУЙЦ“ не може да бъде създадена през V в., а от човек поне от IX-Х в. Наистина Патканов не опровергава доказателствата на Saint-Martin, но не е съгласен, че тези основания обхващат времето между IХ и Xв. Според него, някои от тези грешки може да са внесени още от Пап Александрийски, но по принцип не отрича, че това е многократно поправяно и допълвано издание след V в. Някои от основанията на Saint-Martin, изложени от К. П. Патканов (пр.м.): 7.0. Названието на франките, като жители на Галия едва ли може да е известно на Мовсес Хоренаци (Մովսէս Խորենացի). Във всеки слуучай, то не може да бъде внесено от Пап. Става въпрос за Пап Александрийски (Πάππος ὁ Ἀλεξανδρεύς , Páppos ho Alexandreús, Pappus Alexandrinus – IV в.), който се споменава на три места в „Географията“ от Мовсес Хоренаци, каато източник. 7.1. Таврическият п-в е наречен Крим и определен като владение на християните. 7.3. Казва се, че р. Дунав се нарича от русите Иозу (hozou). Това би могло да се случи само между ІХ и Х в., или около 950 г. (имена са дадени както ги представя Патканов на руски). 7.4. В Сарматия се среща област Шрван, това название по свидетелство от всички източни писатели влиза в употреба при Хозрое Нуширване в средата на VІ в. 7.5. Няколко арменски области наречени грузински и албански, могат да бъдат такива едва след падането на арменското царство през 428 г. 7.6. Област Шатах в Четвърта Армания се среща 200 г. по-рано от своето основаване. При това на автора се основава на „Историята“ на Йоанн Мамиконян (Арменски историк от VІІІ в., настоятел на манастира Сурб-Карапет - Մշո Սուրբ Կարապետ վանք). 7.7. В една от областите на „Камениста Арабия“ във Фарнитисе, автора посочва „домът или жилището на Авраам“, което по всяка вероятност означава Мека. Това може да бъде известно в Армения една след Мохамед. 7.8. При описанието на Вавилон, автора упоменава градовете Басра и Куфе , които са основани в средата на VІІ в. от арабите. 7.9. Формата на термина Парсах, т.е. „паранга“, указва на това, че възниква в Армения под арабско влияние и няма как да бъде в автор от V в. 7.10. Употребата на термина „турки“ е известно в ИРИ едва в края на VІ в. 7.11. Името на областта Руан е дадено от арабите за тази част от Армения, където се намира Ереван. 7.12.Едва ли писател от V в. би употребил термини като Кинесрина [или Kinsarina] в Сирия и Мосул в Асирия. 7.2. Като заключение по това произведение, ще поместим мнението на Патканов, за авторството на „Географията“ на Хоренаци: „Ни язык, ни способ изложения, ни степень знания греческого языка, не дают право делать Хоренского автором этой Географии“, като под „степень знания греческого языка“, К. П. Патканов има пред вид великолепното владеене на този език от Хоренаци и липсата на показани такива знания в реализацията на текста на „Ашхарацуйц“. 8. Ghazar Parpetsi, руск. Лазар Парпеци ( Ղազար Փարպեցի), „История на Армения“ , прев. на анг. от Robert Bedrosian. Българско име в тази история няма. Историята на арменците от Газар Парпечи / Парперци е написана в края на петия или началото на шести век. Първата книга от тази книга от три книги започва с информация относно разделението на Армения между Византийската и Сасанидската империи (през 387 г.) и описва изобретението на арменската азбука и премахването на монархията в контролирания от Иран източен сектор ( 428) до смъртта на kat'oghikos Sahak (439). Книга II описва антииранското арменско въстание от 450/451 г. (битката при Аварайр), водено от Вардан Мамиконеан; Докато Книга III описва друго антииранско въстание, ръководено от племенника на Вардан, Вахан Мамиконеан, и известно като Ваханеанк (481-84). Превод от класически арменски от Робърт Бедросян. 