четвъртък, 29 септември 2011 г.

Philipopolis ad Pontus fluvius

Опит за откриване на развалините
bozman

Местоположение:
( Google Earth )
410 28 I 12.05 II  N
230 15I 34.54 II   E

В синьо: Струма - на 96 м. надморска височина.
В тъмно зелено: „Предградия” – на 115 - 123 м. надморска височина.
В светло зелено: Петрички Филипопол – 100-118 м. надморска височина.
Разстояние от „предградията” и крепостта до Струма –  800 -1000 м. От крепостта до „предградията” – около 40-50 м.
В светло кафяво: пл. Кожух.
В червен правоъгълник: църква Св. Петка на Рупите построена със средства на пророчица Ванга.
В тъмнo кафяв пунктир: предполагаем изкуствен строеж – зид или изкоп.





Недостатъци: 

Несъвпадащи координати с положението на Philipopolis представено от картата по-долу.







----------------

Симчо: Градът който се споменава, не е ли Пловдив, все пак??!

--- Стига името "плъ‘п’дивı" да е град, защото такъв град няма в "наличност" през І - ІІ в. По аналогия с македонската "Вериi" (Берое, която съществува като град в този период и дори е спомената в Библията) може да се МИСЛИ за град, но нищо не му пречи да е някакво нарицателно, сложносъставно име, една от съставките на която е "диве" - божество, сакралност. Така, че плъ‘п’дивı да е име на град е 50 на 50 към възможността да не е. Както казах, лексема "плъп" все още няма индикирана в стрб. речник на Миклошич, който е най-изчерпателният по отношение на наличния словесен стрб. фонд. Писането на "плъ‘п’дивı" пък с главна буква не е от коректните маниери за втълпяване на спорни внушения. Ако ще и 1 м. да е голямо П-то, то от това "плъ‘п’дивı" град няма да стане.
Напълно е възможен и реален вида на текста ето такъв:

"аплъ многъи печали приимъ във Верии и въ плъп, диве македонскемъ",

което се превежда като "апостолът много мъка прие от Бероя и "плъпъ" ритуалите (или земите) македонски, подразбира се и от Коринт също . . . ".


За мен в този момент (нататък ще видим) плъпдиве индикира някакви македонски местности в които е налична и изповядвана някаква друга вяра, която допринася за "мъките апостолски". ИЛИ Също така, това може да е освен нарицателно име на местности, също така и нарицателно име на обредни разбирания от местното население, които са донесли "мъки" на Апостолите на Исус. Тези местности с друга "особена вяра" или определянето на плъ‘п’дивı , като особена нородопсихология приложена насилствено към Апостолите е индикирана и в текста: На филипяните ЙМ е излязла дума, за неверници (veritatis prestiter infide) и следствие на това,в текста на E. Kaužniački, с "плъ‘п’дивı" да се указват именно тези райони или това определение на "неверност". От тази гледна точка, гръцкото Филипи, с неговата близост до най-големите македонски градове, по-трудно може да бъде прието на упоменатият град, отколкото Петричкият Филипопол в земите на медите-траки.

вторник, 27 септември 2011 г.

