Victoris Tvnnvnnensis episcopi chronica
a. CCCCXLIV – DLXVII (444 - 567)
bozman

Увод
Епископ Victoris Tunnunnensis е африкански свещеник, който пояснява в своята Хроника ( 566 г.), че когато Месала е Консул в КПол, той “цензурира и коригира” eзически(1) Евангелия, които са считани за неграмотно написани от император Анастасий. Изданието на БАН, ЛИБИ, t. I 1958 г., стр. 368 съобщава, че Хрониката на Victoris Tunnunnensis е “достигнала до нас само като продължение на хрониката на Поспер”, което не е вярно(2). Хрониката на Проспер е продължение на Хрониката на Св. Йероним (известна под имената Chronicon, Temporum liber и The Book of Times ), която се намира във втората част на Хрониката на Евсевий, продължена от Св. Йероним. Той датира нейното създаване на 519 г. Тя служи като образец за по късни хронисти като Prosper Aquitanensis и Cassiodorus.
Изложение

1. Хрониката Victoris Tunnunnensis е отпечатана за пръв път през 1600 г. под заглавието “Chronicon Victoris Episcopi Tvnnevnensis” от Henricii Canisii като част от Кодекс Leidense и Кодекс Velser в Инголрщадт ( днешна Германия, по онова време територия на испанския крал). Да не се бърка със Canisii от т. I на Lectiones antiquae, които преиздава по-късно Basnage. [Jacques Basnage De Beauval (1653 – September 23, 1723) е протестантски проповедник, писател и езиковед. Пише история на реформаторските църкви и юдейските древности]. Преди това се намира в ръкописите Juan Bautista Perez, епископ на Segorbe(3).
2. Второто е на Scaligeri издадено в Лайден през 1606 г., също като част от Leidense под името: “Thesaurus temporum Eusébli Pamphili Caesareae Palaestinae Episcopi... item Autores omnes ãerelicta áb Eusebio et Hieronymo continuantes eiusdem Eusébii opera et studio 'Joseph Justi Scaligeri Lugduni Batavorum 1606”.
3. Следващото е на Andrés Schott в том. 4.0. на Hispania Illustrata изд. във Франкфурт през 1608 г., като следва и копира Canisio: “Chronicon Ioannis primum Fundatoris et Abbatis Monasterii Biclarensis. Postea Episcopi Gerundensis. Nunc primum editum ab Henrico Canisio Noviomayo Ic. Et Professore SS. Canonum in alma Academia Ingolstadiensi ” [Хроника на Йоанис, основател на манастира на абатство Бикларенсис, след това епископ на Герунденсис (днешна Gerona на север от Barçelona) по първото издание на Henrico Canisius Noviomayo, издадено в Инголщат (днешна Германия) ].
4. Четвъртото издание е пак на Scaligeri, Амстердам, под заглавие: Thesaurus temporum / Eusebii Pamphili / Caesareae Palaestinae Episcopi... item Autores omnes derelicta ab Eusebio et Hieronymo continuantes... opera et studio Josephi Justiп Scaligeri, editio altera... Amstelodami 1658.
5. Петото е публикувано от Кардинал Jusephi Saenz de Aguirre през 1694 г. в Рим, който следва изданието на Canisio, труда е под името: “Collectio Maxima Conciliorum omnium Hispaniae et novi orbis, cura et studio Jusephi Saenz de Aguirre, t. II.”
6. Следващото издание е на Jacobus Basnage през 1725г., който също следва текста на Canisio. Издаден в Антверпен под името: “Thesaurus Monumeiitorum ecclesiasticorum et historicorum, sive Henrici Canisii lectiones antiguae... quibus praefationes hitoricae, Animadversiones criticas, et notas in singulos auctores adiecit Jacobus Basnage, Antuerpiae 1725”
7. Седмото издание през 1753 г. , Рим, е отново на Кардинал Jusephi Saenz de Aguirre, със същите данни, както изданието му от 1694 г.
8. Осмото издание от 1787 е на презвитер Andreae Gallandi, гръко-латински източници в 14 т., на Bïbliotheca Veterum Patrum Antiquorumque, следващо текста на Canisio. Това издание има много грешки в някои пасажи, както и в хрониката на Victor Tunnunnensis.
9. Следващото издание е на Enrique Flórez, публикувано в Ε. S., t. VI през 1751 г. Това е критичен текст на кодекс P (T) и на Sylloge de Mariana.
10. Десетото издание е на T. Mommsen, “ Auctores antiquissimi t. XI, Chronica Minora”, I, Berolini MDCCCXCIII. pp. 211-220.

