Къде е планината Кавказ според Есхил
( Aeschylus, Αἰσχύλος, Aiskhulos - 525 – 456 )
bozman

Ще разгледаме съобщенията на Есхил за планината Кавказ от драмата му “Прикованият Прометей”, ползвайки превода от старогръцки на Александър Ничев (А) и като насрещни сверки, публикацията на същото произведение в TUhttp://lib.ru/POEEAST/ESHIL/eshil2_1.txtUT (В) и гръцки текст (С) от TUhttp://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0009%3Acard%3D415UT
Повода е същият както и при търсенето за Кимерийският Босфор при Херодот, тъй като сведенията от тези писатели се тълкуват преднаменено или неволно изопачено не само от съвремемните изследователи по тези въпроси, но още от поповете фанариоти през ΙΧ в. завладяни от мегаломанската идея, че само тяхната вяра променяща се според прищявките на императорите е единствено вярна и всичко друго по този въпрос подлежи на унищожение и забрава.
Ще прилагаме текстовете паралелно за да може читателя да си направи съответните изводи дали нашите заключение се основават на текстова даденост или на фриволни фантазии, така привични на днешните писатели по тези теми.

TПрикованият Прометей

I. (А) Пролог, TВЛАСТ - T Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя, в пустинната и непристъпна Скития.
(В) ВЛАСТЬ - Вот мы пришли к далеким рубежам земли,
В пространства скифов, в дикую пустую дебрь.

(С) TΚράτοςT - TΧθονὸςT TμὲνT TἐςT TτηλουρὸνT TἥκομενT TπέδονT,
TΣκύθηνT TἐςT TοἷμονT, TἄβατονT TεἰςT TἐρημίανT.
Любопитно е, че Скития се посочва като края на цивилизованата земя, т.е. за Есхил, Скития е крайният ориентир, краят на опознатата земя, където може да стъпи човешки крак. Нека видим къде точно е Скития по-нататък според Есхил.

II.
(А)
415 Жителките на Колхида -
доблестните в бой девойки,
скитските тълпи, които
живеят чак накрай земя,
при Меотийското море,
420 и арийците - Ареев
цвят, - и всички смели воини
от кавказките твърдини -
окайват твоята съдба
със остри копия в ръце.


(В)
Плачут дочери Колхиды,
Что не знают страха в битве,
Плачут скифские кочевья,
На далеком краю земли,
Возле вод Меотийских.

Друг превод - на А. И. Пиотровского:

(ВP1P)
Племя девушек-наездниц,
Травы топчущих в Колхиде,
Плачет. Орды плачут скифов,
Что кочуют в конце земли,
У Меотийских мелей.
И арийцы - цвет Ареса, -
Над Кавказской крутизною,
Город высекшие в скалах, -
Плачет войско, и вторит лязг,
Остро звенящих копий.

(С) TΚολχίδοςT TτεT TγᾶςT TἔνοικοιT TπαρθένοιT, TμάχαςT TἄτρεστοιT, TκαὶT TΣκύθηςT TὅμιλοςT, TοἳT TγᾶςT
TἔσχατονT TτόπονT TἀμφὶT ΜαιTῶτινT TἔχουσιT TλίμνανT, TἈραβίαςT Tτ᾽T TἄρειονT TἄνθοςT, TὑψίκρημνονT TοἳT TπόλισμαT TΚαυκάσουT TπέλαςT TνέμονταιT, TδάιοςT TστρατόςT, Tὀξυπρῴ-T TροισιT TβρέμωνT TἐνT TαἰχμαῖςT.