9. Следващото значимо издание е от 1843 г. Ордена на мехитаристите (Congregazione Mechitarista) издава във Венеция Пълни събрани съчинения от Хоренаци, включващи пет манискрипта от библиотеката във Венеция и един от манастира Mother See of Holy Etchmiadzin/ Эчмиадзинский монастырь (Մայր Աթոռ Սուրբ Էջմիածին). В това пълно съчинение от шест ръкописа разположени на 654 стр. българското име под формата bulgaraz ,се споменава само веднъж на стр. 8214 ! Освен това нито един от тези ръкописи, не е стратифициран по време ( според Патканов) или въз основа на палеографско изследване ( което важи за абсолютно всички арменски преписи). 10. Връщаме се на разширената редакция от т. №1, ( „АШХАРАЦУЙЦ“ ,Разширена редакция (Венеция, 1881 г.)) за да проследим как д-р Голийски превежда от средноарменски на български. Поместваме един монтаж от страниците на изданието на Arsène Soukry и първите двайсетина реда от превода на ПГ . 11. Какво е първото което прави впечатление в текста на ПГ (вж. снимката) ? 12. Текст та български от ПГ е приложен като цитат. В литературните произведения цитати се поставят по няколко популярни начини. 12.1. Първият е цитат с кавички ( „ххх“), в по-старите издания кавичките са единични (ʽхххʼ). Друг начин е цитата да е в наклонен болд, ако е произведение може да е удебелен за изпъкване в другият текст ( ххх, ххх). Ако цитата в заглавие или на цяла страница, може и да няма кавички или болд-наклон, но в този случай автора се посочва под цитата с по-малки букви или друг шрифт. Ако се комбинират някои начини, не е грешка, стига да е ясен замисъла. Има още десетки начини, но никой от тях не индикира, че собствен превод на другоезичен текст, може да се отбележи като цитат от самият преводач, както това прави г-н Голийски. В една друга статия забелязахме, че ПГ се затруднява с употребата на подлози („от отсам“), сега виждаме, че и кавичките го препъват. Има ученици моля, по 4-5 лв. са, а на старо още по-евтини или безплатни. 13. Да вървим по номерациите на г-н Голийски от снимката: 13.1. Първият номер е „18“ ( “18. ОБЛАСТТА АЗИЯ...). Той е по номерацията на френският превод – стр. 34. Арменският оригинал има буквена номерация, а не цифрова - 259 - . 13.2. „Река Курак[i] която се нарича Гарван“. Така е пояснено и във френският превод, че Гарвановата река на Птоломей ( Κοραξ ποταμος de Ptolomee) e преведена от автора на арменски като Corbeau/врана (que l`auteur armenien a tradut SapiiAménien a traduit par Corbeau). Разликата е само, че Arsène Soukry (по-нататък AS) е поставил пояснение №1 на сorbeau, а ПГ го е преместил три думи по-назад на Курак (Coraxici при AS). Освен това поянение №1 във арменският текст изобщо не се намира в глава 18, а във предната глава 17, в ползваният източник, 6-7 реда по-нагоре – на вторият ред от стр. 25.. 13.3. „...при устието на река Съванас (река Съванас не е известна никъде).[ii] “. Така е преведено и от AS - mais on ne connait pas ce fleuve Soanas – не познаваме тази река Soanas. Пояснение под линия №2 на AS, че Птоломей нарича тази река Соана (Σοανα). 14. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар,[viii] Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. 14.1. Не може да се твърди, че „сега са чужди на Птоломей тези имена“, тъй като Птоломей е мъртъв от векове, независимо какво пише на арменски. Ако има термин, който е грешен, невярно изписан и смущава преводача, то обикновено се пише (sic!) – изписано е по този начин. Тъй като ПГ буквално превежда на бълг. превода на Патканов на руски по издането на мехитариста AS {К северу от них (нея) живут народы Турков и Болгар, которые именуются по названиям рек: Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор (Woghkhondor) Блкар — пришельцы, Чдар-Болкар. Эти названия чужды Птоломею.} ще продължим с Патканов тъй като изяснява някои неща , които са спестени или непонятни за ПГ и във връзка с нашего изложение до тук. 14.2. Кой е P. Arsen Soukri (Арсен Сукриан, Սուքրեան Արսէն 1851-1882) и защо термина „мехитарист“ или „михитарист“ е почти неизползван в съвременният български речников фонд, да не говорим за липса дори на спорадично споменаване в историографски изследвания. В следващите редове ще се опитаме да покажем защо е тази почти криминална тъмнина с която е покрит термина както в богословски съчинения, така и във мирянски издания от всякакъв вид и клас. За АS се отнася същото – никаква биография, никакви сведения за тази личност на какъвто и да е език. При такива дадености е най-вероятно, името да е синоним на сбор от кописти от Ордена мехитаристи/мхитаристи, които не могат да се оплачат от липса манастирска собственост – през 2004 г. на трима монаси се пада по един манастир . 