От споменатите издания ние имахме възможност да направим справки в Първото издание на Canisii издадено в Инголщадт. За второто издание на Скот се казва, че е следва текста на първото издание. Също имаме пред очи за коментар и четвъртото издание на Scaligeri. Петото на Кардинал Jusephi Saenz de Aguirre следва текста на вървото и т.н. Десетото издание е на Момзен, от което черпи сведения и изданието на Бан – ЛИБИ, t. I 1958 г.
Какъв е проблема ?
Той е, първите 5 издания до края на XVII в. не съобщават това, което съобщават следващите, които имахме възможност да проследим. Тази промяна касае една единствена дума, на пръв поглед без значение, но изменяща напълно смисъла на текста, както това беше сторено с текста от Балшенската плоча, като думата “именуван” беше тълкувана като “преименуван”. Тук редакцията е от invadunt на pervadunt.
Какъв е първоначалният текст, в тази част, която касае българското име:
“ Post Cons. Basilio v. c. an. XX. Bulgares Traciam inuadunt, & vsq; ad Sucas Constantinopolim venuit . . .”
Момзен предава този текст по същият начин, но заменя invadunt с pervadunt. С pervadunt предават текста и издателите от ЛИБИ. В интерес на Светата истина, трябва да уточним, че Теодор Момзен е акуратен и под линия съобщава, че изписа му pervadunt е предаден в паметник P(S), като invadunt. Тази забележка обаче съставителите на ЛИБИ са пропуснали да поместят по стар измекярски навик. Паметник P(S) означава Perezianus Segobrigensis намиращ се в Biblioteca Cabildo de Segorbe. Ето и други съкращения свързани с този паметник:
P(T) = Perezianus Toletanus. signat. 27, 26. Bibliot. Catedr. Toledo.
P(F) = Perezianus Matritensis, Bibliot. Nac. 1376.
U = Matritensis Universitatis n. 134, siglo XIII. Facultad dе Derecho, Madrid. Los mss. Perezianos, es decir, opiados y estudiados por el célebre investigador D. Juan Bta. Pérez, obispo de Segorbe (4).
P(E) = Perezianus Escurialensis; signat. & IV 23.
Каква е разликата от оригиналния термин invadunt и отпечания от Момзен pervadunt ?
Тя е съществена, тъй като invadunt (in–vado, vasi, vasum, ere; днешният репит на тази латинска дума е “инвазия”), не означава само проникване или нашествие, а още и завладяване, присвояване, окупиране. Докато pervadunt има смисъл освен на проникване, също и на пристигане, достигане до нещо, което е обусловено от префикса “per”. Разглеждайки текста с презумцията на “завладяване на Тракия” се променя и смисъла на последния глагол от текста – transierunt. Момзен тълкува текста спрямо тежненията на своето време, че българите идват от Волга и за да завладеят Тракия значи са минали Дунав и по тази причина употребява pervadunt, т.е. работи логиката „дошли-върнали се”. Но Victoris Tunnunnensis не пише pervadunt, а invadunt, което не указва посоката от която е завладяна Тракия. Много други източници пишат по това време на нахлуване в Тракия на какви ли не племена, но ние споделяме разбирането, че кръстниците на славяни, българи, авари и варвари в болшинството си свещеници, едва ли са имали някакво отношение към тези думи, освен да изобразят хора неспадащи към християните, т.е. тези които за момента са одобрени от действащият Императора за такива. Още повече, че Момзен в своето критично издание отбелязва за стр. 221 и 216 на codex Pereziani, че изписването там на abari, в преписа на codex Matritensis e предадено като barbarorum, на 213 и 216 стр. runcones е предадено като aragones и т.н. както изписите в codex Pereziani, така и тези в codex Matritensis (който е по-ранен), днес се приемат от болшинството от изследователите като отделни племена. При нашият случай имаме същата грешка, само че умишлена продиктувана от убеждението на Момзен, че българите са самоеди и номади дошли на Балканите от Азия.
След това се описва, че българите стигнали до Sucas. Ето я извадката на изданието от 1600 г.:

Това е предадено от ЛИБИ като “Сике предградие на КПол”. Ние ще уточним, че става въпрос точно за Пера/Sycae на Златния Рог, известен по-късно като Галата и това е точно от другата страна на залива. Четем също, че бил пленен патриций Сергий бивш дук на провинция Африка. По-нататък пише, че българите били разбити напълно от оръжието (armis) на патриций Белизарий. Тези събития са описани от ЛИБИ по следния начин в Хронографията на Теофан Изповедник :
“През същата година (559) се опълчили срещу Тракия големи множества хуни и славяни, нахлули в нея и избили и плени.и мнозина. Заловили и стратилата Сергий, син на презвитер Вакх и стратега Едерм, син на Калоподий, преславният кубикуларий и препозит”.
Виждаме, че известията за едно и също събитие се различават съществено в частта си, която определя какви са хората биещи се срещу КПол. За едни са окупатори на Тракия, за други се “опълчват” срещу Тракия, за първите са българи, на Тео Изповедник – хуни и славяни. Нашите предпочитания естествено са за по-ранният текст и той е на Victoris Tunnunnensis отпечатан за пръв път през 1600 г. под заглавието “Chronicon Victoris Episcopi Tvnnevnensis” от Henricii Canisii. Любопитно е и оръжието (armis) , споменато от първият източник. Това оръжие изглежда е обяснено от Теофан Изповедник в следният пасаж :
“Той (Велизарий) заповядал да отсекат дървета и да ги влачат зад войската. От вятъра се вдигнал моного прах и се понесъл над варварите. А те като помислили, че са голямо множество, избягали и дошли в местноста Св. Стратоник в Декатон (на Виа Егнатия, римския път, който води до портите на КПол.)”.
Описаната картина е, как българите от Златния рог при Сике на североизток зад залива, като пленяват патриций Сергий и ошеметени от облаците прах се озовават на запад от КПол, а май трябваше да бягат на север, към Дунав и т.н. Изобщо едно описание от нежният Тео, подобна на играта на “стражари и апаши”, която играехме на времето, преди България да бъде оглозгана до кокал от червените комисари.