Апостол Павел

Апостол Павел
bozman

І.
Ще разгледаме тази част от битието на Ап. Павел (Савел) тъй като тя засяга и нашата история. Д-р Чилингиров във „Филипи или Филипопол” постави акцента върху града, където е бил Павел, като остави на самотек презумцията на църковните деятели, че Ап. Павел е проводника на християнството в Европа. В материала „Петричкият Филипопол” добавихме още един град претендент за ореола, който се носи с Апостол Павел и неговата дейност. В Библията, обаче попаднахме на сведения, които дават по друга представа за дейността и обектите на тази дейност на Павел и ще се постараем в тази статия да онагледим чрез факти тази дейност по данни от „Деяния на Светите Апостоли” от „Библия сиреч книгите на Св. Писание на Вехтия и Новия завет”, изд. на Св. Синод на БЦ, Сф., 1925г.
1. Гл. І, 4. : „ и като се събираше с тях, Той ( Исус – б.м.) йм заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене. 5. Защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий”.
Виждаме какви са заповедите на Исус – да не се напускат околностите на Йерусалим от Апостолите, както и очакваното Кръщение от самият Отец. Очевидно става въпрос за Края на Света и Божието Пришествие, една основна тема в юдейската религия, като Кръстителят ще бъде самият Бог.
Какво прави Ап. Павел по отношение на тези наставления – прави точно обратното. Напуска околностите на Йерусалим и се заема с „работа”, за която Исус Христос указва, че ще бъде извършена от самият Бог – кръщаване в Св. Дух. Оттук можем да си направим изводите, кои могат да бъдат тези юдеи, които се опитват да убият Ап. Павел при неговите странствания в Македония, Мала Азия и островите. Това могат да са както фарисеи, така и ТОЧНО ТЕЗИ ,които стриктно спазват Исусовите разпоредби към Апостолите
2. В гл. ІІ пише как Св. Дух навестява дванайсетте Апостоли, като на мястото на Йуда, { (който не се е самоубил като се е обесил на смоковница (смокиня), а по думите на Петър „като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа”) е избран Матей.}:
Гл. ІІ, 17, 18 : „ И ето в последните дни, казва Бог . . . върху робите МИ и робините МИ ще излея от моя Дух, и ще пророчествуват.” . Т.е. пророчеството е заявено като Божие Предопределение. Но Павел не го смята такова и лишава от пророчески дарби робинята от Филипи ( гл. 16 и 17 ) в името на Исус Христос, точно в името на този, чийто разпоредби пренебрегва. Повсеместно втълпявано е, че Павел ( Савел) гонел християните. Какво казва Библията:
„А Савел дишещъ (дишащ – б.м.) още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеницика, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото които намери да следват томва учение, мъже и жени, вързани да ги зовезе в Йерусалим” .Гл. ІХ., 1 и 2.
Написано е пределно ясно, че става въпрос за вътрешно юдейски проблеми, които се санкционират от еврейската синагога.
„ И веднага започна на проповядва в синагогите за Исуса, че той е Син Божий”.
Гл. ІХ., 20.
Не виждаме никакви причини да продължим да прилагаме още свидетелствата от тази част на „Деяния на Светите Апостоли” – връзката на Павел с еврейската община и нейната отцепила се секта са точно и пределно ясно изказани. Нека видим дейността му в Азия, Македония т.е. на Балканите, с какво е свързана – с проповядване на християнство или с проповядване на еврейската Исусова секта сред евреите, добила много по-късно изражение на нова религия и нова вяра, различна от юдейската.

ІІ.
Нека видим какво говори Павел пред един от първите, който не е евреин, но готов да приеме посланието на Бога чрез Павел.
„ . . .Вие знаете за станалите по цяло Йудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Йоан . . .”. гл. Х., 37
Няма никакво съмнение, че началото на тази секта е поставена от Йоан, който „не проповядва” както твърди Павел, а реално кръщава в името на Бога. Ето е интерпретацията на Павел по нея :
„..Него Бог възкреси на третия ден и даде му да се явява – не на целият народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него, след възкресението Му от мъртвите.” гл. Х., 40, 41.
Виждаме, че Павел най-откровено лъже и си приписва заслуги каквито никога не е имал – че е един от 12 Апостоли. Това в реален план означава своего рода самоназначаване за „Апостол на Исус” от Йерусалимската – галилейска група апостоли. Както ще видим това не му е признато.
В Гл. ХІ се говори Словото Божие се разпространява и сред не юдеите, което Йерусалимската група Апостоли приемат с думите : „тъй Бог и на езичниците даде покаяние за живот”. Гл. ХІ., 18.
Тук обаче имаме едно уточнение в т. 19, за тези които са свидетели на убийството на Св. Стефан, на което присъства и Павел като пасивен съучастник : „ А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало след убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото , освен на иудеи”.
Като цяло се оформят две групи, една която проповядва само на юдеи и друга, водена от Петър която проповядва и на не-юдеи. Нека видим към кои се отнася Павел (Савел).

ІІІ.