14.3. Arsen Soukri издава във Венеция френски превод на Географията на Хоренаци, наречена съвсем тенденциозно от ПГ „разширена“ (пояснение №14 под линия по-горе). Поясняваме за читатели, на които българският език е втори след арменския, турския, гръцкия и др., че „разширено издание“ може да бъде само това издание, което преди е било издавано в съкратен вид и някои негови неинтересни или непопуляни пасажи не са оповестени от предишния издател. Въпросното издание не е „разширено“, а е точно „допълнено“. Да разберем какво казва за тези допълнения Патканов, несъмнено един от ерудираните арменисти на 19 в. открил корените на арменската реч в зендския език, вавилонски клинописи, съвременните кавказки езици и т.е. 14.4. Преди 1881 г. „Географията“ е издавана шест пъти, като две от критическите издания ( на Guillaume-Emmanuel-Joseph Guilhem de Clermont-Lodève, baron de Sainte-Croix и Antoine Jean de Saint-Martin) доказват, че тази история е компилативно издание, многократно допълвано и преписвано, често пъти крайно незадоволително. 14.5. Нова актуализация на „Географията“ е издадена по случай Географски конгрес във Венеция от същата мехитариска католическа Kонгрегация, която споменахме по-горе. 14.6. Вариантът издаден от Soukri дотолкова се различава от известните текстове на Географията, че много негови части могатда се счита за съвършено отделна редакция, която ако е била древна, то е поправена основно и допълнена от други лица (Список, изданный о. Сукри, настолько разнится от всех известных до того времени списков той же Географии, что его во многих частях можно считать совершенно отдельною редакцией, или даже если и старою, то значительно исправленною и дополненною другим лицом). 14.7. Надхвърляйки по обем почти два пъти предишните текстове на „Географията“, този вариант често съобщава неща, неизвестни в предишни текстове по отношение на Предна Азия, и често поправя в старите текстове това, което е била представено така неясно, че не се е потдавало на издателска поправка (Превосходя объемом почти вдвое прежние тексты той же Географии, он сообщает весьма часто вещи, до него неизвестные, относительно некоторых стран Передней Азии, и часто исправляет то, что в старых списках было искажено и не поддавалось исправлению). 14.8. Ще добавя няколко думи за българите. При описание на Азиатска Сарматия авторът пише за разни български племена, получили своите имена от реките, край които са се поселили. Тези племена са четири Купи-Булгар, Дучи-Булгар, Огхондор (по-вярно: Woghchondor) — Блкар (sic) и Чдар-Болкар. Те живяли по мнението на автора на север от Кавказ, край р. Кубан и на юг. В името на първото племе ние виждаме името на р. Кубан във формата Cupis или Cophen, както е започнала да се нарича тази река от VІ в. нататък. За Чдар-Булгар съм задължен да кажа, че френският преводач дава този термин под формата Citar, а в забележката на стр. №35 пише с арменски букви не Чдар, а Китар, и под този термин той вижда името на котрагите. (Прибавлю только два слова о Болгарах. В описании азиатской Сарматии автор говорит о разных племенах болгарских, получивших свои названия от рек, у которых они поселились. Таких племен насчитывается четыре: Купи-Булгар, Дучи-Булгар, Огхондор (вернее: Woghchondor) — Блкар (sic) и Чдар-Болкар. Они жили, по мнению автора, к северу от Кавказских гор, у реки Кубани и южнее. В названии первого племени мы узнаем реку Кубань в форме Cupis или Cophen, как с VI столетия стала называться эта река. Относительно Чдар-Булгар я должен заметить, что французский переводчик передает это название через Citar, и в примечании на стр. 35, даже армянскими буквами пишет уже не Чдар, а Китар, и под этою формой он видит Котрагов). 