Наръшки надпис

Наръшки надпис

(някои съображения)

боцман

Увод

Даденостите:

3.     „Лето 6412 от сътворението на света, индиктион 7. 
 граница на ромеи и българи 
 при Симеон, архонт от бога на българите, 
 при Теодор олгу таркан и 
 при Дристър комита.”

4.  „Известия русскаго археологическаго института”, Константинополе, т.III, Софiя, 1898 г. На стр. 184 четем : Пограничный столбъ между Византiей и Болгарiей при Симеоне”.

5. Близо до тази колона е намерена още една със следния надпис:

Изложение

Координати на хълма, където е намерена граничната колона по Google map: 40.808693,  22.849846 (стрелка № 1 или линк: http://maps.google.es/maps/place?ftid=0x14a833ab2a6ab91d:0x13014eb1c52e2750&q=40.808693,22.849846&ved=0CA0QgswAA&sa=X&ei=BYpsT7emDori4QTThPCJBA 
 

фиг. А

  

    Координати и снимки друг хълм на юг, за който Успенски споменава, че са част от граничната система  от фортове. 40.774432,22.827702 (стрелка № 2. Координатите се поставят на Google map  картата и тя дава местонахождението -  виждат се добре запазени помещения от форта.

    От изложението на Успенски, се вижда, че при съжденията си той говори за „граница на ромеи и българи” (точно както е изписано и на паметника), но още заглавието на материала е формулирано „Граница между Византия и България”. Ние не можем да не отчетем, тежненията на Имперската доктрина, на която служи Успенски в прокарването на линията, че Българската държава е плод на азиатски пришълци и съответно Е под културното ( под което се подразбира и военно контролирано) попечителство на Големият Брат. Въпреки това, когато говори за надписа, той го цитира правилно. Ние ще се спрем на по-неизвестните неща от статията на Успенски, а именно КЪДЕ е тази граница.

фиг. Б.

   Преди да разгледаме основанията на Успенски, трябва да погледнем с широко отворени очи – кой е Успенски ? Че е спец. по Римска история – несъмнено, че е коректен изследовател на текстовете – вече го потвърди с прочита и сравнението на наличните трудно различими надписи от двете колони, НО че Успенски е високо квалифициран разузнавач към Имперското руско ведомство е набива веднага на очи. По какво ? По светкавичната му ориентация и даване на квалифицирана оценка на всички плюсове и минуси на местността от военна гледна точка. Той веднага забелязва, че всеки хълм (като този на който е намерена колоната с въпросния надпис) има визуална връзка поне с още два по стратегическата линия към Солун и че тези хълмове са по протежение на една котловина по пътя за Солун, който е на двайсетина километра. От само себе си се разбира, че едно такова наличие на „кургани” се е използвало още от древни времена за укрепления. Опитното око на Успенски обаче забелязва, че гръцките карти са неточни с локализацията на курганите, че те имат и ями служещи за събиране на вода и т.н. На неговата карта, със стрелка №1 е отбелязан хълма, на който е намерен граничният камък и с червено сме обградили хълмовете, които формират граничната местност, пак според него.

Всички тези наблюдения говорят, че през X в. имаме една система от хълмове, които служат за граница – според двата надписа, които са запазане дори до 19 в.

                                                                           

На тази картинка 315. от XI – XII в. имаме поставяне на „граничен стълб”, но се съмняваме, това да е „граничен стълб” за нещо по-значително от граница на частен имот. Докато с разглежданите  граничните камъни нещата не стоят по този начин, те се намират в охраняеми каменни фортове, тяхната монолитност от 1.2м х 0.5м явно е предназначена да устоява на значително по дълго време от „граничния камък” на  горната рисунка. Професионалният  анализ на Успенски на околната местност и протежението на укрепената линия, ни дават основание да твърдим, че това е „границата на ромеи и българи”. Тя е същата както лимеса по Дунав на Римската империя – съседни опорни укрепени пунктове, път между тях, визуална видимост между фортовете и т.н. Т.е. „ромейско-българската” граница има направление Север-Солун.

Е, къде е територията на Симеон при това положение ?

-  Роман Лакапин в писмата си твърди, че Симеон завладял „целият запад”.

-  Военните действията на Симеон са предимно в Мизия и Тракия.

-  В църквата Св. Ахил, епархиите на българските епископи споменати в надписите от XI в. са на запад от тази линия – фиг. А и фиг. Б.

-  „България” на княз Михаил през IX в. (декларирана на  VIII Вс. Събор – ТИДЕ ) е на запад от тази линия.

-  Симеон е син на княз Михаил, въпреки че има сведение, че е син на Владимир управляващ край Дунав.

- В третото си посещение при Симеон, Лъв Хиросхакт договаря връщането на Солун във владение на КПол (по сведения на Арет – „Виз. пол. деятели”,Шангин, „Виз. Сб.” 1945г., стр. 232)

    С този кратък преглед  на „Наръшкия надпис” ние смятаме, че тази „ромейско-българска” граница Е граница на „България” на княз Михаил – ТИДЕ и останалата територия владяна от Симеон, като магистър-милитум на Римската империя. Именно  присъединяването на ТИДЕ, към неговата подопечна територия - Мизия и Тракия, като магистер-милитум от РИ,  МУ дава правото да се нарече Император на българи и ромеи. Именно тази територия е Родната дъщеря на РИ – България, част от РИ за КПолските Императори и единна „българска” територия за Симеон. Именно поради това, Солун въпреки, че има титула на отделна тема в римската административна уредба, не може да има територия, тъй като До и НАД него са българските територии, както тези от ТИДЕ, така и следващите – на Симеон и Петър I на запад от  ТИДЕ – България.

К р а й