1. В Антиохия: „Като отплуваха от Пафос, Павел и ония които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска . . .и като заминаха от Пергия стигнаха в Антиохия Писидийска и съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.”. Гл. ХІІІ., 13 и 14.
„. .първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците” Гл. ХІІІ., 46.
Виждаме, че проповедите започват в синагогата, но тъй като Павел не може да намери достатъчно съмишленици за новите постулати на йудейската секта, проповядваща Вечен живот, се обръща към други народности. След което е прогонен от този град със съдействието на иудейската община.
2. В Икония: „ те влязоха заедно в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха” . Гл. ХІV., 1.
3. От там Павел и другите отиват в Листра и Дервия, и проповядват, но идват евреи от Антиохия и Икония и провеждат контра проповед, след което народа набива „Павла с камъни” и го „извлякоха извън града мислейки го за мъртъв”. В гл. ХV се обясняват някои разногласия между Апостолите на които няма да се спираме, но че Павел твърдо върви по пътя да проповядва сред йудеите говори и факта, „Него (Тимотей – б.м.) поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе обряза го заради иудеите които бяха по тези места; защото всички знаеха, че баща му беше елин”. Гл. ХVІ., 3.
4. В Филипи: „а в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят”.Гл. ХVІ., 13. Тук не е казано, кои имат обичай да се молят, но че молитвата е в съботния ден определено индикира еврейската общност.
5. В Солун: „дойдоха в Солун, дето имаше юдейска синагога. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред йм говореше от Писанията”. Гл. ХVІІ., 1, 2.
6. В Берия: „А братята веднага през нощта отратиха в Берия Павла и Сила, които като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога”. Гл. ХVІІ. 10.
7. В Атина: „Докато чакаше в Атина . . .той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните и всеки ден на тържището с които случеше”. Гл. ХVІІ., 16, 17.
8. В Коринт: „и като намери един иудеин на име Акила . . . дойде при тях. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.” Гл. ХVІІІ., 2,3 и 4.
9. В Ефес: „Като стигна в Ефес, остави ги там ( Акила и Прискила – б.м.), а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.” Гл. ХVІІІ., 19. Тук в Ефес, Павел се среща с „ученици” за които не е уточнено чии ученици са, които са кръстени в „Йоановото кръщение” и „нито са/сме и чули дали има Дух Светий”. Очевидно е че маршрута на Павел следва пътя на друг Апостол проповядвал кръщение с вода, за когото „Деяния на Св. Апостоли” нищо не споменава.
10. Второ идване в Ефес: „А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие”. Гл. ХІХ., 8.
„Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса”. Пак там., 10.
11. В Йерусалим: Яков казва: „Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи и те всички са ревнители на закона. А за тебе мвного йм е говорено, че учиш всички иудеи които са между езичниците, да отстъпят от Мойсея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичая. . . а на повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да съ въздържат от от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство”. Гл. ХХІ., 20 – 25.
До тук, обекти за проповед на Павел са еврейските общности и само когато е прогонен или бит от тях се обръща и към неюдеи или ако тези неюдеи са посетители на синагогите. Иначе с месеци не излиза от синагогите.
Четем, че проповедите на Павел са отхвърлени от „централата” в Йерусалим и тя в лицето на Яков е изпратила писмени „контра” разпореждания, отхвърлящи проповедите на Павел - „да не пазят те нищо такова”. Брожението и разправиите които възникват, между евреите са описани подробно от ХХІІ, до последната ХХVІІІ, когато Павел пристига в Рим. Ние няма да се спираме на тях, само ще отбележим, че това са еврейски разправии за новото учение разпространявано от Павел и загатнато и от Петър. Те са свързани с Римската власт, доколкото Рим осъществява силово управление на провинциите и няма отношение към религиозните въпроси. Е, питаме ние, къде е християнството проповядвано от Павел в Европа, след като той преди всичко се обръща към еврейската общност и общини ? Какво смятат православните и католическите течения в християнството нас изобщо не ни засяга, тъй като черпим информация директно от Библията, а не от попските инсинуации, разтягани чрез институциите йм. Ние такова християнство не виждаме и оттук въпроса, дали е бил Ап. Павел във Филипи или във Филипопол е преди всичко проблем на еврейската секта, която в този момент НЕ Е християнство, а по скоро проблем между садукеи и фарисеи ( „защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни Дух, а фарисеите признават и едното и другото.” Гл. ХХІІІ., 8. Доколко тази секта е придобила наименование за „християнство” и облик на отделна религия, е късен въпрос и никак не засяга дейността на Ап. Павел в Европа и Азия през І – ІІ в., тъй като той работи по вътрешните проблеми на иудейските общини. Как от тази де факто "фарисейска секта" се разви християнството е въпрос за който Павел не е допринесъл умишлено и преднамерено, а по скоро случайно и несъзнателно. Така, че дали е проповядвал на евреи във Филипи край Кавала или в Пловдив, или Петричкият Филипопол лично нас не ни засяга. Ап. Павел проповядва разновидност на юдаизма и никога никъде не е заявявал, че неговите послания са нещо различно от основните постулати на същият. Да се твърди, че проповедник на юзаизма е основоположник или разпространител на християнството ни се струва недоразумение.
..............................................
Допълнение
към темата „Апостол Павел”
Bozman