14.9. Що се отнася за Огхондор-Булгар, то те са по всяка вероятност „оногундурите“ на византийските писатели, както вече е забелязал отец Soukri и Вгндур-Булгар от „Историята“ на М. Хоренаци. В арменският текст към това име е прибавена думата ekn , която може да означава заселник/пришелец, френският преводач не е предал това име. Ако няма някакви нелепости в текста, предполагам че тази дума намеква за преселение на българи в Армения, известно от М. Хоренаци.(Что касается Огхондор-Булгар, то они, по всей вероятности, Оногундуры византийских писателей, как уже заметил о. Сукри, и Вгндур-Булгар истории Моисея Хоренского. В армянском тексте к этому имени прибавлено слово: ekn, что может означать пришелец. Французский переводчик не передал этого слова. Если здесь нет искажения, я полагаю, что это слово намекает на древнее переселение Болгар в Армению, известное из Моисея Хоренского). 14.10. Този писател на две места говори за заселване на българи в Армения. Първо в 9, кн. II, [25] : „През дните на Аршак (Аршак I — II в. до Р. X.) започна голямо брожение във великата планина Кавказ, в страната Булгар, от която пристигнаха много хора и се заселиха за дълго време под Кога (Kogh) в места плодородни на пшеница“. (У этого писателя в двух местах говорится о поселении Булгар в Армении. Раз в главе 9, кн. II, [25] следующим образом: "В дни (Аршака в I — II веке до Р. X.) произошли большия смуты в поясе великой горы Кавказа, в стране Булгар, из которых многие отделившись пришли в страну нашу и поселились на долгое время ниже Кога (Kogh) в местах плодородных и обильных хлебом"). 14.11. На друго място гл.6 кн. ІІ се казва: „(Вагаршак, бащата на Аршак) разпускайки западните войски се спусна в пасбищата на Шарай (т.е. Ширак) наричани от древните Безгористи или Горен Басиан. (Тази местност) по-късно по повод на заселилата се в нея колония Вгндур – Булкара Внда, по тяхно име е наречена Вананд. До ден днешен селата носят имената на братята и децата (потомците ) му“. Тук се набива в очи сходството между Vghndur — Булкар и намиращото се в „Географията“ Woghсhondor — Блкар, от което може да се заключи, че в известията на М. Хоренаци под термините Вунд или Внд, следва да се разбира предводителя Болкар, а под Вгндур-Болкар – название на Волгарското племе или част от него. (В другом месте, гл. 6. кн. II, говорится: "(Вагаршак, отец Аршака), распустив западные войска, спустился в пастбищные места у пределов Шарая (то-есть, Ширака), называемых древними Безлесным или Верхним Басьяном. (Эта местность) впоследствии, по случаю поселившейся в ней колонии Вгндур 3 — Булкара Внда, по имени его была названа Вананд. Села и до сих пор называются по именам братьев и детей (потомков) его". Здесь прямо бросается в глаза сходство Vghndur — Булкара с встречающимся в Географии названием Woghсhondor — Блкар, из чего можно заключить, что и в известии Хоренского под Вунд или Внд следует понимать имя предводителя Болгар, а под Вгндур-Болкар — название Волгарского племени или отдела). Нашите съображения дотук: 14.1. – 14.3. „Географията“ на Хоренаци е компилативно произведение „разширявано“ и допълвано неизвестно колко пъти, кога и от кого. Т.е. имаме същото явление, както при „Повесть временных лет“. Главното в тези произведения е акцента върху патриотиза и конкретни извлеченият от тях, историческите събития в тях много трудно могат да бъдат сепарирани от легенди и предания, нямащи нищо общо с историята. Пространното издание на Конгрегацията („Географията“ от 1843 г.), като опровержение на критиките на Emmanuel-Joseph Guilhem и барон Jean de Saint-Martin е лишена от най-главното, фактология на която да се основава – нито един от шестте ръкописа на които се опира изданието не е цитиран, показан или оповестен по какъвто и да е начин. Те може да са писани през V в., но може да са писани и от самите монаси на Конгрегацията, иначе защо ще е тази тайственост и потайност свързана с тях ? 