Вторият руски превод (ВP1P) на Пиотровски индикира “плитчини” ( мелеи).
Гръцката дума TλίμνανT от текста означава както езеро, така сухоземно образование, като яма или ров. За наличието на такава Меотида има бележки ето тук: TUhttps://sites.google.com/site/runiistorianew/meotidaUT , както подобни места може да има с устието на всяка река.
Александър Ничев не пропуска да съчини “Меотийско море”, което папагалите от Читанка (TUhttp://chitanka.info/text/2788/5#textstartUT) разясняват на децата като “TМеотийско мореT — дн. Азовско море” и тръгва пошлият превод по училища и издателства да учи децата на България, какво е писал Есхил. Гръцката дума TλίμνανT е точно гръцката дума λιμένας, която е влязла в европейските езици за означаване на устие на река. Няма как днешното Азовско море да се смята за устие на река от Есхил. Освен това съществува и определието TἀμφὶT, което означава “около Меотис”, а такъв превод не виждаме в наличните представени преводи. Нека засега да отбележим, че Колхида, арийците и Кавказ по драмата на Есхил са индикирани около Меодида, каквото и да е тя, а не “при Меотийското море” или “до меотидските плитчини”. Нека припомним, че 500 г. след Есхил, македонският цар Филип Македонски строи крепостта Philippi като опорен форт-пост срещу траките. Т.е. половин хилядолетие след Есхил, гръцките поселища не могат да минат на изток от р. Места. Ние предвиждаме тук контра-заявления, че елините са имали колонии и на североизток от тази река, НО колониалните територии на север и североизток от тази река могат да се нарекат елински, колкото THong Kong бешеT английска територия или Macau – португалска. Също не сме съгласни, че милетските колонии TАполонияT, TОдесосT, TТомиT, TИстрияT и т.н. могат да се нарекат елински, след като милетците (йонийците) от Мала Азия са преселници от Стара Йония на Балканите (по-късната Ахая), и чийто население е отбелязано като “тракийско” от древните автори, но това е друга тема, касаеща термините “елини” и “гърци”.


III.

(А).
705 Ти, дъще на Инах, помни словата ми
и чуй къде ще свършат твоите пътища
Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,
ще тръгнеш по неизорани краища.
При скитите ще стигнеш, при чергарите
710 със плетените хижи връз колите им
и с бързолетните стрели в колчаните.
Далеч от тях! Мини покрай скалистия
и шумен бряг, па напусни земята им.
Наляво имат жилища ковачите
715 халиби. Зорко се пази, отбягвай ги!
Свирепи са и не обичат гостите.
Ще стигнеш Буйната река. И с право е
наречена така - тя няма бродове.
Качи се на Кавказ, на най-високата
720 сред планините, дето, от самия връх,
водите й беснеят, от призвездните
чукари се спусни на юг и в пътя си
ще стигнеш при станът на амазонките
враждебни на мъжете. Ще живеят те
725 край Термодонт, във Темискира някога -
там, дето Салмидес разтваря челюсти -
враг на моряци, мащеха за кораби.
Приятелски ще те насочат в пътя те.
До Истъм Кимерийски и до тесните
730 врата на Понта ще достигнеш. Дързостно
мини през теснините на Меотия.
Ще се мълви навеки между смъртните
за твойто преминаване. А протокът
ще се нарича Босфор, сиреч Крави брод.
735 И от Европа ще преминеш в Азия.

(В).
А ты, дитя Инаха, глубоко в груди
Спрячь речь мою, чтоб знать своих дорог конец.
Отсюда ты к восходу солнца путаный
Направишь шаг по целине непаханной
И к скифам кочевым придешь. Живут они
Под вольным солнцем на телегах, в коробах
Плетеных, за плечами - метко бьющий лук.
Не подходи к ним близко! Беглый путь держи
Крутым кремнистым взморьем, глухо стонущим,
Живут по руку левую от этих мест
Железа ковачи Халибы. Бойся их!
Они свирепы и к гостям неласковы.
К реке придешь ты Громотухе. Имя ей
Дано по нраву. Брода не ищи в реке!
Нет брода! До истоков подымись! Кавказ
Увидишь, гору страшную. С ее рогов
Поток подснежный хлещет. Перейти хребты,
Соседящие звездам, и к полудню шаг
Направь! Там Амазонок войско встретится,
Враждебное мужчинам. В Фемискире жить
Они у Фермодонта будут. Отмель там
Опаснейшая, Челюсть Сальмидесская,
Страх кораблей, пловцов дрожащих мачеха.
Тебе дорогу там укажут дружески.
Придешь ты после к Истму Киммерийскому,
К воротам тесным моря. Там, отважившись,
Должна ты Меотиды переплыть пролив.
И память в людях славная останется
Об этой переправе. Будет имя ей -
"Коровий брод" - Босфор. Европы кинешь ты
Равнины, на Азийский материк придешь.

(С).