Бележки:
1. Под термина „езически” днес разбираме „хора извън християнството”, най-общо казано. Според старобългарският език обаче, езичник означава човек говорещ на майчината си реч, така че израза „езически евангелия” не е недоразумение. Такава „езическа Библия” е например загубената Библия на Урфила, преведена на готски език. Термина „народъ Ѩзычьнъ” – народ със собствен език, съществува в Izvestija imprtatorskoj akademii nauk. Sanktpeterburg. Vol. I – IX, стр.662.
2. Saint Prosper of Aquitaine (c. 390 – c. 455), Четем, че Проспер Аквитански умира когато Victor Tvnnevnensis е на 11 или 19 г. По това време Victor Tunneunensis едва ли е могъл да създаде нещо значително, на Проспер да копира от труда му.
3. Градчето Segorbe същесвува и днес под същото име. Намира се на шосе А 23, между Сарагоса и Валенциа. Ръкописите на епископ Juan Bautista Perez се пазят в библиотеката на катедралата на Segorbe http://www.panoramio.com/photo/54269769

Епилог

Какво ценно може да се запомни от разходките из най-старите паметници пишещи за българи:
1. Хората биещи се през 559 – 560 са наречени българи в най-ранния паметник от Victor Tunnunnensis и “хуни и славяни” в писанията на Тео Изповедник векове по-късно.
2. Според Victor Tunnunnensis те са завладяли Тракия, според Теофан и ЛИБИ – те се “опълчили” срещу нея. Една инфантилна ЛИБИ-нска терминология, далече от нивото на източника който ползва.
3. Преди варварите, т.е. българи, хуните или славяните да бъдат прогонени от Велизарий зад Дунав, те изчакват според Теофан Светата пасха. Много странни варвари са тези, чакащи християнския празник или християните са поставили Пасхата точно на датата на варварският празник, да не бъдат бити докато празнуват !? Не се знае какви мисли са витаели зад бледото чело на Тео, когато е композирал тези редове.
4. Едно непряко потвърждение на уверенията на д-р Ценов, че българите по това време владеят Тракия. Твърдение изказано за време 120 г. по-късно, и основано на текста, че “войските на Константин Погонат нахлули в Тракия”, което естествено е погрешно да се изведе от такъв текст. След като видяхме как един и същи текст се префасонира според различни виждания, не е изключено Г. Ценов да е прав и глагола да е бил друг, но променен впоследствие на “нахлули”, за удобство за радетелите на българската азиатщина. Г. Ценов обаче не дава индикация, че е ползвал друг източник и това му твърдение е “сполучлив изстрел в тъмното” според Хронографията на Victor Tunnunnensis, и невярно историографско съждение според Хронографията на Теофан Изповедник
5. Нека забележим, че свидетелството за българско присъствие в Тракия през 559 – 560 е изказано в анали, намиращи се далече от захаросаните пръсти на гръцките преписвачите от XVII - XVIII в., която веднъж пишат за “български ригес/ρηγες (5) в Тракия” за година 550 ( Теофан изповедник), после “потвърждават” първото с текста, че българите били “новопоявил се народ” през 671 или 681 г. пак при същият нежен Тео. От това можем да си направим изводите, че текстовете които са в наличност от Теофан Изповедник и публикувани в ЛИБИ или ГИБИ са крайно изопачени и ненадеждни за реконструиране на каквато и да е позитивна историографска картина за тези времена.
6. Тъй като глагола invadunt означава също и окупация, инвазия, освен нахлуване или преминаване (и този материал е именно за това, да обърне внимание на тези подробности, изопачени през вековете) от това следва, че следствие на това завладяване на Тракия, глагола transierunt може да се тълкува не като “преминали Дунав”, а “минали покрай Дунав”. Т.е. българите след минаване на Дунав при Бдин може никога да не са се връщали обратно, по простата причина, че длъжността им на федерати в ИРИ е несъвместима с новите военни кройки по теми.
7. Колко са били на брой тези българи за да завладеят цялата територия на днешна България, Сърбия и Македония ( за това дава сведение и апокрифното съобщение от „Солуенска легенда”, сведението от Мавро Орбини, преразказано от Паисий и т.н.) всеки сам може да се досети.
8. В този материал е крайно любопитно и твърдението на Момзен на стр. 221 и 216 от codex Pereziani, че изписването там на abari, в преписа на codex Matritensis e предадено като barbarorum. Т.е имаме фактологично доказателство, че термините варвари и абари са означавали едно и също нещо - били са синоними на едни и същи хора. От тази гледна точка завладяването от Аварския хаганат на територията от Горна Панония до КПол добива съвсем други разбирания при по-нататъшни изследвания.

Край