14.4 – 14.7. „Разширената“ версия се публикува изненадващо през 1881 г. след като мехитаристите от Конгрегацията във Венеция, 38 г. след уронващото арменското национално самочуствие издание на Saint-Martin (Mémoires sur ľArménie,1819), са се постарали да подобрят своите позиции по въпроса с изданието от 1843 г. То навярно е съдържало всичко съдържащо се в техните библиотеки – имали са достатъчно време да се подготвят и за извлекат от архивите всичко за М. Хоренаци, идва ли са имали стратегията да спестят половината ръкописи и да ги пазят за бъдещи публикации. Изведнъж от същата тази библиотека се появава архив двойно по-обширен от всички намерени дотогава (Сукри, член конгрегации мхитаристов, присоединил к тексту новый французский перевод, снабдив его небольшим предисловием, в котором он без особенно веских доказательств возвращается к тому заключению, что География написана Хоренским, и что, следовательно, она есть произведение V века). 15. Въпреки очевидният стремеж на Патканов за безпристрастен коментар, заявява поне два пъти, че AS е французин, което не е вярно, AS е арменец ( французский переводчик передает это название через Citar, и в примечании на стр. 35, даже армянскими буквами пишет уже не Чдар, а Китар, и под этою формой он видит Котрагов. Что касается Огхондор-Булгар, то они, по всей вероятности, Оногундуры византийских писателей, как уже заметил о. Сукри, и Вгндур-Булгар истории Моисея Хоренского. В армянском тексте к этому имени прибавлено слово: ekn, что может означать пришелец. Французский переводчик не передал этого слова.) 15.1. Други несъобразности при Патканов по текста, независимо дали смятаме текста за правилен: (Если здесь нет искажения, я полагаю, что это слово намекает на древнее переселение Болгар в Армению, известное из Моисея Хоренского. У этого писателя в двух местах говорится о поселении Булгар в Армении. Раз в главе 9, кн. II, [25] следующим образом: "В дни (Аршака в I — II веке до Р. X.) произошли большия смуты в поясе великой горы Кавказа, в стране Булгар, из которых многие отделившись пришли в страну нашу и поселились на долгое время ниже Кога (Kogh) в местах плодородных и обильных хлебом".) Ако в страната „булгар“ е имало размирици и някои са се изселили от там, то не е нито задължително, нито основателно без допълнителни указания за преселниците, да се смята че те за „булгари“. Те може да са били всякакви. 15.2. Друг пример от М. Хоренаци изтъкнат от Патканов като преселение на българи: ("(Вагаршак, отец Аршака), распустив западные войска, спустился в пастбищные места у пределов Шарая (то-есть, Ширака), называемых древними Безлесным или Верхним Басьяном. (Эта местность) впоследствии, по случаю поселившейся в ней колонии Вгндур 3 — Булкара Внда, по имени его была названа Вананд. Села и до сих пор называются по именам братьев и детей (потомков) его". Здесь прямо бросается в глаза сходство Vghndur — Булкара с встречающимся в Географии названием Woghсhondor — Блкар, из чего можно заключить, что и в известии Хоренского под Вунд или Внд следует понимать имя предводителя Болгар, а под Вгндур-Болкар — название Волгарского племени или отдела. ). По цитата (в нак.болд): Сънът на Аршак, Вагаршак е арменец който разруска командвата войска и минава ( преселва се, зимува и т.н. не е важна целта му) в местност Ширака. По това изречение няма нищо неясно. Впоследствие тази местност Шарая, по случай поселилата се там колония ( колонията, очевидно по хората на Вагаршак е наречена Вгндр/Вндур – Булкара Внда ) по това име е наречена Вананд. Т.е местността Ширака променя името си на Вананд, поради името на хората на арменеца Вагаршак. Тъй като това име - Вгндр/Вндур или каквото и да е - е име на колонистите, то е кристално ясно, че арменците на Вагаршак приемат името Вгндр/Вндур-и, също и местността Ширака променя името си на Вананд. „Вгндр“ според изписа на иврит от Йосиф значела „българи“ на арменски език. Какво имаме като цяло – арменците на Вагаршак и потомците му започват да се наричат „Вгндр/Вндур“, защото според арменците термина Вгндр (V.n.nt.r) индикирал българи. Няма нищо странно хората на Вагаршак да бъдат наричани V.n.nt.r, „българи“ или както им харесва след ІІ в.