Тъй като разсъжденията по тази тема бяха върху основания от настоящият вид и съдържание на Библията и по-точно в нейният български вариант, нека видим какво казват и други древни писания по тази тема.
Ето карта която дава приблизителна представа за границите на Македония и Одриското царство (границите му са в кафяв контур) до 45 г. от н.е.:

Извън темата искам да обърна внимание на факта ( един много тъжен факт за усвояване и евентуално запаметяване от фанариотските среди в българско), че територия именува „Гърция” или „Елада” НЯМА на територията на Балканите. Тези територии са именувани Македония, Епир и Ахая, като съответно обитателите йм са съответно македонци, епирци и ахайци.
Ето какво пише за македонците, един стар документ от средата на ІХ в., на стр. 114, съдържащ послания на Св. Павел, „Деяния на Апостолите” и още няколко писма от Св.Йоан, Св. Петър и т.н.,съставен в абатство Св. Гал:

Филипополците (филипяните, филиповците) СА македонци !
Ето къде е Македония през разглеждания период ( времето на Ап. Павел):

http://www.epop3.com/user/nbajammer/School/BHC/BE171/FinalProject/index.html


Дали е посещавал Филипи край Неапол или Петричкият Филипопол ще проследим този въпрос по-нататък, но че жителите на тези градове СА македонци, е известно и документирано в представеният цитат от откъса „Деяния на Апостолите” от ІХ в. по документа от Абатство Сен Гал.
Поздрави.

петък, 9 септември 2011 г.

Bronze de Botorrita III

Decoder Letra runa-letra kirilica



Заглавие - Titulo

Р А М В Щ Н Д : Л Ъ М Ф Р В А В
РАМ - име Рама - Ведите - Ram, nombre propio
ВъЩъ - вещ,опитни - experiencia
НЧ - НаЧъ - започна - ineciar
ЛЪМаФ - лом, ломи, разби - derotar
РВАВ – откъсва, изтръгва - arancar, erradicar, estrujar
К Р В О У В А : И Н Т А З В : В Т З В И Ш
КъРъВ – кръв - sangre
ОУВА - оува-диал., на всички – postfinitivo en total
ИНТА - инат,ината-диал.,упорство – testarudes, terquedad
- Индра – богиня на войната – Indra, dios de guerra
ЗъВъ - зова, призовавам, - exhortar
ВТъЗ - в тъзи,тази - en este, en esta
ВИШ - вис, небе, вселена - cielo, espacio cosmos.



Финал на колона № 4 – Final de columna 4
4.35 САЩИВ : ДИДАЗМОУЖ
САЩИ ВиДИ ДА ЗъМОУЖ
–истински облик, (образ, живот) да вземеш – adoptar, adquirir rostro, cara verdadero/a
4.36 ЛЪЗИНМ : ОУЪЗНИЩОУЖ
ЛЪЗИ НаМ ОУЪЗНИЩОУЖ
- лъжите наши да унищожиш - que destruyas nuestras mentiras
4.37 ЖТИАД : ТЪРЗВАЗНОУЖ
ЖъТИАД ТЪРЗи ВАЗНОУЖ
- житие,(живот) търси важно(смислено) – buscar vida, camino vital, con sentido (que tenga sentido)
4.38 ФРЗИНМ : ДРВИАОУЖ
ФРаЗИ НаМ ДРВИА ОУЖ
- врази наши ДРВИА още(също) – nuestros enemigos “DRVIA” y así aun
4.39 ФТЗЪМА : ОУМЩОУЖ
Фъ Тъ ЗЪМА ОУМ ЩОУЖ
- да те вземе(да го имаш) ум, що уж (умножи го) – si tienes, de tener saber, multiplicarlo
4.40 ДТЗРАИН
Дъ Тъ ЗаРАИНи
- да те зарине(затрупа) - que te cubra (del todo), que te hunda bajo