Tτλη̂ναιT TπρὸςT TἭραςT TτήνδεT TτὴνT TνεάνιδαT.
T705 TTσύT Tτ᾽T TἸνάχειονT TσπέρμαT, TτοὺςT TἐμοὺςT TλόγουςT
Tθυμῳ̂T Tβάλ᾽T, TὡςT TἂνT Tτέρματ᾽T TἐκμάθῃςT Tὁδου̂T.
Tπρω̂τονT TμὲνT Tἐνθένδ᾽T TἡλίουT TπρὸςT TἀντολὰςT
TστρέψασαT TσαυτὴνT Tστει̂χ᾽T TἀνηρότουςT TγύαςT:
TΣκύθαςT Tδ᾽T TἀφίξῃT TνομάδαςT, TοἳT TπλεκτὰςT TστέγαςT
T710 TTπεδάρσιοιT Tναίουσ᾽T Tἐπ᾽T TεὐκύκλοιςT TὄχοιςT
TἑκηβόλοιςT TτόξοισινT TἐξηρτυμένοιT:
Tοἱ̂ςT TμὴT TπελάζεινT, Tἀλλ᾽T TἁλιστόνοιςT TπόδαςT
TχρίμπτουσαT TῥαχίαισινT Tἐκπερα̂νT TχθόναT.
Tλαια̂ςT TδὲT TχειρὸςT TοἱT TσιδηροτέκτονεςT
T715 TTοἰκου̂σιT TΧάλυβεςT, TοὓςT TφυλάξασθαίT TσεT TχρήT.
TἀνήμεροιT TγὰρT TοὐδὲT TπρόσπλατοιT TξένοιςT.
TἥξειςT Tδ᾽T TὙβριστὴνT TποταμὸνT TοὐT TψευδώνυμονT,
TὃνT TμὴT TπεράσῃςT, TοὐT TγὰρT TεὔβατοςT Tπερα̂νT,
TπρὶνT TἂνT TπρὸςT TαὐτὸνT TΚαύκασονT TμόλῃςT, Tὀρω̂νT
T720 TTὕψιστονT, TἔνθαT TποταμὸςT Tἐκφυσᾳ̂T TμένοςT
TκροτάφωνT Tἀπ᾽T Tαὐτω̂νT. TἀστρογείτοναςT TδὲT TχρὴT
TκορυφὰςT TὑπερβάλλουσανT TἐςT TμεσημβρινὴνT
Tβη̂ναιT TκέλευθονT, Tἔνθ᾽T, TἈμαζόνωνT TστρατὸνT
TἥξειςT Tστυγάνορ᾽T, TαἳT TΘεμίσκυράνT TποτεT
T725 TTκατοικιου̂σινT TἀμφὶT TΘερμώδονθ᾽T, TἵναT
Tτραχει̂αT TπόντουT TΣαλμυδησσίαT TγνάθοςT
TἐχθρόξενοςT TναύταισιT, TμητρυιὰT Tνεω̂νT:
Tαὑ̂ταίT Tσ᾽T TὁδηγήσουσιT TκαὶT Tμάλ᾽T TἀσμένωςT.
TἰσθμὸνT Tδ᾽T Tἐπ᾽T Tαὐται̂ςT TστενοπόροιςT TλίμνηςT TπύλαιςT
T730 TTΚιμμερικὸνT TἥξειςT, TὃνT TθρασυσπλάγχνωςT TσεT TχρὴT
Tλιπου̂σανT Tαὐλω̂ν᾽T Tἐκπερα̂νT TΜαιωτικόνT:
TἔσταιT TδὲT Tθνητοι̂ςT TεἰσαεὶT TλόγοςT TμέγαςT
Tτη̂ςT Tση̂ςT TπορείαςT, TΒόσποροςT Tδ᾽T TἐπώνυμοςT
TκεκλήσεταιT. Tλιπου̂σαT Tδ᾽T TΕὐρώπηςT TπέδονT
T735 TTἤπειρονT TἥξειςT TἈσιάδ᾽T:. Tἀ̂ρ᾽T, Tὑμι̂νT Tδοκει̂T
TὁT Tτω̂νT Tθεω̂νT TτύραννοςT TἐςT TτὰT Tπάνθ᾽T Tὁμω̂ςT
TβίαιοςT Tεἰ̂ναιT; Tτῃ̂δεT TγὰρT Tθνητῃ̂T TθεὸςT
TχρῄζωνT Tμιγη̂ναιT Tτάσδ᾽T TἐπέρριψενT TπλάναςT.
Tπικρου̂T Tδ᾽T TἔκυρσαςT, Tὠ̂T TκόρηT, Tτω̂νT Tσω̂νT TγάμωνT
T740 TTμνηστη̂ροςT. TοὓςT TγὰρT Tνυ̂νT TἀκήκοαςT TλόγουςT,
Tεἰ̂ναιT TδόκειT TσοιT TμηδέπωT 'TνT TπροοιμίοιςT.
Еврипид (Tр. 480 – поч. ~406 пр.н.е.T) споменава реката Лерни в Аргос (Euripides, TPhoenissae, стр.588 – TTμολὼνT TἐςT TἌργοςT TἀνακάλειT TΛέρνηςT TὕδωρT), а той живее почти по същото време, няма да е погрешно да кажем и предположим, че бягството на Йо започва някъде от Пелопонес.