пр.н.е. Те обаче не могат да променят народността си само след едно преселване и това е неоспоримо, не само за арменци, но за която и друга народност да става въпрос. Поради това е погрешен извода на Патканов – следует понимать имя предводителя Болгар, а под Вгндур-Болкар — название Волгарского племени или отдела. Дали преселниците след преселението се наричат Вгндур-Болкар, а водача Болкар ( каквото име няма в тази част на текста) или под други имена не е важна фонологията на тези имена, съществена е тяхната преходна народностна принадлежност. Тя и известна, тези хора преди отиването си на пасищата са войската на арменеца Вагаршак и според порядките по това време, те са хайяни (арменци) и никакви други. 16. За съжаление, резултатите са крайно неясни за термините в древната арменска реч, дори за образовани хора като Патканов. Говори за Булгар, след два реда Булгарът вече е Болкар, на стр. 24 Дучи-Булгар и Огхондор (Woghchondor), на стр. 29 Дучи-Булкар и Огхондор (Woghkhondor), AS пък превежда на френски всички като Bulgares, като се справя с наполеоновски размах с разнописанията. На стр. 24 Патканов твърди: „В названии первого племени мы узнаем реку Кубань в форме Cupis или Cophen, как с VI столетия стала называться эта река“. Ако Cupis или Cophen са имена на една и съща река, то река Cophen е на съвсем друго място според La geographia de Pomponio Mela, Pomponius Mela, por Diego Diaz de la Carrera, Madrid, 1642, p. 79 ; A History of Ancient Geography Among the Greeks and Romans: From the ..., Том 1, Edward Herbert Bunbury,London, 1879, р. 439 ; Alexander: A History of the Origin and Growth of the Art of War from ..., Том 1, Theodore Ayrault Dodge, The Riversate Press Cambridge,1890, p. 507. и т.н. Любопитно е, че АS вижда в тези термини все българи, разделени на три части, една от които се нарича Улундурски българи ( Dans cette Géographie nous trouvons donc la division des Bulgares en trois parties, dont l'une s'appelle Ouloundour Bulgares.), Патканов вече вижда четири български племена (В описании азиатской Сарматии автор говорит о разных племенах болгарских, получивших свои названия от рек, у которых они поселились. Таких племен насчитывается четыре), към които ПГ добавя още едно племе за пълнота (бушхите (неправилен запис на българите - П.Г.) ). При Патканов термина е булхи. Ще добавим още някои откриватели на български племена, като рискуваме да пропуснем десетки други – Димитър Зафиров и ‎Емил Александров , Петър Добрев и др., като несъмнено първо място сред този списък заема откривателят на българските империи Димитър Харалампиев Попов , чиято творба имаме щастието да не сме чели, но с нетърпение очакваме по-талантливи български изследователи да открият още български племена в пещерите на Марс, открити от сондата "Инсайт" (InSight - Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and heat Transport). След „петото племе“ на ПГ, няма други българи в разглежданият материал. В интерес на истината по въпроса за арменската терминология не може да не споменем великолепното издание на Никита Осипович Эмин ( споменат в т. 7) от когото Патканов буквално преписва пасажите от „Географията“ на Пап Александрийски. Едно невероятно издание, което дава отговори и на термини ползвани в българската реч, като Бат (Бат Баян), „небе“ ( Бел), „славяни“ и др. От това издание ( Очерк религіи и вѣрований языческих армян, Никита Осипович Эмин, Москва, 1874 г.) на Эмин е термина „булхи“ ( стр. 37 от „Географията на П. Александрийски, 270 стр. по бр. на PDF ) – петото „българско племе“ на д-р Петър Голийски. В този кратък преглед на източници предполагаме стана ясно, че нито има българи упоменати от Шикараци, нито българи и „български племена“ в Кавказ – всички те са късни допълнения с емоционални внушения от „разширители“ на текста, който разширен текст е ползван от интелектуалци, като уважаемият д-р Голийски. По-любопитните смятаме, че ще се запознаят с „булгары“те и „бургасы“те от изданието на Н. Эмин, уралските „болгары“, без текстологичните модификации на арменски текстове от мехитаристите от Венеция и т.