Други съвпадения – Otras coincidencias

1.4., 2.26. САЩИВ – същи, като - como cual, el mismo, igual a ; 0.1. ВАВ – във – dentro de, en ; 0.1. ВИШ – свят - mundo ; 3.4., 2.34., 4.10. САЩИВОУЪ – същински – el mismo, esencial ; 1.4 и 1.5. ВЛЪАЗТ – власт - poder ; 1.11. ПРАВ – прав(правилен) или пръв, първи - recto, derecho y primero ; 1.13 ЪИМА – има – hay, tener; 1.29. ЛАЗИ – лази(гази) - arrastrarse, gatear ; 1.38. ПИА – пия, пя - beber,cantar 59. и 3.17. РИВА – рева - llorar, rugir ; 2.57, 3.51. ЪИМА ОУЖ – има още - tener mas ; 4.15. ВИТ – вит, добре сложен - elegante, bien puesto ; 0.1. РВАВ – откъсна, изтръгна - arancar, erradicar, estrujar ; 0.1. ВИШЪМХИА – визша магия - magia superior; 1.3. РЪД ХИНМ – род (родът) на хините (хуните?) – clan, genero hinas (hunas?); 1.6. ТИА – тия, тези - estos, estas ; 1.6. ДСАД – десет - diez ; 1.7. МЪЗЛ – мисъл, мисли - pensamiento ; 1.8. ЖЪЛ – жал, болка - pena, dolor ; 1.9. и 1.10. Ж-ЪЛОУВ – жалей, жалеейки, - pena, dolor 1.9. ДЛНОУ – дълго, продължително – largamente, a largo plazo, prolongado 1.10. РВА – извади - extraer, sacar 1.10. НОУЖ – нож – cuchillo, navaja ; 1.13. ОУЖ – още, може – aun, puede ; 1.13. МЪС – мъст - venganza ; 1.14. МЪСИЩ – мъстящ, отмъщаваща - vengar ; 1.14. ТДИАОУЖВАТ – тъдиаоу жъват – тъдява(там някъде) живеят – alli en alguna parte estar viviendo 1.15. МТРВ – мътъръвi – мъртъв, мъртви- muertos, fallecidos 1.14 + 1.15. се получава – se hace, sale, resulta ; Там някъде живеят мъртви - Alli en alguna parte viven fallecidos. 1.16. ЖТ – ще те – “te” más (tiempo futuro sin verbo) ; 1.16. ДРАМОУЖ – дърам оуж – даря(диря) още – donar mas, o buscar mas 1.17. МЛЪА – мълъа- мала, малка - pequeña ; 1.17. КРТИА – кърътиа – къртя, земята ти е - romper, tu terra es…; 1.19., 2.24., 2.52. ЛЪШИД – лоши, лошавината - malo, maldad ; 1.19. ВШОУЖ – въшо уж – ваша(и) още – vuestra (y) más 1.22. МЪСИЗНМ – но си зная, но си знам - pero yo se 1.23. и 2.10. ПРЗТ – пъръзът – пръст - tierra 1.23. ФАТВИ – фатъви – хваща ви - os coge, os agarrar 1.23.ЩОУЖ – щъоуж – за което още, което е, каквото ни – para lo que más, lo que es, lo que nos; 1.24.ПЛАГМ – плагъм – плакам, плача - llorar 1.25. ЖВАЛА – живяла – vivir (en tiempo pasado) 1.27. ЖЪЛЖВИАНМ – жъл жъвиа нам, жължъ Вианам – жал жалостива наша, жалея вианите ( име ?) – nuestra pena, dolor, nos duele por vuestras culpas 1.32. ТАЗТМЗОУЖ – тазъ тъмъз оуж – тази там още – esta allí mas… 1.33. - 1.34. ЛЪМ-ВИВ – трошейки, чупейки - rompiendo, partiendo 1.34. ТЪРЗВАЗНОУЖ – търсъ вазноуж – търся най-важните – busco los mas importantes… 1.34-1.35 ВЛ-МВИАНИ – вълъм виани –искам,заповядвам на Виани – querer, ordenar a Viani? 1.37. ВЛВМОУЖ – волъвам оуж – заповядвам ви още – os mando mas y… 1.41. ВРВАНОУЖ – въръван оуж –изваден (вярван?) още - creído aun 1.43. ВАТОУЪ – в този - en este ФЛДМОУ – фълъ дъмоуъ – хваля димът(хваля на вятъра, напразно) – elogiar,alabar en las nubes, en lo vacío 1.44-1.45. Ж-ЪЛВЗТИВ – жъл взатив – отнемайки мъката, горестта – arrebatar el dolor, la tortura 1.46. ЛНТДИА – Лънтъдия(име?) - nombre? 