Тук започват и големи измислици, както на Александър Ничев, така и на съветските му другари.
1. Реката от (С), ред 717 е изписана TὙβριστὴνT TποταμὸνT, която Ничев превежда под номер 717, като “Буйната река”. Това се чете “Ивристин потамос” и на български се превежда от всеки здравомислещ, като “река Ибриста”, която е известна и на якутите от Сибир под името река Марица. На Александър Ничев, обаче това не е известно и като истински български “Il padrino” той кръщава р. Марица на “Буйна река”. Този цирк няма да бъде пълен ако не приложим и последователите на другаря Ничев от TUhttp://Chitanka.infoUT . Те с комсомолска жар защищават Il padrino и пътвърждават мъдро: “TU[5]UT TБуйната рекаT е вероятно поетическа измислица на Есхил.” Пиотровски е още по-оригинален – “К реке придешь ты Громотухе”; реката е Гръмогласна, Гръмотевична, име дадено според “нрава й”, както пише той. Ако не сте живяли в България с право можете да си помислите, че става въпрос за река подобна на р. Колорадо, когато минава през теснините на Ongtupqa, повече известни на публиката като The Grand Canyon. Не се заблуждавайте дами и господа, тази гръмотевична и буйна река е “тихата Марица”, както пееше на времето Емил Димитров – лека му пръст, поне Есхил я нарича така- Υβριστην. Дори етимологията на думата Ибриста, да носи някакъв “грохот”, то това име се свързва с днешната Марица и с никоя друга река в близката 2000 километрова околност.
2. Под редове 729 и 730 Ал. Ничев продължава: “До Истъм Кимерийски и до тесните врата на Понта ще достигнеш”. Chitanka услужливо пояснява великите мисли на Il padrino :T “TTИстъмT е определен като TКимерийскиT за разлика от Тракийския Истъм”. Chitanka можеше да допълнят с патос “за разлика и от Панамския Истъм”, но не са се сетили може би. Нека приложим и руския превод, който е почти същият : “Придешь ты после к Истму Киммерийскому, К воротам тесным моря”.
2.1. Първо трябва да поясним, че никъде в гръцкият текст не става въпрос за “море”, моля вижте редове 729 и 730 от гръцкият текст. Преводачите се компрометират с пълни фалшификации да примъкнат някакси и името на Черно море в текста, известно във почти всички източници като Εὔξεινος Πόντος или само като Πόντος – Морето. Защо са лансирани тези олигофренизми е понятно на някои хора, запознати по-подробно с начините и целите на днешната пропагандаторска история на България, затова няма да се спираме на причините. В текста на Есхил пределно ясно е видно, за тези които имат очи, че Йо не достига до Черно море. Дали пресича Босфора там където той се допира до Пропонтида (Мраморно море), дали на друго място – не е уточнено с подробности. Но, че термин Εὔξεινος Πόντος или Πόντος, каквото е сюрреалистичното видение на Ал. Ничев – няма в текста! Chitanka разбира се поддържа исото: “С TПонтT е означен Евксинският Понт PTU[ 8]UTP”.

2. Със смях и сълзи – стигнахме и до същността на този материал – къде всъщност е планината Казказ сред множеството имена (предположително на топоними, хидроними и селища) дадени от Есхил, които е трудно да се локазират по места от далечината на XXI в.?