н., които съвсем не рисуват митологизираната история на българското минало в арменските източници, разпространявана от днешната академична общност. Doy Fe Md.13.01.2021. --------------- http://bit.ly/3q1yBOK ; https://bit.ly/3nshrYA ; https://bit.ly/3oEvKuw https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k763867/f96.item Titre : Géographie de Moïse de Corène d'après Ptolémée / texte arménien, trad. en français par le P. Arsène Soukry,... ; Auteur : Moïse de Khorène. Auteur du texte ; Auteur : Ananias de Chirak (0600?-0685?). Auteur du texte ; Éditeur : (Venise); Date d'édition : 1881; Contributeur : Ptolémée, Claude (0100?-0170?). Auteur adapté; Contributeur : Soukry, Arsène (1851-1882). Traducteur; Sujet : Ašxarhac̕oyc̕ ; Sujet : Géographie antique; Sujet : Géographie historique – Arménie; Sujet : Arménie -- 428-640; Type : monographie imprimée; Langue : français; Format : VIII-62-46 p. ; in-8; Format : Nombre total de vues : 117; Droits : domaine public; Identifiant : ark:/12148/bpt6k763867; Source : Bibliothèque nationale de France, département Philosophie, histoire, sciences de l'homme, 8-G-5048; Notice du catalogue : http://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb311571100 ; Provenance : Bibliothèque nationale de France; Date de mise en ligne : 15/10/2007. https://books.google.es/books?id=migVAAAAQAAJ&redir_esc=y ; https://bit.ly/2XpVfnz ; https://lib.ugent.be/europeana/900000046613?pg=PP9 https://bit.ly/3qi3qin ; https://bit.ly/2JYS0QQ ; https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5729913r ; https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k57305912 ; https://bit.ly/3i6uUoc http://apsnyteka.org/1233-armyanskaya_geografiya.html ; http://bit.ly/3oBUgNe ; http://bit.ly/3nBOYQw ; http://bit.ly/3ovwsdR . http://bit.ly/3hZfIcb ,p.4, kol.2, p.182,kol.2 ; http://bit.ly/2XnGGRo http://www.attalus.org/armenian/gpintro.htm ; https://www.matenadaran.am/ftp/data/Banber11/1.P.Muradyan.pdf https://archive.org/details/GhazarParbetsisHistoryOfTheArmenians/mode/2up ; http://bit.ly/3oxKXxx ; https://archive.org/stream/GhazarParbetsisHistoryOfTheArmenians/Ghazar_djvu.txt http://greenstone.flib.sci.am/gsdl/collect/armbook/books/matenagrutiunq1843.pdf http://catholic-hierarchy.org/diocese/dqcam.html ; https://www.armenianchurch.org/ https://digitale-sammlungen.ulb.uni-bonn.de/content/titleinfo/116197 http://bit.ly/3braR2x http://www.vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/04.html http://worldcat.org/identities/viaf-27145244523074480447/ http://bit.ly/3oAiC9Y https://studylib.ru/doc/5108861/mhitaristi-levon-saroyan--geham-barikyan--gagik-adamyan https://dlib.rsl.ru/viewer/01003605515#?page=1 ; https://dlib.rsl.ru/viewer/01004224449#?page=2 ; https://dlib.rsl.ru/viewer/01004224463#?page=2 ; http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Mhitar/frametext1.htm ; http://bit.ly/3i718zt ; https://dlib.rsl.ru/viewer/01003584178#?page=3 . https://www.arak29.am/ltc/ltc_eng/w945.htm по-точно не е дума, а глагол – идва, влезе. 1.3.1. V.n.nt.r. – Сред паралелните изписи на V.n.nd.r. е V.n.nt.r ( ) от арабският препис от писмо на иврит, на хазарският цар Йосиф (Khazar king Joseph ) до Chasdai ben Shafrut, довереник на халифа на Кордоба (Испания) 'Abd al-Rahmān (912-961); http://bit.ly/3d7ZUAs , стр.2 . http://bit.ly/3i4aOLf ; http://bit.ly/35vKZyI https://books.google.es/books?id=L1yevr-gWkQC&pg=PA7&dq=rio+Cophen&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj3w_Dl9JTuAhXPNcAKHdsDCaQQ6AEwA3oECAMQAg#v=onepage&q=rio%20Cophen&f=false . http://bit.ly/38JNrDP . https://bit.ly/3i5OsJi . http://bit.ly/2XEiydk . https://books.google.es/books?id=ksQ8Hi6sOYAC&pg=false#v=onepage&q&f=false http://bit.ly/39spPTh