1.46. и 2.4. ЖЪЗТЪХИНМ – жъ зъ тъ Хинам – че затова Хините, Хиновете - que por esto Hinas… 1.48.-1.49. ЖВЪМ СОУЖ – АТИ МЩ + - жъвъм соужати – живи изгорени мощи – cuerpos quemados vivos 1.55. ВТВЛНМ СРЩСМ – въ тъ вълъ нам съръщъ съмъ – в това волята наша среща само(сама?) – en esto nuestra voluntad encuentra solo (sola?) 1.57. ДАВАШМЛАДОУЪ – давашъ младоуъ – даваща младост – juventud que da 2.3., 2.25. ХИЩМОУЪ – хищен, хищнически – rapaz, feroz 2.4. ДРВИАОУЖ – дър ви а оуж – дар ви е още – os es aun un obsequio, regalo 2.5. ЖЪЛТ – жълътъ – жълт, жълъд, жилата – amarillo, filon, el fruto del roble (se refiere al nombre de este) 2.6. ТАМЗОУЖ – тамъз оуж – там още - aun alli 2.10. ПРЪСТ-ОУЛЪТ – пръст+ол (над,върху) – престолът - el trono 2.11. и 2.23. МЪЗЛНМОУЪ – мъзъл нъ моуъ – мисъл на моята – pensamiento a mi 2.14 и 2.19. ФРАЗИНМ – фрази нам – враговете ни – nuestros enemigos 2.15. ТМЪАЗТИНМ – тъ мъазти нам – да ни отмъщава – vengarse de nosotros 2.16-2.17. ДРТЖНОУЖ –ЪЛ – дар тъжъноу жъл ? – obsequio, regalo 2.17., 2.18., 2.27. РНФИВИС – ЪЛОУВИНМ – рънъф и висълоуви нам – ранявайки ни улови – hiriéndonos nos atrapo 2.19. ФЛВМНОУЖ – фалъ въ мноуж – хвали ви много – os alaba mucho 2.20. ДРВОУ – дъръвоу –дарът, дървото ? – el obsequio, el arbol ; 2.20. ДЪАЗТИНМ – дъасти нам - да даде на нас - que nos de a nosotros 2.22. ЩРДОУЪ – щъ ръдоуъ – що родиха, чийто род, които се родееха – los que dieron a luz, parieron, cuyo clan, ancestros, los que se consideraban el mismo clan con… 2.25. ДРЪИК – дъръик –Дарик ? – he donado, dado, regalado 2.30. МИВЗАТЪИШМ – ми въ затъишъм – ами се успокои, ами се притаи - pues se tranquilizo, pues se silenció 2.35. ЛАЗИНМ – пълзи към нас – se arrastra hacia nosotros 2.37. ДРЪМ – дъръм – даром, друм ?- por donación 2.44. ДЛАМНОУЖ – дъла мноуж – делата размножавай – multiplica las acciones, el hacer 2.44. ВЩИНМ – вещи нам – познати ни, добри за нас – conocidos a nosotros, buenos para nosotros 2.45. КРОУИ ПТР – къроу и пътъръ – кър и патер (земя и небе) – terra y cielo 2.47. МАХАВ – махайки - agitando 2.48 – 2.49. СИАОУЖ – сияещ - resplandeciente 2.51. ЖТИАДЪЛОУВОУЪ – жъ тиа дълоувоуъ – че тия дяволи ? – que estos diablos, satanas 2.51. САЩИВМ – сащи вам – сащински ваши - los mismos vuestros, los propios vuestros, lo de verdad vuestros 2.52. ФРЗИ НМ – фръзи нам – врагове наши - nuestros enemigos 2.52. ШТЩИАОУЖ – шътъщиа оуж – шетащи,правещи още – trabajadores, haciendo mas… 2.52, 2.60, 2.53. ЛЪШИ-ДДИНМ – лъшид динъм – лоши дни – días malos… 2.53. – 2.54. ПРАСТИАОУЖ – пърастиаоуж – пораснаха, израстнаха или простиха – crecieron,hacerse mayor o perdonaron –ЪЛВЗТИВ – жалостиви, милостиви – los que lastiman, comprenden, los bondadosos 2.55. ТОУЛА ОУЖ – Тоула още..- Toula mas… 2.56. ХД – Хъдъ, Ход (имена?) - Had, Hod (nombres?) - 2.59. ШЗНМВР – шъ зънам веръ – ще знам вяра – sabré de la fe o tendré fé en 2.60. ВОУАВ – воювайки – llevando guerra -


Archivos adjuntos (2)