Ние няма и да търсим, къде са на картата тези имена и със хода на Боби Фишер на С-4, смятаме да решим партията на 27 PмияP ход. Как ще стане това ? По най-простия и надежден начин. Тихо и кротко ще проследим маршрута на красавицата Йо превърната в крава, без да навлизаме в подробностите на фабулата. И така, Йо напуска Пелопонес. Тръгва да бяга на север, защото кравите много не обичат горещините, пък и друг път освен на север няма. След това завива на изток и . . . среща Прометей. Къде е прикован Прометей ? Всички ученици обучени от писанията на проф. Ничев и папапагалски издания като Chitanka ще отговорят в хор: “В планината Кавказ”. Само, че Есхил не е на такова мнение и казва още в началото на своята драма: “Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя, в пустинната и непристъпна Скития.”. Никъде не казва, че Прометей е прикован в Кавказ, дори обратното, казва, че НЕ Е прикован в Кавказ. Къде го казва ? Казва го в предсказанието си, къде ще пътува Йо след като го напусне по пътя си. Тя ще пътува по “неизорани краища”, ще стигне при скитите и ще напусне земята йм. Ще мине край ковачите “халиби” и ще продължи докато стигне до TὙβριστὴνT TποταμὸνT – Буйната река  и ЕДВА ТОГАВА кравата Йо ще се качи на Кавказ. Едва след като ПОДМИНЕ пл. Кавказ, тя ще стигне до протока или провлака, наречен Кимерийски. Очевидно е, че Прометей не е прикован на Кавказ според Есхил. От тази гледна точка е без значение, дали Кимерийски Босфор е провлака или протока наречен днес Керченски или съвременният Босфор. Планината Кавказ е по маршрута на кравата Йо ПРЕДИ ТЕЗИ места. Тук имаме две положения:
А. АКО “Кимерийският проток/провлак” е днешния Керченския проток, то Кавказ за Есхил могат да бъдат планините между р. Марица и Керченския пролив, а това са планините в днешна България и Карпатите в Румъния. Няма други планини в истинския смисъл на думата.
В. АКО “Кимерийският проток/провлак” е днешният Босфор, то пл. Кавказ е или Южните склонове на Родопите или Сакар планина. Последната също отговаря на описанието, тъй като не е казано, че Кавказ е планина от значителна величина.
С. Това проследяване дори прави излишно свободното съчинение на проф. Ничев за “Буйната река”, защото КОЯТО И ДА Е ТАЗИ РЕКА, то тя е преди Йо да стигне Кавказ и още по-важно – ПРЕДИ пролива наречен Кимерийски, който и да е той. За това, че Кимерийският пролив за Есхил е днешният Босфор, говорят репликите :
- Когато минава (“790 Когато минеш границата, протока,”) протока, горгоните и т.н. други страхотии, ЙО стига до Египет. Очевидно е, че протока е Босфора и Кавказ е вече премината планина, защото ако протока беше Кимерийският проток, то Кавказ щеше да се достигне в разказа на Есхил след преминаването на протока. Ето това е казал Есхил преди 2500 г., че по неговото време, планината Кавкав е на Балканите и Кимерийски проток е днешният Босфор. Как тези термини са преминали върху други топоними и хидроними е отделен въпрос и не касае разбирането на Есхил за Кимерийски Проток и Кавказ. Както виждате, сведенията на Есхил за Кимерийския проток са същите както и на Херодот за него. Дори, АКО използваме сведенията от Херодот (TUhttps://sites.google.com/site/runiistorianew/kde-i-kakvo-e-kimerijski-bosforUT ) за когото Кимерийският е провлак, а не проток, то доизясняването на термина TλίμνανT за Меотида води отново към ареала на Босфора и околностите му, тъй като беше казано в началото, че Колхида, арийците и Кавказ по драмата на Есхил са индикирани около Меодида.

Поанта

Имайки предвид, че светът на Херодот обхваща САМО Европа до р. Дон (или до р. Фасис - Φασις), Мала Азия и Северните части на Африка, то можем да допуснем, че това е известният географски свят и на Есхил. С други думи, когато прави своето изложение по драмата “Прикованият Прометей”, то на Есхил са били известни, както днешната пл. Кавказ (както и да се е наричала по онова време), така и Азовско море, Балканите и т.н. и не може да се предположи, че се е объркал или не е бил наясно поне с генералните дадености на ланшафта. Вярно е, че произведението е драма и има други цели и допуска внасяне на приказни персонажи ( за които смятаме че са били приказни, но за времето си може да са смятани за напълно реални), но дори при това положение е недопустимо да смятаме Есхил за неграмотник, че вменява на героите си нереални пътувания по света по отношение на последователността на обектите. Вярно е, че имаме в днешно време герой като Мюнхаузен, НО такъв няма през V в.пр.н.е. в произведението на Есхил, който да лети от връх на връх.. Ето защо смятаме, че въпреки приказни моменти на повествованието, по драмата на Есхил и по-точно по маршрута на пътуванията на Йо, който той старателно описва и допълва в изложението си, може да се съди за наличните географски дадености и тяхната подреденост за тогавашните хора. Тази подреденост подсказа, че стиховете от 415 до 430 указват дадености, които са близко разположение едни до други – Йо след като подминава прикованият Прометей, напуска скитите, които “живеят накрай земята” край Меотийския лиман и отива в Кавказ. По тази последователност, скитските поселения са били някъде около р.Места, а Прометей е прикован още по-назад – някъде около планината Пангея – най-общо погледнато. Както и да се погледнат указаните топоними, етноними и т.н., ТО планината Кавказ според Есхил е в Европа и най-вероятно в района на днешните Родопи.

Край.